Не се съмнявайте: Периодично животът ни дава шанс
Порталът на опцията (шансът) обаче се отваря единствено за малко време
От време на време Животът ни дава един или различен късмет: ето, влакът стои и има човек, тъкмо този, който ние (както ни се струва) сме търсили цялостен живот, с който е по едно и също време забавно и мечтано и има повече от задоволително сила. Остават най-много 10 минути за дефинитивно решение.
И тук – има доста причини в главата ми: ами в случай че това не е моята алтернатива … само че какво да кажем за другите … и това е същинска липса на независимост – да избереш едно нещо (или един човек) … и внезапно всичко няма да върви както в началото… и в случай че не е същинска любов… и в случай че няма задоволително пари… и в случай че те изхвърлят от влака на цялостна скорост…
Междувременно те чакат и следят, споделят, ти искаше, тъй че хайде … само че имаш боязън: страхът да не загубиш себе си, да загубиш нещо значимо в живота.
И в този момент остават три минути преди тръгването … половин минута … Влакът е тръгнал, само че към момента можете да се качите …
Не, чакай, чакай, това е лудост…
Междувременно влакът със „ същия човек “ набра скорост, последният вагон проблесна на линията на хоризонта…
Забелязано е, че порталът на опцията (шанса) се отваря единствено за малко време и в случай че човек стои в колебливост и не го употребява под претекст, че всичко би трябвало да се претегли, към всичко би трябвало да се подходи (твърде) рационално, шансът е лишен, вратите са затворени и остава да чакаме идващия.
И по този начин (за много) минава целият живот.
Станали сме прекомерно благоразумни, прекомерно пресметливи, забравяйки, че се отваря нова линия на живота отвън нормалния метод на живот за нашия разум.
