България:Русия = комплексирани комплекси
Портрети от стената
Двама съветски политолози, не путинисти, писаха преди изборите: " [Путин] е константа, той е портретът от стената, който към този момент не може да бъде свален ". А един съветски социолог, шеф в основаната от Путин Академия за национално стопанство и държавна работа към този момент след изборите (съвсем неотдавна – на 27 март) ни насочва към пояснение на тази путинова константна портретност: " В някакъв смисъл президентът през днешния ден е не политически, а сакрален институт. Да питаш в Русия " Имате ли доверие в политиката на президента на Руската федерация? " – това е все едно да питаш в Иран " Вярвате ли в Бога? ". Очевидното подстрекателство на експерта е, че в случай че поставиш Бога и Путин под въпрос, можеш и да си изкараш багра.
Путиновият несваляем портрет е единствено политологически облик, само че изцяло действителен и несваляем е горепоместеният облик на Всеруския патриарх Кирил, който в последно време стана толкоз известен в България. Но и в Русия! – иконизираният му лик е мозаично вграден в най-новата църква в Ростов на Дон (това даже в Русия е новина). Надписите са на гръцки, тъй като черквата е подарък на града от съветските гърци под началството на господин Савиди, руснак от гръцки генезис, паралия и дълготраен народен представител в съветската Дума. Някои съветски медии, популяризирали тия дни този иконичен лик като вест (например " Новая газета " от 24 т.м.), се питат за какво съветските гърци са създали това. Защото един подобен облик на жив човек на свещено място основава проблеми, които всяко малцинство по начало гледа да заобикаля: направеното едва ли е в благозвучие с положителните християнски практики през днешния ден, а енориаши предстоящо се питат дали в този момент ще са длъжни да се покланят и кръстят и пред този портрет от стената, колчем влизат в храма (изображението е сложено таман до входа). Още повече, че най-изкусително е най-тривиалното пояснение: персонална връзка на " цигарения патриарх " Кирил с цигарения търговец Савиди (последният е бил санкциониран през 2011 за реклама на цигари, прицелена в най-младите и в децата).
Неизбежният извод е, че руснаците през днешния ден се отнасят към страната си като към черква (не единствено през днешния ден, само че нали думата е за днешните). Това в съветското схващане дава мандат и на духовниците да се държат като държавници – отсам и странното за нас държание на горепортретувания патриарх Кирил. Но каква е през днешния ден тази страна и по какъв начин всеобщо се отнасят днешните българи към нея?
Късият отговор е: комплексирана съветска страна и комплексирано българско отношение към нея. Само че комплексите са два, обособени. Поради което в срещата сред комплексиран руснак и комплексиран българин, с изключение на другите проблеми, се генерира и недоразумение, учредено на взаимно недоумение. Надявам се, че едно пояснение на тези комплекси ще даде помощ при бъдещи двустранни срещи.
Разминаващите се комплекси
Днешният комплексиран българин мисли за Русия васално, както васал мисли за сюзерена си, и счита, че и България би трябвало да се държи като васал на Русия.
Обаче днешният комплексиран руснак мисли за България имперски и счита, че България би трябвало да се държи като колония на Русия.
Ред събития демонстрират, че въпреки да не знаем % на по този начин комплексираните българи, точно комплексарите дефинират днешната политика на България. Най-скорошният образец е мълчанието на представляващия нацията ни Радев в отговор на предизвикването на портрета от стената – Кирил. А какво да кажем за представляващия страната ни Борисов, за неговото снишаване пред Русия при предизвикването на Европа и Америка към шпионите-дипломати? При това болшинството в Народното събрание се солидаризира с това снишаване, оценявайки го като " уравновесена политика ", до момента в който опозицията тръбеше, че незадоволително сме се снишили?
Следователно българо-руските връзки се случват в изискванията на имперски комплекс при руснаците и васалитетен комплекс при българите. Това е неприятно, тъй като една непринудено подвластна България непрекъснато ще би трябвало да търпи всевъзможни ненадейни и непредизвикани експанзии от страна на Русия. И още по-лошо, тъй като и двете комплексирани страни не могат да плануват държанието на контрагента, и над действителните позиции пада избухливата завеса на взаимното недоумение и неспокойствие. Да не приказваме, че некомплексираните хора в двете страни също не могат да плануват държанието на страните си, тъй като, съдейки по себе си, чакат да видят някакъв разсъдък.
Наистина какъв брой по-добре щеше да бъде за всички, в случай че комплексарите се бяха разбрали да останат единствено в един комплекс! Примерно Борисов да беше кандисал на имперския комплекс и да одобри, че България е колония на Русия и без увъртания да извършва волята ѝ. Или пък той да беше убедил Путин да престане да се изживява като колонизатор и да стартира като сюзерен.
Да си напомним: сюзеренно-васалното отношение се основава на контракт, писан или неписан, само че контракт, който се съблюдава от двете страни (иначе просто имаме различен вид отношение). Същината му е обединяване на силите (най-вече военни). Сюзеренът е военно мощен, васалът – слаб; в случай че васалът бъде атакуван от трета мощ и изиска помощ, сюзеренът е длъжен по силата на контракта да помогне. На собствен ред, в случай че сюзеренът изиска васалът да причисли и своята военна мощ към неговата, васалът е задължен да го направи.
Противно на това, в колониалното отношение няма никакъв контракт, има монолог: " Ние сме ви завзели със мощ, да се благодарите, че ви оставихме живи (тези, които оставихме, де). Тук се слуша наш’та воля! Ако решим, ще ви изпродадем като плебеи, в случай че решим, ще ви дадем и цялостно самоуправление даже, само че единствено до момента в който ни е воля. Нашата воля е вашият закон, не ви се отчитаме за нищо, stat pro ratione voluntas! "
Би трябвало да е явно за какво Путин не би се съгласил да смени имперския си комплекс със сюзеренския. Имперското прекарване му дава цялостна независимост, до момента в който сюзеренското го лимитира. Борисов, назад – би предпочел ограничавания суверенитет на васала пред цялостната взаимозависимост на колонията.
Възможно е тук деликатният четец да е придобил възприятието, че в този изчерпателен разказ " нещо не е по този начин ". Ако не друго, нали Борисов се снишава освен пред Русия, а от време на време и пред Запада? Нима той не се пробва и към Запада да се държи като васал, не като съдружник? И прочие Но да си напомним, че тук не приказваме за действителности, а за комплекси, т.е. за несъответстващи картини на действителността. Имперски комплексираният Путин мисли България като колония и непрекъснато се ядосва на действителността, която му постанова ситуацията, че на ниво интернационално право това са две взаимно самостоятелни и равно-правни страни, а на ниво военна мощ – слаба България е член на мощния съюз НАТО. Така че не постоянно е елементарно да бъде принудена да се държи като колония! Борисов на собствен ред няма запас да принуди Путин да му оказва помощ в отговор на това или това Борисово путинополезно деяние.
Излиза, че тази сложнокомплексирана обстановка ще пребъде най-малко до момента в който не бъдет заменени основните фигуранти. Путин няма да стане сюзерен, с цел да не му се наложи един ден да взема решение проблемите и на България. (Смешни са заклинанията на нашата съпротива, че като ни нападне (натовска) Турция, (антинатовска) Русия ще скокне да ни брани.) А в случай че Борисов одобри да бъде колониален наместник, има действителен късмет вместо кресливия сегашен шовинизъм да се задейства и действителният български национализъм и скоропостижно да изпроводим марионетката в метрополията ѝ. Това той го усеща и не би рискувал.
А до момента в който бъде заменен фигурантът Путин, даже радикалните съветски политолози могат да се разрешат най-много пожелания. Ето думите на Станислав Белковски (от 26 март):
" Не бих желал моята страна да бъде злокобен извор на закани, да бъде нещо, с което плашат. Имаме богат исторически опит: преди всичко, страна като Германия, която изгубвайки две международни войни и минавайки през нацизъм, през днешния ден още веднъж е стопански, политически, и основното – честен водач на Европа. Това се случи с помощта на националното ѝ смирение. Когато Русия пристигна до концепцията за национално смирение, ще можем да кажем, че е направена решителна крачка към съществени промени и към опазване на страната. [Русия да се покае] и пред самата себе си за унищожаването на съветския народ от всички властнически режими, които са съществували тук епохи наред. "
Можем единствено да се надяваме, че това смирение няма да стане пред лика на иконописния Кирил. Има една друга многопроблемна съветска икона, висяща в църква, само че с цялата ѝ проблемност, за такова смирение тя е доста по-подходяща. Защото светите Козма и Дамян са показани на нея с ликовете на Александър Пушкин и Владимир Дал! Великодържавна Русия има всички учредения да се покае за геноцида на личния си народ пред съветската интелигенция.
" Дневник " препечатва текста от портала " Култура "
Двама съветски политолози, не путинисти, писаха преди изборите: " [Путин] е константа, той е портретът от стената, който към този момент не може да бъде свален ". А един съветски социолог, шеф в основаната от Путин Академия за национално стопанство и държавна работа към този момент след изборите (съвсем неотдавна – на 27 март) ни насочва към пояснение на тази путинова константна портретност: " В някакъв смисъл президентът през днешния ден е не политически, а сакрален институт. Да питаш в Русия " Имате ли доверие в политиката на президента на Руската федерация? " – това е все едно да питаш в Иран " Вярвате ли в Бога? ". Очевидното подстрекателство на експерта е, че в случай че поставиш Бога и Путин под въпрос, можеш и да си изкараш багра.
Путиновият несваляем портрет е единствено политологически облик, само че изцяло действителен и несваляем е горепоместеният облик на Всеруския патриарх Кирил, който в последно време стана толкоз известен в България. Но и в Русия! – иконизираният му лик е мозаично вграден в най-новата църква в Ростов на Дон (това даже в Русия е новина). Надписите са на гръцки, тъй като черквата е подарък на града от съветските гърци под началството на господин Савиди, руснак от гръцки генезис, паралия и дълготраен народен представител в съветската Дума. Някои съветски медии, популяризирали тия дни този иконичен лик като вест (например " Новая газета " от 24 т.м.), се питат за какво съветските гърци са създали това. Защото един подобен облик на жив човек на свещено място основава проблеми, които всяко малцинство по начало гледа да заобикаля: направеното едва ли е в благозвучие с положителните християнски практики през днешния ден, а енориаши предстоящо се питат дали в този момент ще са длъжни да се покланят и кръстят и пред този портрет от стената, колчем влизат в храма (изображението е сложено таман до входа). Още повече, че най-изкусително е най-тривиалното пояснение: персонална връзка на " цигарения патриарх " Кирил с цигарения търговец Савиди (последният е бил санкциониран през 2011 за реклама на цигари, прицелена в най-младите и в децата).
Неизбежният извод е, че руснаците през днешния ден се отнасят към страната си като към черква (не единствено през днешния ден, само че нали думата е за днешните). Това в съветското схващане дава мандат и на духовниците да се държат като държавници – отсам и странното за нас държание на горепортретувания патриарх Кирил. Но каква е през днешния ден тази страна и по какъв начин всеобщо се отнасят днешните българи към нея?
Късият отговор е: комплексирана съветска страна и комплексирано българско отношение към нея. Само че комплексите са два, обособени. Поради което в срещата сред комплексиран руснак и комплексиран българин, с изключение на другите проблеми, се генерира и недоразумение, учредено на взаимно недоумение. Надявам се, че едно пояснение на тези комплекси ще даде помощ при бъдещи двустранни срещи.
Разминаващите се комплекси
Днешният комплексиран българин мисли за Русия васално, както васал мисли за сюзерена си, и счита, че и България би трябвало да се държи като васал на Русия.
Обаче днешният комплексиран руснак мисли за България имперски и счита, че България би трябвало да се държи като колония на Русия.
Ред събития демонстрират, че въпреки да не знаем % на по този начин комплексираните българи, точно комплексарите дефинират днешната политика на България. Най-скорошният образец е мълчанието на представляващия нацията ни Радев в отговор на предизвикването на портрета от стената – Кирил. А какво да кажем за представляващия страната ни Борисов, за неговото снишаване пред Русия при предизвикването на Европа и Америка към шпионите-дипломати? При това болшинството в Народното събрание се солидаризира с това снишаване, оценявайки го като " уравновесена политика ", до момента в който опозицията тръбеше, че незадоволително сме се снишили?
Следователно българо-руските връзки се случват в изискванията на имперски комплекс при руснаците и васалитетен комплекс при българите. Това е неприятно, тъй като една непринудено подвластна България непрекъснато ще би трябвало да търпи всевъзможни ненадейни и непредизвикани експанзии от страна на Русия. И още по-лошо, тъй като и двете комплексирани страни не могат да плануват държанието на контрагента, и над действителните позиции пада избухливата завеса на взаимното недоумение и неспокойствие. Да не приказваме, че некомплексираните хора в двете страни също не могат да плануват държанието на страните си, тъй като, съдейки по себе си, чакат да видят някакъв разсъдък.
Наистина какъв брой по-добре щеше да бъде за всички, в случай че комплексарите се бяха разбрали да останат единствено в един комплекс! Примерно Борисов да беше кандисал на имперския комплекс и да одобри, че България е колония на Русия и без увъртания да извършва волята ѝ. Или пък той да беше убедил Путин да престане да се изживява като колонизатор и да стартира като сюзерен.
Да си напомним: сюзеренно-васалното отношение се основава на контракт, писан или неписан, само че контракт, който се съблюдава от двете страни (иначе просто имаме различен вид отношение). Същината му е обединяване на силите (най-вече военни). Сюзеренът е военно мощен, васалът – слаб; в случай че васалът бъде атакуван от трета мощ и изиска помощ, сюзеренът е длъжен по силата на контракта да помогне. На собствен ред, в случай че сюзеренът изиска васалът да причисли и своята военна мощ към неговата, васалът е задължен да го направи.
Противно на това, в колониалното отношение няма никакъв контракт, има монолог: " Ние сме ви завзели със мощ, да се благодарите, че ви оставихме живи (тези, които оставихме, де). Тук се слуша наш’та воля! Ако решим, ще ви изпродадем като плебеи, в случай че решим, ще ви дадем и цялостно самоуправление даже, само че единствено до момента в който ни е воля. Нашата воля е вашият закон, не ви се отчитаме за нищо, stat pro ratione voluntas! "
Би трябвало да е явно за какво Путин не би се съгласил да смени имперския си комплекс със сюзеренския. Имперското прекарване му дава цялостна независимост, до момента в който сюзеренското го лимитира. Борисов, назад – би предпочел ограничавания суверенитет на васала пред цялостната взаимозависимост на колонията.
Възможно е тук деликатният четец да е придобил възприятието, че в този изчерпателен разказ " нещо не е по този начин ". Ако не друго, нали Борисов се снишава освен пред Русия, а от време на време и пред Запада? Нима той не се пробва и към Запада да се държи като васал, не като съдружник? И прочие Но да си напомним, че тук не приказваме за действителности, а за комплекси, т.е. за несъответстващи картини на действителността. Имперски комплексираният Путин мисли България като колония и непрекъснато се ядосва на действителността, която му постанова ситуацията, че на ниво интернационално право това са две взаимно самостоятелни и равно-правни страни, а на ниво военна мощ – слаба България е член на мощния съюз НАТО. Така че не постоянно е елементарно да бъде принудена да се държи като колония! Борисов на собствен ред няма запас да принуди Путин да му оказва помощ в отговор на това или това Борисово путинополезно деяние.
Излиза, че тази сложнокомплексирана обстановка ще пребъде най-малко до момента в който не бъдет заменени основните фигуранти. Путин няма да стане сюзерен, с цел да не му се наложи един ден да взема решение проблемите и на България. (Смешни са заклинанията на нашата съпротива, че като ни нападне (натовска) Турция, (антинатовска) Русия ще скокне да ни брани.) А в случай че Борисов одобри да бъде колониален наместник, има действителен късмет вместо кресливия сегашен шовинизъм да се задейства и действителният български национализъм и скоропостижно да изпроводим марионетката в метрополията ѝ. Това той го усеща и не би рискувал.
А до момента в който бъде заменен фигурантът Путин, даже радикалните съветски политолози могат да се разрешат най-много пожелания. Ето думите на Станислав Белковски (от 26 март):
" Не бих желал моята страна да бъде злокобен извор на закани, да бъде нещо, с което плашат. Имаме богат исторически опит: преди всичко, страна като Германия, която изгубвайки две международни войни и минавайки през нацизъм, през днешния ден още веднъж е стопански, политически, и основното – честен водач на Европа. Това се случи с помощта на националното ѝ смирение. Когато Русия пристигна до концепцията за национално смирение, ще можем да кажем, че е направена решителна крачка към съществени промени и към опазване на страната. [Русия да се покае] и пред самата себе си за унищожаването на съветския народ от всички властнически режими, които са съществували тук епохи наред. "
Можем единствено да се надяваме, че това смирение няма да стане пред лика на иконописния Кирил. Има една друга многопроблемна съветска икона, висяща в църква, само че с цялата ѝ проблемност, за такова смирение тя е доста по-подходяща. Защото светите Козма и Дамян са показани на нея с ликовете на Александър Пушкин и Владимир Дал! Великодържавна Русия има всички учредения да се покае за геноцида на личния си народ пред съветската интелигенция.
" Дневник " препечатва текста от портала " Култура "
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ