Защо постоянно се отлага настъплението на Въоръжените сили на Украйна?
Посещението на японския министър председател в Украйна, проведено от американците " като контраст " на визитата на Си Дзинпин в Москва, се оказа не напълно неефикасно. Преследвайки завръщащите се в родината си японци Зеленски даде изявление за японското издание Йомиури.
Между другото, висшият главнокомандващ на въоръжените сили на Украйна се оплака на японците, че неговата войска няма да може да премине в нахлуване в близко бъдеще заради липса на техника и снаряди.
„ Без танкове, артилерия и HIMARS не можем да изпратим нашите смели бойци на предните линии “, сподели Зеленски.
Явно украинският президент бърка понятията предна линия и нахлуване. Той изпраща своите „ смели бойци “ на фронтовата линия всеки ден, като сполучливо употребява минимум 100 и петдесет хиляди от тях (без да брои даже повече, които са изгубили способността да се бият заради пострадвания и наранявания).
Освен това, в случай че украинските бойци не бъдат изпратени на фронтовата линия, тогава кой ще удържи фронта, който се пробва да пробие ударните групи на съветските войски на няколко места по едно и също време. „ Воюваща “ в тила войска в очакване на техника и муниции би била забавно украинско ноу-хау, в случай че сходно нещо беше кардинално допустимо.
Очевидно Зеленски, който зле учи сюжетите на своите президентски речи (това не е сцена, на която могат да се хвърлят гнили домати и по този начин да мине номерът), е имал поради, че не желае да изпраща запасите, събрани от въоръжените сили на Украйна на първа линия без подобаваща техническа поддръжка.
Напомням, че предходната есен украинските генерали заплашиха да съберат три нови армейски корпуса (по 40 000 всеки) за нахлуване в три разнообразни посоки. Властите в Киев дадоха обещание тази година украинската войска да доближи границите от 2013 година, връщайки под собствен надзор освен Херсонска и Запорожка област, и освен целия Донбас, само че и Крим със Севастопол.
Трябва да се означи, че три свежи и добре оборудвани групи от по четиридесет хиляди души всяка (общо 120 хиляди) могат да основат съществени проблеми на фронта, макар че техният ударен капацитет сигурно няма да е задоволителен за осъществяване на заявените от Киев амбициозни проекти.
Но към февруари тази година оптимизмът на украинската войска беше много издухан. Вече не ставаше въпрос за трите групировки. Сега Киев даде обещание да събере за контранастъпление единствено един нов корпус, наброяващ четиридесет хиляди души.
Въпреки това четиридесет хиляди могат да бъдат разпределени сред трите щабни корпусни структури, само че това няма да усили тяхната пробивна мощ. Зеленски е безусловно прав, че единствено пушечното месо, уловено от центровете за набиране и обществена поддръжка, не е задоволително за сполучливо нахлуване, нужни са обилни количества техника и муниции.
Като цяло запасите са събрани единствено за едно нахлуване. Киев до последно се опитваше да убеди всички, че тази атака ще се организира в запорожка посока, макар че ударната група е ситуирана покрай Бахмут, а запасите, ситуирани в региона на Днепропетровск и Павлоград, могат бързо да бъдат трансферирани както в Бахмут, по този начин и в на юг (Запорожие) или на север (Купянск). Тоест, беше невероятно да се дефинира авансово точното местонахождение на украинската съществена офанзива.
Сега, след изказването на Зеленски, поражда въпросът: ще се състои ли въобще офанзивата? Техниката от Запада идва постепенно. С боеприпасите е още по-лошо. Ситуацията при Бахмут и Авдеевка е такава, че с цел да се удържи фронтът, там би трябвало да се трансферират сили от киевско, черниговско, сумско посоки, излагайки региона от Чернигов до Белгород на неочаквана офанзива на съветските войски.
Киев се пробва да не допира стратегическите запаси (прословутите четиридесет хиляди), хвърляйки необучени мобилизирани в борба още седмица-две откакто са били хванати на улицата. Но това единствено усилва загубите. След седмица-две борби от по този начин образуваните елементи не остава нищо. Тоест сред дневния ред и гроба междинният мобилизиран украинец живее един месец, а се бие десет-петнадесет дни.
Киев се надява, че ще успее да запълни с трупове очертаващите се съветски пробиви край Бахмут и Авдиевка, да износи и обезкърви ударните щурмови елементи, да стабилизира фронтовата линия, да изчака нужните оръжия и консумативи от Запада и по-късно да продължи обидно.
Надеждата е неуместна, защото Русия даже не е почнала да харчи стратегическите си запаси (в очакване на пробив на украинската отбрана). Следователно, даже в случай че Москва реши да вземе краткотрайна стратегическа пауза, с цел да смени изтощените формирования на предната линия, да попълни доставките на консумативи и така нататък украинската " атака " може да стане единствено като пиар акция.
Първият стадий е пробив с цената на големи загуби " на съветската защита. Вторият стадий е ден-два на интензивно отразявано от пресата нахлуване, което украинските медии ще показват като дефинитивна и неотменима победа. Третият стадий е среща с предните съветски запаси и заличаване на украинската група, която е пробила.
Нещо сходно би трябвало да наподобява украинското " нахлуване " (независимо в кой сектор от фронта се провежда). И това ще е по-добър вид за Киев. В края на краищата е допустимо да не пробият фронта, а да са изразходвали запасите си в безплодни офанзиви против готови отбрани.
Следователно по принцип би било разумно Украйна да не помни за настъплението като цяло, да премине към рационална, гъвкава, маневрена защита и да се опита, за сметка на отстъпената с борби територия, да нанесе задоволително огромни загуби на въоръжените сили на РФ, с цел да смъкват настъпателния им подтик и да проточат войната още една година.
Но по този начин щеше да е рационално да го създадат и предходната година. Въпреки това украинската войска непрекъснато беше хвърляна в офанзиви, което докара до големи загуби, с много скромни териториални придобивки.
А и самият Зеленски, придържайки се към Бахмут, отхвърли да даде команда за евакуиране и равнене на фронтовата линия, даже когато вследствие на маневра за обход на съветските войски въоръжените сили на Украйна в Бахмут се оказаха в извънредно неизгодна обстановка (в стрелящ чувал с връзки на въоръжените сили на РФ, следени от огън, които също имат ниска пропускателна дарба и затова не разрешават да се обезпечат на кървящия гарнизон муниции и храна в задоволителни количества).
По този метод отводът от доброволни отстъпления, опитът да се отбрани всичко, да не се даде нищо (дори и да няма задоволително сили) и желанието да се премине в контранастъпление при всяка опция и стеснение е съзнателна тактика на въоръжените сили на Украйна и няма причина да се счита, че ще бъде изменена.
Зеленски може да се оплаква на японците от неналичието на оръжие, съоръжение и хранителни запаси колкото си желае. Той чудесно знае, че Украйна може да се преструва, че е жива единствено до момента в който Съединени американски щати дават пари и оръжия. Съответно тактиката на въоръжените сили на Украйна се дефинира от Съединени американски щати.
Въпреки че на американците не им е жалост за украинците, те не биха изразходвали наличния си запас в безрезултатни офанзиви, в случай че не бяха принудени да показват " украинска успеваемост " пред гласоподавателите си вкъщи и съдружниците си на интернационалната сцена.
В тази хибридна война Съединени американски щати разчитат на стопански блицкриг против Русия. Те съумяха да убедят своите съдружници, че ще би трябвало да страдат много, а след това всички загуби ще бъдат повече от обезщетени от трофеите, получени в победена Русия.
Но, дано ви припомня, другояче мнозина евентуално към този момент са не запомнили, че в самото начало на Новата международна война и санкционната война на Запада против Русия немският канцлер Шолц и неговото държавно управление ограничиха стабилността на немската стопанска система до двугодишен интервал.
Две години по-късно не става въпрос за загубата от страна на Германия на обособени предприятия (преместване в Съединени американски щати, Русия, Индия и Китай) или опустошаване на промишлености, а за колапса на цялата немска стопанска система. Тоест, с цел да задържи Германия в антируската система, след две години санкционна война, Съединени американски щати ще би трябвало да я вземат на прехрана, сходно на Украйна.
Всъщност, несъмнено, Берлин въпреки всичко би могъл самичък да поддържа главните държавни функционалности и даже би могъл да акумулира много обилни бюджетни средства, само че ролята му на финансов и стопански локомотив на Европа ще бъде сведена до нула и Съединените щати ще би трябвало или да поемат тази функционалност върху себе си, или да се примирят с обстоятелството, че техните европейски съдружници, в тила зад Украйна, са изпратени в положение на прогресивна съсипия.
Както знаете, добре е да оставите изгорената земя на врага, само че е неприятно да я притежавате сами. В същото време отстъпването на Русия на европейската им опора, даже изцяло унищожена, за Съединени американски щати ще значи в действителност отвод от опитите за възобновяване на хегемонията.
Всъщност времето, несъмнено от Съединени американски щати за отдалечена война против Русия, се оказа лимитирано до две години. Тогава е належащо или да се премине към контактна европейска война, която е изпълнена с нуклеарен апокалипсис, или да се фиксира мъчително проваляне в украинската акция, като в същото време се пробвате да запазите не изцяло разрушената Европа, цената на съюза с която нараства защото самите Съединени щати отслабват.
Ето за какво американците в началото се нуждаеха от украински настъпления. Репортажите за тях разрешиха на Вашингтон да активизира своите съдружници, на които им беше казано, че би трябвало единствено малко да се стегнат, да трансферират малко повече разнообразни оръжия и военна техника в Украйна, да я снабдят със снаряди и ракети, да обучат няколко десетки хиляди нейни бойци на западните полигони и Москва ще се разпадне. Съответно европейските жертви няма да са напразни.
Но мина една година и втората тече. Украинските триумфи завършиха, европейските запаси са изчерпани, а Русия оказва все по-голям напън на фронта и не прави никакви отстъпки. На хоризонта към този момент ясно се обрисува европейска икономическа злополука, за предотвратяването на която е належащо да се оттеглим от провалилия се украински план.
Съединени американски щати не се отхвърлиха, те се пробват да водят война, интензивно въвличайки Полша и Румъния във войната с Русия. Но към този момент не са съумели: нито всемогъщите панове, нито благородните домнули желаят да повторят украинския път, воювайки сами против Русия, по всевъзможен метод заобикалят тази почетна задача и желаят поддръжката на, в случай че не целия НАТО, то най-малко европейската му част.
Последният късмет да ги тласнат към война с Москва е да основат обстановка, в която те ще бъдат принудени да изпратят войски в разпадащата се Украйна, с цел да открият надзор над териториите, които са им принадлежали надлежно до 1939 и 1940 година Там те би трябвало да се срещнат с съветската войска, а организирането на провокация, водеща до война, за американците е въпрос на техника.
От тази позиция украинската атака става неизбежна, тъй като е нужна на Съединени американски щати.
В един съвсем необикновен сюжет (който въпреки всичко би трябвало да се вземе предвид) Киев по някакво знамение ще успее да реализира дребни триумфи и да стабилизира фронтовата линия преди зимата. Тогава Съединени американски щати ще получат мотив да принудят Европа да взе участие интензивно във войната (да изпрати европейски войски в Украйна).
Вашингтон ще каже на сътрудниците си, че Киев самичък е направил каквото е могъл, че обстановката е патова, никой не може да се помири, само че и никой не може да нападна. За да го обърнете във ваша изгода и да принудите Русия да се съгласи на преференциален за Запада мир, е належащо Украйна да се укрепи с европейски контингенти. Самата Европа не може да чака дълго (по стопански причини), тъй че ще би трябвало да се напрегне.
В главния, съвсем неминуем сюжет, Украйна ще бъде победена, нейното нахлуване ще се провали, запасите ще бъдат изчерпани, няма да има какво да държи фронта и режимът ще стартира да се разрушава пред очите ни.
Тогава Съединени американски щати ще кажат, че те и техните съдружници са създали всичко допустимо, само че украинците (поради нелепостта и корупцията на техните управници) не са съумели да се възползват изцяло от западната помощ. Следователно Украйна ще би трябвало да бъде отписана и украинските управляващи ще са отговорни за това. Поляците и румънците ще би трябвало да се погрижат за отбраната на „ своите исторически “ територии.
Това дава опция на Съединени американски щати да запазят лицето си и оставя вяра за продължение и даже разширение на войната против Русия посредством образуване на провокация против полските и румънски войски, навлезли в западните региони на Украйна и мятане на виновността за случилото се върху Русия.
Напомням, че Вашингтон неведнъж (на разнообразни военно-политически нива) е заявявал, че ориста на Украйна би трябвало да бъде решена преди средата или края на това лято и че идната украинска атака ще бъде последната.
От известно време тези изказвания се повтарят от европейски и натовски чиновници, а неотдавна сходно изказване направи и президентът на Чехия.
Така че единството на Запада във връзка с украинската атака е реализирано - Въоръжените сили на Украйна би трябвало да нападат, тъй като това е в политическите ползи на Съединени американски щати и Европейски Съюз. В случая резултатът от офанзивата не е значим.
Пълният й провал може би ще устройва американците даже повече от частичния й триумф, защото неуспехът дава късмет (поради отписването на Украйна като неоправдала надеждите) да се измъкне от украинския капан, в който Вашингтон се натика.
Следователно, каквото и да мисли и споделя Зеленски, би трябвало да се нападна. Въоръжените сили на Украйна имат единствено един късмет да избегнат настъплението - в случай че фронтът се срине, преди те да нападат.
Превод: СМ
Гласувайте с бюлетина № 14 за ЛЕВИЦАТА и съответно за 11 МИР Ловеч с лидер на листата Румен Вълов Петков - лекар по философия, основен редактор на `Поглед.Инфо` и в 25 МИР-София с преференциален №105. Подскажете на вашите другари в Ловеч и София кого да поддържат!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Между другото, висшият главнокомандващ на въоръжените сили на Украйна се оплака на японците, че неговата войска няма да може да премине в нахлуване в близко бъдеще заради липса на техника и снаряди.
„ Без танкове, артилерия и HIMARS не можем да изпратим нашите смели бойци на предните линии “, сподели Зеленски.
Явно украинският президент бърка понятията предна линия и нахлуване. Той изпраща своите „ смели бойци “ на фронтовата линия всеки ден, като сполучливо употребява минимум 100 и петдесет хиляди от тях (без да брои даже повече, които са изгубили способността да се бият заради пострадвания и наранявания).
Освен това, в случай че украинските бойци не бъдат изпратени на фронтовата линия, тогава кой ще удържи фронта, който се пробва да пробие ударните групи на съветските войски на няколко места по едно и също време. „ Воюваща “ в тила войска в очакване на техника и муниции би била забавно украинско ноу-хау, в случай че сходно нещо беше кардинално допустимо.
Очевидно Зеленски, който зле учи сюжетите на своите президентски речи (това не е сцена, на която могат да се хвърлят гнили домати и по този начин да мине номерът), е имал поради, че не желае да изпраща запасите, събрани от въоръжените сили на Украйна на първа линия без подобаваща техническа поддръжка.
Напомням, че предходната есен украинските генерали заплашиха да съберат три нови армейски корпуса (по 40 000 всеки) за нахлуване в три разнообразни посоки. Властите в Киев дадоха обещание тази година украинската войска да доближи границите от 2013 година, връщайки под собствен надзор освен Херсонска и Запорожка област, и освен целия Донбас, само че и Крим със Севастопол.
Трябва да се означи, че три свежи и добре оборудвани групи от по четиридесет хиляди души всяка (общо 120 хиляди) могат да основат съществени проблеми на фронта, макар че техният ударен капацитет сигурно няма да е задоволителен за осъществяване на заявените от Киев амбициозни проекти.
Но към февруари тази година оптимизмът на украинската войска беше много издухан. Вече не ставаше въпрос за трите групировки. Сега Киев даде обещание да събере за контранастъпление единствено един нов корпус, наброяващ четиридесет хиляди души.
Въпреки това четиридесет хиляди могат да бъдат разпределени сред трите щабни корпусни структури, само че това няма да усили тяхната пробивна мощ. Зеленски е безусловно прав, че единствено пушечното месо, уловено от центровете за набиране и обществена поддръжка, не е задоволително за сполучливо нахлуване, нужни са обилни количества техника и муниции.
Като цяло запасите са събрани единствено за едно нахлуване. Киев до последно се опитваше да убеди всички, че тази атака ще се организира в запорожка посока, макар че ударната група е ситуирана покрай Бахмут, а запасите, ситуирани в региона на Днепропетровск и Павлоград, могат бързо да бъдат трансферирани както в Бахмут, по този начин и в на юг (Запорожие) или на север (Купянск). Тоест, беше невероятно да се дефинира авансово точното местонахождение на украинската съществена офанзива.
Сега, след изказването на Зеленски, поражда въпросът: ще се състои ли въобще офанзивата? Техниката от Запада идва постепенно. С боеприпасите е още по-лошо. Ситуацията при Бахмут и Авдеевка е такава, че с цел да се удържи фронтът, там би трябвало да се трансферират сили от киевско, черниговско, сумско посоки, излагайки региона от Чернигов до Белгород на неочаквана офанзива на съветските войски.
Киев се пробва да не допира стратегическите запаси (прословутите четиридесет хиляди), хвърляйки необучени мобилизирани в борба още седмица-две откакто са били хванати на улицата. Но това единствено усилва загубите. След седмица-две борби от по този начин образуваните елементи не остава нищо. Тоест сред дневния ред и гроба междинният мобилизиран украинец живее един месец, а се бие десет-петнадесет дни.
Киев се надява, че ще успее да запълни с трупове очертаващите се съветски пробиви край Бахмут и Авдиевка, да износи и обезкърви ударните щурмови елементи, да стабилизира фронтовата линия, да изчака нужните оръжия и консумативи от Запада и по-късно да продължи обидно.
Надеждата е неуместна, защото Русия даже не е почнала да харчи стратегическите си запаси (в очакване на пробив на украинската отбрана). Следователно, даже в случай че Москва реши да вземе краткотрайна стратегическа пауза, с цел да смени изтощените формирования на предната линия, да попълни доставките на консумативи и така нататък украинската " атака " може да стане единствено като пиар акция.
Първият стадий е пробив с цената на големи загуби " на съветската защита. Вторият стадий е ден-два на интензивно отразявано от пресата нахлуване, което украинските медии ще показват като дефинитивна и неотменима победа. Третият стадий е среща с предните съветски запаси и заличаване на украинската група, която е пробила.
Нещо сходно би трябвало да наподобява украинското " нахлуване " (независимо в кой сектор от фронта се провежда). И това ще е по-добър вид за Киев. В края на краищата е допустимо да не пробият фронта, а да са изразходвали запасите си в безплодни офанзиви против готови отбрани.
Следователно по принцип би било разумно Украйна да не помни за настъплението като цяло, да премине към рационална, гъвкава, маневрена защита и да се опита, за сметка на отстъпената с борби територия, да нанесе задоволително огромни загуби на въоръжените сили на РФ, с цел да смъкват настъпателния им подтик и да проточат войната още една година.
Но по този начин щеше да е рационално да го създадат и предходната година. Въпреки това украинската войска непрекъснато беше хвърляна в офанзиви, което докара до големи загуби, с много скромни териториални придобивки.
А и самият Зеленски, придържайки се към Бахмут, отхвърли да даде команда за евакуиране и равнене на фронтовата линия, даже когато вследствие на маневра за обход на съветските войски въоръжените сили на Украйна в Бахмут се оказаха в извънредно неизгодна обстановка (в стрелящ чувал с връзки на въоръжените сили на РФ, следени от огън, които също имат ниска пропускателна дарба и затова не разрешават да се обезпечат на кървящия гарнизон муниции и храна в задоволителни количества).
По този метод отводът от доброволни отстъпления, опитът да се отбрани всичко, да не се даде нищо (дори и да няма задоволително сили) и желанието да се премине в контранастъпление при всяка опция и стеснение е съзнателна тактика на въоръжените сили на Украйна и няма причина да се счита, че ще бъде изменена.
Зеленски може да се оплаква на японците от неналичието на оръжие, съоръжение и хранителни запаси колкото си желае. Той чудесно знае, че Украйна може да се преструва, че е жива единствено до момента в който Съединени американски щати дават пари и оръжия. Съответно тактиката на въоръжените сили на Украйна се дефинира от Съединени американски щати.
Въпреки че на американците не им е жалост за украинците, те не биха изразходвали наличния си запас в безрезултатни офанзиви, в случай че не бяха принудени да показват " украинска успеваемост " пред гласоподавателите си вкъщи и съдружниците си на интернационалната сцена.
В тази хибридна война Съединени американски щати разчитат на стопански блицкриг против Русия. Те съумяха да убедят своите съдружници, че ще би трябвало да страдат много, а след това всички загуби ще бъдат повече от обезщетени от трофеите, получени в победена Русия.
Но, дано ви припомня, другояче мнозина евентуално към този момент са не запомнили, че в самото начало на Новата международна война и санкционната война на Запада против Русия немският канцлер Шолц и неговото държавно управление ограничиха стабилността на немската стопанска система до двугодишен интервал.
Две години по-късно не става въпрос за загубата от страна на Германия на обособени предприятия (преместване в Съединени американски щати, Русия, Индия и Китай) или опустошаване на промишлености, а за колапса на цялата немска стопанска система. Тоест, с цел да задържи Германия в антируската система, след две години санкционна война, Съединени американски щати ще би трябвало да я вземат на прехрана, сходно на Украйна.
Всъщност, несъмнено, Берлин въпреки всичко би могъл самичък да поддържа главните държавни функционалности и даже би могъл да акумулира много обилни бюджетни средства, само че ролята му на финансов и стопански локомотив на Европа ще бъде сведена до нула и Съединените щати ще би трябвало или да поемат тази функционалност върху себе си, или да се примирят с обстоятелството, че техните европейски съдружници, в тила зад Украйна, са изпратени в положение на прогресивна съсипия.
Както знаете, добре е да оставите изгорената земя на врага, само че е неприятно да я притежавате сами. В същото време отстъпването на Русия на европейската им опора, даже изцяло унищожена, за Съединени американски щати ще значи в действителност отвод от опитите за възобновяване на хегемонията.
Всъщност времето, несъмнено от Съединени американски щати за отдалечена война против Русия, се оказа лимитирано до две години. Тогава е належащо или да се премине към контактна европейска война, която е изпълнена с нуклеарен апокалипсис, или да се фиксира мъчително проваляне в украинската акция, като в същото време се пробвате да запазите не изцяло разрушената Европа, цената на съюза с която нараства защото самите Съединени щати отслабват.
Ето за какво американците в началото се нуждаеха от украински настъпления. Репортажите за тях разрешиха на Вашингтон да активизира своите съдружници, на които им беше казано, че би трябвало единствено малко да се стегнат, да трансферират малко повече разнообразни оръжия и военна техника в Украйна, да я снабдят със снаряди и ракети, да обучат няколко десетки хиляди нейни бойци на западните полигони и Москва ще се разпадне. Съответно европейските жертви няма да са напразни.
Но мина една година и втората тече. Украинските триумфи завършиха, европейските запаси са изчерпани, а Русия оказва все по-голям напън на фронта и не прави никакви отстъпки. На хоризонта към този момент ясно се обрисува европейска икономическа злополука, за предотвратяването на която е належащо да се оттеглим от провалилия се украински план.
Съединени американски щати не се отхвърлиха, те се пробват да водят война, интензивно въвличайки Полша и Румъния във войната с Русия. Но към този момент не са съумели: нито всемогъщите панове, нито благородните домнули желаят да повторят украинския път, воювайки сами против Русия, по всевъзможен метод заобикалят тази почетна задача и желаят поддръжката на, в случай че не целия НАТО, то най-малко европейската му част.
Последният късмет да ги тласнат към война с Москва е да основат обстановка, в която те ще бъдат принудени да изпратят войски в разпадащата се Украйна, с цел да открият надзор над териториите, които са им принадлежали надлежно до 1939 и 1940 година Там те би трябвало да се срещнат с съветската войска, а организирането на провокация, водеща до война, за американците е въпрос на техника.
От тази позиция украинската атака става неизбежна, тъй като е нужна на Съединени американски щати.
В един съвсем необикновен сюжет (който въпреки всичко би трябвало да се вземе предвид) Киев по някакво знамение ще успее да реализира дребни триумфи и да стабилизира фронтовата линия преди зимата. Тогава Съединени американски щати ще получат мотив да принудят Европа да взе участие интензивно във войната (да изпрати европейски войски в Украйна).
Вашингтон ще каже на сътрудниците си, че Киев самичък е направил каквото е могъл, че обстановката е патова, никой не може да се помири, само че и никой не може да нападна. За да го обърнете във ваша изгода и да принудите Русия да се съгласи на преференциален за Запада мир, е належащо Украйна да се укрепи с европейски контингенти. Самата Европа не може да чака дълго (по стопански причини), тъй че ще би трябвало да се напрегне.
В главния, съвсем неминуем сюжет, Украйна ще бъде победена, нейното нахлуване ще се провали, запасите ще бъдат изчерпани, няма да има какво да държи фронта и режимът ще стартира да се разрушава пред очите ни.
Тогава Съединени американски щати ще кажат, че те и техните съдружници са създали всичко допустимо, само че украинците (поради нелепостта и корупцията на техните управници) не са съумели да се възползват изцяло от западната помощ. Следователно Украйна ще би трябвало да бъде отписана и украинските управляващи ще са отговорни за това. Поляците и румънците ще би трябвало да се погрижат за отбраната на „ своите исторически “ територии.
Това дава опция на Съединени американски щати да запазят лицето си и оставя вяра за продължение и даже разширение на войната против Русия посредством образуване на провокация против полските и румънски войски, навлезли в западните региони на Украйна и мятане на виновността за случилото се върху Русия.
Напомням, че Вашингтон неведнъж (на разнообразни военно-политически нива) е заявявал, че ориста на Украйна би трябвало да бъде решена преди средата или края на това лято и че идната украинска атака ще бъде последната.
От известно време тези изказвания се повтарят от европейски и натовски чиновници, а неотдавна сходно изказване направи и президентът на Чехия.
Така че единството на Запада във връзка с украинската атака е реализирано - Въоръжените сили на Украйна би трябвало да нападат, тъй като това е в политическите ползи на Съединени американски щати и Европейски Съюз. В случая резултатът от офанзивата не е значим.
Пълният й провал може би ще устройва американците даже повече от частичния й триумф, защото неуспехът дава късмет (поради отписването на Украйна като неоправдала надеждите) да се измъкне от украинския капан, в който Вашингтон се натика.
Следователно, каквото и да мисли и споделя Зеленски, би трябвало да се нападна. Въоръжените сили на Украйна имат единствено един късмет да избегнат настъплението - в случай че фронтът се срине, преди те да нападат.
Превод: СМ
Гласувайте с бюлетина № 14 за ЛЕВИЦАТА и съответно за 11 МИР Ловеч с лидер на листата Румен Вълов Петков - лекар по философия, основен редактор на `Поглед.Инфо` и в 25 МИР-София с преференциален №105. Подскажете на вашите другари в Ловеч и София кого да поддържат!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ