Тон Дюиф: Порастването е като влакче на ужасите
Порастването е като да седиш във влакче на ужасите, направи съпоставяне създателят на Световен учебен конгрес Тон Дюиф пред наши учители и шефове по време на Майсторски клас " Иновации в класната стая ". Предложи им препоръки по какъв начин да създадат този развой по-лек, само че и ги предизвести да не имат вяра на всяка негова дума. Самият той е слушал не едно международно гуру, което прави проучване, написа книга, продава я и трансформира в бизнес лекциите си по света. Дюиф прикани всеки в залата да послуша своето схващане, да отсее потребното и да работи като гуру на своето школо.
Дюиф обърна внимание какъв брой елементарно деца с друго държание се слагат в графата " специфични просветителни потребности ". В последните години четворно се усилва броят на оповестените за аутисти на възраст 4-18 година и в този момент е 3,5%, в случай че съгласно международната статистика делът им е не повече от 0,6. Между 10 и 19 на 100 от учениците пък получават диагноза „ дислексия ”, а действително казусът визира 3,5%. Според Дюиф това се случва поради стандартизираните проби, които ревизират едни и същи познания едновременно, а учениците са разнообразни и всеки реализира обещано равнище с друго движение. Когато обаче им се постави етикет, се задейства Теоремата на Томас - детето се приспособява и стартира в действителност да се държи по метод, който допуска болестта. Мозъкът на децата е проведен друго и при конфликт с нашата логичност търсим диагноза, заключи Дюиф.
Той си спомни своето детство на момче с дислексия. Колкото и да се старае и да получава помощ от майка си вкъщи в подготовката, диктовките му били все нашарени с алено, а учителката казвала: „ Тон, би трябвало да работиш повече ”. Истината съгласно него е, че в този случай учителят не се оправя и той би трябвало да постави повече старания или те да са в друга посока. Гостът илюстрира тезата си с подигравка, на която се чака маймуна, пингвин, слон, куче и риба да се изкачат на дърво еднообразно бързо и по един и същи метод. Алтернативата на това съгласно лектора е да се оказва поддръжка. Той показва по какъв начин индивидът може да се поучи в това от слоновете с видео, на което няколко възрастни оказват помощ с хоботи на малко слонче да се измъкне от вода.
Дюиф прикани също да се гласоподава доверие на децата, като още веднъж показа персонален опит. Развеждайки възпитаници в древен палат, видял учителка да тегли едно от хлапетата. Обяснила му, че е с аутизъм и би трябвало да е до нея, с цел да е спокойна. Дюиф предложил да поеме грижата за детето и му дал ключ, с които да отваря вратите по маршрута напред и след колоната да ги заключва отново. Така, получило доверие, то се почувствало значимо и огромен асистент, като непринудено вървяло неразделно до лидера.
Според Дюиф в основата на всяка иновация е да се осъзнае, че децата са разнообразни и учителите - също, по тази причина не може да се чака от всички да вършат идентични неща. Той очерта 5 свои правила. Призова учителите след връщането си в учебно заведение да попитат децата какво не им харесва там, без да ги карат да се усещат застрашени. Правете бебешки стъпки и вижте дали работят, другояче сменете проекта, посъветва още той. Призова за съдействие и приведе един от обичаните си образци за мравешки мегаполис върху 500 кв. м на 8 м подземен, който дребните животинки са основали с тунели с добра вентилация, място за боклуци, градини и най-много - заедно. Друго значимо изискване е учителите да мислят ексцентрично. Тон Дюиф ги предизвика да се запитат какво вършат, за какво (понеже са правили същото предходната година, поради записаното в закона или тъй като считат това за правилно) и какво желаят да реализират. Споделяйте и празнувайте триумфа, гласи предписание №5 на основателя на Световен учебен конгрес. Като същински маестро той получи цигулка от шоколад от водача на организацията за България Мария Гайдарова.
Дюиф обърна внимание какъв брой елементарно деца с друго държание се слагат в графата " специфични просветителни потребности ". В последните години четворно се усилва броят на оповестените за аутисти на възраст 4-18 година и в този момент е 3,5%, в случай че съгласно международната статистика делът им е не повече от 0,6. Между 10 и 19 на 100 от учениците пък получават диагноза „ дислексия ”, а действително казусът визира 3,5%. Според Дюиф това се случва поради стандартизираните проби, които ревизират едни и същи познания едновременно, а учениците са разнообразни и всеки реализира обещано равнище с друго движение. Когато обаче им се постави етикет, се задейства Теоремата на Томас - детето се приспособява и стартира в действителност да се държи по метод, който допуска болестта. Мозъкът на децата е проведен друго и при конфликт с нашата логичност търсим диагноза, заключи Дюиф.
Той си спомни своето детство на момче с дислексия. Колкото и да се старае и да получава помощ от майка си вкъщи в подготовката, диктовките му били все нашарени с алено, а учителката казвала: „ Тон, би трябвало да работиш повече ”. Истината съгласно него е, че в този случай учителят не се оправя и той би трябвало да постави повече старания или те да са в друга посока. Гостът илюстрира тезата си с подигравка, на която се чака маймуна, пингвин, слон, куче и риба да се изкачат на дърво еднообразно бързо и по един и същи метод. Алтернативата на това съгласно лектора е да се оказва поддръжка. Той показва по какъв начин индивидът може да се поучи в това от слоновете с видео, на което няколко възрастни оказват помощ с хоботи на малко слонче да се измъкне от вода.
Дюиф прикани също да се гласоподава доверие на децата, като още веднъж показа персонален опит. Развеждайки възпитаници в древен палат, видял учителка да тегли едно от хлапетата. Обяснила му, че е с аутизъм и би трябвало да е до нея, с цел да е спокойна. Дюиф предложил да поеме грижата за детето и му дал ключ, с които да отваря вратите по маршрута напред и след колоната да ги заключва отново. Така, получило доверие, то се почувствало значимо и огромен асистент, като непринудено вървяло неразделно до лидера.
Според Дюиф в основата на всяка иновация е да се осъзнае, че децата са разнообразни и учителите - също, по тази причина не може да се чака от всички да вършат идентични неща. Той очерта 5 свои правила. Призова учителите след връщането си в учебно заведение да попитат децата какво не им харесва там, без да ги карат да се усещат застрашени. Правете бебешки стъпки и вижте дали работят, другояче сменете проекта, посъветва още той. Призова за съдействие и приведе един от обичаните си образци за мравешки мегаполис върху 500 кв. м на 8 м подземен, който дребните животинки са основали с тунели с добра вентилация, място за боклуци, градини и най-много - заедно. Друго значимо изискване е учителите да мислят ексцентрично. Тон Дюиф ги предизвика да се запитат какво вършат, за какво (понеже са правили същото предходната година, поради записаното в закона или тъй като считат това за правилно) и какво желаят да реализират. Споделяйте и празнувайте триумфа, гласи предписание №5 на основателя на Световен учебен конгрес. Като същински маестро той получи цигулка от шоколад от водача на организацията за България Мария Гайдарова.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ