Портокали, банани, мандарини, стъклени играчки, живи елхи, свещи, иглички по

Портокали, банани, мандарини, стъклени играчки, живи елхи, свещи, иглички по пода и два канала по тв приемника, без отдалечено. Това са картичките от предишното. Не са в моята сбирка, нито в нечия на мой непосредствен, те са събрани на едно място в интернет в страницата „ Изгубени в миналото”.



Те са знак на далечно време, което, изключително за мен, е малко обгърнато в мъгла. Точно по този начин си го припомням: като картичка за празник. А на нея нарисувани някакви предмети, откъслечни дейности и цели подиуми – сурвакане, чупене на питка. Как дядо ми споделя нещо свястно и след това, измежду всичките 7 или 9 ястия за Бъдни вечер, се майтапи: „ А в този момент донесете постните пържолки”...

С помощта на старите фотоси от обществената мрежа може, да вземем за пример, да си спомним, че до живата елха се е слагала кофа с пясък и вода, ако възникне пожар, че е имало щипки за свещи и специфични поставки за коледните дръвчета.



Архивът е грамаден, а създателите му са анонимни. Хората зад групата избират да нямат изяви в медии, а админът остава затулен в тайнственост под псевдонима Антония Вихронрав. Неназован страж на предишното ни в картички и фотоси.



Именно това са били и подаръците на доста от хората – картички с пожелания, в които се запечатва момента на празника, какъвто е бил в миналото и надали ще се повтори.

Всичко това, само че и доста празнично свещенодействие желае да вижда в Коледа Велин Панов, който е един от участниците в „ Изгубени в миналото”.

„ Според мен, май хората не честват по този начин тържествено както преди. Разликата е, че в този момент хората са по-заети, било с работа или други задължения и мисля, че празникът се претупва един тип небрежно и след това следва още веднъж ежедневието”, счита той.

Той прекарва повече време в път, тъй като е водач, а в този момент получава алегорични дарове от децата си: „ Несесерче, дезодорантче, ей такива неща!”. Първият подарък, който помни, обаче, надалеч не е банален. Родителите му си представяли наследник музикант: „ Първият подарък, който си припомням, е едно малко дървено пиано”.



Повече обича да подарява, в сравнение с да му подаряват: „ Магията на Коледа, уповавам се е в това да събере, да сдобри, в случай че би трябвало, хората! А магията в живота... Има може би някаква магия, само че я прави популярен магьосник, а ние сме единствено фенове! Дай Боже и ние да научим нещо около него...”.



„ Много красиви картички имаше, друго си беше да получиш такава в плик...в пощенската кутия...”, написа Диана Иванова.

А един от мненията под картичка с натюрморт от плодове одушевява другояче застиналия в предишното кадър:



„ Моят наследник още си спомня по какъв начин се е редил на опашка да си купи един банан от плод и зарзават на " Дондуков ", до хореографското учебно заведение през междучасието. А в този момент като ги имаме, се подсещаме да ги ядем, че ще изгният! Но пък имахме незаменими натурални плодови нектари”, написа Мариана Чолакова.

А с изключение на картички някои фенове на страницата изпращат и свои фотоси от срещата си с Дядо Мраз:



Дали Коледа се е трансформирала в табиет и няма стойност през днешния ден, не знам, само че вероятно много се е трансформирала.



„ Обожавам тези играчки! Пазим старите. А преди две години, измежду лято и по една необикновено щастлива случайност видях от терасата по какъв начин една госпожица оставя до контейнера 2 цялостни кутии с такива. Изхвърчах незабавно, само че мигновено се бяха появили клошари. Та се наложи да водим дипломатични преговори”, написа Маргарита Нейкова под една от картичките.

Дано не ни се случи да изхвърлим нещо скъпо, което да бъде разграбено от непознати ръце, а спомените да останат ярки, в случай че ли пък не – постоянно може да отворим онази страница и да се изгубим най-малко за момент в предишното, с цел да оценим сегашното.

Весели празници!