Какво е Пакт за култура и защо е нужен
Поради спиралата от предварителни избори и продължаващия с месеци скандал в Народния спектакъл, още веднъж се заговора за Пакта за просвета. Той присъстваше в предизборните обещания на огромна част от партиите, а за неговото сключване упорства и Движението за просвета, което се образува.
Пактът е иницииран още през 2014 г от Обсерваторията по стопанска система на културата, само че към момента чака да бъде подписан от политически сили. По този мотив " Дневник " потърси, с цел да внесе изясненост и да напомни каква е задачата на този пакт.
" Директорът става като притежател на Народния спектакъл ": Движение за просвета изиска законови промени и оставка
Основната цел на Пакта за просвета - нарастване на финансирането
" Пактът за просвета не е общоевропейски документ, както се твърди в последно време, а самодейност на Обсерваторията по стопанска система на културата. Той е основан по модела на гражданска самодейност в Полша за нарастване на обществените финанси като % от Брутният вътрешен продукт ", споделя Диана Андреева.
Целта на този пакт е да има последователно нарастване на обществените финанси за просвета с 0.1% от Брутният вътрешен продукт още от тази година. То се постанова поради хроничните дефицити в театралните изкуства. Системно недофинансирана е да вземем за пример филмовата промишленост, а заплащането на личния състав в браншове като музеи и галерии по думите на Андреева също не е заслужено.
Средствата биха помогнали и на частния и самостоятелен бранш. Той също получаваше обществени финанси по линия на Коронавирус ограничения в Национален фонд " Култура ", само че тези ограничения отпаднаха.
Идеята на пакта е да има нарастване на финансите освен в съответна институция, а в целия бранш, като се акцентира и върху контрола на изразходваните средства. Подписването на Пакта за просвета обаче зависи значително от Министерството на финансите, което по думите на Андреева, в последните години извършва по-скоро рестриктивна функционалност. Културата нормално не е приоритет при разпределянето на пари.
© Велко Ангелов
Диана Андреева
Колко % от Брутният вътрешен продукт отиват за просвета сега
Към момента 0.6% от Брутният вътрешен продукт отиват за просвета, като тук се включват бюджетът на Министерството на културата, разноските на общините за културни действия и публичните медии, които също са мощно недофинансирани. Голямата задача е в тези три пера да има значително нарастване.
За съпоставяне, по данни на " Евростат " в Германия 0.7% от Брутният вътрешен продукт отива за просвета, а във Франция този % е 0.8. Рекордьор в Европейски Съюз в това отношение е Унгария, където за просвета се изразходват 1.3% от Брутният вътрешен продукт.
В бюджетната прогноза до 2025 година, която служебният министър на финансите предложи тези дни, е заложено противоположното - понижение на финансирането за просвета като дял от Брутният вътрешен продукт от 0.6% през 2022 година на 0.5% за тази, до 0.4% през 2025 година В безспорни суми обаче има леко нарастване, доколкото стопанската система ще пораства. За тази година общото финансиране е в размер на 839 млн. лева, съгласно проектобюджета, следващата година ще нарасне на 915.8 млн. лева, след което се чака лек спад до 909.9 млн. лева през 2025 година Какви ще бъдат окончателните цифри най-малко за тази година зависи от депутатите, които имат основни възражения по препоръчаното от служебната власт. А в случай че пактът към този момент беше подписан от политическите сили, това би дало повече гаранции на хората, работещи в областта на културата, че секторът няма да бъде подценен финансово.
Пактът като крачка към Националната тактика за просвета
Според Диана Андреева пактът също по този начин е стъпка към Националната тактика за просвета, тъй като там следва да се заложи стратегическа визия за развиване на българската просвета. Към момента Национална тактика за развиване на културата няма.
Големият проблем тук е в разминаването сред теоретичния документ и бюджетната рамка, с която би трябвало да се работи. Самата Диана Андреева взе участие в голям брой диалози за тази тактика, само че тя продължава да бъде теоретична идея, защото Министерството на финансите нормално споделя, че няма опция за значително нарастване на финансирането за българската просвета.
Другият проблем за основаването на Национална тактика за просвета е разрастването на частния и неправителствен бранш, тъй като това прави комплицирано засичането на разнообразни ползи, тъй че да бъдат облечени в една стратегическа рамка. Писането на такава тактика изисква време, тъй като би трябвало да се търси баланс сред разнообразни групи и ползи, сред частен, неправителствен, държавен и общински бранш. Определяща е и ролята на Министерството на финансите, само че подписването на Пакта за просвета би могло да бъде крачка към решаването на тези проблеми.
Пактът е иницииран още през 2014 година, като през 2017 година беше подсилен и с гражданска подписка. Обсерваторията по стопанска система на културата провежда голям брой диспути, в които политическите сили дават обещание поддръжката си за пакта, само че тя към този момент остава в областта на предизобрните диспути и все още пактът към момента не е подписан от нито една политическа мощ.
Диана Андреева, финансист: Стратегията за просвета наподобява на упражнение на студент
Пактът е иницииран още през 2014 г от Обсерваторията по стопанска система на културата, само че към момента чака да бъде подписан от политически сили. По този мотив " Дневник " потърси, с цел да внесе изясненост и да напомни каква е задачата на този пакт.
" Директорът става като притежател на Народния спектакъл ": Движение за просвета изиска законови промени и оставка Основната цел на Пакта за просвета - нарастване на финансирането
" Пактът за просвета не е общоевропейски документ, както се твърди в последно време, а самодейност на Обсерваторията по стопанска система на културата. Той е основан по модела на гражданска самодейност в Полша за нарастване на обществените финанси като % от Брутният вътрешен продукт ", споделя Диана Андреева.
Целта на този пакт е да има последователно нарастване на обществените финанси за просвета с 0.1% от Брутният вътрешен продукт още от тази година. То се постанова поради хроничните дефицити в театралните изкуства. Системно недофинансирана е да вземем за пример филмовата промишленост, а заплащането на личния състав в браншове като музеи и галерии по думите на Андреева също не е заслужено.
Средствата биха помогнали и на частния и самостоятелен бранш. Той също получаваше обществени финанси по линия на Коронавирус ограничения в Национален фонд " Култура ", само че тези ограничения отпаднаха.
Идеята на пакта е да има нарастване на финансите освен в съответна институция, а в целия бранш, като се акцентира и върху контрола на изразходваните средства. Подписването на Пакта за просвета обаче зависи значително от Министерството на финансите, което по думите на Андреева, в последните години извършва по-скоро рестриктивна функционалност. Културата нормално не е приоритет при разпределянето на пари.
© Велко Ангелов
Диана Андреева
Колко % от Брутният вътрешен продукт отиват за просвета сега
Към момента 0.6% от Брутният вътрешен продукт отиват за просвета, като тук се включват бюджетът на Министерството на културата, разноските на общините за културни действия и публичните медии, които също са мощно недофинансирани. Голямата задача е в тези три пера да има значително нарастване.
За съпоставяне, по данни на " Евростат " в Германия 0.7% от Брутният вътрешен продукт отива за просвета, а във Франция този % е 0.8. Рекордьор в Европейски Съюз в това отношение е Унгария, където за просвета се изразходват 1.3% от Брутният вътрешен продукт.
В бюджетната прогноза до 2025 година, която служебният министър на финансите предложи тези дни, е заложено противоположното - понижение на финансирането за просвета като дял от Брутният вътрешен продукт от 0.6% през 2022 година на 0.5% за тази, до 0.4% през 2025 година В безспорни суми обаче има леко нарастване, доколкото стопанската система ще пораства. За тази година общото финансиране е в размер на 839 млн. лева, съгласно проектобюджета, следващата година ще нарасне на 915.8 млн. лева, след което се чака лек спад до 909.9 млн. лева през 2025 година Какви ще бъдат окончателните цифри най-малко за тази година зависи от депутатите, които имат основни възражения по препоръчаното от служебната власт. А в случай че пактът към този момент беше подписан от политическите сили, това би дало повече гаранции на хората, работещи в областта на културата, че секторът няма да бъде подценен финансово.
Пактът като крачка към Националната тактика за просвета
Според Диана Андреева пактът също по този начин е стъпка към Националната тактика за просвета, тъй като там следва да се заложи стратегическа визия за развиване на българската просвета. Към момента Национална тактика за развиване на културата няма.
Големият проблем тук е в разминаването сред теоретичния документ и бюджетната рамка, с която би трябвало да се работи. Самата Диана Андреева взе участие в голям брой диалози за тази тактика, само че тя продължава да бъде теоретична идея, защото Министерството на финансите нормално споделя, че няма опция за значително нарастване на финансирането за българската просвета.
Другият проблем за основаването на Национална тактика за просвета е разрастването на частния и неправителствен бранш, тъй като това прави комплицирано засичането на разнообразни ползи, тъй че да бъдат облечени в една стратегическа рамка. Писането на такава тактика изисква време, тъй като би трябвало да се търси баланс сред разнообразни групи и ползи, сред частен, неправителствен, държавен и общински бранш. Определяща е и ролята на Министерството на финансите, само че подписването на Пакта за просвета би могло да бъде крачка към решаването на тези проблеми.
Пактът е иницииран още през 2014 година, като през 2017 година беше подсилен и с гражданска подписка. Обсерваторията по стопанска система на културата провежда голям брой диспути, в които политическите сили дават обещание поддръжката си за пакта, само че тя към този момент остава в областта на предизобрните диспути и все още пактът към момента не е подписан от нито една политическа мощ.
Диана Андреева, финансист: Стратегията за просвета наподобява на упражнение на студент Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ