Посещението на вицепремиера и министър на външните работи на България

Посещението на вицепремиера и министър на външните работи на България Екатерина Захариева в Москва имаше за цел да даде спомагателен подтик на двустранните връзки, които попаднаха в сериозен застой след разтрогването на плана „ Южен поток “ от страна на София. Външно всичко изглеждаше добре: гостенката се обръщаше към съветския си сътрудник Сергей Лавров на „ ти “, а той на собствен ред се пошегува с бъдещи взаимни планове в газовия бранш. В откритата част на срещата двамата дипломати се пробваха да избегнат мъчителни тематики, само че не съумяха да прикрият изцяло разликите между тях, разясняват в редакцията на съветския вестник „ Коммерсантъ “.
Български министър на външните работи не е посещавал Русия от юни 2011 година В този интервал първите дипломати на прилежащата й Сърбия направиха седем публични и работни визити в Русия, на Турция - четири пъти, а на Гърция - три пъти. Ситуацията е по-лоша само във връзка с Румъния – за последно неин външен министър направи аудиенция в Москва през далечната 2009 година Но връзките сред Русия и Румъния обичайно са комплицирани, до момента в който в визиите на руснаците (особено родените СССР) българите принадлежат към приятелския лагер.
Въпреки това през последните години връзките сред Москва и София са в застой. Сериозен удар за тях беше отводът на България - под напън от Съединени американски щати и Европейски Съюз - от построяването на газопровода „ Южен поток “ през Черно море. Сътрудничеството сред двете страни по построяването на АЕЦ „ Белене “ също претърпя неуспех – разногласието даже бе предаден на интернационален арбитраж. Той обаче не способства за развиването на разговора, както и различията към Украйна и последвалите наказания, свързани с спора в Донбас.
Посещението на Захариева обаче имаше за цел да сътвори усещане, че нещата вървят във възходяща линия – освен това в двете страни. Тя напомни за началото на строителството на територията на България на така наречен „ Балкански поток “, отклонение на „ Турски поток “, през който ще се правят доставки на съветски природен газ в Сърбия и Унгария. Захариева акцентира също, че неотдавна българските управляващи оповестиха търг за обновяване на строителството на АЕЦ „ Белене " и увери, че ще се радват на присъединяване на Русия в този развой. В умозаключение тя очерта оптимистично вероятностите за двустранните връзки в региона на туризма, образованието и културата. През цялото време българската гостенка се обръщаше към Сергей Лавров на „ ти”.
Руският министър приказва за енергийното съдействие с идентичен възторг и даже назова „ Балкански поток “ „ Български поток “, което явно зарадва събеседника му. Сергей Лавров съобщи на гостенката си документите за правото на безкрайно потребление на земята, върху която се намира посолството на България в Руската федерация. И похвали българските управляващи за основаването на удобни условия за проучване на съветски език в страната.
В откритата част на срещата си дипломатите не приказваха непосредствено по належащи въпроси. Но през последните седмици Москва и София се сблъскаха по два въпроса. Най-острото противоречие провокира изложбата, открита на 9 септември в Руския културно-информационен център в София за 75-годишнината от освобождението на Източна Европа от нацизма. Тогава от Министерството на външните работи на България приканиха руснаците „ да не затварят очите си за това, че щитовете на руската войска донесоха на народите от Централна и Източна Европа половин век репресии, деформираха икономическото им развиване и ги изолираха от динамичността на процесите, протичащи в развитите европейски страни “. В отговор на това Москва яростно означи, че София „ пренаписва история ", като назова позицията на българските управляващи „ рискова наклонност ".
Друг провокиращ резултат беше преследването на видни персони от русофилското публично придвижване от страна на българските правоприлагащи органи. Те бяха упрекнати в шпионаж, което в Москва бе изтълкувано като „ русофобия ".
По информация на изданието, по време на закритата част от диалозите Сергей Лавров е повдигнал и двата въпроса пред Екатерина Захариева. В диалога с него тя е коментирала най-общо тематиката за Втората международна война, само че е подчертала, че българската страна няма да промени позицията си.
На конференция след договарянията Екатерина Захариева, без да се обвързва с нищо, прикани „ да не се политизира историята “. И тя разгласи желанието си да постави цветя на два изключително значими за България монументи - на Героите от Плевен, както и на този на Св. св. Кирил и Методий. Трябва да се означи, че голямото болшинство от външните министри, посещаващи Москва, поставят венци на Гроба на незнайния войник.
Що се отнася до преследването на фигури, симпатизиращи на Москва, по информация на „ Коммерсантъ “, Екатерина Захариева е уверила Сергей Лавров, че българското държавно управление няма нищо общо с сходни дейности.
Догодина се чака Сергей Лавров да посети България. За последно той направи аудиенция в София през 2014 година.

Източник: Агенция " Фокус "