Поредните изменения в Закона за енергетиката, насочени към продължаване на

Поредните промени в Закона за енергетиката, ориентирани към продължение на либерализацията на енергийния пазар този път срещнаха поддръжката на работодатели, дребни производители на сила от ВЕИ, енергийната борса, БЕХ и КЕВР, специалисти, само че с искане за прецизиране на редица текстове. Законовите промени с 12 гласа " за " бха признати на първо четене от комисията по енергетика към Народното събрание.

По отношение на смяната, обвързвана с опцията за излизането на свободния пазар и на производителите на електрическа енергия сред 1 и 4 MW, което би трябвало да обезпечи спомагателни количества електрическа енергия на борсата и възстановяване на конкуренцията се оказа кардинално подкрепена от всички. Изваждането на толкоз огромно количество електрическа енергия на борсата - 372 централи или 1 млн.500 хиляди МВтч, въпреки и годишно произвеждане обаче се оказва, че разсънват безпокойствие измежду БЕХ (в частност НЕК), а и измежду БНЕБ. Затова прецизиране ще се наложи, а в тази връзка е от голяма важност и преразглеждане за подсигуряване и на текстовете за таксите за експорт, на и за импорт. Целта - презастраховане от заплахата от свърхликвидност на борсата.

От министерство на енергетиката и от Фонд Сигурност на електроенергийната система поддържаха и поправката, която планува, производителите на електрическа енергия с конфигурирана мощ сред 1 MW и 4 MW от 1 юли 2019 година да преминат от преференциални цени към пазарна цена и контракт за компенсиране с награда. За тази цел Министерство на енергетиката ще би трябвало надлежно да подаде и документи за нотификация към Европейска комисия за признаването на държавна помощ. С оглед на опита от предходната година при изваждането на производителите на сила от ВЕИ с 4 МВт, съгласно зам.-министъра на енергетиката ечо Станков, проблеми не се чакат. Проблеми в това отношение няма да има и за ФСЕС, изясни Диан Червенкондев. По думите му това не би трябвало да се отрази на бюджета на Фонда.

„ Досега силата от тези дребни производители от 1 до 4 МВт се изкупува на 100 % от публичния снабдител (НЕК) и те на 100 % биват обезщетени от своя страна от ФСЕС, който пък надлежно събира и финансира своята активност посредством събиране на такса обвързване към обществото, вноска от 5 % от всички производители и вносители на електрическа сила надлежно 100 % от търговията с излъчвания на българската страна реализира на европейския пазар. Така че като бюджет и финансиране той е обезпечен, просто се променя метода и става обезщетителен механизъм “, разяснява Черевнкондев.

„ Като цяло работодателските организации поддържат законопроекта “, разгласи ръководителят на АИКБ Васил Велев. Той за следващ път обаче откри опция да разяснява какъв брой тежка е за бизнеса такса обвързване към обществото.

„ Използвам случая да осведомявам че сме изпратили до МЕ с копие дод КЕВР и ЕСО България да нотифицира студения запас. Това е тип държавна помощ и е вярно той да бъде нотифициран в дълготраен проект, с цел да има предсказуемост и изясненост, тъй като този запас се заплаща от потребителите и приключвам с това, че таксите, които ще отпаднат за при износа, в действителност дружно с това, че не престават американските централи да не продават на борсата водят до такава степен, че оскъпяват добавката обвързване към обществото и вършат цените несравними на нашата борса с тържищата към нас.
Например за на следващия ден цените са, като тръгнем от Франция - 4,48 и стигнем до Унгария - 47,13 евро за МВтч. На този декор, ние сме с 40,17, т.е. стоим, сякаш добре в долната граница, само че като прибавим оскъпяване поради американските централи, което по никакъв метод не се компенсира от порядъка на 9 евро за мегават ние още веднъж сме с най-скъпата сила. Премахването на тези такси от 1 юли, без да сме решили казуса с американските централи в допълнение ще ни направи неконкурентоспособни, като страната с най-скъп промишлен ток в Европа, което сравнявайки тържищата, без да вършим калкулации не се вижда. Затова ние, тъй като постоянно поддържаме връзка с КЕВР, предлагаме, защото към този момент е в ход бюджетната процедура, в случай че нямаме силата да развалим договорите с американските централи, то тогава добавката обвързване към обществото да се поема от бюджета, а централите да излязат и да продават на борсата, както ВЕИ-та, както с доплащане на награди главно по съпоставимост, тогава ще има съпоставяне сред нашата и прилежащите тържища “, съобщи Велев.

Новите количества електрическа енергия от дребните ВЕИ-мощности от 1 до 4 МВт или общо от тези 1 млн. и 500 хиляди Мвтч от 372 централи ще оказват въздействие на борсовия пазар като цяло, обърна внимание изпълнителният шеф от БНЕБ. В тази връзка той акцентира на опцията за трансграничните потенциали.

Той изрази очакване сред първо и второ четене на законовите промени да се разиска и опцията за унищожаване освен на таксата за експорт, само че и на таксата за импорт на електрическа енергия.

„ Нещо, което би трябвало да имаме поради е, че тези предстоящи количества електрическа сила за средногодишно от малко над 170 МВт електрическа сила съгласно вашата оценка за въздействието, те не всички биха се продавали на „ Пазар ден напред “. Те ще са разпределени за всички пазарни сегменти, само че по този начин или другояче ще въздействат на пазара като цяло. В тази връзка бих желал и за в бъдеще да обръщаме внимание във връзка с политиката на страната за систематизиране на трансграничните права за транспорт, по този начин наречените потенциали в двете посоки сред българските и другите пазарни зони и бих помолил и вас и сътрудниците от КЕВР да наблюдават този развой “, сподели Константинов.
Също по този начин бих желал да слага и въпроса и за износната такса, сподели той, като напомни, че „ има и реципрочна такава – 5 % да ги назовем вносна такса “ и изиска сред първо и второ четене да се разяснява и този въпрос, с цел да се посочи текста, (за тези 5 %). Както е записано в момента към закона търговците би трябвало да заплащат към Фонда (ФСЕС) за силата, която е импортирана от някоя прилежаща пазарна зона и продадена вътре в страната. Това също е някакъв тип мито. Тези неща желая да отбележа, другояче приветстваме премахването на цените за транспорт и достъп върху силата създавана в България и изнасяна по-късно. Това ще ни разреши да напреднем по процесите за пазарно обединяване каквото е условието на Европейски Съюз и Европейска комисия “, сподели Константинов.
Изпълнителният шеф на БЕХ Петьо Иванов изрази безпокойство от изваждането от квотата на публичния снабдител в лицето на НЕК на толкоз огромно количество електрическа енергия и сложи въпроса по какъв начин това ще се компенсира от НЕК.

Както е известно с измененията в енергийния закон, КЕВР към този момент ще дефинира месечна квота за НЕК, а не както до момента годишна. Това изисква напълно нови планове за работата на държавните централи в състава на БЕХ и нови планове във връзка с количествата за контролиран и борсов пазар.

Докато фотоволтаичната асоциация в лицето на Меглена Русинова поддържа изцяло предлаганите законови промени, Гергана Тодорова от асоциацията на производителите на вятърна сила изрази редица запаси и се възпротиви на премахването на преходния интервал, по този начин както това е било планувано за по-големите мощности при поправките от предходната година.
„ В законопроекта е заложена дата от 1 юли 2019 година (за излизане на борсата), само че ние считаме че тази стартова дата би трябвало да бъде отсрочена “, безапелационна бе тя.

Славчо Неков от Института за енергиен мениджмънт предложи на създателите на промените в закона да създадат механически съвещания във връзка с заложените правила във връзка с измерванията и в частност въвеждането на интелигентни измервателни уредби. Той изиска понятията в тази част да бъдат конкретизирани. За конкретизиране в тази част настояха и от АСЕП.

Прави ми усещане че някак си събираме избрани средства от търговците и производителите, с цел да облекчим активността на работодателите. Дори има предложение да се трансферира избрана част и към бюджета, разяснява от своя страна депутатът от Движение за права и свободи Рамадан Аталай. Той обърна внимание и на спомагателните условия, с които се натоварва КЕВР.

Разбира се, енергийният регулатор в лицето на ръководителя на КЕВР Иван Иванов отхвърли огромна част от запасите на участниците в разискването. Това обаче не значи, че сред първо и второ четене не би трябвало да се уточняват текстовете.