Borderlands 3: Още от същото, моля!
Поредицата Borderlands е доста забавен жанров опит, който демонстрира, че посредством малко комиксови шейдъри и просташки комизъм могат да бъдат събрани почитателите на 3D пуцалките и RPG-тата и да бъдат накарани да цъкат десетки часове без спиране. Borderlands 3 е просто още от същото - дали това би трябвало да нервира мен или някой въобще? Едва ли. Все отново, когато почитателите получават това, което желаят, би трябвало да насърчаваме разбработчиците, нали?
Това, което желая да кажа е, че - разбирам! Играта се споделя Borderlands 3 и неизбежно е част от цялата тази полуда. За страдание, множеството огромни студиа за игри работят по доста подобен модел през последните няколко години и той е - следвайки матрицата, която им е донесла най-вече доходи. Неслучайно игрите си наподобяват, а другите елементи на другите игри - още повече. Borderlands 3 попада тъкмо в тази катогория на " играй на несъмнено ".
Времето е спряло
От Borderlands 2 изминаха седем години, само че до момента в който игратете тройката, няма да усетите и една от тях. Защото продължението толкоз наподобява на миналата част, като че ли времето е спряло. Отново приказваме за вещомания с доста зелени сандъци за отваряне, доста пушкала за взимане и плоски смешки, които ще ви бъдат смешни, според от менталното ви положение сега. Разбира се, системата за развиване на другите класове герои още веднъж участва, дружно с всички билдове, които прибавят RPG детайл към другояче безмозъчното (и в действителност много удовлетворително) пуцане.
Всичко написано нагоре може да бъде признато с безумен екстаз, както и с отчаяние. За хардкор почитателите на поредицата (аз бях един от тях, вкарвайки стотина част в двойката и половината на това време в забавния австралийски спиноф The Pre-Sequel) още от същото е добра вест. Когато обаче сходни хардкор почитатели се двоумят дали ще завършат Borderlands 3, новините може би не са толкоз положителни. А може би е старостта, която чука на вратата?
Огромен свят... и въпреки всичко?
А може би неналичието на развиване за седем години си споделя думата? Помня какво беше да играеш Borderlands 2, когато игрите с отворен свят бяха относително редки. Можеше да отидеш на всички места. Светът изглеждаше безконечен. В 2019-а обаче това не е задоволително, тъй като е стандарт. За да бъда почтен към Borderlands 3 би трябвало да кажа, че играта е голяма - тя се простира на няколко планети, а всяка планета има няколко големи зони. Ако би трябвало да измервам в часове гейм, умерено можете да загубите стотина, в случай че сте от хората, които желаят да изръчкат всичко.
Тези " голям брой зони на планета " е част от казуса, в действителност. Въпреки че картата в Borderlands 3 е по-голяма от тази в предходните елементи, разделянето на дребни елементи накъсва играта и чувството за огромен, непрестанен и отворен свят. Не би трябвало в 2019-а година играчите да минават през огромни врати, да натискат бутони, с цел да " пътуват " до идната заградена зона за игра.
Дразнещите неща
Геймплей чувството не се усъвършенства и от няколко доста странни избора, които са създали Gearbox. Картата се върти - освен миникартата в интерфейса, само че и картата на света. Всеки път, когато отворите менюто, виждате обстановката от друг ъгъл, което прави ориентацията излишно комплицирана (може би преднамерено?). Картата също по този начин демонстрира маркери за позициите на куестовете единствено по един - би трябвало да го извършите или ръчно да изберете различен куест, с цел да видите къде се намира. Това води до безмислено циркулиране и връщане в зони, през които към този момент сте минали, само че защото не е имало деен маркер, сте пропуснали куеста в тях.
Не можете да употребявате моменталното прекачване сред местоположения, до момента в който сте в транспортно средство, по необясними аргументи. Също по този начин, за игра, която разчита на множеството и разнообразни оръжия, щитове и луут като цяло, организацията на интерфейса е много остаряла. Разглеждането на инвентара е тъга, както и това да разберете дали обещано оръжие е по-добро от друго. Теоретично има " Gear Score ", само че това число е толкоз общо, че не може да отрази съответните стилове на игра и билдове - съвсем изцяло неефикасно е. Тук Borderlands става жертва на един от огромните си триумфи - големият брой характерности и променливи, които разказват обещано оръжие, вършат съпоставката му с друго съвсем невъзможна. Което води до превозване на по-голямата част от игровото време в опити да се решат комплицирани математически уравнения на разум, с цел да се избере оптималното оръжие.
Бъговете
Опитвам да не приказвам за бъгове доста просторно, просто тъй като ревюто ще бъде заето от тях в огромната си част. Те са толкоз доста и най-много свързани с мишката и клавиатурата. Тъториалите непрестанно се чупят и би трябвало да ги изключите, с цел да можете да продължите в някакъв миг. Има проблеми с куестовете, проблеми с крашване на играта без предизвестие, черни екрани за повече от 30 секунди (системата, на която играя е със SSD).
Не желая да поемам в тази посока обаче, тъй като проблемите на Borderlands 3 не са свързани с бъговете. За мен те са по-фундаментални. Механиката на самата пукотевица е малко неудовлетворителна - чака се всички тези разнообразни оръжия да работят по друг метод на гадовете - да ги стопяват, пръсват на части, да ги изпаряват или изпепеляват, да ги заледяват или пък да хвърчи повече кръв и крака? За игра, която разчита да прекарате 90% от времето в стреляне, резултатите можеха да бъдат малко по-добри.
Хуморът
Хуморът беше едно от нещата, които отличаваха Borderlands от множеството сходни на нея (ако има въобще такива) игри. Нещата съществено загрубяват в тройката и безкрайните референции за екскременти (лайна, на елементарен език), задници и още от същото, стоят някак изтъркано. The Pre-Sequel като че ли съумя да се оправи с разговорите и куестовете една концепция по-добре, до момента в който тук простотиите се леят с такава мощ, че след 2-3 часа игра стопира да ви пука и надлежно да ви е смешно.
Героите
Георите несъмнено са позитивната страна на Borderlands 3. Beastmaster FL4K да вземем за пример има много занимателни аформизми, главно свързани с изкуствен интелект и роботи. Сирената Amara e оня готин персонаж, на който всички желаят да подражават, безредният Zane - въобще, в тези герои има живец. Те освен ще ви накарат да се привържете към тях (по много необикновен начин), само че ще ви забавляват през другояче много еднообразните куестове и безпределно пуцане.
Финални думи
Накрая излиза като че ли Borderlands 3 получава повече хейт, в сравнение с планирах в началото. Което не е почтено. Все отново Gearbox дадоха обещание тъкмо това, което дадоха на почитателите. Всъщност главният проблем е, че мина прекалено много време от Borderlands 2 и много хора, в това число и аз, чакаха освен това. Нещо новаторско и свежо в сериите. Borderlands 3 обаче е още от същото, само че с по-безинтересен изверг, по-досаден комизъм и провокиращ интерфейс, който е затънал в предишното. Оставяйки това настрани, играта е занимателна и в случай че я дозирате умерено, може да ви донесе приятни моменти.
Това, което желая да кажа е, че - разбирам! Играта се споделя Borderlands 3 и неизбежно е част от цялата тази полуда. За страдание, множеството огромни студиа за игри работят по доста подобен модел през последните няколко години и той е - следвайки матрицата, която им е донесла най-вече доходи. Неслучайно игрите си наподобяват, а другите елементи на другите игри - още повече. Borderlands 3 попада тъкмо в тази катогория на " играй на несъмнено ".
Времето е спряло
От Borderlands 2 изминаха седем години, само че до момента в който игратете тройката, няма да усетите и една от тях. Защото продължението толкоз наподобява на миналата част, като че ли времето е спряло. Отново приказваме за вещомания с доста зелени сандъци за отваряне, доста пушкала за взимане и плоски смешки, които ще ви бъдат смешни, според от менталното ви положение сега. Разбира се, системата за развиване на другите класове герои още веднъж участва, дружно с всички билдове, които прибавят RPG детайл към другояче безмозъчното (и в действителност много удовлетворително) пуцане.
Всичко написано нагоре може да бъде признато с безумен екстаз, както и с отчаяние. За хардкор почитателите на поредицата (аз бях един от тях, вкарвайки стотина част в двойката и половината на това време в забавния австралийски спиноф The Pre-Sequel) още от същото е добра вест. Когато обаче сходни хардкор почитатели се двоумят дали ще завършат Borderlands 3, новините може би не са толкоз положителни. А може би е старостта, която чука на вратата?
Огромен свят... и въпреки всичко?
А може би неналичието на развиване за седем години си споделя думата? Помня какво беше да играеш Borderlands 2, когато игрите с отворен свят бяха относително редки. Можеше да отидеш на всички места. Светът изглеждаше безконечен. В 2019-а обаче това не е задоволително, тъй като е стандарт. За да бъда почтен към Borderlands 3 би трябвало да кажа, че играта е голяма - тя се простира на няколко планети, а всяка планета има няколко големи зони. Ако би трябвало да измервам в часове гейм, умерено можете да загубите стотина, в случай че сте от хората, които желаят да изръчкат всичко.
Тези " голям брой зони на планета " е част от казуса, в действителност. Въпреки че картата в Borderlands 3 е по-голяма от тази в предходните елементи, разделянето на дребни елементи накъсва играта и чувството за огромен, непрестанен и отворен свят. Не би трябвало в 2019-а година играчите да минават през огромни врати, да натискат бутони, с цел да " пътуват " до идната заградена зона за игра.
Дразнещите неща
Геймплей чувството не се усъвършенства и от няколко доста странни избора, които са създали Gearbox. Картата се върти - освен миникартата в интерфейса, само че и картата на света. Всеки път, когато отворите менюто, виждате обстановката от друг ъгъл, което прави ориентацията излишно комплицирана (може би преднамерено?). Картата също по този начин демонстрира маркери за позициите на куестовете единствено по един - би трябвало да го извършите или ръчно да изберете различен куест, с цел да видите къде се намира. Това води до безмислено циркулиране и връщане в зони, през които към този момент сте минали, само че защото не е имало деен маркер, сте пропуснали куеста в тях.
Не можете да употребявате моменталното прекачване сред местоположения, до момента в който сте в транспортно средство, по необясними аргументи. Също по този начин, за игра, която разчита на множеството и разнообразни оръжия, щитове и луут като цяло, организацията на интерфейса е много остаряла. Разглеждането на инвентара е тъга, както и това да разберете дали обещано оръжие е по-добро от друго. Теоретично има " Gear Score ", само че това число е толкоз общо, че не може да отрази съответните стилове на игра и билдове - съвсем изцяло неефикасно е. Тук Borderlands става жертва на един от огромните си триумфи - големият брой характерности и променливи, които разказват обещано оръжие, вършат съпоставката му с друго съвсем невъзможна. Което води до превозване на по-голямата част от игровото време в опити да се решат комплицирани математически уравнения на разум, с цел да се избере оптималното оръжие.
Бъговете
Опитвам да не приказвам за бъгове доста просторно, просто тъй като ревюто ще бъде заето от тях в огромната си част. Те са толкоз доста и най-много свързани с мишката и клавиатурата. Тъториалите непрестанно се чупят и би трябвало да ги изключите, с цел да можете да продължите в някакъв миг. Има проблеми с куестовете, проблеми с крашване на играта без предизвестие, черни екрани за повече от 30 секунди (системата, на която играя е със SSD).
Не желая да поемам в тази посока обаче, тъй като проблемите на Borderlands 3 не са свързани с бъговете. За мен те са по-фундаментални. Механиката на самата пукотевица е малко неудовлетворителна - чака се всички тези разнообразни оръжия да работят по друг метод на гадовете - да ги стопяват, пръсват на части, да ги изпаряват или изпепеляват, да ги заледяват или пък да хвърчи повече кръв и крака? За игра, която разчита да прекарате 90% от времето в стреляне, резултатите можеха да бъдат малко по-добри.
Хуморът
Хуморът беше едно от нещата, които отличаваха Borderlands от множеството сходни на нея (ако има въобще такива) игри. Нещата съществено загрубяват в тройката и безкрайните референции за екскременти (лайна, на елементарен език), задници и още от същото, стоят някак изтъркано. The Pre-Sequel като че ли съумя да се оправи с разговорите и куестовете една концепция по-добре, до момента в който тук простотиите се леят с такава мощ, че след 2-3 часа игра стопира да ви пука и надлежно да ви е смешно.
Героите
Георите несъмнено са позитивната страна на Borderlands 3. Beastmaster FL4K да вземем за пример има много занимателни аформизми, главно свързани с изкуствен интелект и роботи. Сирената Amara e оня готин персонаж, на който всички желаят да подражават, безредният Zane - въобще, в тези герои има живец. Те освен ще ви накарат да се привържете към тях (по много необикновен начин), само че ще ви забавляват през другояче много еднообразните куестове и безпределно пуцане.
Финални думи
Накрая излиза като че ли Borderlands 3 получава повече хейт, в сравнение с планирах в началото. Което не е почтено. Все отново Gearbox дадоха обещание тъкмо това, което дадоха на почитателите. Всъщност главният проблем е, че мина прекалено много време от Borderlands 2 и много хора, в това число и аз, чакаха освен това. Нещо новаторско и свежо в сериите. Borderlands 3 обаче е още от същото, само че с по-безинтересен изверг, по-досаден комизъм и провокиращ интерфейс, който е затънал в предишното. Оставяйки това настрани, играта е занимателна и в случай че я дозирате умерено, може да ви донесе приятни моменти.
Източник: pcworld.bg
КОМЕНТАРИ