Газови мечти и газови реалности
Поредната порция газови обещания ни сервираха политиците през седмицата. Министър-председателят Бойко Борисов бе на малко посещаване в Турция и реши да ни зареди с неговия позитивизъм за газовата връзка с югоизточното ни съседка. В същото време Европейската комисия ни потупа по рамото за плана за газов хъб "Балкан ", а енергийният министър Теменужка Петкова отиде на посетители на сръбския си сътрудник, с цел да форсират построяването на газопровода до Сърбия, който се забави с има-няма десетина години.
Ентусиазмът на политиците и техните обещания по нашите ширини постоянно миришат на избори. Но не в това е казусът, а в действителността, която не е чак толкоз розова, какъв брой ни я показват управниците. Наистина, Европейската комисия още веднъж разгласи, че поддържа реализацията на плана за газоразпределителен център "Балкан ". Именно нея "Булгартрансгаз " срещна с междинните резултати от предпроектното изследване за газовия хъб, очевидно с желанието да търси и отсега нататък европейско финансиране за него. (Досега комисията е отпуснала едвам 920 хиляди евро за това изследване.) А дали с тези резултати ще бъде осведомено и обществото, зависи единствено и само от държавната газова компания.
В Брюксел са били показани няколко разновидността на трасета, в това число и два, които са създадени въз основата на предстоящите източници за доставка на природен газ. Според специалистите като желан маршрут за реализацията на хъба се обрисува "Балкан 1 ", който да се осъществя на две етапи. Първата планува нов газопровод от Турция, а втората - доставки на газ от региона на Варна.
Вариантът втората тръба на "Турски поток " да поеме към Варна закупи някаква новост измежду срещата на Борисов с съветския президент Владимир Путин. Подобна инфраструктура може да построи "Булгартрансгаз ", който закупи активите у нас на спрения "Южен поток ". За сходен план може да се употребява актуалното трасе, за което са издадени и нужните документи. Само че на този стадий всичко това е в областта на българските фантазии и стремежи и не е обвързано с безусловно никакъв документ.
Иначе като съществени източници за хъба се преглеждат съветски природен газ, локален рандеман от България и Румъния, природен газ от Южния газов кулоар (ТАП и ТАНАП). Съществуващите и изграждащите се терминали за полутечен природен газ в Гърция и Турция биха могли да обезпечат количества синьо гориво от Съединени американски щати, Катар, Алжир, Египет.
Другият вид на трасе е газовата връзка сред България и Турция. От Измир, където бе поканен като формален посетител на церемонията за откриването на трансанадолския газопровод ТАНАП, министър председателят разгласи, че тя може да бъде открита още в края на този месец. По ТАНАП се чака Турция да стартира да получава природен газ от Азербайджан и в случай че остане свободен потенциал, е допустимо и за нас да има някакви количества синьо гориво. Проблемът е, че Турция и сега има дефицит на газ (дори единствено за Истанбул няма задоволителни количества) и е много евентуално по въпросната връзка до нашата страна още веднъж да доближава съветски природен газ.
Всъщност за тази връзка се приказва от към десетилетие и има подписани сума ти документи и съглашения, без да е свършена доста работа. Сега "Булгартрансгаз " работи по едно инженерно мероприятие - лупинг сред компресорната станция "Лозенец " и очистващото оборудване край с. Недялко. С модернизацията по трасето ще може да се придвижва по-голямо количество гориво - до 15,4 милиарда куб. м на година. Но към този момент в едната посока: от Русия и Украйна през България до Турция. И неизвестно за какво никой не споделя по кое време ще може да се придвижва газ и в противоположната посока. Именно такава реверсивна връзка е нужна на страната, с цел да получи лелеяната от доста време диверсификация на газовите доставки. Без нея обрисуваните вероятности от Бойко Борисов са, меко казано, непълни. В последна сметка, с цел да има импорт на турски газ към нас, от турската страна на тръбата също би трябвало да бъдат построени уреди за доставка на гориво, евентуално и компресорна станция, само че на този стадий никой не обелва дума за това. На процедура със упоменатата рационализация в този момент само ще се усили потенциалът за доставките на съветски газ за Турция.
Нещо повече, след срещата с турския си сътрудник Бинали Йълдъръм Борисов заяви, че имат сделка газът от Азербайджан да минава през България. Тепърва обаче следва да се обясни по какъв начин той ще се транспортира до Европа. "Това е нашето домашно. Ние сме член на Европейския съюз и като такива наложително ще се съобразим с Третия либерализационен пакет. Предстои взаимна работа с Еврокомисията, с цел да открием допустимата формула за доставка на азерски газ в Европа “, уточни Борисов. От думите му се подразбира, че ще се търсят способи за европейско финансиране за връзката с Турция, с цел да стане тя изцяло функционираща и в двете направления. Никой обаче през днешния ден не декларира това обществено.
По-интересното е, че подкрепеният от Европейската комисия път за доставки на азерски природен газ на Стария континент в реалност е явен - Трансадриатическият газопровод. Той се явява продължение на ТАНАП: стартира от гръцко-турската граница, минава през Северна Гърция и Албания и стига до италианския град Бари. Разклонението за нас е газопроводът IGB. Това е интерконекторът сред България и Гърция, който в този момент стартира да се строи и се чака да бъде приключен някъде към 2021-ва. При визитата си в Измир Борисов не загатна нищо за него - очевидно по политически аргументи. При все това тъкмо през IGB се чакат доставки на азербайджански природен газ за България и Румъния. Нищо че поръчката се бави поради голям брой обжалвания на търговете за доставка на тръби и за избора на архитект-инженер.
Пламен Симеонов
Ентусиазмът на политиците и техните обещания по нашите ширини постоянно миришат на избори. Но не в това е казусът, а в действителността, която не е чак толкоз розова, какъв брой ни я показват управниците. Наистина, Европейската комисия още веднъж разгласи, че поддържа реализацията на плана за газоразпределителен център "Балкан ". Именно нея "Булгартрансгаз " срещна с междинните резултати от предпроектното изследване за газовия хъб, очевидно с желанието да търси и отсега нататък европейско финансиране за него. (Досега комисията е отпуснала едвам 920 хиляди евро за това изследване.) А дали с тези резултати ще бъде осведомено и обществото, зависи единствено и само от държавната газова компания.
В Брюксел са били показани няколко разновидността на трасета, в това число и два, които са създадени въз основата на предстоящите източници за доставка на природен газ. Според специалистите като желан маршрут за реализацията на хъба се обрисува "Балкан 1 ", който да се осъществя на две етапи. Първата планува нов газопровод от Турция, а втората - доставки на газ от региона на Варна.
Вариантът втората тръба на "Турски поток " да поеме към Варна закупи някаква новост измежду срещата на Борисов с съветския президент Владимир Путин. Подобна инфраструктура може да построи "Булгартрансгаз ", който закупи активите у нас на спрения "Южен поток ". За сходен план може да се употребява актуалното трасе, за което са издадени и нужните документи. Само че на този стадий всичко това е в областта на българските фантазии и стремежи и не е обвързано с безусловно никакъв документ.
Иначе като съществени източници за хъба се преглеждат съветски природен газ, локален рандеман от България и Румъния, природен газ от Южния газов кулоар (ТАП и ТАНАП). Съществуващите и изграждащите се терминали за полутечен природен газ в Гърция и Турция биха могли да обезпечат количества синьо гориво от Съединени американски щати, Катар, Алжир, Египет.
Другият вид на трасе е газовата връзка сред България и Турция. От Измир, където бе поканен като формален посетител на церемонията за откриването на трансанадолския газопровод ТАНАП, министър председателят разгласи, че тя може да бъде открита още в края на този месец. По ТАНАП се чака Турция да стартира да получава природен газ от Азербайджан и в случай че остане свободен потенциал, е допустимо и за нас да има някакви количества синьо гориво. Проблемът е, че Турция и сега има дефицит на газ (дори единствено за Истанбул няма задоволителни количества) и е много евентуално по въпросната връзка до нашата страна още веднъж да доближава съветски природен газ.
Всъщност за тази връзка се приказва от към десетилетие и има подписани сума ти документи и съглашения, без да е свършена доста работа. Сега "Булгартрансгаз " работи по едно инженерно мероприятие - лупинг сред компресорната станция "Лозенец " и очистващото оборудване край с. Недялко. С модернизацията по трасето ще може да се придвижва по-голямо количество гориво - до 15,4 милиарда куб. м на година. Но към този момент в едната посока: от Русия и Украйна през България до Турция. И неизвестно за какво никой не споделя по кое време ще може да се придвижва газ и в противоположната посока. Именно такава реверсивна връзка е нужна на страната, с цел да получи лелеяната от доста време диверсификация на газовите доставки. Без нея обрисуваните вероятности от Бойко Борисов са, меко казано, непълни. В последна сметка, с цел да има импорт на турски газ към нас, от турската страна на тръбата също би трябвало да бъдат построени уреди за доставка на гориво, евентуално и компресорна станция, само че на този стадий никой не обелва дума за това. На процедура със упоменатата рационализация в този момент само ще се усили потенциалът за доставките на съветски газ за Турция.
Нещо повече, след срещата с турския си сътрудник Бинали Йълдъръм Борисов заяви, че имат сделка газът от Азербайджан да минава през България. Тепърва обаче следва да се обясни по какъв начин той ще се транспортира до Европа. "Това е нашето домашно. Ние сме член на Европейския съюз и като такива наложително ще се съобразим с Третия либерализационен пакет. Предстои взаимна работа с Еврокомисията, с цел да открием допустимата формула за доставка на азерски газ в Европа “, уточни Борисов. От думите му се подразбира, че ще се търсят способи за европейско финансиране за връзката с Турция, с цел да стане тя изцяло функционираща и в двете направления. Никой обаче през днешния ден не декларира това обществено.
По-интересното е, че подкрепеният от Европейската комисия път за доставки на азерски природен газ на Стария континент в реалност е явен - Трансадриатическият газопровод. Той се явява продължение на ТАНАП: стартира от гръцко-турската граница, минава през Северна Гърция и Албания и стига до италианския град Бари. Разклонението за нас е газопроводът IGB. Това е интерконекторът сред България и Гърция, който в този момент стартира да се строи и се чака да бъде приключен някъде към 2021-ва. При визитата си в Измир Борисов не загатна нищо за него - очевидно по политически аргументи. При все това тъкмо през IGB се чакат доставки на азербайджански природен газ за България и Румъния. Нищо че поръчката се бави поради голям брой обжалвания на търговете за доставка на тръби и за избора на архитект-инженер.
Пламен Симеонов
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ