Портретът на Словакия в Европа - фотографска изложба
" Портретът на Словакия в Европа “ - по този начин се назовава изложбата, в която фотографи от Словакия показват по невербален метод словаците и техните полезности. Как се самоопределят в границите на Еропа преди и в този момент, какви неща ги вълнуват, какви са спомените от прехода, другите генерации и възгледи, конфликти и промени?
Екзистeнциална еднаквост, фамилни полезности, самотност, женска хубост, митинг, военни мемоари, опозиция, геополитика, въздействие, комизъм, ирония и гротеска са доста от тематиките, които долавяме от фотографиите на деветимата словашки актьори, обединени под името „ Портретът на Словакия в Европа ".
" Фотографията в България и в Словакия си имат своето непокътнато място и за мен е чест да показва едни от най-хубавите фотографи на Словакия и тяхното изкуство. Изкуството се въсприема като такова, когато посетителите започнат да следят и да възприемат предметите или артефактите със личните си очи. Да се надяваме, че словашкото изкуство ще попадне в полезрението на по-голяма публика ", сподели при откриването посланикът на Словакия у нас Мануел Корчек.
Кураторът на изложбата Бранислав Щепанек разкрва за какво е избрал тъкмо тези деветима фографи от Словакия, както и за концепцията и тематиката на изложбата:
" Знаете ли, когато започнах да мисля за заглавието и да предпочитам какви снимки да показва, си дадох сметка, че знам доста малко за България. Когато бях на 6 години, с рейс посетихме България - 30 часа път до Черно море и назад. По това време множеството словаците постоянно го правеха. А ето, че през днешния ден ние към този момент сме част от Европейското семейство. И като словаци ние участваме освен в политиките, само че и се опитваме да засилим нашето наличие в културното пространство. А заглавието е една метафора на всичко това, което се случва през днешния ден, след Берлинската стена, след отделянето на Словакия и влизането в Европейски Съюз, само че подчертаваме повече на културните особености. "
Фотографът Борис Немет е по-скоро повлиян от смесицата на достоверното и новото, на традициите и на непознатото, което неизбежно се случва при влизането на Словакия в Европейското семейство. Той е бил към този момент 12 пъти в България. Спомените му са от детските години, където прекарва лятото със фамилията си. А в София е за първи път.
" Снимките са като репортаж от значими моменти, да вземем за пример митингите. Успях да събера разнообразни сними и взех решение да направя репортажна снимка. Наблегнах по -скоро на метафоричната страна и даже използвах фотоси от вестници за задачата. След 1989 година пътувах из доста страни и долових какъв брой друга е Европа от тази, която познавах като дете. Например аз живеех покрай границата с Австрия и по времето на социализма не можехме да забележим гледки извърши с цветове. При нас тогава всичко беше сиво, тъмно. А откакто пресичахме границата, внезапно се откриваше красива и шарена панорама. Спомням си по това време даже беше написано „ Словаци не крадете! “, което естествено ни шокираше. А в този момент преди две години отново посетих едно прилежащо австрийско селце и там беше написано: „ Словаци не хвърляйте боклука си тук! “ и още веднъж написано на словашки език. Разбирате ли, ние сме част от Европа, само че тази стигма продължава. Да, доста от нас емигрираха, а в този момент в страната има огромни промени. Въпреки това методът на мислене още не е изцяло изменен. А с цел да избера фотосите за тази галерия, се поучавах с доста хора. Трудно е човек самичък да направи избор. Чрез фотосите ние приказваме, описваме истории. Важна е ролята на фотогрфа, само че и тази на другите, които вземат участие в подбора. Но в резюме, в моята снимка демонстрирам Словакия, която съм запечатвал и непрестанно се стремя да покажа по какъв начин тя се развива през годините. А при пътуването из Европа има разнообразни хора, друга архитектура, но на всички места се усещат общите ни европейски корени. "
Изложбата може да бъде посетена до 10 октомври тази година.
Още за изложбата чуйте в репортажа на Славена Илиева.
Екзистeнциална еднаквост, фамилни полезности, самотност, женска хубост, митинг, военни мемоари, опозиция, геополитика, въздействие, комизъм, ирония и гротеска са доста от тематиките, които долавяме от фотографиите на деветимата словашки актьори, обединени под името „ Портретът на Словакия в Европа ".
" Фотографията в България и в Словакия си имат своето непокътнато място и за мен е чест да показва едни от най-хубавите фотографи на Словакия и тяхното изкуство. Изкуството се въсприема като такова, когато посетителите започнат да следят и да възприемат предметите или артефактите със личните си очи. Да се надяваме, че словашкото изкуство ще попадне в полезрението на по-голяма публика ", сподели при откриването посланикът на Словакия у нас Мануел Корчек.
Кураторът на изложбата Бранислав Щепанек разкрва за какво е избрал тъкмо тези деветима фографи от Словакия, както и за концепцията и тематиката на изложбата:
" Знаете ли, когато започнах да мисля за заглавието и да предпочитам какви снимки да показва, си дадох сметка, че знам доста малко за България. Когато бях на 6 години, с рейс посетихме България - 30 часа път до Черно море и назад. По това време множеството словаците постоянно го правеха. А ето, че през днешния ден ние към този момент сме част от Европейското семейство. И като словаци ние участваме освен в политиките, само че и се опитваме да засилим нашето наличие в културното пространство. А заглавието е една метафора на всичко това, което се случва през днешния ден, след Берлинската стена, след отделянето на Словакия и влизането в Европейски Съюз, само че подчертаваме повече на културните особености. "
Фотографът Борис Немет е по-скоро повлиян от смесицата на достоверното и новото, на традициите и на непознатото, което неизбежно се случва при влизането на Словакия в Европейското семейство. Той е бил към този момент 12 пъти в България. Спомените му са от детските години, където прекарва лятото със фамилията си. А в София е за първи път.
" Снимките са като репортаж от значими моменти, да вземем за пример митингите. Успях да събера разнообразни сними и взех решение да направя репортажна снимка. Наблегнах по -скоро на метафоричната страна и даже използвах фотоси от вестници за задачата. След 1989 година пътувах из доста страни и долових какъв брой друга е Европа от тази, която познавах като дете. Например аз живеех покрай границата с Австрия и по времето на социализма не можехме да забележим гледки извърши с цветове. При нас тогава всичко беше сиво, тъмно. А откакто пресичахме границата, внезапно се откриваше красива и шарена панорама. Спомням си по това време даже беше написано „ Словаци не крадете! “, което естествено ни шокираше. А в този момент преди две години отново посетих едно прилежащо австрийско селце и там беше написано: „ Словаци не хвърляйте боклука си тук! “ и още веднъж написано на словашки език. Разбирате ли, ние сме част от Европа, само че тази стигма продължава. Да, доста от нас емигрираха, а в този момент в страната има огромни промени. Въпреки това методът на мислене още не е изцяло изменен. А с цел да избера фотосите за тази галерия, се поучавах с доста хора. Трудно е човек самичък да направи избор. Чрез фотосите ние приказваме, описваме истории. Важна е ролята на фотогрфа, само че и тази на другите, които вземат участие в подбора. Но в резюме, в моята снимка демонстрирам Словакия, която съм запечатвал и непрестанно се стремя да покажа по какъв начин тя се развива през годините. А при пътуването из Европа има разнообразни хора, друга архитектура, но на всички места се усещат общите ни европейски корени. "
Изложбата може да бъде посетена до 10 октомври тази година.
Още за изложбата чуйте в репортажа на Славена Илиева.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ