Поредният кървав атентат в Лондон отново постави въпроса безпомощна ли

Поредният кървясъл атентат в Лондон още веднъж сложи въпроса безпомощна ли е Европа против ислямския гнет. Премиерът на Англия Тереза Мей заприказва за законови промени. Какви ефикасни ограничения може да се подхващат против терора, до каква степен е застрашена България? По тези и други въпроси приказва проф. Димитър Йончев, учител към департамент " Национална и интернационална сигурност " на Нов български университет пред " Стандарт " .

- Проф. Йончев, следващият кървясъл атентат в Лондон още веднъж сложи въпроса в какво се трансформира Европа?
- Европа е място, където има комплицирани политици, които нямат визия какво би трябвало да създадат. Тяхното изтощение се усилва от към този момент насъбраните години, в които не се появяват общи функционалности, които да съставляват цяла Европа, нещо като федералната власт в Съединени американски щати, с цел да може да се вземат някакви решения, да се уеднаквяват позиции. Всяка страна от Европейски Съюз продължава да работи поотделно, съюзът е изпоразкъсан. Лондон сътвори в допълнение напрежение с Брекзит. Европа е в дълг към своите жители поради нежеланието и неспособността да се трансформира в политически индивид. Трябва да има някакъв взаимен отговор на всички тези провокации, най-много в интернационален проект, тъй като по време на Студената война подобен вид тероризъм нямаше. След рухването на Берлинската стена Европейски Съюз внезапно стана сякаш доста прелестно място. Но се оказа, че Близкият и Средният изток са взривени от основи, унищожени са светските режими в тях. И стартира този набожен гнет. Религиозният терорист не е като класическия терорист, с който сме осведомени. За религиозния терорист насилието е сакрален акт, възвишен дълг. Колкото повече гибел, в случай че ще и да става въпрос за единоверци, толкоз по-добре. Затова въпросът за някакви ограничения въобще не е в това какъв брой години затвор ще предложиш на един самоубиец. Това е несериозно.

- Визирате предлагането на Тереза Мей за законови промени и по-тежки санкции в битката с терора?
- Нея имам предвид, само че ми се коства малко несериозно. Това е все едно в израелски рейс да напишеш " Забранено самовзривяването по време на придвижване ". Боя се, че в този момент се появиха ръководители, които виждат някакви елементарни решения. А на всеки подобен проблем като ислямския гнет решението е комплицирано, дълго и трудоемко. Ситуацията е доста сериозна. Светът е в един интервал на предизвикателство, Европа изключително. И децата знаят, че в случай че Москва и Вашингтон се схванат в Близкия изток и открият равновесие, борбите там ще спрат, животът ще се възстановява, надлежно и всеобщата миграция ще секне. Вместо да тръгнат да вземат решение този въпрос, двете огромни сили взаимно се упрекват във всевъзможни грехове, а Европа е безучастна, тъй като тя не може да се сглоби. И в следствие хаосът нараства. Очевидно е, че никой не желае да унищожи Ислямска страна.
Ние много неправилно проучваме тези терористични актове. Гледаме ги първо като проблем на вътрешния ред, второ - на разследващите служби, и трето - като на хора, които желаят да ни уплашат, но ние няма да се уплашим. Всъщност джихадистът самоубиец не желае никого да плаши, той отива при Аллах, да извърши свещения си дълг.

- Доколко е допустимо Европейски Съюз да сътвори обща европейска войска, за което заприказва и министър председателят Бойко Борисов?
- Нека да види какво е предложил Де Гол. Ще види какъв брой пъти тази концепция е стигала до бюрата на европейските ръководители, само че без резултат.

- През седмицата родният министър председател ще се види с трима основни водачи - Меркел, Макрон и Ердоган. Какви упования да имаме от тези срещи?
- България няма да застане против ползите на който и било. Не сме страна, която ще сътвори напрежение. Ще приказваме за съгласие, за поддържане на двустранни връзки, за потребност от взаимни дейности. След като свършат срещите, ще сме на тази основна позиция, на която сме били и преди тях, което не е малко.

- Възможно ли е да изиграем ролята на медиатор сред Европейски Съюз и Турция?
- Стоян Ганев преди време искаше да бъде медиатор сред Гърция и Турция, спомняте си какъв брой сполучливо беше. Има един принцип на посредничеството- би трябвало да имаш безспорен престиж било от мощ, било от морал, било то нещо, което не се оспорва от спорещите страни. Не можеш да бъдеш съдия, в случай че те не те броят за престиж във връзка с тях.

- Консултативният съвет за национална сигурност излезе с решение за преправяне на тактиката за национална сигурност на България. Какво би трябвало да се промени предвид на новите закани?
- Трябва да се усили националният детайл и балансиращата ни роля. Стратегията на Англия, да вземем за пример, е много независима и не преписва тази на Съединени американски щати. Ние имаме доста преписващи документи. Най-важното е тактиката да насочи към нуждата от скоростно основаване на закон за създаване на системата за сигурност. Стана по този начин, че пред очите ни една работа се договаря с друга и си провежда взаимоотношението. Армията почва да опипва почвата може ли тя да взе участие по границите или не. Един прави закон за себе си и трансформира законите за всички останали. И това е необятна процедура. Ние не сме подредили пространството на сигурността, а претендираме вътре да решаваме въпроси.

- Коя е най-голямата опасност сега за националната ни сигурност?
- Собственото ни ръководство. Преди няколко дни починаха с аварирал бус десетина незаконни мигранти. Вицепремиерът Валери Симеонов споделя, че няма нито един нерегистриран. Когато оповестиха, че тези са починали, си помислих две неща - или че към този момент не са на власт Патриотите, или че те приказват неща, които не схващат.
Опасно е да те ръководят хора, които не знаят какво приказват. Предизборните приказки са едно, действителността е друго нещо. Всички тези решения, свързани с приложимост на мощ, с илюзията, че страната може да бъде укрепена и тя да затвори границите, са неща, които отшумяха с националните страни.

- Трябва ли общият европейски фронт против тероризма да бъде една от водещите тематики, до момента в който България ръководи Европейски Съюз?
- Председателството е доста къс интервал и то на първо място е административно предизвикателство. В тази ротация би трябвало да има европейски цели, които са заложени за петилетия напред. Не чакам някакви особени сривове, нито пък някакви особени хрумвания.
Когато всяка седмица стават терористични актове, естествено, че ще се приказва за тероризъм, само че сигурно няма да създадем европейска войска през идващите 6 месеца.

- Какво мислите за въвеждането за наборната военна работа у нас?
- Тя е на първо място машина за социализация и като минеш през нея, ставаш жител. Това е доста нужно нещо, само че не във вид 3 или 6 месеца. Много е показателно, че новият френски президент Макрон отново отвори въпроса за постоянна работа.

- Какъв следва да бъде водещият принцип при превъоръжаването на армията ни: най-изгодната оферта или тази, която ни подсигурява оптималната съгласуемост със съдружниците от НАТО?
- Добре е да използваме родната военна промишленост, само че в НАТО главният продавач са американските компании. Много мъчно се комбинират други неща. По принцип нашите въоръжени сили се развиват в подтекста на съюзническите връзки в алианса. На последния КСНС чух една позабравена дума " отбранителна сигурност ", само че би трябвало да знаете, че и защитата, и настъплението са въпрос на интервенции. Ние нямаме този потенциал. Способностите ни са насочени в съюзните отговорности. Ние участваме в задачи, само че сме надалеч от това да вършим една независима отбранителна интервенция. Гърция и Турция са съдружници от НАТО и вероятността е Балканите да станем едно семейство. Не съм сигурен, че би трябвало да се подчертава върху така наречен отбранителни качества. НАТО до момента не се е занимавало с война, допускам, че няма и да се занимава.