Пак каша: Какво става, ако Радев откаже да одобри Даниел Митов за външен министър?
Поредна правна каша следва да се забърка, в случай че рокадата на външния министър Стефан Димитров с Даниел Митов не срещне утвърждението на президента Румен Радев. Все още се чака решението на президента по проблема, откакто служебният министър председател Димитър Главчев изиска промяна на титуляра. Юристи към този момент се изрекоха, че в случай че Радев откаже, няма наредба, която да каже какво да се прави оттова нататък.
Импровизира се с целия институт на служебния кабинет в новия му формат и в частност на служебния министър-председател и най-много в подтекста на това, че имаме настоящо Народно заседание, което до момента не се е случвало. Сега Народното събрание има всички пълномощия, които имаше и до момента. Това съобщи пред БНР Димитър Марков, шеф на правната стратегия на Центъра за проучване на демокрацията. Той направи коментара си по отношение на препоръчаната първа промяна в служебния кабинет. Премиерът Димитър Главчев предложи Даниел Митов за длъжностен министър на външните работи на мястото на Стефан Димитров. Предложението би трябвало да бъде утвърдено от президента Румен Радев.
" Влизаме в сивата зона. Президентът постоянно може да направи лична смяна в Министерския съвет и с това казусът да се реши. Въпросът е, че в случай че той откаже по една или друга причина, действително няма никаква наредба в българското законодателство, която да споделя какво да се прави. Оттук нататък стартират тълкуванията, интерпретациите коя друга наредба може да се приложи, с цел да се излезе от тази обстановка ", изрече мнението си той.
Според него най-вероятната догадка в актуалната обстановка е, че до момента в който президентът не склони, индивидът остава на поста. Няма норма, която да задължи президента да освободи съответния човек, изясни Марков в изявление за предаването " Преди всички " и предвижда:
" Оттук нататък ще забележим евентуално, в случай че се стигне до подобен сюжет, екзотични предложения – коя друга наредба вероятно би могла да се приложи. Най-вероятният проблем, който може да се получи, е президентът, в случай че е решил да откаже, просто да не издаде декрет и лицето си остава на поста ".
Димитър Марков изрече мнение, че изначално никой не е мислил, че може да се стигне до какъвто и да било проблем със служебното държавно управление, в това число още първоначално появилата се заплаха да не може да бъде определен министър-председател. Според него тепърва предстоят проблеми с това, че има настоящ парламент. И попита:
" Възможно ли е Народното събрание да гласоподава избор на съмнение на служебно държавно управление, в случай, че той продължава да действа? ". По думите му има опити на всички политически сили по едно и също време да потвърдят, че не престават да пазят своите политически цели и в това време да демонстрират някаква степен на дистанцираност от държавното управление.
Центърът за проучване на демокрацията показа следващия си отчет за превзетата страна. Според него 35% от българите оповестяват, че през 2023 година им е желан рушвет, а 30% признават, че са взели участие в корупционни покупко-продажби. Достигнахме до корупционни равнища, сравними с тези от 1999 година, сочат изводите в отчета.
По думите на специалиста от Центъра една от аргументите за тези равнища на корупция е неработещата, превзетата страна.
" Държава, в която нещата се случват зад кадър, случват се с лични срещи на високопоставени чиновници, в които явно се разискват, а от време на време вземат решение сходни въпроси. Това води до безусловно безучастие на страната по поредност към този момент станали общественоизвестни случаи на търговия с въздействие, на корупция по ниските, междинните и високите етажи. Това е един от главните фактори за настоящето състояние ".
Според Марков един от инструментите за излизане от обстановката е коалиция сред интернационалните сътрудници, дейни антикорупционно въодушевление играчи в страната и реформистки настроени политици.
" Създава се конюнктура на безотговорност, конюнктура, в която да използваш корупционни практики носи преимущества с доста невисок риск и това е изцяло обикновено да стимулира все по-голям брой от жителите да търсят метод да вземат решение проблемите по този метод. Виждаме, че този % фактически е обезпокоително висок. Това демонстрира неналичието на боязън от отмъщение, неналичието на боязън от санкции ", разяснява Димитър Марков.
Импровизира се с целия институт на служебния кабинет в новия му формат и в частност на служебния министър-председател и най-много в подтекста на това, че имаме настоящо Народно заседание, което до момента не се е случвало. Сега Народното събрание има всички пълномощия, които имаше и до момента. Това съобщи пред БНР Димитър Марков, шеф на правната стратегия на Центъра за проучване на демокрацията. Той направи коментара си по отношение на препоръчаната първа промяна в служебния кабинет. Премиерът Димитър Главчев предложи Даниел Митов за длъжностен министър на външните работи на мястото на Стефан Димитров. Предложението би трябвало да бъде утвърдено от президента Румен Радев.
" Влизаме в сивата зона. Президентът постоянно може да направи лична смяна в Министерския съвет и с това казусът да се реши. Въпросът е, че в случай че той откаже по една или друга причина, действително няма никаква наредба в българското законодателство, която да споделя какво да се прави. Оттук нататък стартират тълкуванията, интерпретациите коя друга наредба може да се приложи, с цел да се излезе от тази обстановка ", изрече мнението си той.
Според него най-вероятната догадка в актуалната обстановка е, че до момента в който президентът не склони, индивидът остава на поста. Няма норма, която да задължи президента да освободи съответния човек, изясни Марков в изявление за предаването " Преди всички " и предвижда:
" Оттук нататък ще забележим евентуално, в случай че се стигне до подобен сюжет, екзотични предложения – коя друга наредба вероятно би могла да се приложи. Най-вероятният проблем, който може да се получи, е президентът, в случай че е решил да откаже, просто да не издаде декрет и лицето си остава на поста ".
Димитър Марков изрече мнение, че изначално никой не е мислил, че може да се стигне до какъвто и да било проблем със служебното държавно управление, в това число още първоначално появилата се заплаха да не може да бъде определен министър-председател. Според него тепърва предстоят проблеми с това, че има настоящ парламент. И попита:
" Възможно ли е Народното събрание да гласоподава избор на съмнение на служебно държавно управление, в случай, че той продължава да действа? ". По думите му има опити на всички политически сили по едно и също време да потвърдят, че не престават да пазят своите политически цели и в това време да демонстрират някаква степен на дистанцираност от държавното управление.
Центърът за проучване на демокрацията показа следващия си отчет за превзетата страна. Според него 35% от българите оповестяват, че през 2023 година им е желан рушвет, а 30% признават, че са взели участие в корупционни покупко-продажби. Достигнахме до корупционни равнища, сравними с тези от 1999 година, сочат изводите в отчета.
По думите на специалиста от Центъра една от аргументите за тези равнища на корупция е неработещата, превзетата страна.
" Държава, в която нещата се случват зад кадър, случват се с лични срещи на високопоставени чиновници, в които явно се разискват, а от време на време вземат решение сходни въпроси. Това води до безусловно безучастие на страната по поредност към този момент станали общественоизвестни случаи на търговия с въздействие, на корупция по ниските, междинните и високите етажи. Това е един от главните фактори за настоящето състояние ".
Според Марков един от инструментите за излизане от обстановката е коалиция сред интернационалните сътрудници, дейни антикорупционно въодушевление играчи в страната и реформистки настроени политици.
" Създава се конюнктура на безотговорност, конюнктура, в която да използваш корупционни практики носи преимущества с доста невисок риск и това е изцяло обикновено да стимулира все по-голям брой от жителите да търсят метод да вземат решение проблемите по този метод. Виждаме, че този % фактически е обезпокоително висок. Това демонстрира неналичието на боязън от отмъщение, неналичието на боязън от санкции ", разяснява Димитър Марков.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ