Поредните промени във висшето образование са вече в ход. Мораториум

...
Поредните промени във висшето образование са вече в ход. Мораториум
Коментари Харесай

Висшето образование е на прага на нова реформа

Поредните промени във висшето обучение са към този момент в ход. Мораториум върху разкриването на нови университети, стягане на разпоредбите за акредитация, ограничение на летящите професори, контракти за ръководство сред ректорите и просветния министър - това са част от фундаменталните промени, които МОН предлага в закона за висшето обучение. Няма спор, че част от тях ще се сблъскат със сериозна опозиция - неслучайно планът беше оповестен за публично разискване след изборите. Какво предлага МОН и какви са първите реакции на ректорите?

 

Мораториумът - краткотраен

 

Една от знаковите ремонти в закона за висшето обучение е предлагането за налагане на краткотраен мораториум за разкриването на висши учебни заведения - до приемането от Народното събрание на Национална карта на висшето обучение. С въпросната карта ще се дефинират териториалната и профилната конструкция на висшето обучение в страната по професионални посоки, т.е. тя ще споделя в кои градове и региони какви вузове и професионални посоки би трябвало да има. Срокът за внасянето й в Министерски съвет от просветителния министър е 1 година от влизане в действие на закона, а приемането й ще става от Народното събрание. Замислената възбрана обгръща разкриването на филиали и съществени звена в държавните вузове (факултети, департаменти, институти и колежи), само че не и в частните.

Тази мярка бе препоръчана от самите университети, само че даже и тя провокира рецензия. " Когато преди години се говореше за мораториум, бе позволено на 6 колежа да станат университети. Сега, когато още веднъж се приказва за това, се позволи на Бургаския университет да разкрие нов факултет. Значи за едни става, за други - не ", разяснява пред " Сега " ректорът на Великотърновския университет проф. Христо Бонджолов. Според него замислената Национална карта на висшето обучение е несериозна, тъй като университетите не са районни звена, а специалностите, които се учат в тях, не са единствено за избрани градове. За образец той дава задграничните студенти, които съгласно него мъчно ще се вметнат във въпросната карта. " Вместо да основава всевъзможни спънки пред приемането на задгранични студенти у нас, по-добре е страната да развърже ръцете на университетите да се дофинансират ", упорства той.

 

Договорите за ръководство - концентрация или бистрота

 

Нееднозначно се приема и друго предложение на МОН - за подписване на контракти за ръководство сред ректорите и просветния министър, в чиито пълномощия отсега нататък влиза одобряването на политика за развиването на всяко държавно висше учебно заведение със стратегически цели, задания, целеви стойности и индикатори за осъществяването им. Идеята на министър Красимир Вълчев, по която сякаш има консенсус в академичната общественост, е той да подписва контракти за ръководство с ректорите на държавните вузове, в които ще се формулира политиката за развиването им, ще се набелязват съответни механизми и индикатори за осъществяването й, по които по-късно ректорите ще се регистрират. Според някои обаче въпросните контракти съставляват политическа интервенция в университетските свободи. " Личната ми позиция, че тези контракти с нищо няма да допринесат за развиването на университетите, а в противен случай - ще утежнят уговорките на министъра ", разяснява проф. Любен Тотев, ръководител на Съвета на ректорите. Според него това е излишно, защото висшите училища биват следени по много други способи - посредством държавните дотации, от Сметната палата, АДФИ и други

Проф. Бонджолов от ВТУ съзира в договорите за ръководство непосредствено нарушаване на автономията на висшите учебни заведения. Той признава, че от МОН имат учредения за въвеждането им, само че въпреки това, счита, че не трябва просветният министър, който е политическо лице, да се намесва в университетските свободи. " Вземат ни на ръчно ръководство! ", възмущава се той. Според него поправките в закона са следващите небрежно готови " кръпки ", които не вземат решение главните проблеми на вузовете. Той счита, че е доста по-добре да се приготви нов закон за висшето обучение - теза, изричана и от други представители на академичната общественост.

Според проф. Запрян Козлуджов, ректор на Пловдивския университет, измененията са изключителни смислени, уравновесени и за първи път по тях е реализиран консенсус сред всички заинтригувани страни. " Договорите за ръководство ще доведат до различен вид отговорност, тъй като някои ректори не помнят защо са избрани. Те ще са един тип гаранция, че няма да се позволяват други случаи като Свищов или Търново ", счита той.

 

Летящите професори

 

На отпор се чака да се натъкне и предлагането да се постави завършек на така наречен летящи професори, което нито един парламент до момента не е съумял да вкара поради мощното преподавателско лоби. МОН предлага отсега нататък един учител на главен трудов контракт да може да взе участие в акредитацията на единствено едно висше учебно заведение, а не на две, както е в този момент.

" Ако тази мярка влезе в действие, ще се вкара цялостна регулация и ще се увеличи качеството на висшето обучение ", уверен е проф. Тотев. Проф. Бонджолов също поддържа мярката, само че съгласно него е добре за нея да има прочут гратисен интервал. " Нека университетите имат време, с цел да си подредят факултетите и да могат да изпълнят условието ", споделя той, уточнявайки, че при него проблем би имало единствено в юридическия факултет, за който ще би трябвало да потърси още преподаватели.

 

Таксите - нагоре и надолу

 

Въпреки опитите на страната да усили броя на студентите в някои изключително дефицитни откъм фрагменти посоки, претендентите за редица специалности като математика, физически, химически науки и така нататък към момента са извънредно малко. С цел превръщане на наклонността планът регламентира освобождението от такси в държавните висши учебни заведения на студенти, учащи се в професионални посоки и предпазени специалности с най-голям предстоящ дефицит на пазара на труда по лист, одобрен от Министерския съвет. Дали мярката ще даде търсения резултат, ще стане ясно най-рано следващата година, а за реализирането й в тазгодишния бюджет бяха планувани към 2 млн. лева. 

Друга смяна обаче дава опция за нарастване на студентските такси в най-хубавите университети, което надали ще се хареса от студентите. В момента таксите за студенти са лимитирани до 2/3 от диференцираните нормативи по професионални посоки, а отсега нататък към тази база се прибавя и съставният елемент, който получават вузовете по линия на комплексната оценка за качеството на образованието, т.е. таванът на таксите в най-хубавите специалности може да скочи.

 

Отстъпление при частните вузове

 

В плана на МОН се вижда оттегляне при частните вузове. Първоначалното желание на министър Вълчев бе да наложи ограничаване в броя на одобряваните за образование " частни " кандидат-висшисти, защото по този начин или другояче приемът в тези вузове се запълва единствено на половина. Проектът обаче планува отсега нататък Министерски съвет да не утвърждава броя на студентите в частните университети, което би им дало цялостна независимост да дефинират приема. Министерски съвет ще продължи да открива, закрива и преобразува факултети, институти и поделения в чужбина към висшите учебни заведения, само че за пръв път филиали и колежи на частните вузове ще се откриват също с решение на Министерски съвет. От частните висши учебни заведения отсега нататък ще се изисква и да са притежатели на парцелите, в които организират образование.

 

За първи път минимална заплата

 

Като несъмнено позитивна стъпка се дефинира въвеждането на минимални заплати за университетските длъжности. Отдавна е известно, че има голяма разлика в заплащането по университети, а доста преподаватели получават по-малко от учители в междинното обучение. С въпросното предложение се цели гарантирането най-малко на някакъв най-малко за преподавателите, който да е идентичен за всички висши учебни заведения. Възнаграждението на ректорите пък ще се дефинира по общи за страната правила, одобрени от министъра на образованието.

 

Факултетите

 

Факултетите на университетите към този момент ще би трябвало да имат най-малко 3 катедри, само че към този момент няма да е наложително в тях да работят най-малко 40 души на главен трудов контракт. В това мнозина анализатори виждат оттегляне от поръчката за ограничение на летящи професори. Както и до момента, хабилитираните лица от университетския състав би трябвало да водят за всяка компетентност 70 на 100 от лекционните часове. Ако ректор бъде отзован, това би трябвало да бъде гласувано с 2/3 от гласовете в Общото заседание, а не както до момента - с повече от половината гласове.

 

За напреднали

 

С цел възстановяване на връзката сред вузовете и учебните заведения планът дава опция за подписване на до 2 съглашения сред държавно висше учебно заведение и държавни или общински учебни заведения. По силата на споразуменията ще е допустима взаимна образователна активност по образователни предмети и/или модули за придобиване на профилирана и професионална подготовка сред 11-12-и клас, както и по образователни предмети за придобиване на профилираната подготовка в междинната степен на обучение. Обучението ще може да се организира от лица, заемащи университетски длъжности във висшите учебни заведения. Те ще могат да извършват до 30 на 100 от норматива си за образователна претовареност, като един час от норматива им ще се приравнява на два образователни часа, избрани за проучване на образователния предмет в учебно заведение. Този текст ще даде законова рамка за учебни заведения като това, което съществува към Техническия университет в София.

-------------------

Вече ще има закриване на вузове за неприятно качество

 

Относно акредитацията на университетите, която отсега нататък би трябвало да се реализира с електронни средства чрез създадена от Националната организация за оценяване и акредитация (НАОА) електронна платформа, се оферират и доста други основни промени, които съгласно едни имат капацитета да покачат качеството на родното висше обучение, а съгласно други няма да трансформират картината всъщност.

Занапред институционалната акредитация ще е два типа: първична - за новооткрито или преобразувано висше учебно заведение, и следваща. При първата ще се вземат поради собствеността на висшето учебно заведение, вътрешната му система за оценяване и поддържане на качеството на образованието, профила и квалификацията на университетския състав, материално-техническата осигуреност и други При втората с изключение на спомагателна инспекция на въпросните критерии ще се регистрират и резултатите от оценяването на обособените професионални посоки и/или специалности от контролирани специалности. Оценяването при институционална акредитация ще се прави по десетобалната система, както и до момента, а срокът й на годност ще е 6 години. (В момента в закона е записано, че акредитацията е 6 година при оценка сред 9 и 10, 5 години - при оценка сред 7 и 8.99, 4 години - сред 5 и 6.99 и 3 години - сред 4 и 4.99). При оценка под 4 ще се издава отвод от институционална акредитация, както и в този момент (сега отводът е при оценка под 3.99).

Новото в плана е, че до 18 месеца от получения отвод за институционална акредитация висшето учебно заведение може да изиска осъществяването на нова процедура, само че в случай че не го направи или получи два поредни отхвърли, ще се пристъпва към закриване. В момента също има опция за отвод от акредитация - в случай че вузът не дава отговор на условията за материала база и за университетския състав. Т.е. надали след приемане на измененията ще бъдем очевидци на закрит вуз.

Програмната акредитация за обещано професионално направление, която ще се дава за 4 година, пък отсега нататък ще се прави по едно и също време за всички висши учебни заведения, учащи по специалности от направлението, по одобрен от Националната организация за оценяване и акредитация график. Това ще разреши да се реализира " диференциация на качеството в съответното направление в другите висши учебни заведения ", считат вносителите от МОН.

Проектът завишава леко прага, при който вузовете могат да образоват в другите степени. Ако до момента университетите можеха да образоват в степен " бакалавър ", при изискване че имат програмна акредитация от 4 до 4.99, отсега нататък горната граница се подвига до 5.99. Промяна на условията има и при образованието на магистри и доктори - до момента за това бе нужна оценка от програмната акредитация от 5 до 10, а отсега нататък за образование на магистри ще е нужна оценка от 6 до 7.99, а за доктори - от 8 до 10.

Според специалисти по-важно в тази област е да се промени методиката за оценяване на вузовете, която изготвя Акредитационният съвет в НАОА, с цел да се базира тя в по-голяма степен на справедливи индикатори, каквито са да вземем за пример научната активност и успеваемостта на дадени ограничения.

 
Източник: segabg.com

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР