Как в Москва превърнаха "пробива" на Радев в пробив на Русия в световния ред
Посещението на президента Румен Радев в Русия, срещите му с президента Владимир Путин и премиера Дмитрий Медведев, както и предложенията му да се строят АЕЦ " Белене " и нов газопровод до България през Черно море бяха отразени извънредно като къси вести от събитията. Малкото мнения се появиха по периферни издания с почти едно и също обръщение - българите, които ни предадоха, пробват в този момент да поправят грешката си, само че от Радев не зависи съвсем нищо в ръководството на страната, а и ние към този момент им нямаме доверие.
На този декор се откроява коментарът за РИА " Новости " на Виктор Мараховски, който още преди българската делегация да отпътува от Сочи написа, че визитата на президента е удостоверила, че Русия е нанесла " удар по световната подчиненост " и " принуди европейците да одобряват страшното ".
Мараховски е външен, само че постоянен създател на организацията, която е част от холдинга " Россия сегодня ", основан за разпространение зад граница гледната точка на Кремъл. Статиите му са със заглавия от вида на " Европейски медии: Русия стана последната вяра на Запада " и " Американките са твърдо решени да сложат завършек на международната лидерска позиция на Съединени американски щати ".
" Дневник " избра главните моменти от текста, с цел да показа на читателите си по какъв начин не престават да гледат на България в избрани среди в Москва и по какъв начин визитата на българския президент се показва като доказателство, че Русия е разрушила " световната подчиненост " на американското и западно владичество.
С присъщия си звук Мараховски афишира при започване на коментара си, че президентът Радев " ненадейно се открои в колоната от задгранични ръководители, идващи в Сочи ", и че забавното не са апелите му за енергийните планове. А това, че те идват единствено няколко години откакто " България героично се отхвърли от АЕЦ " Белене " (за което ни заплати над 600 милиона евро) и самоуверено сподели европейска и натовска взаимност, отрязвайки се от " Южен поток " (и отказвайки се по приблизителни калкулации от половин милиард $ годишно) ". (Бел.ред. - въпреки да се приготвяше 15-годишен интервал без заплащания за България от преноса, вероятните доходи за българския бюджет от този план по този начин и не са обявявани публично, заради което спекулациите се движат от стотици милиони до 3 милиарда $ годишно; евентуалната сума надали щеше да надвиши 70-90 милиона $ след 2030 година, и то при транспорт на невероятните над 63 милиарда куб. м газ годишно).
" Та ето всички, които направиха това " с горделивост " по думите на Радев, са същите български служители, които в този момент още веднъж желаят да дружим. Въпросът е какво толкоз се случи за три години и половина с младата европейска народна власт, та целият ѝ хайлайф взе че се засрами от това, от което до неотдавна се гордееше ", пита създателят.
Според него през 2014-2015 година в Европа всеобщо считали, че Русия е натикана в ъгъла поради наглостта си в Украйна, че тя чинно ще продължи да придвижва газ през Украйна и не е изключено да съобщи Крим на НАТО и да заплаща репарации.
" Не че България се радваше от това. Не, нямаше никаква наслада от това, че страната, мечтаеща да стане газов хъб, не стана нищо. Никакво схващане, че родината ти остава в безнадеждната външна страна на военно-политическия блок и от нея с зверски темпове ще продължи да бяга всичко младо и перспективно.
Но националните елити от времето на " световния Фукуяма " са забавни точно с това, че се научиха да живеят и да се радват в положение на безизходност. Да, живееш в периферията. Да, популацията ти понижава. Да, всички решения ги взимаме ние, само че можем единствено да се подредим в световната подчиненост на Белия стопанин, проявявайки смиреност и старание. Но, първо, нищо не можеш да направиш. И, второ, Белият стопанин не обръща внимание на тези, които са покорни и усърдни. А значи можете да си стоите там, където ви е мястото, и най-малко да градите персонални проекти за бъдещето.
Затова българското управление, без да се замисли, се отхвърли и от " Белене ", и от " Южен поток ". Не тъй като не му трябваха пари, а тъй като доста добре усвои философията по правилото " По-добре синигер в ръката, в сравнение с орел в небето " и " Щастието идва с това да не дразниш началството ". И се гордееше с това, че е съумяло да нанесе на страната си щета не просто безропотно, а демонстративно - показвайки взаимност и жертвоготовност. Защото персонално на всеки министър или народен представител, взел участие в процеса, се отчиташе покорността и се откриваше опция за бъдеща кариера в структурите за ръководство на света. В Европейски Съюз, НАТО, Организация на обединените нации или даже в корпорации - доста са опциите (да не забравяме, че такова ненормално количество интернационалните организации бяха нужни и за това да бъдат поощрявани и устройвани националните елити). "
Тук създателят стига до откритието какво се е трансформирало по отношение на 2014 година и то е, че " елитите на дребните страни внезапно откриха, че йерархията, на която се кълняха във честност, напълно не е толкоз световна, може би даже се разпада и към този момент не е ясно на коя тъкмо част да се кълнем. Както и какво ще се случи, в случай че през днешния ден се закълнат на едни, а на следващия ден вземат връх други? "
Затова със скърцане на зъби тези елити почнали да си спомнят " екзотичното, забравено и даже плашещо разбиране " народен интерес ", добавя Мараховски за читателите на РИА " Новости ". " И разумно в процеса на спомняне за суверенитета несъстоялите се послушници на Глобалната Империя на Белия стопанин ненадейно за себе си се оказват в Русия ", която била ликвидирала световната подчиненост.
" Разбира се, малко срамно е да признаваш, че неведнъж стъпкваната Русия, над която в източноевропейските столици до неотдавна беше съвременно да се надсмиваш, се оказа права. (...) Но щом немската преса написа за канцлера Ангела Меркел, че " до момента в който американският президент раздрусва света, тя се обръща към постоянен сътрудник като Русия ", то няма от какво да се срамят елитите на дребните страни ", е заключителното подстрекателство на Мараховски.
На този декор се откроява коментарът за РИА " Новости " на Виктор Мараховски, който още преди българската делегация да отпътува от Сочи написа, че визитата на президента е удостоверила, че Русия е нанесла " удар по световната подчиненост " и " принуди европейците да одобряват страшното ".
Мараховски е външен, само че постоянен създател на организацията, която е част от холдинга " Россия сегодня ", основан за разпространение зад граница гледната точка на Кремъл. Статиите му са със заглавия от вида на " Европейски медии: Русия стана последната вяра на Запада " и " Американките са твърдо решени да сложат завършек на международната лидерска позиция на Съединени американски щати ".
" Дневник " избра главните моменти от текста, с цел да показа на читателите си по какъв начин не престават да гледат на България в избрани среди в Москва и по какъв начин визитата на българския президент се показва като доказателство, че Русия е разрушила " световната подчиненост " на американското и западно владичество.
С присъщия си звук Мараховски афишира при започване на коментара си, че президентът Радев " ненадейно се открои в колоната от задгранични ръководители, идващи в Сочи ", и че забавното не са апелите му за енергийните планове. А това, че те идват единствено няколко години откакто " България героично се отхвърли от АЕЦ " Белене " (за което ни заплати над 600 милиона евро) и самоуверено сподели европейска и натовска взаимност, отрязвайки се от " Южен поток " (и отказвайки се по приблизителни калкулации от половин милиард $ годишно) ". (Бел.ред. - въпреки да се приготвяше 15-годишен интервал без заплащания за България от преноса, вероятните доходи за българския бюджет от този план по този начин и не са обявявани публично, заради което спекулациите се движат от стотици милиони до 3 милиарда $ годишно; евентуалната сума надали щеше да надвиши 70-90 милиона $ след 2030 година, и то при транспорт на невероятните над 63 милиарда куб. м газ годишно).
" Та ето всички, които направиха това " с горделивост " по думите на Радев, са същите български служители, които в този момент още веднъж желаят да дружим. Въпросът е какво толкоз се случи за три години и половина с младата европейска народна власт, та целият ѝ хайлайф взе че се засрами от това, от което до неотдавна се гордееше ", пита създателят.
Според него през 2014-2015 година в Европа всеобщо считали, че Русия е натикана в ъгъла поради наглостта си в Украйна, че тя чинно ще продължи да придвижва газ през Украйна и не е изключено да съобщи Крим на НАТО и да заплаща репарации.
" Не че България се радваше от това. Не, нямаше никаква наслада от това, че страната, мечтаеща да стане газов хъб, не стана нищо. Никакво схващане, че родината ти остава в безнадеждната външна страна на военно-политическия блок и от нея с зверски темпове ще продължи да бяга всичко младо и перспективно.
Но националните елити от времето на " световния Фукуяма " са забавни точно с това, че се научиха да живеят и да се радват в положение на безизходност. Да, живееш в периферията. Да, популацията ти понижава. Да, всички решения ги взимаме ние, само че можем единствено да се подредим в световната подчиненост на Белия стопанин, проявявайки смиреност и старание. Но, първо, нищо не можеш да направиш. И, второ, Белият стопанин не обръща внимание на тези, които са покорни и усърдни. А значи можете да си стоите там, където ви е мястото, и най-малко да градите персонални проекти за бъдещето.
Затова българското управление, без да се замисли, се отхвърли и от " Белене ", и от " Южен поток ". Не тъй като не му трябваха пари, а тъй като доста добре усвои философията по правилото " По-добре синигер в ръката, в сравнение с орел в небето " и " Щастието идва с това да не дразниш началството ". И се гордееше с това, че е съумяло да нанесе на страната си щета не просто безропотно, а демонстративно - показвайки взаимност и жертвоготовност. Защото персонално на всеки министър или народен представител, взел участие в процеса, се отчиташе покорността и се откриваше опция за бъдеща кариера в структурите за ръководство на света. В Европейски Съюз, НАТО, Организация на обединените нации или даже в корпорации - доста са опциите (да не забравяме, че такова ненормално количество интернационалните организации бяха нужни и за това да бъдат поощрявани и устройвани националните елити). "
Тук създателят стига до откритието какво се е трансформирало по отношение на 2014 година и то е, че " елитите на дребните страни внезапно откриха, че йерархията, на която се кълняха във честност, напълно не е толкоз световна, може би даже се разпада и към този момент не е ясно на коя тъкмо част да се кълнем. Както и какво ще се случи, в случай че през днешния ден се закълнат на едни, а на следващия ден вземат връх други? "
Затова със скърцане на зъби тези елити почнали да си спомнят " екзотичното, забравено и даже плашещо разбиране " народен интерес ", добавя Мараховски за читателите на РИА " Новости ". " И разумно в процеса на спомняне за суверенитета несъстоялите се послушници на Глобалната Империя на Белия стопанин ненадейно за себе си се оказват в Русия ", която била ликвидирала световната подчиненост.
" Разбира се, малко срамно е да признаваш, че неведнъж стъпкваната Русия, над която в източноевропейските столици до неотдавна беше съвременно да се надсмиваш, се оказа права. (...) Но щом немската преса написа за канцлера Ангела Меркел, че " до момента в който американският президент раздрусва света, тя се обръща към постоянен сътрудник като Русия ", то няма от какво да се срамят елитите на дребните страни ", е заключителното подстрекателство на Мараховски.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ