Ениджевардарското слънце
Портретите на Постол челник били във всички кръчми, за българите е татко, за американски публицист - Робин Худ Забранява скъпите сватби и чеизи, полза с налог бубарството, санкционира със гибел предаването на език, религия и националност
Не са доста българите за които народът приживе е писал песни. Един от тях е Апостол челник. В негово лице останалите под турска власт сънародници намират подобен безрезервен, смел и обективен покровител, че му дават название което показва цялата им любов – „ Ениджевардарското слънце ”.
Апостол Петков Терзиев, прочут като Апостол Боймички или Постол челник е роден на 6 май 1869г. в огромното гевгелийско село Боймица, дало името си на целия регион сред планината Паяк, река Вардар и Ениджевардарското езеро – Боймия. Войводата остава негра
мотен и в началото е кантонер по жп линията Солун – Скопие, до момента в който през 1892 година излиза бунтовник с брат си Тано и още трима четници в региона на Ениджевардарско и Гевгелийско. През 1897 година един от водачите на Вътрешна македонска революционна организация Дамян Груев се среща с Апостол Терзиев, Иванчо Карасулията и Спиро Карасулски и още същия ден те се заклеват пред дееца на Вътрешна македонска революционна организация свещеника Стамат Танчев и се вливат в редиците на организацията. След няколко убийства на турски и гръцки шпиони тримата излизат в конспиративност и провеждат чета в началото водена от Иванчо Карасулията. Подвойвода е Апостол и скоро към тях се причисляват и други четници. Гевгелийският началник на ВМОРО Илия Докторов написа: „ Още със сформирането на тая дребна незаконна група в нашия край, като гръмотевица се разнесе по всички села в околията, че има революционна чета под воеводството на Иванчо Карасулски. Четата стартира доста скрито да обикаля проведените села. Навсякъде намираха отличен банкет. Организираните членове във всички села, където отиваха
гледаха на тях като на спасители от турската робия
В тяхно лице виждаха герои, които са подготвени да жертвуват живота си за свободата на тога. По селата се надпреварваха кой да ги вземе вкъщи си. ”
В края на юни 1898 година четата се разделя на две – Иванчо Карасулийски поема Гевгелийския край, а Апостол челник Ениджевардарския. И двете чети не престават с хайдутлука, което не се утвърждава от управлението на Вътрешна македонска революционна организация и дори Даме Груев упорства за смъртни присъди поради несъблюдение на разпоредби на управлението. На това искане се опълчват локалните ръководители и в последна сметка в региона е изпратена четата на Михаил Апостолов да стегне дисциплината. За да си възвърнат доверието на Вътрешна македонска революционна организация, Карасулията и Апостол получават нареждането да унищожават околийския доктор грък, считан за един от най-големите шпиони. Двамата се оправят със задачата и не престават четническата битка. През 1900 година Апостол челник води няколко сражения с турска армия, въпреки и четата му да наброява единствено осем души. На идната година организира наказателна акция против албанците пъдари като убива няколко от тях и предизвестява, че по този начин ще постъпва с всеки който би пристигнал да бъде пъдарин или да пасе овцете си в региона. През 1902 година получава разпореждане от Вътрешна македонска революционна организация да разоръжи четата на Иванчо Карасулията, минала на страната на Върховистите и пропагандира за повдигане на неотложно въстание. Стига се до стълкновения сред двете чети, само че с помощта на локалните дейци войводите се сдобряват и дори водят стълкновение против турски войник. През това време Апостол челник става учредителен челник и
същински труженик на българщината в региона
За него Христо Силянов написа в книгата си „ Освободителните битки за Македония ”:
„ Населението по този начин се привърза към своя войвода-баща, че му посвети не една ария и го окичи с най-изразителното име – Ениджевардарско слънце – слънце, което прорязва с лъчите си мрака на неговата робска злочестина и стопля сърцето му със сладка вяра. ”
След експлоадирането на Илинденско-Преображенското възстание Апостол челник е командващ на Ениджевардарската околия. Напада аскера в Крива, само че турците са предизвестени и офанзивата няма мечтаният резултат. За по-голяма успеваемост разделя четата си на няколко отряда. На 9 септември 1903 година води стълкновение с два пъти надминаващ го съперник като дава единствено една жертва. На 14 септември единствено със шестима четници се бие против 80 души постоянна войска и дава две жертви. На 13 октомври четите на Апостол, Иванчо Карасулията и Трайко Гьотов разрушават изпратените против тях пехота и конница. Тези обстоятелства приказват за изключителната военна и тактическа подготовка на четниците. След погрома на въстанието Апостол отпътува за България, само че още през февруари идната година се завръща, с цел да продължи делото си. Но в този момент с изключение на с турците той би трябвало да води война и с новопоявилите се гръцки чети, които се пробват да унищожат българщината в региона. С появяването си Апостол челник съумява да приповдигне духа на поробените си събратя и да провежда съпротивата им. Налага сериозна дисциплинираност и от време на време санкционира дори със гибел провинилите се.
Успява да притегли за делото множеството българи гъркомани
в региона които одобряват върховенството на Българската екзархия. Намесва се в бита на популацията като не разрешава скъпите сватби и чеизи. Отделно полза с налог бубарството.
През лятото на 1906 година Апостол челник се бори с андартите на капитан Костас Акритас (с същинско име Константинос Мазаракис по-късно военачалник от гръцката армия), капитан Никифорос (бъдещият адмирал Йоанис Деместихас), капитан Аграс и други. В едно от тези сражения капитан Аграс е хванат и обесен край село Владово, в този момент носещо името Аграс. Турският вестник „ Кореспондент бюро ” написа по този мотив: „ Преди 14 дни е станало едно значимо стълкновение при Владово, Воденска кааза, Солунски вилает; колкото да в този момент станаха известни някои детайлности. Гръцката чета от 18 души била нападната от една по-силна българска чета. Трима гърци паднали убити, остатъкът бил покорен. Петима от тях са били изтезавани и убити, а други двама, сред които войводата на четата Акритас или Аграс, гръцки офицер, родом от Навплион, са били обесени. Останалите 8 души са били освободени, като им е било внушено да не не помнят тая преживелица, а да я описват на други.
Върху труповете са били открити бележки
подписани от българския челник Апостол, със следното наличие: „ В тая околност се приказва единствено български и турски; всички, които популяризират тук гръцкия език ще споделят същата орис “
Американският публицист Алберт Сониксен дружно с воденския челник Лука Иванов посещават Апостол като репортерът оставя живописен роман за живота на войводата в книгата си „ Изповедта на един македонски въстаник ”:
„ Първият, който скочи на брега, беше лек, мургав човек на междинна възраст, с бели, албански тесни, опнати потури, с необятни ръкави риза, въоръжен освен с манлихерка и нагант, само че и с кама със сребърна ръкохватка, увиснала на неговия патрондаш. И да не го познавах, щях да налучкам кой е, тъй като неговите портрети висяха във всички кръчми на България, таман в тези комитски облекла... Апостол беше македонският Робин Худ. Тринадесет години той бе носил оръжие. Още преди Дамян Груев да провежда фамозния Централен комитет, Апостол бе кръстосвал планините. Той бе от ония фантастични герои, които се явяват измежду потъпканите нации през всичките полуварварски интервали на историята и чиито подвизи са възпявани от народите. Те са се въодушевявали едничко от концепцията за гибел и опустошения, първия инстинкт на първичните, непросветени хора.
Когато се основала революционната организация с стратегия за обща активност, Апостол челник, в разграничение от мнозина свои сътрудници от разните елементи на страната, предложил услугите си, макар всички ограничавания, които е трябвало да понесе заради дисциплината в тази организация,
да се отхвърля от плячката си
и да слуша заповедите на анемичните градски учители. ”
През 1910 година министърът на вътрешните работи на Османската империя Мехмед Талат бей анулира „ Закона за сдруженията ” и не разрешава организациите с народен темперамент. В рамките на империята се не разрешават всички национални клубове, като ръководителите им са заточени в Мала Азия, доста някогашни революционери на ВМОРО са убити, а цивилното население е подложено на обиски и гнет. Българският екзарх Йосиф написа по този мотив в дневника си:
„...положението в Енидже-Вардарска сподели. Мъчиничеството на св. Трайчо Калеичев и 300 души бити в казата. Всички са обзети от гнет, едни стават униати, други патриархисти, единствено да се спасят от погибел, тъй като гъркоманите и униатите войските не закачат. ”
От боязън да не бъде предаден войводата бяга в България, взе участие в основаването на Българската национална македоно-одринска организация и е определен за член на Главния комитет. Организацията е основана от група революционери от Солунски, Струмишки и серски революционни окръзи с съществена задача извоюване на автономност за Македония и Одринско. На идната година БНМОРО се сплотява с ВМОРО. Разпратено е известие до революционните комитети в което се споделя:
„ Вътрешна македонска революционна организация, излъгана в своите очаквания от младотурците, възвръща фрагментите си и стартира още веднъж битката против тиранията. Всички борци по местата си. Всяко съмнение и невярност, ще се санкционира със гибел. Зад нас стои България с нейната мощна войска. ”
На 29 юни Апостол челник дружно с Ичко Димитров, Въндо Гьошев и Христо Чернопеев навлиза още веднъж в Македония и възобновява революционното дело.
На 2 август 1911 година Апостол челник, Георги Мучитанов Касапчето и Васил Пуфката отсядат да пренощуват в дома на братята Търповци в село Крушари. Те са заведени там от някогашния въстаник на войводата Тодор Чифтеов, станал отстъпник и скришен сътрудник на гръцката агитация. Там
тримата революционери са отровени
а по-късно простреляни. Телата им са пренесени сред лозята и старите гробища, с цел да се инсценира стълкновение с турския войник. Разпознати са след това и са пренесени в Енидже Вардар където са заровени. В описа си „ Пирин ” от сборника „ Те победиха ” Йордан Йовков разказва Ениджевардарското слънце по този начин:
„...тоя именит челник, всичкото удивление и обич към който е така мощно изразено в това име, което му е дал народът... ”
Отказва 20 000 лири рушвет от
султана, с цел да спре битката
Създава Съюза на българските конституционни клубове, вкарва двама депутати, държал се като каймаканин, никой не правел нищо, без да го пита
Славата на Ениджевардарското слънце доближава и до Цариград, където султан Абдул Хамид ІІ изпраща своя родственик Ахмед Кемал бей персонално да беседва с войводата, като му предлага 20 000 лири с цел да се откаже от битката. През пролетта на 1907 година турците струпват няколко-хилядна армия край Ениджевардарското езеро оборудвана с артилерия и бронирани лодки. След тежка борба Апостол и четата му се отдръпват към Паяк планина и четата краткотрайно се разпръсква.
След Младотурската гражданска война през юли 1908 година Апостол челник се открива в Енидже Вардар и става водач на Съюза на българските конституционни клубове – основана след Младотурската гражданска война българска партия в границите на Османската империя. Основана е от минали в легалност членове на Вътрешна македонска революционна организация. Целта на организацията е отбрана правата на нетурските народности, обществени промени, автономност на Македония и Одринско. На парламентарните избори вкарва двама депутати. Апостол челник се среща в Солун с Енвер бей - бъдещият паша е един от главните мотори на Младотурската гражданска война и неприкрит съперник на нетурското население в империята. По-късно е един от идеолозите на арменския геноцид, както и на геноцида против тракийските българи. На тази среща войводата упреква ениджевардарският кайвакамин във фаворизиране на андартските чети и поради това отхвърля да разоръжи четата си. В този интервал от живота на Апостол ръководителят на локалната българска община Тома Николов написа:
Беше се настанил в една къща измежду българската махала, дружно със своите четници, и се държеше като бег с всичките му салтанати. Той отново, както преди Хуриета, постановяваше налог на популацията, и към себе си държеше районните войводи, наречени десетари, пращаше ги по селата да извършват неговите нареждания. Самият Апостол носеше револвер с копринен връв и сребърни кьостеци на часовника. В града беше учреден парламентарен клуб под председателството на учителя Димитър Лешников, родом от същия град, доста безсънен човек и със мощно развито патриотично възприятие. Формално той беше ръководител, само че в действителност всичко дирижираше Апостол челник. Къщата на последния приличаше на държавно институция. Всички селяни, пък и някои жители, за каквато и да било работа първо се поучаваха с него, а след това се отнасяха до властта... Той се държеше съвсем като каймакамин и се смяташе еднакъв нему. Когато излизаше от града на път за някое село, пътуваше с удобно оседлан кон, съпроводен от няколко конни четници. Из улиците на града също се движеше с защита от няколко четници. Той дори почна да се меси и постанова в работите на църковно-училищната община...... зимно време и през празниците на всички места се слушат революционни песни, основно песента на Апостол челник. Песните се пееха във всички махали, съпроводени с тъпани и гайди, като ги слушах, изпитвах огромно наслаждение и бях във екстаз.
Паметникът на Постол челник в Несебър
Четата му се крие в
наколни колиби в езерото
Пише на екзарх Йосиф да махне ръководителя на църковната община и се заканва: като куче ке го убиямъ
През 1905 година Постол челник подрежда протест на турските и гръцки търговци в Ениджевардарско, до момента в който не напусне гръцкият доктор водач на гъркоманите. При неприятно отношение по отношение на българите Апостол челник написа заплашителни писма до чифликчиите, каймакамина и мюдюрът. През същата година изпраща писмо до българският екзарх Йосиф, в което заплашва да убие ръководителят на Ениджевардарската църковна община: „ Ясъ се чудамъ за какво го държите тоя лъжливъ и страхливъ председатель, по кое време цалъ народъ не го сака и в случай че вие не го дигнете отъ тука като куче ке го убиямъ. Цалувамъ вашата света десница и оставамъ съ уважение ваше чадо во Христа Апостолъ челник ”
В този интервал в региона се ускорява активността на гръцката въоръжена агитация. Целта на тази агитация, финансирана и проведена от гръцката страна е да удостовери териториалните искания на Гърция в Македония. Гръцките чети постоянно оказват помощ на турската войска и вършат опит за съединяване с четите на сръбската агитация в Македония за смазване на българското съзнание на популацията. В Ениджевардарското езеро Апостол челник построява мрежа от наколни колиби, които употребява като леговище на четата си. На 19 юли 1904 година атакува Гумендже и опожарява 30 гръцки къщи. По негово разпореждане е убита гъркоманската учителка Велика Трайкова. Братовчед му Андон Терзиев, който е и десетар на четата залавя и обесва дееца на гръцката агитация Яни Пицула. На 4-ти декември са убити трима гръцки шпиони. През март 1905 година войводата е обкръжен от турски войник. В завързалото се стълкновение умират над 40 четници. Оцеляват единствено един въстаник и ранения в крайници Апостол. Турското държавно управление награждава всички участници в борбата с медали, пари и покачвания поради неверната информация че войводата също е погубен. Но Апостол бързо възвръща четата си и напролет на същата година разрушава турската армия и гръцките андартски чети при Ениджевардарското езеро. Безсилието на гърците в битката им с Апостол проличава и от опитите на гръцкия консул Ламброс Коромилас да подкупи с огромни суми войводата, с цел да премине на гръцка страна. Едно от най-големите доказателства за страха на гърците от него е запечатано в книгата на Пинелопи Делта „ В тайните на блатото ”, която разказва битката на турците и гърците против българите:
„ Апостол Петков беше най-страшният архикомитаджия – всемогъщ, забъркан във всички убийства. Но никой не можеше да го залови даже да го срещне. Той беше невидимият дявол, който се усещаше на всички места, само че не се виждаше на никое място. ”
С ария за него почва разказ на Талев
Най-известната национална ария за Постол челник се ражда след трагичната му кончина. Тя е позната на Димитър Талев, който е родом от този край. С нея стартира романа му „ Гласовете ви слушам “:
„ Седи, ни му шетай, а бре, бай Постоле, воо нокьно време по месечина. На път те чекат, а бре, бай Постоле, на път те чекат дор три посии: първа посия — гърци андарти, втора посия — турци джандари, трета посия — клети шпиони. “ (Песен за челник Апостол Петков Ениджевардарски)
Не са доста българите за които народът приживе е писал песни. Един от тях е Апостол челник. В негово лице останалите под турска власт сънародници намират подобен безрезервен, смел и обективен покровител, че му дават название което показва цялата им любов – „ Ениджевардарското слънце ”.
Апостол Петков Терзиев, прочут като Апостол Боймички или Постол челник е роден на 6 май 1869г. в огромното гевгелийско село Боймица, дало името си на целия регион сред планината Паяк, река Вардар и Ениджевардарското езеро – Боймия. Войводата остава негра
мотен и в началото е кантонер по жп линията Солун – Скопие, до момента в който през 1892 година излиза бунтовник с брат си Тано и още трима четници в региона на Ениджевардарско и Гевгелийско. През 1897 година един от водачите на Вътрешна македонска революционна организация Дамян Груев се среща с Апостол Терзиев, Иванчо Карасулията и Спиро Карасулски и още същия ден те се заклеват пред дееца на Вътрешна македонска революционна организация свещеника Стамат Танчев и се вливат в редиците на организацията. След няколко убийства на турски и гръцки шпиони тримата излизат в конспиративност и провеждат чета в началото водена от Иванчо Карасулията. Подвойвода е Апостол и скоро към тях се причисляват и други четници. Гевгелийският началник на ВМОРО Илия Докторов написа: „ Още със сформирането на тая дребна незаконна група в нашия край, като гръмотевица се разнесе по всички села в околията, че има революционна чета под воеводството на Иванчо Карасулски. Четата стартира доста скрито да обикаля проведените села. Навсякъде намираха отличен банкет. Организираните членове във всички села, където отиваха гледаха на тях като на спасители от турската робия
В тяхно лице виждаха герои, които са подготвени да жертвуват живота си за свободата на тога. По селата се надпреварваха кой да ги вземе вкъщи си. ”
В края на юни 1898 година четата се разделя на две – Иванчо Карасулийски поема Гевгелийския край, а Апостол челник Ениджевардарския. И двете чети не престават с хайдутлука, което не се утвърждава от управлението на Вътрешна македонска революционна организация и дори Даме Груев упорства за смъртни присъди поради несъблюдение на разпоредби на управлението. На това искане се опълчват локалните ръководители и в последна сметка в региона е изпратена четата на Михаил Апостолов да стегне дисциплината. За да си възвърнат доверието на Вътрешна македонска революционна организация, Карасулията и Апостол получават нареждането да унищожават околийския доктор грък, считан за един от най-големите шпиони. Двамата се оправят със задачата и не престават четническата битка. През 1900 година Апостол челник води няколко сражения с турска армия, въпреки и четата му да наброява единствено осем души. На идната година организира наказателна акция против албанците пъдари като убива няколко от тях и предизвестява, че по този начин ще постъпва с всеки който би пристигнал да бъде пъдарин или да пасе овцете си в региона. През 1902 година получава разпореждане от Вътрешна македонска революционна организация да разоръжи четата на Иванчо Карасулията, минала на страната на Върховистите и пропагандира за повдигане на неотложно въстание. Стига се до стълкновения сред двете чети, само че с помощта на локалните дейци войводите се сдобряват и дори водят стълкновение против турски войник. През това време Апостол челник става учредителен челник и
същински труженик на българщината в региона За него Христо Силянов написа в книгата си „ Освободителните битки за Македония ”:
„ Населението по този начин се привърза към своя войвода-баща, че му посвети не една ария и го окичи с най-изразителното име – Ениджевардарско слънце – слънце, което прорязва с лъчите си мрака на неговата робска злочестина и стопля сърцето му със сладка вяра. ”
След експлоадирането на Илинденско-Преображенското възстание Апостол челник е командващ на Ениджевардарската околия. Напада аскера в Крива, само че турците са предизвестени и офанзивата няма мечтаният резултат. За по-голяма успеваемост разделя четата си на няколко отряда. На 9 септември 1903 година води стълкновение с два пъти надминаващ го съперник като дава единствено една жертва. На 14 септември единствено със шестима четници се бие против 80 души постоянна войска и дава две жертви. На 13 октомври четите на Апостол, Иванчо Карасулията и Трайко Гьотов разрушават изпратените против тях пехота и конница. Тези обстоятелства приказват за изключителната военна и тактическа подготовка на четниците. След погрома на въстанието Апостол отпътува за България, само че още през февруари идната година се завръща, с цел да продължи делото си. Но в този момент с изключение на с турците той би трябвало да води война и с новопоявилите се гръцки чети, които се пробват да унищожат българщината в региона. С появяването си Апостол челник съумява да приповдигне духа на поробените си събратя и да провежда съпротивата им. Налага сериозна дисциплинираност и от време на време санкционира дори със гибел провинилите се.
Успява да притегли за делото множеството българи гъркомани
в региона които одобряват върховенството на Българската екзархия. Намесва се в бита на популацията като не разрешава скъпите сватби и чеизи. Отделно полза с налог бубарството.
През лятото на 1906 година Апостол челник се бори с андартите на капитан Костас Акритас (с същинско име Константинос Мазаракис по-късно военачалник от гръцката армия), капитан Никифорос (бъдещият адмирал Йоанис Деместихас), капитан Аграс и други. В едно от тези сражения капитан Аграс е хванат и обесен край село Владово, в този момент носещо името Аграс. Турският вестник „ Кореспондент бюро ” написа по този мотив: „ Преди 14 дни е станало едно значимо стълкновение при Владово, Воденска кааза, Солунски вилает; колкото да в този момент станаха известни някои детайлности. Гръцката чета от 18 души била нападната от една по-силна българска чета. Трима гърци паднали убити, остатъкът бил покорен. Петима от тях са били изтезавани и убити, а други двама, сред които войводата на четата Акритас или Аграс, гръцки офицер, родом от Навплион, са били обесени. Останалите 8 души са били освободени, като им е било внушено да не не помнят тая преживелица, а да я описват на други.
Върху труповете са били открити бележки
подписани от българския челник Апостол, със следното наличие: „ В тая околност се приказва единствено български и турски; всички, които популяризират тук гръцкия език ще споделят същата орис “
Американският публицист Алберт Сониксен дружно с воденския челник Лука Иванов посещават Апостол като репортерът оставя живописен роман за живота на войводата в книгата си „ Изповедта на един македонски въстаник ”:
„ Първият, който скочи на брега, беше лек, мургав човек на междинна възраст, с бели, албански тесни, опнати потури, с необятни ръкави риза, въоръжен освен с манлихерка и нагант, само че и с кама със сребърна ръкохватка, увиснала на неговия патрондаш. И да не го познавах, щях да налучкам кой е, тъй като неговите портрети висяха във всички кръчми на България, таман в тези комитски облекла... Апостол беше македонският Робин Худ. Тринадесет години той бе носил оръжие. Още преди Дамян Груев да провежда фамозния Централен комитет, Апостол бе кръстосвал планините. Той бе от ония фантастични герои, които се явяват измежду потъпканите нации през всичките полуварварски интервали на историята и чиито подвизи са възпявани от народите. Те са се въодушевявали едничко от концепцията за гибел и опустошения, първия инстинкт на първичните, непросветени хора.
Когато се основала революционната организация с стратегия за обща активност, Апостол челник, в разграничение от мнозина свои сътрудници от разните елементи на страната, предложил услугите си, макар всички ограничавания, които е трябвало да понесе заради дисциплината в тази организация,
да се отхвърля от плячката си
и да слуша заповедите на анемичните градски учители. ”
През 1910 година министърът на вътрешните работи на Османската империя Мехмед Талат бей анулира „ Закона за сдруженията ” и не разрешава организациите с народен темперамент. В рамките на империята се не разрешават всички национални клубове, като ръководителите им са заточени в Мала Азия, доста някогашни революционери на ВМОРО са убити, а цивилното население е подложено на обиски и гнет. Българският екзарх Йосиф написа по този мотив в дневника си:
„...положението в Енидже-Вардарска сподели. Мъчиничеството на св. Трайчо Калеичев и 300 души бити в казата. Всички са обзети от гнет, едни стават униати, други патриархисти, единствено да се спасят от погибел, тъй като гъркоманите и униатите войските не закачат. ”
От боязън да не бъде предаден войводата бяга в България, взе участие в основаването на Българската национална македоно-одринска организация и е определен за член на Главния комитет. Организацията е основана от група революционери от Солунски, Струмишки и серски революционни окръзи с съществена задача извоюване на автономност за Македония и Одринско. На идната година БНМОРО се сплотява с ВМОРО. Разпратено е известие до революционните комитети в което се споделя:
„ Вътрешна македонска революционна организация, излъгана в своите очаквания от младотурците, възвръща фрагментите си и стартира още веднъж битката против тиранията. Всички борци по местата си. Всяко съмнение и невярност, ще се санкционира със гибел. Зад нас стои България с нейната мощна войска. ”
На 29 юни Апостол челник дружно с Ичко Димитров, Въндо Гьошев и Христо Чернопеев навлиза още веднъж в Македония и възобновява революционното дело.
На 2 август 1911 година Апостол челник, Георги Мучитанов Касапчето и Васил Пуфката отсядат да пренощуват в дома на братята Търповци в село Крушари. Те са заведени там от някогашния въстаник на войводата Тодор Чифтеов, станал отстъпник и скришен сътрудник на гръцката агитация. Там
тримата революционери са отровени а по-късно простреляни. Телата им са пренесени сред лозята и старите гробища, с цел да се инсценира стълкновение с турския войник. Разпознати са след това и са пренесени в Енидже Вардар където са заровени. В описа си „ Пирин ” от сборника „ Те победиха ” Йордан Йовков разказва Ениджевардарското слънце по този начин:
„...тоя именит челник, всичкото удивление и обич към който е така мощно изразено в това име, което му е дал народът... ”
Отказва 20 000 лири рушвет от
султана, с цел да спре битката
Създава Съюза на българските конституционни клубове, вкарва двама депутати, държал се като каймаканин, никой не правел нищо, без да го пита
Славата на Ениджевардарското слънце доближава и до Цариград, където султан Абдул Хамид ІІ изпраща своя родственик Ахмед Кемал бей персонално да беседва с войводата, като му предлага 20 000 лири с цел да се откаже от битката. През пролетта на 1907 година турците струпват няколко-хилядна армия край Ениджевардарското езеро оборудвана с артилерия и бронирани лодки. След тежка борба Апостол и четата му се отдръпват към Паяк планина и четата краткотрайно се разпръсква.
След Младотурската гражданска война през юли 1908 година Апостол челник се открива в Енидже Вардар и става водач на Съюза на българските конституционни клубове – основана след Младотурската гражданска война българска партия в границите на Османската империя. Основана е от минали в легалност членове на Вътрешна македонска революционна организация. Целта на организацията е отбрана правата на нетурските народности, обществени промени, автономност на Македония и Одринско. На парламентарните избори вкарва двама депутати. Апостол челник се среща в Солун с Енвер бей - бъдещият паша е един от главните мотори на Младотурската гражданска война и неприкрит съперник на нетурското население в империята. По-късно е един от идеолозите на арменския геноцид, както и на геноцида против тракийските българи. На тази среща войводата упреква ениджевардарският кайвакамин във фаворизиране на андартските чети и поради това отхвърля да разоръжи четата си. В този интервал от живота на Апостол ръководителят на локалната българска община Тома Николов написа:
Беше се настанил в една къща измежду българската махала, дружно със своите четници, и се държеше като бег с всичките му салтанати. Той отново, както преди Хуриета, постановяваше налог на популацията, и към себе си държеше районните войводи, наречени десетари, пращаше ги по селата да извършват неговите нареждания. Самият Апостол носеше револвер с копринен връв и сребърни кьостеци на часовника. В града беше учреден парламентарен клуб под председателството на учителя Димитър Лешников, родом от същия град, доста безсънен човек и със мощно развито патриотично възприятие. Формално той беше ръководител, само че в действителност всичко дирижираше Апостол челник. Къщата на последния приличаше на държавно институция. Всички селяни, пък и някои жители, за каквато и да било работа първо се поучаваха с него, а след това се отнасяха до властта... Той се държеше съвсем като каймакамин и се смяташе еднакъв нему. Когато излизаше от града на път за някое село, пътуваше с удобно оседлан кон, съпроводен от няколко конни четници. Из улиците на града също се движеше с защита от няколко четници. Той дори почна да се меси и постанова в работите на църковно-училищната община...... зимно време и през празниците на всички места се слушат революционни песни, основно песента на Апостол челник. Песните се пееха във всички махали, съпроводени с тъпани и гайди, като ги слушах, изпитвах огромно наслаждение и бях във екстаз.
Паметникът на Постол челник в Несебър
Четата му се крие в
наколни колиби в езерото
Пише на екзарх Йосиф да махне ръководителя на църковната община и се заканва: като куче ке го убиямъ
През 1905 година Постол челник подрежда протест на турските и гръцки търговци в Ениджевардарско, до момента в който не напусне гръцкият доктор водач на гъркоманите. При неприятно отношение по отношение на българите Апостол челник написа заплашителни писма до чифликчиите, каймакамина и мюдюрът. През същата година изпраща писмо до българският екзарх Йосиф, в което заплашва да убие ръководителят на Ениджевардарската църковна община: „ Ясъ се чудамъ за какво го държите тоя лъжливъ и страхливъ председатель, по кое време цалъ народъ не го сака и в случай че вие не го дигнете отъ тука като куче ке го убиямъ. Цалувамъ вашата света десница и оставамъ съ уважение ваше чадо во Христа Апостолъ челник ”
В този интервал в региона се ускорява активността на гръцката въоръжена агитация. Целта на тази агитация, финансирана и проведена от гръцката страна е да удостовери териториалните искания на Гърция в Македония. Гръцките чети постоянно оказват помощ на турската войска и вършат опит за съединяване с четите на сръбската агитация в Македония за смазване на българското съзнание на популацията. В Ениджевардарското езеро Апостол челник построява мрежа от наколни колиби, които употребява като леговище на четата си. На 19 юли 1904 година атакува Гумендже и опожарява 30 гръцки къщи. По негово разпореждане е убита гъркоманската учителка Велика Трайкова. Братовчед му Андон Терзиев, който е и десетар на четата залавя и обесва дееца на гръцката агитация Яни Пицула. На 4-ти декември са убити трима гръцки шпиони. През март 1905 година войводата е обкръжен от турски войник. В завързалото се стълкновение умират над 40 четници. Оцеляват единствено един въстаник и ранения в крайници Апостол. Турското държавно управление награждава всички участници в борбата с медали, пари и покачвания поради неверната информация че войводата също е погубен. Но Апостол бързо възвръща четата си и напролет на същата година разрушава турската армия и гръцките андартски чети при Ениджевардарското езеро. Безсилието на гърците в битката им с Апостол проличава и от опитите на гръцкия консул Ламброс Коромилас да подкупи с огромни суми войводата, с цел да премине на гръцка страна. Едно от най-големите доказателства за страха на гърците от него е запечатано в книгата на Пинелопи Делта „ В тайните на блатото ”, която разказва битката на турците и гърците против българите:
„ Апостол Петков беше най-страшният архикомитаджия – всемогъщ, забъркан във всички убийства. Но никой не можеше да го залови даже да го срещне. Той беше невидимият дявол, който се усещаше на всички места, само че не се виждаше на никое място. ”
С ария за него почва разказ на Талев
Най-известната национална ария за Постол челник се ражда след трагичната му кончина. Тя е позната на Димитър Талев, който е родом от този край. С нея стартира романа му „ Гласовете ви слушам “:
„ Седи, ни му шетай, а бре, бай Постоле, воо нокьно време по месечина. На път те чекат, а бре, бай Постоле, на път те чекат дор три посии: първа посия — гърци андарти, втора посия — турци джандари, трета посия — клети шпиони. “ (Песен за челник Апостол Петков Ениджевардарски)
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ