Аз съм берлинчанин: думи, които влязоха в историята
Посещението на американския президент Джон Ф. Кенеди в Германия през юни 1963 година е било предстоящо с голямо неспокойствие. След неговото встъпване в служба през 1961 година дипломатическите връзки със Съединени американски щати са обтегнати поради сдържаната политика на Кенеди по отношение на Съветския съюз - едно политическо решение, чиито последствия се се усещали най-силно точно в разделения Берлин.
Въпреки това, когато Кенеди идва на четвъртия ден, откакто e посетил тогавашната столица Бон, Кьолн, Франкфурт на Майн и Висбаден, той е посрещнат от невиждано голям брой. На 26 юни 1963 година над един милион души приветстват американския президент по улиците на Западен Берлин. Кенеди е олицетворение на вярата, а държавната аудиенция съответствува с 15-годишнината от началото на " въздушния мост " - избавителната задача, с която Западът дава отговор на Берлинската обсада.
Предисторията е следната. На 24 юни 1948 година Съветският съюз прекъсва пътищата за доставяне на Западен Берлин по суша и вода. С този си ход Москва цели да получи власт върху онази част от града, която е окупирана от западните войски. Съюзниците, водени от Съединени американски щати, дават отговор още същия ден и стартират да доставят Западен Берлин с храна, други хранителни запаси и въглища с военни самолети. Операцията става известна като " въздушният мост ", а самолетите стават известни сред двумилионното население на Западен Берлин като " стафидените бомбардировачи ". Съветската обсада завършва чак на 12 май 1949 година.
Надежда и признателност
От 1948 година западните съдружници доставят Западен Берлин по въздухаСнимка: dpa/picture allianceПри визитата на Кенеди жителите на Западен Берлин още веднъж засвидетелстват своята благодарност за въздушния мост. Когато той идва там, към този момент е почнал невъобразим за това време политически поврат - западната част на града е опасана със стена. Населението свързва визитата на американския президент с вярата за независимост и завършек на разделянето, засегнало фамилии и другари. Визитата на Кенеди е обръщение, че Съединени американски щати няма да се откажат от Западен Берлин.
По-рано са се появили подозрения в това. През август 1961 година, когато Съветският съюз стартира да строи стената, новоизбраният президент Кенеди не се намесва. Историците допускат, че той е виждал заплаха от нуклеарна война и е считал руския водач Никита Хрушчов за непредсказуем.
Преди речта си пред кметството на Шьонеберг, тогава формалната резиденция на ръководещия кмет Вили Бранд, Кенеди прави триумфална обиколка на града с кола. Той минава около ликуващите хора в Западен Берлин в открит автомобил дружно с Бранд и канцлера Конрад Аденауер.
Ехото на вековете: " Ich bin ein Berliner "
След като се стопира при Бранденбургската врата и контролно-пропускателния пункт " Чарли ", където през есента на 1961 година се изправят едни против други американски и руски танкове, държавният конвой идва в кметството към 13:00 часа.
От подум пред входа Кенеди благодари на Аденауер и Бранд. След това той отдава респект на военачалник Лушъс Д. Клей, който като боен губернатор на американската окупационна зона е бил виновен за Берлинския въздушен мост.
После президентът изрича фразата, която влиза в учебниците по история: " Днес в свободния свят най-гордото обръщение е: " Ich bin ein Berliner ". ( " Аз съм берлинчанин " ). Тълпата е въодушевена и скандира: " Кенеди, Кенеди ". Издигнат е и плакат " Кога ще падне Стената? ".
Легендарната фраза на Кенеди в действителност е ехтене от думите на римския мъдрец и политик Марк Цицерон: " Аз съм римски жител ". Онова, което в древността е символизирало специфичните права на жителите на Рим, е трябвало да изрази безграничната взаимност с жителите на Западен Берлин. Твърди се, че концепцията за това осенила Кенеди в Белия дом единствено дни по-рано.
Джон Ф. Кенеди, Вили Бранд и Конрад Аденауер в открита лимузина биват приветствани от жителите на Западен Берлин Снимка: AP Photo/picture allianceСпоред американският президент всеки, който твърди, че комунизмът не съставлява заплаха или че даже ще бъде политическата система на бъдещето, би трябвало да пристигна в Берлин: " Свободата е обвързвана с доста компликации и демокрацията не е съвършена. Но в никакъв случай не ни се е налагало да издигаме стена, с цел да задържаме хората си, да ги предпазваме от това да ни изоставен ", споделя още той.
" Всички свободни хора са жители на Берлин "
Стената, разделяща Берлин, е отговорът на Съюз на съветските социалистически републики на всеобщото овакантяване на жители на Германска демократична република. Твърди се, че сред 1949 година и 1961 година 2,8 милиона души са избягали във Федералната република поради политически преследвания или неналичието на стопански вероятности.
Кенеди напомня за персоналните ориси и фамилиите, разграничени от стената, и повтаря бележитата фраза в края на своята тирада: " Всички свободни хора, където и да живеят, са жители на Берлин. Затова и аз, като свободен човек, се гордея с думите " Ich bin ein Berliner ".
Нужни са още 26 години, с цел да падне Берлинската стена. На 22 ноември 1963 година - годината, в която посещава Берлин - Джон Ф. Кенеди е погубен в Далас, щата Тексас. Причините за това не са изяснени, а безчет документи към случая към момента не са налични.
Вижте и нашата снимкова изложба:
