Маниш: Еузебио или Роналдо? Вярвайте ми, Кристиано е уникат
Португалската футболна легенда Маниш даде извънредно изявление за предаването „ Код спорт “ по ТВ+. Той е младеж на Бенфика, само че е воин на Порто. Очевидно португалският футбол е родил много смели сърца, които рискуват с сходни прехвърляния. Маниш е един от бандата на Жозе Моуриньо, спечелила в две поредни години Купата на УЕФА и Шампионската лига. След това той ликува с шампионската купа и с Интер, игра също и в Челси. Избраха го в идеалния тим и на Евро 2004, и на Мондиал 2006. Получи премията за състезател номер 1 на финала на Междуконтиненталната купа през 2004 година. Носител е на най-високия медал на Португалия.
- Сеньор Маниш, Португалия е eвропейски първенец. Докъде ще стигне на идното международно състезание?
- Това се две доста разнообразни съревнования. Спомням си по какъв начин никой не очакваше Португалия да завоюва европейското състезание. Факт е, че там не изиграхме най-красивите си мачове, само че във футбола най-важното е да побеждаваш. Ние имахме най-хубавата композиция от фактори, с цел да спечелим: доста положително другарство сред играчите, качествата на футболистите ни, увереност в най-важните моменти. Световното и Европейското обаче са доста разнообразни. На Мондиала в играта влизат Бразилия, Аржентина и други страни, които постоянно имат доста положителни футболисти. Нещата стават много по-сложни. Освен това във футбола всичко е допустимо.
- Изненада ли беше Португалия да завоюва Европейското състезание?
- Да, беше изненада, несъмнено. В предходни години и издания на шампионата сме имали тимове с доста по-големи качества и показващи по-красива игра, само че точно този отбор се оказа печелившият. Направи по този начин, че с цялата поддръжка на всички в страната ни и с футболните качества на играчите, тактиката и тактиката на треньора, да спечелим справедливо шампионата. Късметът е значим във футбола, само че с изключение на него, Португалия имаше също и доста солидни футболни причини. Изненадата беше в това, че на шампионата играха тимове с доста по-големи имена и с доста повече самостоятелни качества, само че ние пък имахме доста обединен отбор и спечелихме.
- Коя е най-голямата мощ на Португалия?
- Някои споделят, че това е Роналдо, тъй като той е в действителност половин тим. С целия негов гений и старание... Все отново той е най-хубавият състезател в света. След него идват и останалите ни футболисти с доста положителни качества и с упоритост да вършат нещата все по-добре, с цел да водят Португалия постоянно по пътя към успеха.
- Какъв е тимът с Кристиано Роналдо и без него? Видяхме двете лица на Вашия отбор във финала против Франция.
- Малко сме несправедливи в оценките си към останалите ни национали. В края на краищата и те са на терена, и се борят и жертват за този тим. Когато вкарахме победния гол против Франция, Роналдо към този момент не беше на терена, тъй че е доста мъчно да се отговори на този въпрос. Разбира се, всички желаят Роналдо да играе постоянно, тъй като с него тимът е по-добър. Не би трябвало обаче да забравяме, че и останалите ни футболисти имат доста солидни качества.
- Как съумява Кристиано да е толкоз непрекъснат през годините?
- Мисля, че водещо е невероятното му предпочитание постоянно да побеждава. Той е човек, който желае във всеки нов ден да е с нещо по-добър от предходния. Всичко, което прави, е обвързвано с футбола и с това да става все по-добър. Спомням си, когато още играех в националния тим, че първи пристигаше за тренировките и постоянно си отиваше финален. Постоянно работеше, с цел да усъвършенства всеки един аспект на играта. Дори не възнамерява свободното си време. Всичко в живота му е футбол.
- Веднъж Роналдо беше споделил в изявление, че ще играе до 42 години. Реално ли е това и до каква възраст го виждате като международна класа?
- Да, имам вяра в неговите проекти, тъй като той тренира доста интензивно и доста си пази здравето. Храни се извънредно здравословно, не пие алкохол. Мисля, че когато един състезател се грижи по този начин педантично за тялото си и е подобен стопроцентов експерт, е допустимо да играе до 40 години. Има доста образци за това. Спомням си, че бяхме дружно със Санети в Интер Милано и той игра до 40 години като несъмнено можеше и до повече години.
- За хората в Португалия кой е по-голяма фигура - Еузебио или Роналдо?
- Еузебио ще бъде постоянно един знак на португалския футбол. Ще остане в историята вечно. Той е единствената легенда от международна големина в неговото потомство. Роналдо има своите безбройни трофеи и е бил обявяван за най-хубав състезател толкоз доста пъти. Има повече купи в кариерата си и държи доста повече върхове. Като минат години, несъмнено в историята Роналдо ще бъде по-значим, само че хората, които са гледали Еузебио да играе онлайн, ще не престават да мислят, че той е по-добрият. Аз персонално нямам отговор на този въпрос, тъй като не съм гледал Еузебио да играе, само че пък за сметка на това съм бил съотборник на Роналдо и ви споделям: Той е неповторим.
- С Роналдо играхте дружно на злощастния край през 2004 година. Как по този начин загубихте от Гърция? И по какъв начин по този начин успяхте два пъти да загубите от тим, който несъмнено не беше от най-силните в Европа?
- Загубихме от тях първия и последния мач на шампионата. Беше в действителност огромно отчаяние. Още повече, че играхме в родината ни пред лична аудитория. Излизаш на край пред сънародниците ти и имаш късмет да останеш вечно във футболната история с победа и купа, каквато Португалия в никакъв случай не беше завоювала до тогава. Когато загубиш в тъкмо такива случаи, разочарованието е в действителност брутално.
- Вашият дебют в националния тим е в мач против Бразилия, който победихте с 2:1. Какво е възприятието да ликуваш още в първия си мач и то тъкмо над колоса Бразилия?
- Спомням си този дуел доста добре. Все отново беше първият ми за националния тим. Играхме на стадион „ Дас Анташ “ в Порто. Валеше. Няма по какъв начин да не помни своя първи мач с националната фланелка. И то против великата футболна мощ Бразилия и изключително откакто ги победихме!
- Играл сте в школата на Бенфика, а след това в Порто. Как се сменят тези два тима?
- Играл съм и за трите португалски гранда – Бенфика, Порто и Спортинг. При нас футболната просвета е такава, че рядко един футболист може да премине от един в различен от тези безконечни противници. Аз го направих, само че беше пъклен мъчно. Тогава Бенфика ме беше пуснал да упражнявам самостоятелно. После Моуриньо ме потърси и ме взе в Порто. Разбира се, тази година беше доста сложна за мен, тъй като когато минаваш от Бенфика в Порто, упованията към теб са да бъдеш най-хубавия и да правиш всичко съвършено. Трябва доста здрава душeвност, с цел да издържиш на подобен напън.
- Бенфика и Порто са известни като клубове, които продават най-добре. Как съумяват да го реализиран?
- В Португалия имаме доста добра школа и доста гении. Важни са също и треньорите, които умеят да предават на младите футболисти знанията си. Имаме също и доста положително качество на инфраструктурата в самите клубове. В школите им не липсва нищо. Пътят за младите е начертан от толкоз генерации преди тях, че те единствено би трябвало да го следват и да осъществят фантазиите си.
- За две години в Порто покорихте всички върхове. Какъв треньор бе тогава Жозе Моуриньо?
- Аз се срещнах с Жозе Моуриньо още когато бях в Бенфика. Чак по-късно той и президентът Пинто да Коща пристигнаха да ме вземат в Порто. Още от млад Моу беше с огромни знания и качества. Още тогава разбираше, че с цел да има триумфи би трябвало да работи доста старателно, да бъде прецизен и обективен към играчите си. Той приказва с футболистите си постоянно пред всички останали в съблекалнята. И още тогава имаше тази неутолима упоритост и жадност за победи.
- Кое беше по-трудно да спечелите – Купата на УЕФА или Шампионската лига?
- Купата на УЕФА. За мен персонално спечелването на този трофей беше доста по-трудно. Това е и един от най-ярките мемоари за мен в кариерата ми. Беше една в действителност мъчно извоювана купа след неповторим край, приключил 3:2. Разигра се едно трагично гонене в резултата против Селтик и то в изискванията на невероятна 42-градусова горещина. Освен всичко, би трябвало да отбележа, че това беше и първата купа на УЕФА, извоювана от Порто. Дотогава клубът не беше триумфирал с този трофей. А когато постигаш нещо за първи път, оставаш в историята.
- Помните ли, че против Вас тогава игра един българин?
- Номер 10. Петров, нали? Да. Много класен състезател.
- Толкова ли беше елементарно да станете европейски първенци? Победихте Монако с 3:0.
- Три на нула, тъй като спряхме да играем (смее се). Така е, само че всеки мач от Шампионската лига е сложен. Монако, преди да стигне до финала, беше отстранил Реал Мадрид и други класни тимове. Ние също се бяхме справили добре. А в един край може всичко да се случи и по тази причина човек би трябвало съществено да се приготви и да работи до последния миг. Ние просто бяхме себе си и спечелихме един край, който несъмнено в профил е изглеждал елементарен, само че вътре на терена не беше тъкмо по този начин.
- Завършихте годината тогава с победа за Междуконтиненталната купа против колумбийския Онсе Калдас и Ви избраха за състезател на мача.
- Спомням си, че беше един в действителност сложен дуел, тъй като Онсе Калдас са доста здрави в отбрана и се бяха затворили в действителност добре. Ние пък пробвахме удари от всевъзможни дистанции и положения, само че топката по този начин и не влизаше. Така се стигна до дузпи и даже при тях пропуснах да вкарам, само че без значение от това победихме. Тогава ме оповестиха за състезател на мача и това означаваше награда, която беше чисто нов автомобил. Аз разгласих, че не го желая и че е по-добре тези средства да се дарят на институции, които се грижат за децата без наставнически грижи. Не желаех да получа тези пари или автомобила и по тази причина взех решение, че ще е по-добре да ги даря за някаква добра идея.
- Къде беше силата на Порто в този интервал?
- В единството. Определено в единството на тима. Разбира се, и качеството, тъй като без качествени играчи няма по какъв начин да побеждаваш.
- Продължавате ли контакта си със съотборниците си оттогава и в това число с Моуриньо?
- Да, имам привилегията да съм един от дребното футболисти, които са били тренирани от Моуриньо толкоз пъти: и в Бенфика, и в Порто, и в Челси. Сега имам дребен личен клуб в Португалия и даже вървях да го посетя за две седмици, когато беше в Челси. Поддържаме контакт, както е обикновено за експерти, а също и за хора, които дружно са спечелили доста титли. Безспорно имаме огромно почитание един към различен. Точно това да вземем за пример оказва помощ и за построяването на положителни връзки във всеки тим.
- Приключихте кариерата си в трети португалски гранд - Спортинг. Много ли са португалците, които като Вас са играли и в трите колоса в страната?
- Мисля, че десетина играчи, и то португалци, са съумели да го реализиран.
- Някога имал ли сте проблеми с почитателите?
- Нормално е да имам при сходно придвижване. Ние в Португалия имаме такава футболна просвета, в която не се приема прекосяване в редиците на безконечните противници. Ако си в Бенфика и играеш добре - всички са удовлетворени. Но в случай че отидеш в Порто и продължаваш да играеш добре, никой в Бенфика не са радва. Дори в противен случай – гневни са! В такава обстановка просто би трябвало да бъдеш експерт и да не се поддаваш на страсти. Ако искаш да продължиш да имаш една добра футболна кариера, не би трябвало да обръщаш внимание на натиска и на рецензиите.
- Каква е разликата сред Порто и Бенфика?
- Бенфика е изцяло друг от Порто, който през последните години на практика завоюва всички титли, които един професионален футболист мечтае да има. Дори и Лига Европа. Порто като клуб има в действителност доста добра организация и с изключение на в Португалия жъне също и интернационалните триумфи. Всички в клуба работят, с цел да има тъкмо такива интернационалните триумфи. В Бенфика обаче не е по този начин. Пълен неуспех на интернационалната сцена. Затова за мен няма сходен проблем, тъй като в сърцето ми съм за Порто и даже съм акционер и член на клуба.
- Играхте още в Динамо Москва, Челси и Интер. Бил сте първенец на Италия и Англия, само че за какво не останахте за по-дълго в нито един от тези клубове?
- Така се получи, тъй като когато отидох от Порто в Динамо Москва, не съумях да се приспособявам към действителността в този съветски клуб. Челси, където тогава треньор беше Моуриньо, ме притегли. Там останах 16 месеца. Исках обаче да играя в най-фантастичния шампионат в света – испанската Ла Лига и Атлетико Мадрид ми направи предложение, на което не можех да откажа. Между мен и треньора на тима тогава обаче се получи една не доста приятна обстановка. И вследствие на нея ме изпратиха в Интер като преотстъпен за 6 месеца, с алтернатива след този интервал да се върна при тях.
- След Порто най-успешните Ви години бяха точно в Атлетико. Какво ще ни разкажете за този клуб?
- Да играя за Алетико Мадрид беше привилегия и огромна чест. Истински гранд с неповторима аудитория. За мен испанската Ла Лига е шампионатът, в който се играе най-хубавият футбол. Единственото нещо, за което скърбя във футбола, е, че не останах за по-дълго там.
- Играхте и за Кьолн. Германия, Англия, Испания, Италия, Русия, Португалия... Къде най-вече Ви подхожда футболът като организация и атмосфера?
- Имах привилегията да играя за Интер Милано – един същински исполин. За Атлетико Мадрид – гранд във всяко едно отношение. Също и за елитните Челси, Порто, Кьолн... Истинско футболно странствуване! В Германия си припомням постоянно цялостните игрища. Наистина доста хора посещават мачовете от шампионата там. Общо взето във всичките тимове, където съм играл, е имало добра атмосфера на стадиона и мачовете постоянно са били доста посещавани. Най-хубавият футбол за мен обаче е в испанската Ла Лига.
- Говорихме за Стилиян Петров и конфликтът с неговия Селтик във финала за Купата на УЕФА, само че спомняте ли си и други български футболисти или мачове с наши тимове?
- Спомням си Бербатов. Играх против него, когато той беше в Тотнъм, а аз в Челси. България има доста класни играчи. Винаги сте впечатлявали с технични футболисти. Имаше интервал, в който постоянно бяхте на огромните шампионати. Разбира се, обикновено е да има интервали на промяна на поколенията и спадове в играта на всички национални тимове. Сменят се играчите или треньорите, трансформират се и времената. Има всевъзможни обстановки в тази магия, наречена футбол, само че аз постоянно съм се радвал на огромните ви и технични футболисти.
- Кой български футболист цените най-вече?
- Е, Стоичков... (смее се).
- Имате доста награди в кариерата си. Бил сте в идеалния тим на Евро 2004 и в този на Световното през 2006-а. Носител сте даже и на медал. Кой от всички тези призове цените най-вече?
- Най-важната лична премия е когато получиш самопризнание за работата, за смелостта и приноса ти за твоята страна. Затова за мен най-ценен е орденът, който португалското държавно управление ми присъди за заслуги към страната.
- Сеньор Маниш, Португалия е eвропейски първенец. Докъде ще стигне на идното международно състезание?
- Това се две доста разнообразни съревнования. Спомням си по какъв начин никой не очакваше Португалия да завоюва европейското състезание. Факт е, че там не изиграхме най-красивите си мачове, само че във футбола най-важното е да побеждаваш. Ние имахме най-хубавата композиция от фактори, с цел да спечелим: доста положително другарство сред играчите, качествата на футболистите ни, увереност в най-важните моменти. Световното и Европейското обаче са доста разнообразни. На Мондиала в играта влизат Бразилия, Аржентина и други страни, които постоянно имат доста положителни футболисти. Нещата стават много по-сложни. Освен това във футбола всичко е допустимо.
- Изненада ли беше Португалия да завоюва Европейското състезание?
- Да, беше изненада, несъмнено. В предходни години и издания на шампионата сме имали тимове с доста по-големи качества и показващи по-красива игра, само че точно този отбор се оказа печелившият. Направи по този начин, че с цялата поддръжка на всички в страната ни и с футболните качества на играчите, тактиката и тактиката на треньора, да спечелим справедливо шампионата. Късметът е значим във футбола, само че с изключение на него, Португалия имаше също и доста солидни футболни причини. Изненадата беше в това, че на шампионата играха тимове с доста по-големи имена и с доста повече самостоятелни качества, само че ние пък имахме доста обединен отбор и спечелихме.
- Коя е най-голямата мощ на Португалия?
- Някои споделят, че това е Роналдо, тъй като той е в действителност половин тим. С целия негов гений и старание... Все отново той е най-хубавият състезател в света. След него идват и останалите ни футболисти с доста положителни качества и с упоритост да вършат нещата все по-добре, с цел да водят Португалия постоянно по пътя към успеха.
- Какъв е тимът с Кристиано Роналдо и без него? Видяхме двете лица на Вашия отбор във финала против Франция.
- Малко сме несправедливи в оценките си към останалите ни национали. В края на краищата и те са на терена, и се борят и жертват за този тим. Когато вкарахме победния гол против Франция, Роналдо към този момент не беше на терена, тъй че е доста мъчно да се отговори на този въпрос. Разбира се, всички желаят Роналдо да играе постоянно, тъй като с него тимът е по-добър. Не би трябвало обаче да забравяме, че и останалите ни футболисти имат доста солидни качества.
- Как съумява Кристиано да е толкоз непрекъснат през годините?
- Мисля, че водещо е невероятното му предпочитание постоянно да побеждава. Той е човек, който желае във всеки нов ден да е с нещо по-добър от предходния. Всичко, което прави, е обвързвано с футбола и с това да става все по-добър. Спомням си, когато още играех в националния тим, че първи пристигаше за тренировките и постоянно си отиваше финален. Постоянно работеше, с цел да усъвършенства всеки един аспект на играта. Дори не възнамерява свободното си време. Всичко в живота му е футбол.
- Веднъж Роналдо беше споделил в изявление, че ще играе до 42 години. Реално ли е това и до каква възраст го виждате като международна класа?
- Да, имам вяра в неговите проекти, тъй като той тренира доста интензивно и доста си пази здравето. Храни се извънредно здравословно, не пие алкохол. Мисля, че когато един състезател се грижи по този начин педантично за тялото си и е подобен стопроцентов експерт, е допустимо да играе до 40 години. Има доста образци за това. Спомням си, че бяхме дружно със Санети в Интер Милано и той игра до 40 години като несъмнено можеше и до повече години.
- За хората в Португалия кой е по-голяма фигура - Еузебио или Роналдо?
- Еузебио ще бъде постоянно един знак на португалския футбол. Ще остане в историята вечно. Той е единствената легенда от международна големина в неговото потомство. Роналдо има своите безбройни трофеи и е бил обявяван за най-хубав състезател толкоз доста пъти. Има повече купи в кариерата си и държи доста повече върхове. Като минат години, несъмнено в историята Роналдо ще бъде по-значим, само че хората, които са гледали Еузебио да играе онлайн, ще не престават да мислят, че той е по-добрият. Аз персонално нямам отговор на този въпрос, тъй като не съм гледал Еузебио да играе, само че пък за сметка на това съм бил съотборник на Роналдо и ви споделям: Той е неповторим.
- С Роналдо играхте дружно на злощастния край през 2004 година. Как по този начин загубихте от Гърция? И по какъв начин по този начин успяхте два пъти да загубите от тим, който несъмнено не беше от най-силните в Европа?
- Загубихме от тях първия и последния мач на шампионата. Беше в действителност огромно отчаяние. Още повече, че играхме в родината ни пред лична аудитория. Излизаш на край пред сънародниците ти и имаш късмет да останеш вечно във футболната история с победа и купа, каквато Португалия в никакъв случай не беше завоювала до тогава. Когато загубиш в тъкмо такива случаи, разочарованието е в действителност брутално.
- Вашият дебют в националния тим е в мач против Бразилия, който победихте с 2:1. Какво е възприятието да ликуваш още в първия си мач и то тъкмо над колоса Бразилия?
- Спомням си този дуел доста добре. Все отново беше първият ми за националния тим. Играхме на стадион „ Дас Анташ “ в Порто. Валеше. Няма по какъв начин да не помни своя първи мач с националната фланелка. И то против великата футболна мощ Бразилия и изключително откакто ги победихме!
- Играл сте в школата на Бенфика, а след това в Порто. Как се сменят тези два тима?
- Играл съм и за трите португалски гранда – Бенфика, Порто и Спортинг. При нас футболната просвета е такава, че рядко един футболист може да премине от един в различен от тези безконечни противници. Аз го направих, само че беше пъклен мъчно. Тогава Бенфика ме беше пуснал да упражнявам самостоятелно. После Моуриньо ме потърси и ме взе в Порто. Разбира се, тази година беше доста сложна за мен, тъй като когато минаваш от Бенфика в Порто, упованията към теб са да бъдеш най-хубавия и да правиш всичко съвършено. Трябва доста здрава душeвност, с цел да издържиш на подобен напън.
- Бенфика и Порто са известни като клубове, които продават най-добре. Как съумяват да го реализиран?
- В Португалия имаме доста добра школа и доста гении. Важни са също и треньорите, които умеят да предават на младите футболисти знанията си. Имаме също и доста положително качество на инфраструктурата в самите клубове. В школите им не липсва нищо. Пътят за младите е начертан от толкоз генерации преди тях, че те единствено би трябвало да го следват и да осъществят фантазиите си.
- За две години в Порто покорихте всички върхове. Какъв треньор бе тогава Жозе Моуриньо?
- Аз се срещнах с Жозе Моуриньо още когато бях в Бенфика. Чак по-късно той и президентът Пинто да Коща пристигнаха да ме вземат в Порто. Още от млад Моу беше с огромни знания и качества. Още тогава разбираше, че с цел да има триумфи би трябвало да работи доста старателно, да бъде прецизен и обективен към играчите си. Той приказва с футболистите си постоянно пред всички останали в съблекалнята. И още тогава имаше тази неутолима упоритост и жадност за победи.
- Кое беше по-трудно да спечелите – Купата на УЕФА или Шампионската лига?
- Купата на УЕФА. За мен персонално спечелването на този трофей беше доста по-трудно. Това е и един от най-ярките мемоари за мен в кариерата ми. Беше една в действителност мъчно извоювана купа след неповторим край, приключил 3:2. Разигра се едно трагично гонене в резултата против Селтик и то в изискванията на невероятна 42-градусова горещина. Освен всичко, би трябвало да отбележа, че това беше и първата купа на УЕФА, извоювана от Порто. Дотогава клубът не беше триумфирал с този трофей. А когато постигаш нещо за първи път, оставаш в историята.
- Помните ли, че против Вас тогава игра един българин?
- Номер 10. Петров, нали? Да. Много класен състезател.
- Толкова ли беше елементарно да станете европейски първенци? Победихте Монако с 3:0.
- Три на нула, тъй като спряхме да играем (смее се). Така е, само че всеки мач от Шампионската лига е сложен. Монако, преди да стигне до финала, беше отстранил Реал Мадрид и други класни тимове. Ние също се бяхме справили добре. А в един край може всичко да се случи и по тази причина човек би трябвало съществено да се приготви и да работи до последния миг. Ние просто бяхме себе си и спечелихме един край, който несъмнено в профил е изглеждал елементарен, само че вътре на терена не беше тъкмо по този начин.
- Завършихте годината тогава с победа за Междуконтиненталната купа против колумбийския Онсе Калдас и Ви избраха за състезател на мача.
- Спомням си, че беше един в действителност сложен дуел, тъй като Онсе Калдас са доста здрави в отбрана и се бяха затворили в действителност добре. Ние пък пробвахме удари от всевъзможни дистанции и положения, само че топката по този начин и не влизаше. Така се стигна до дузпи и даже при тях пропуснах да вкарам, само че без значение от това победихме. Тогава ме оповестиха за състезател на мача и това означаваше награда, която беше чисто нов автомобил. Аз разгласих, че не го желая и че е по-добре тези средства да се дарят на институции, които се грижат за децата без наставнически грижи. Не желаех да получа тези пари или автомобила и по тази причина взех решение, че ще е по-добре да ги даря за някаква добра идея.
- Къде беше силата на Порто в този интервал?
- В единството. Определено в единството на тима. Разбира се, и качеството, тъй като без качествени играчи няма по какъв начин да побеждаваш.
- Продължавате ли контакта си със съотборниците си оттогава и в това число с Моуриньо?
- Да, имам привилегията да съм един от дребното футболисти, които са били тренирани от Моуриньо толкоз пъти: и в Бенфика, и в Порто, и в Челси. Сега имам дребен личен клуб в Португалия и даже вървях да го посетя за две седмици, когато беше в Челси. Поддържаме контакт, както е обикновено за експерти, а също и за хора, които дружно са спечелили доста титли. Безспорно имаме огромно почитание един към различен. Точно това да вземем за пример оказва помощ и за построяването на положителни връзки във всеки тим.
- Приключихте кариерата си в трети португалски гранд - Спортинг. Много ли са португалците, които като Вас са играли и в трите колоса в страната?
- Мисля, че десетина играчи, и то португалци, са съумели да го реализиран.
- Някога имал ли сте проблеми с почитателите?
- Нормално е да имам при сходно придвижване. Ние в Португалия имаме такава футболна просвета, в която не се приема прекосяване в редиците на безконечните противници. Ако си в Бенфика и играеш добре - всички са удовлетворени. Но в случай че отидеш в Порто и продължаваш да играеш добре, никой в Бенфика не са радва. Дори в противен случай – гневни са! В такава обстановка просто би трябвало да бъдеш експерт и да не се поддаваш на страсти. Ако искаш да продължиш да имаш една добра футболна кариера, не би трябвало да обръщаш внимание на натиска и на рецензиите.
- Каква е разликата сред Порто и Бенфика?
- Бенфика е изцяло друг от Порто, който през последните години на практика завоюва всички титли, които един професионален футболист мечтае да има. Дори и Лига Европа. Порто като клуб има в действителност доста добра организация и с изключение на в Португалия жъне също и интернационалните триумфи. Всички в клуба работят, с цел да има тъкмо такива интернационалните триумфи. В Бенфика обаче не е по този начин. Пълен неуспех на интернационалната сцена. Затова за мен няма сходен проблем, тъй като в сърцето ми съм за Порто и даже съм акционер и член на клуба.
- Играхте още в Динамо Москва, Челси и Интер. Бил сте първенец на Италия и Англия, само че за какво не останахте за по-дълго в нито един от тези клубове?
- Така се получи, тъй като когато отидох от Порто в Динамо Москва, не съумях да се приспособявам към действителността в този съветски клуб. Челси, където тогава треньор беше Моуриньо, ме притегли. Там останах 16 месеца. Исках обаче да играя в най-фантастичния шампионат в света – испанската Ла Лига и Атлетико Мадрид ми направи предложение, на което не можех да откажа. Между мен и треньора на тима тогава обаче се получи една не доста приятна обстановка. И вследствие на нея ме изпратиха в Интер като преотстъпен за 6 месеца, с алтернатива след този интервал да се върна при тях.
- След Порто най-успешните Ви години бяха точно в Атлетико. Какво ще ни разкажете за този клуб?
- Да играя за Алетико Мадрид беше привилегия и огромна чест. Истински гранд с неповторима аудитория. За мен испанската Ла Лига е шампионатът, в който се играе най-хубавият футбол. Единственото нещо, за което скърбя във футбола, е, че не останах за по-дълго там.
- Играхте и за Кьолн. Германия, Англия, Испания, Италия, Русия, Португалия... Къде най-вече Ви подхожда футболът като организация и атмосфера?
- Имах привилегията да играя за Интер Милано – един същински исполин. За Атлетико Мадрид – гранд във всяко едно отношение. Също и за елитните Челси, Порто, Кьолн... Истинско футболно странствуване! В Германия си припомням постоянно цялостните игрища. Наистина доста хора посещават мачовете от шампионата там. Общо взето във всичките тимове, където съм играл, е имало добра атмосфера на стадиона и мачовете постоянно са били доста посещавани. Най-хубавият футбол за мен обаче е в испанската Ла Лига.
- Говорихме за Стилиян Петров и конфликтът с неговия Селтик във финала за Купата на УЕФА, само че спомняте ли си и други български футболисти или мачове с наши тимове?
- Спомням си Бербатов. Играх против него, когато той беше в Тотнъм, а аз в Челси. България има доста класни играчи. Винаги сте впечатлявали с технични футболисти. Имаше интервал, в който постоянно бяхте на огромните шампионати. Разбира се, обикновено е да има интервали на промяна на поколенията и спадове в играта на всички национални тимове. Сменят се играчите или треньорите, трансформират се и времената. Има всевъзможни обстановки в тази магия, наречена футбол, само че аз постоянно съм се радвал на огромните ви и технични футболисти.
- Кой български футболист цените най-вече?
- Е, Стоичков... (смее се).
- Имате доста награди в кариерата си. Бил сте в идеалния тим на Евро 2004 и в този на Световното през 2006-а. Носител сте даже и на медал. Кой от всички тези призове цените най-вече?
- Най-важната лична премия е когато получиш самопризнание за работата, за смелостта и приноса ти за твоята страна. Затова за мен най-ценен е орденът, който португалското държавно управление ми присъди за заслуги към страната.
Източник: gong.bg
КОМЕНТАРИ