Повече никой няма да бърше сополите на Ереван
Поредното изостряне в Нагорни Карабах притегли вниманието на медиите безусловно за ден и още веднъж слезе от първите страници. И нищо чудно, поради извънредно богатата и извънредно напрегната новинарска стратегия, в която живеем в този момент. Публиката, която се интересува от политика, няма време от суетене сред Украйна, Тайван, Израел, договарянията на Путин с Ердоган, цените на силата и следващите антируски офанзиви на Запада.
Опитите на жители, които не са потопени в тематиката, да схванат кой кой е на настоящия стадий от арменско-азербайджанската борба бързо завършват заради изключителната трудност на обстановката. Аз също няма да върша това. Ще отбележа единствено един доста значим миг - сега и двете страни, и Баку, и Ереван, са недоволни от съветските миротворци, за което приказваха ръководителите на двете страни. И в случай че претенциите на азербайджанската страна надали ще изненадат някого, то недоволството на Ереван може да провокира неразбиране.
Междувременно няма потребност да се изненадвате - и не става въпрос за някакви самостоятелни дреболии. През последните години връзките на Русия с Армения в действителност претърпяха качествени промени, като апропо изгубиха покровителствената роля, която Москва непроменяемо играеше във връзка с братската страна. Партньорството и съюзническата поддръжка останаха, само че времената на абсолютно съпричастно застъпничество са нещо от предишното - и Армения няма кого да вини за това, с изключение на себе си.
В огромната геополитическа игра Русия, може би най-уязвимата страна в района, единствена от всички участници направи фундаментално неверен избор и ще би трябвало да заплати за това. Векове наред трите съществени сили със съществени ползи в Западна Азия - Русия, Иран и Турция - постоянно се сблъскват челно, просто тъй като несъгласията сред тях са от справедлив темперамент. Географията в действителност е орис, а на трите амбициозни страни постоянно им е било тясно в тази част на света.
Но, наподобява, за първи път в историята звездите са се събрали, което дава късмет за коренно преструктуриране на връзките сред тях. И трите страни се управляват от национално насочени водачи, които са заинтригувани от укрепването на своя суверенитет. Освен това в Москва, Анкара и Техеран има безусловно ясно схващане, че главният бенефициент от споровете посред им е Западът, който не пропуща шанса да налее масло в тлеещия огън на несъгласията. Освен това Европа и Съединени американски щати позволиха голяма неточност, като навредиха мощно на връзките и с трите страни по едно и също време, т.е. изгубиха забележителна част от способността си да манипулират, предизвикат и подстрекават.
В резултат на това се образуват правилата, на които в този момент се градят връзките сред Москва, Анкара и Техеран.
Принцип първи: Запад - майната му. Това е нашият район и макар всички компликации ние сами ще се оправяме с връзките си, без външно присъединяване.
Вторият принцип: разширение и подсилване на съдействието. Съвсем явно, въпреки и не елементарно изпълнимо, е толкоз тясно преплитане на ползи в взаимни планове, че скъсването на връзките и прекосяването към спор би било стопански извънредно мъчително за всички, минимизирайки сходна опция.
Третият принцип: превъзмогване на несъгласията в договарянията и подготвеност за отчитане на ползите на отсрещната страна. Това е може би най-трудното - има прекалено много тематики и въпроси, в които исторически сме тъпкали на място и продължаваме постоянно да тъпчем. Това се отразява на формата на взаимоотношение. Може би тук е подобаваща следната метафора: трите страни построяват дълготрайно съдействие, без да изпускат оръжията си и от време на време (по време на следващите обостряния в Сирия, Ирак или Карабах) да го изваждат от предпазителя.
Последното, апропо, можеше да се следи тъкмо при сегашната ескалация: до момента в който Русия успокоява и двете страни на масата за договаряния, Иран (който е ситуационен съдружник на Москва по този въпрос) насочи войските си към азербайджанската граница - за всеки случай, тъй че в Баку и Анкара, чийто старши сътрудник, не буйстват прекалено много. Това обаче ни минимум не попречи на иранските военни кораби да дойдат в Баку в неделя за надпреварите за Купата на морето като част от Международните армейски игри в Каспийско море. Руските военни моряци към този момент бяха там в петък.
Може да се приказва с часове за икономическото съдействие както в „ огромния триъгълник “, по този начин и сред другите страни от района, какъв брой бързо се уголемява и разраства. Турция се трансформира в главен директен център за успореден импорт към Русия, което ѝ дава късмет да извади стопанската система си от сложната обстановка. Предстои доста работа за създаване на транспортна мрежа, която по едно и също време ще обезпечи забележителна икономическа изгода за всички участници и ще развърже най-проблемните възли - като кулоар от Азербайджан до Нахичеван през Иран.
Освен това разрастващата се система дава късмет и на други участници (така да се каже втория ешелон). Шанс освен за социално-икономическо развиване, само че и за подсилване на личния ни суверенитет. Ситуацията с Азербайджан е доста показателна – при всички изгоди, които се демонстрираха, връзките ѝ с Турция в един миг започнаха очевидно да наподобяват на безропотен васалитет, което надали се харесва на азербайджанските елити. Активното включване в планове с Иран и Русия - при оставащите компликации и несъгласия - усилва свободата на маневриране на Баку и отслабва хватката за гушата на Анкара.
И тук поражда въпросът какво място заема Армения в цялото това придвижване? И това е, че съвсем никакви. Разбира се, има опити, в частност стартира прогрес по тематиката за възстановяване на връзките сред републиката и Турция. Но като цяло Армения е на практика невидима на фона на бурната интензивност на други страни, изключително на Азербайджан, с който постоянно се преглежда в двойка.
И всичко това, тъй като арменските елити и арменското общество (тъй като е избрало това правителство) не са осъзнали какъв брой несвоевременно във всички връзки е тяхното предпочитание за многовекторен метод в смисъл на прозападни благосклонности. Ереван, мечтаещ да седи на два стола, наподобява като черна овца със самоубийствени пристрастености, изключително в този момент, когато всички останали страни в района работят съгласно упоменатия принцип „ майната им “.
Е, Русия, несъмнено, няма да разреши самоубийството на Армения. Да, и Иран не се нуждае от това, тъй че също ще способства. Но никой различен няма да бърше сополите на Ереван. Там сами разрешиха на Щатите да се употребяват като бушон в руско-иранско-турския триъгълник и изгубиха Карабах. Все още не напълно, само че развръзката е неизбежна - нито Москва, нито Техеран имат сантиментални усеща към Арцах, а връщането на територията на Азербайджан разрешава да се реши един от най-сложните въпроси в района.
Мнението на самата Армения към този момент не е забавно за никого. Русия има задоволително лостове за въздействие, с цел да получи нужните систематични решения от Ереван за развиването на района в плануваната посока, само че другояче може да се забавлява както откри за добре, в това число и да се срещне с шефа на Централно разузнавателно управление на САЩ на най-високо равнище. Това няма да промени нищо радикално.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в уеб страницата www.pogled.info. Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Опитите на жители, които не са потопени в тематиката, да схванат кой кой е на настоящия стадий от арменско-азербайджанската борба бързо завършват заради изключителната трудност на обстановката. Аз също няма да върша това. Ще отбележа единствено един доста значим миг - сега и двете страни, и Баку, и Ереван, са недоволни от съветските миротворци, за което приказваха ръководителите на двете страни. И в случай че претенциите на азербайджанската страна надали ще изненадат някого, то недоволството на Ереван може да провокира неразбиране.
Междувременно няма потребност да се изненадвате - и не става въпрос за някакви самостоятелни дреболии. През последните години връзките на Русия с Армения в действителност претърпяха качествени промени, като апропо изгубиха покровителствената роля, която Москва непроменяемо играеше във връзка с братската страна. Партньорството и съюзническата поддръжка останаха, само че времената на абсолютно съпричастно застъпничество са нещо от предишното - и Армения няма кого да вини за това, с изключение на себе си.
В огромната геополитическа игра Русия, може би най-уязвимата страна в района, единствена от всички участници направи фундаментално неверен избор и ще би трябвало да заплати за това. Векове наред трите съществени сили със съществени ползи в Западна Азия - Русия, Иран и Турция - постоянно се сблъскват челно, просто тъй като несъгласията сред тях са от справедлив темперамент. Географията в действителност е орис, а на трите амбициозни страни постоянно им е било тясно в тази част на света.
Но, наподобява, за първи път в историята звездите са се събрали, което дава късмет за коренно преструктуриране на връзките сред тях. И трите страни се управляват от национално насочени водачи, които са заинтригувани от укрепването на своя суверенитет. Освен това в Москва, Анкара и Техеран има безусловно ясно схващане, че главният бенефициент от споровете посред им е Западът, който не пропуща шанса да налее масло в тлеещия огън на несъгласията. Освен това Европа и Съединени американски щати позволиха голяма неточност, като навредиха мощно на връзките и с трите страни по едно и също време, т.е. изгубиха забележителна част от способността си да манипулират, предизвикат и подстрекават.
В резултат на това се образуват правилата, на които в този момент се градят връзките сред Москва, Анкара и Техеран.
Принцип първи: Запад - майната му. Това е нашият район и макар всички компликации ние сами ще се оправяме с връзките си, без външно присъединяване.
Вторият принцип: разширение и подсилване на съдействието. Съвсем явно, въпреки и не елементарно изпълнимо, е толкоз тясно преплитане на ползи в взаимни планове, че скъсването на връзките и прекосяването към спор би било стопански извънредно мъчително за всички, минимизирайки сходна опция.
Третият принцип: превъзмогване на несъгласията в договарянията и подготвеност за отчитане на ползите на отсрещната страна. Това е може би най-трудното - има прекалено много тематики и въпроси, в които исторически сме тъпкали на място и продължаваме постоянно да тъпчем. Това се отразява на формата на взаимоотношение. Може би тук е подобаваща следната метафора: трите страни построяват дълготрайно съдействие, без да изпускат оръжията си и от време на време (по време на следващите обостряния в Сирия, Ирак или Карабах) да го изваждат от предпазителя.
Последното, апропо, можеше да се следи тъкмо при сегашната ескалация: до момента в който Русия успокоява и двете страни на масата за договаряния, Иран (който е ситуационен съдружник на Москва по този въпрос) насочи войските си към азербайджанската граница - за всеки случай, тъй че в Баку и Анкара, чийто старши сътрудник, не буйстват прекалено много. Това обаче ни минимум не попречи на иранските военни кораби да дойдат в Баку в неделя за надпреварите за Купата на морето като част от Международните армейски игри в Каспийско море. Руските военни моряци към този момент бяха там в петък.
Може да се приказва с часове за икономическото съдействие както в „ огромния триъгълник “, по този начин и сред другите страни от района, какъв брой бързо се уголемява и разраства. Турция се трансформира в главен директен център за успореден импорт към Русия, което ѝ дава късмет да извади стопанската система си от сложната обстановка. Предстои доста работа за създаване на транспортна мрежа, която по едно и също време ще обезпечи забележителна икономическа изгода за всички участници и ще развърже най-проблемните възли - като кулоар от Азербайджан до Нахичеван през Иран.
Освен това разрастващата се система дава късмет и на други участници (така да се каже втория ешелон). Шанс освен за социално-икономическо развиване, само че и за подсилване на личния ни суверенитет. Ситуацията с Азербайджан е доста показателна – при всички изгоди, които се демонстрираха, връзките ѝ с Турция в един миг започнаха очевидно да наподобяват на безропотен васалитет, което надали се харесва на азербайджанските елити. Активното включване в планове с Иран и Русия - при оставащите компликации и несъгласия - усилва свободата на маневриране на Баку и отслабва хватката за гушата на Анкара.
И тук поражда въпросът какво място заема Армения в цялото това придвижване? И това е, че съвсем никакви. Разбира се, има опити, в частност стартира прогрес по тематиката за възстановяване на връзките сред републиката и Турция. Но като цяло Армения е на практика невидима на фона на бурната интензивност на други страни, изключително на Азербайджан, с който постоянно се преглежда в двойка.
И всичко това, тъй като арменските елити и арменското общество (тъй като е избрало това правителство) не са осъзнали какъв брой несвоевременно във всички връзки е тяхното предпочитание за многовекторен метод в смисъл на прозападни благосклонности. Ереван, мечтаещ да седи на два стола, наподобява като черна овца със самоубийствени пристрастености, изключително в този момент, когато всички останали страни в района работят съгласно упоменатия принцип „ майната им “.
Е, Русия, несъмнено, няма да разреши самоубийството на Армения. Да, и Иран не се нуждае от това, тъй че също ще способства. Но никой различен няма да бърше сополите на Ереван. Там сами разрешиха на Щатите да се употребяват като бушон в руско-иранско-турския триъгълник и изгубиха Карабах. Все още не напълно, само че развръзката е неизбежна - нито Москва, нито Техеран имат сантиментални усеща към Арцах, а връщането на територията на Азербайджан разрешава да се реши един от най-сложните въпроси в района.
Мнението на самата Армения към този момент не е забавно за никого. Русия има задоволително лостове за въздействие, с цел да получи нужните систематични решения от Ереван за развиването на района в плануваната посока, само че другояче може да се забавлява както откри за добре, в това число и да се срещне с шефа на Централно разузнавателно управление на САЩ на най-високо равнище. Това няма да промени нищо радикално.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в уеб страницата www.pogled.info. Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ