Украйна е извършила тайни мисии с ниско летящи хеликоптери в „Азовстал“
Поредицата от секрети задачи с най-малък късмет за триумф, осъществявани с ниско летящи с висока скорост хеликоптери за постигане до бранителите на „ Азовстал “ през март, април и май, се означават в Украйна като едни от най-героичните подвизи в продължаващата четвърти месец война. Някои от тях приключват с злополука, а с всяка последваща става все по-рискована, тъй като съветските батареи за противовъздушна защита ги засичат, написа Българска телеграфна агенция.
Пълната история на седемте снабдителни и избавителни задачи към момента не е разказана. Но от извънредни изявленията с двама оживели ранени, с офицер от военното разузнаване, който е летял на първата задача, и изявленията с водачи, предоставени от украинската войска, Асошиейтед прес сглоби описа за един от последните полети от позиция на спасителите и избавените.
Едва откакто повече от 2500 бранители, останали в руините на „ Азовстал “, стартират да се предават, президентът на Украйна Володимир Зеленски за първи път даде публичност на задачите и тяхната смъртоносна цена.
Упоритостта на бойците от " Азовстал " осуети задачата на Москва за бързо завладяване на Мариупол и попречи съветските войски оттова да бъдат трансферирани на друго място. Зеленски съобщи пред частната украинска телевизия ICTV, че водачите са преодолявали „ мощната “ съветска противовъздушна защита, навлизайки в дълочина зад вражеските линии, доставяйки храна, вода, лекарства и оръжия, с цел да могат бранителите на завода да продължат да се борят, а в противоположна посока извеждали ранените.
Офицерът от военното разузнаване съобщи, че един хеликоптер е бил свален, а други два не са се върнали и се считат за изчезнали. Той сподели, че за полета си се е облякъл в цивилни облекла, мислейки, че ще може да се слее с популацията, в случай че оцелее след възможна злополука: „ Бяхме наясно, че това може да е пътешестване с еднопосочен билет “.
„ Това са същински герои, които са знаели какъв брой е мъчно, които са знаели, че е съвсем невероятно.... Загубихме доста водачи “, сподели Зеленски.
Подробности за една от тайните избавителни задачи идват с описанието на това по какъв начин преди всеки полет деец от украинската войска прокарва ръка по фюзелажа на своя хеликоптер Ми-8, галейки обшивката на тежката машина, с цел да донесе това шанс на него и екипажа му. Той ще им необходим, тъй като дестинацията на полета им - обсаденият стоманодобивен цех в интензивно обстрелвания Мариупол – е гибелен капан. Някои екипажи не се връщат живи от такива задачи.
В същото време задачата е била жизненоважна, въпреки и да е изглеждала безразсъдна. Украинските войски бяха притиснати, запасите им бяха на изчерпване, а броят на мъртвите и ранените растеше. Отчаяната защита на " Азовстал " бе все по-силен знак на украинското неподчинение във войната против Русия. Не можеше да се допусне те да загинат.
Петдесет и една годишният водач, показан единствено с първото си име Олександър, извършва единствено една задача до Мариупол и я счита за най-трудния полет в 30-годишната си кариера. Поех риска, споделя той, тъй като не желаех бойците от " Азовстал " да се усещат забравени.
Насред овъгления пъклен пейзаж на този цех, в под земята бункер, трансфорат в медицински пункт, който осигурявал леговище от гибелта и разрушенията горе, до ранените почнали да доближават клюки, че може би ще се случи знамение. Сред тези, на които е било обявено, че са в листата за евакуация, е бил младши сержант, получил голям брой рани при минометен обстрел, левият му крайник бил потърпевш грубо и се наложило да бъде ампутиран над коляното.
Прекорят му е Бивола. Бил претърпял толкоз доста, само че се очертавало още едно смъртоносно предизвикателство: бягство от „ Азовстал “.
Ако нещата се бяха случили както желал Бивола, той нямаше да доживее евакуацията. Животът му щеше да завърши бързо, с цел да му бъде спестена мъката, която е изпитал, откакто 120-милиметрови минометни снаряди раздробяват левия му крайник, окървавяват десния му крайник и посипват гърба му с осколки по време на улични боеве в Мариупол на 23 март.
Двайсетгодишният юноша приказва пред Асошиейтед прес при изискване да не бъде разпознат по име, заявявайки, че не желае да наподобява, че търси гласност, когато хиляди бранители на „ Азовстал “ са в плен или мъртви. Той е дебнел съветски танк, който целял да го унищожи с портативната противотанкова ракетна установка NLAW в последния ден от първия месец на нашествието.
Когато гърмеж го захвърля до останките на горяща кола, той се довлякъл до прикритие в близка постройка и както споделя, " взех решение, че ще е по-добре да пропълзя в мазето и да умра безшумно там ".
Но приятелите му го изтеглят в стоманодобивния цех " Илич ", който след това в средата на април пада в ръцете на съветските войски, когато те стягат хватката си върху Мариупол и стратегическото му пристанище на Азовско море. Минават три дни, преди медиците да съумеят да ампутират крайници му в бомбоубежището. Смята, че е имал шанс: когато пристигнал редът му да мине под ножа, лекарите към момента имали анестезия.
След интервенцията е изместен в завода " Азовстал ". Крепост, заемаща повърхност от близо 11 кв. км, с 24-километров лабиринт от подземни тунели и бункери, заводът е бил на практика непревземаем.
Обаче изискванията били тежки.
„ Имаше непрекъснат обстрел ", споделя Владислав Загородни, 22-годишен ефрейтор, който по време на уличните боеве в Мариупол е бил прострелян в таза, при което е пресечен нерв.
Евакуиран в „ Азовстал “, там той се среща с Бивола. Двамата към този момент се познавали: И двамата са от Чернигов, град в северната част на страната, обграден и обстрелван от съветските сили. Загородни видял изчезналия крайник. Той попитал Бивола по какъв начин се оправя. " Всичко е наред, скоро ще отидем в някой клуб ", дал отговор Бивола.
След три несполучливи опита на 31 март Загородни е евакуиран от " Азовстал ". Това е първият му полет с хеликоптер. Машината Ми-8 се възпламенява по време на излизането от „ горещата зона “, един от моторите ѝ е погубен. Другият ги задържа във въздуха през останалата част от 80-минутното ранно утринно прехвръкване до град Днепър в Централна Украйна.
Редът на Бивола идва идната седмица. Той се двоумял дали да замине. От една страна, изпитвал облекчение, че неговият дял от намаляващата храна и вода в този момент ще отиде за други, които към момента са способни да се бият; въпреки това, „ имах мъчително възприятие. Те оставаха там, а аз ги напуснах ".
И съвсем изпуска полета си. Войниците го изнасят на носилка от бункера, натоварват го на камион, който с тътнеж се насочва към авансово уговорената зона за кацане. Бил увит с яке.
Първо разтоварили мунициите от хеликоптера. След това на борда били качени ранените. Но не и Бивола. Оставен в ъгъла на каросерията, той някак си бил пропуснат. Не можел да вика, тъй като при раняването било наранено и гърлото му и гласът му към момента бил прекомерно хриптящ, с цел да бъде чут през думкането на роторите на хеликоптера. „ Помислих си: „ Е, няма да е през днешния ден ", спомня си той. „ И внезапно някой изкрещя: „ Забравихте боеца в камиона! “. Член на екипажа хванал ръката му и му споделил да не се тормози, че ще стигнат до дома.
„ През целия си живот “, споделил Бивола на члена на екипажа, „ съм мечтал да хвърча с хеликоптер. Няма значение дали ще пристигнем - фантазията ми се сбъдна ". В пилотската кабина за Олександър чакането наподобява безпределно, минутите му се коствали часове. „ Много е ужасно ", споделя той. „ Виждаш детонации в близост и идващият снаряд може да попадне там, където си ти. “
В мъглата на войната и с към момента неразбираемата картина на тайните задачи не е допустимо да бъдем изцяло сигурни, че Бивола и водачът, който приказва с публицистите във видеоинтервюто, записано и публикувано от военните, са били на борда на един и същи полет. Но елементи от техните разкази съответстват.
И двамата показват една и съща дата: нощта на 4-5 април. Олександър си спомня, че е бил обстрелван от транспортен съд, до момента в който се носели над водата край Мариупол. Взривната вълна подхвърляла хеликоптера „ като играчка “, сподели той. Но маневрите му ги измъкнали от неприятностите.
Бивола също си спомня за гърмежа. По-късно на евакуираните е казано, че водачът е избегнал ракета.
Олександър пришпорвал хеликоптера с 220 километра в час и летял на 3 метра над земята, с изключение на когато „ прескачал “ електропроводи. Вторият хеликоптер от неговата задача по този начин и не съумява да се върне на земята; по време на противоположния полет водачът му оповестява по радиото, че горивото е на изчерпване. Това била последната им връзка.
От носилката Бивола следил през илюминатора по какъв начин местността минава около него. " Летяхме над полята, под дърветата. Много ниско “, сподели той. Стигнали наред до Днепър. При кацането Олександър чул ранените да викат водачите. Очаквал да му крещят за това, че ги е мятал наляво-надясно по този начин грубо по време на полета. „ Но когато отворих вратата, чух момчетата да споделят: " Благодаря ви ", сподели той. " Всички ръкопляскаха ", спомня си Бивола, който в този момент е на рехабилитация дружно със Загородний в киевска клиника. " Казахме на водачите, че са създали невъзможното ".
Пълната история на седемте снабдителни и избавителни задачи към момента не е разказана. Но от извънредни изявленията с двама оживели ранени, с офицер от военното разузнаване, който е летял на първата задача, и изявленията с водачи, предоставени от украинската войска, Асошиейтед прес сглоби описа за един от последните полети от позиция на спасителите и избавените.
Едва откакто повече от 2500 бранители, останали в руините на „ Азовстал “, стартират да се предават, президентът на Украйна Володимир Зеленски за първи път даде публичност на задачите и тяхната смъртоносна цена.
Упоритостта на бойците от " Азовстал " осуети задачата на Москва за бързо завладяване на Мариупол и попречи съветските войски оттова да бъдат трансферирани на друго място. Зеленски съобщи пред частната украинска телевизия ICTV, че водачите са преодолявали „ мощната “ съветска противовъздушна защита, навлизайки в дълочина зад вражеските линии, доставяйки храна, вода, лекарства и оръжия, с цел да могат бранителите на завода да продължат да се борят, а в противоположна посока извеждали ранените.
Офицерът от военното разузнаване съобщи, че един хеликоптер е бил свален, а други два не са се върнали и се считат за изчезнали. Той сподели, че за полета си се е облякъл в цивилни облекла, мислейки, че ще може да се слее с популацията, в случай че оцелее след възможна злополука: „ Бяхме наясно, че това може да е пътешестване с еднопосочен билет “.
„ Това са същински герои, които са знаели какъв брой е мъчно, които са знаели, че е съвсем невероятно.... Загубихме доста водачи “, сподели Зеленски.
Подробности за една от тайните избавителни задачи идват с описанието на това по какъв начин преди всеки полет деец от украинската войска прокарва ръка по фюзелажа на своя хеликоптер Ми-8, галейки обшивката на тежката машина, с цел да донесе това шанс на него и екипажа му. Той ще им необходим, тъй като дестинацията на полета им - обсаденият стоманодобивен цех в интензивно обстрелвания Мариупол – е гибелен капан. Някои екипажи не се връщат живи от такива задачи.
В същото време задачата е била жизненоважна, въпреки и да е изглеждала безразсъдна. Украинските войски бяха притиснати, запасите им бяха на изчерпване, а броят на мъртвите и ранените растеше. Отчаяната защита на " Азовстал " бе все по-силен знак на украинското неподчинение във войната против Русия. Не можеше да се допусне те да загинат.
Петдесет и една годишният водач, показан единствено с първото си име Олександър, извършва единствено една задача до Мариупол и я счита за най-трудния полет в 30-годишната си кариера. Поех риска, споделя той, тъй като не желаех бойците от " Азовстал " да се усещат забравени.
Насред овъгления пъклен пейзаж на този цех, в под земята бункер, трансфорат в медицински пункт, който осигурявал леговище от гибелта и разрушенията горе, до ранените почнали да доближават клюки, че може би ще се случи знамение. Сред тези, на които е било обявено, че са в листата за евакуация, е бил младши сержант, получил голям брой рани при минометен обстрел, левият му крайник бил потърпевш грубо и се наложило да бъде ампутиран над коляното.
Прекорят му е Бивола. Бил претърпял толкоз доста, само че се очертавало още едно смъртоносно предизвикателство: бягство от „ Азовстал “.
Ако нещата се бяха случили както желал Бивола, той нямаше да доживее евакуацията. Животът му щеше да завърши бързо, с цел да му бъде спестена мъката, която е изпитал, откакто 120-милиметрови минометни снаряди раздробяват левия му крайник, окървавяват десния му крайник и посипват гърба му с осколки по време на улични боеве в Мариупол на 23 март.
Двайсетгодишният юноша приказва пред Асошиейтед прес при изискване да не бъде разпознат по име, заявявайки, че не желае да наподобява, че търси гласност, когато хиляди бранители на „ Азовстал “ са в плен или мъртви. Той е дебнел съветски танк, който целял да го унищожи с портативната противотанкова ракетна установка NLAW в последния ден от първия месец на нашествието.
Когато гърмеж го захвърля до останките на горяща кола, той се довлякъл до прикритие в близка постройка и както споделя, " взех решение, че ще е по-добре да пропълзя в мазето и да умра безшумно там ".
Но приятелите му го изтеглят в стоманодобивния цех " Илич ", който след това в средата на април пада в ръцете на съветските войски, когато те стягат хватката си върху Мариупол и стратегическото му пристанище на Азовско море. Минават три дни, преди медиците да съумеят да ампутират крайници му в бомбоубежището. Смята, че е имал шанс: когато пристигнал редът му да мине под ножа, лекарите към момента имали анестезия.
След интервенцията е изместен в завода " Азовстал ". Крепост, заемаща повърхност от близо 11 кв. км, с 24-километров лабиринт от подземни тунели и бункери, заводът е бил на практика непревземаем.
Обаче изискванията били тежки.
„ Имаше непрекъснат обстрел ", споделя Владислав Загородни, 22-годишен ефрейтор, който по време на уличните боеве в Мариупол е бил прострелян в таза, при което е пресечен нерв.
Евакуиран в „ Азовстал “, там той се среща с Бивола. Двамата към този момент се познавали: И двамата са от Чернигов, град в северната част на страната, обграден и обстрелван от съветските сили. Загородни видял изчезналия крайник. Той попитал Бивола по какъв начин се оправя. " Всичко е наред, скоро ще отидем в някой клуб ", дал отговор Бивола.
След три несполучливи опита на 31 март Загородни е евакуиран от " Азовстал ". Това е първият му полет с хеликоптер. Машината Ми-8 се възпламенява по време на излизането от „ горещата зона “, един от моторите ѝ е погубен. Другият ги задържа във въздуха през останалата част от 80-минутното ранно утринно прехвръкване до град Днепър в Централна Украйна.
Редът на Бивола идва идната седмица. Той се двоумял дали да замине. От една страна, изпитвал облекчение, че неговият дял от намаляващата храна и вода в този момент ще отиде за други, които към момента са способни да се бият; въпреки това, „ имах мъчително възприятие. Те оставаха там, а аз ги напуснах ".
И съвсем изпуска полета си. Войниците го изнасят на носилка от бункера, натоварват го на камион, който с тътнеж се насочва към авансово уговорената зона за кацане. Бил увит с яке.
Първо разтоварили мунициите от хеликоптера. След това на борда били качени ранените. Но не и Бивола. Оставен в ъгъла на каросерията, той някак си бил пропуснат. Не можел да вика, тъй като при раняването било наранено и гърлото му и гласът му към момента бил прекомерно хриптящ, с цел да бъде чут през думкането на роторите на хеликоптера. „ Помислих си: „ Е, няма да е през днешния ден ", спомня си той. „ И внезапно някой изкрещя: „ Забравихте боеца в камиона! “. Член на екипажа хванал ръката му и му споделил да не се тормози, че ще стигнат до дома.
„ През целия си живот “, споделил Бивола на члена на екипажа, „ съм мечтал да хвърча с хеликоптер. Няма значение дали ще пристигнем - фантазията ми се сбъдна ". В пилотската кабина за Олександър чакането наподобява безпределно, минутите му се коствали часове. „ Много е ужасно ", споделя той. „ Виждаш детонации в близост и идващият снаряд може да попадне там, където си ти. “
В мъглата на войната и с към момента неразбираемата картина на тайните задачи не е допустимо да бъдем изцяло сигурни, че Бивола и водачът, който приказва с публицистите във видеоинтервюто, записано и публикувано от военните, са били на борда на един и същи полет. Но елементи от техните разкази съответстват.
И двамата показват една и съща дата: нощта на 4-5 април. Олександър си спомня, че е бил обстрелван от транспортен съд, до момента в който се носели над водата край Мариупол. Взривната вълна подхвърляла хеликоптера „ като играчка “, сподели той. Но маневрите му ги измъкнали от неприятностите.
Бивола също си спомня за гърмежа. По-късно на евакуираните е казано, че водачът е избегнал ракета.
Олександър пришпорвал хеликоптера с 220 километра в час и летял на 3 метра над земята, с изключение на когато „ прескачал “ електропроводи. Вторият хеликоптер от неговата задача по този начин и не съумява да се върне на земята; по време на противоположния полет водачът му оповестява по радиото, че горивото е на изчерпване. Това била последната им връзка.
От носилката Бивола следил през илюминатора по какъв начин местността минава около него. " Летяхме над полята, под дърветата. Много ниско “, сподели той. Стигнали наред до Днепър. При кацането Олександър чул ранените да викат водачите. Очаквал да му крещят за това, че ги е мятал наляво-надясно по този начин грубо по време на полета. „ Но когато отворих вратата, чух момчетата да споделят: " Благодаря ви ", сподели той. " Всички ръкопляскаха ", спомня си Бивола, който в този момент е на рехабилитация дружно със Загородний в киевска клиника. " Казахме на водачите, че са създали невъзможното ".
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ