Сигналите до Спешна помощ по празниците: От полет с чадър до битови конфликти
Поради спецификата на празнуване на нашия народ празничните смени са доста по-натоварени от регулярните, а сигналите до Спешна помощ нормално са два пъти повече. Тези наряди при нас са предстоящи с огромна доза терзание. Това сподели пред БНР лекар Делян Георгиев, шеф промяна в "Спешна помощ " – София.
Той описа, че под влияние на алкохол хората вършат немислими неща като да вземем за пример да скочат от прозореца с чадър, с цел да видят дали ще се приземят меко. Има и доста битови спорове.
"Ние сме привикнали да работим на график, за който няма значение дали е празник, или е делник. Разбира се, като всички български жители си честитим празника между тях по радиостанцията, само че за трапези няма време. Екипите нямат време за никаква отмора. Постоянно се пътува от адрес на адрес, от случай на случай, в една непрестанна битка с заболяванията, с контузията, със гибелта. Това е една непрекъсната конкуренция, която не знае нито празник, нито делник. Лекарите като едни борци за живота не могат да почиват. Битката е безконечна и ние постоянно участваме в нея, без значение дали е празник. Най-великото чувство, което един доктор може да изпита, е когато победиш – победиш гибелта, окажеш помощ на някой. Само ние си знаем какво ни коства това, само че в това време няма по какъв начин да не изпиташ вътрешно задоволство и наслада, тъй като, в последна сметка, това е нашата цел ", изясни доктор Георгиев.
Недостигът на фрагменти е в цялата система, само че се усеща най-силно в незабавните звена, показа още експертът.
"Не единствено в София, само че при нас е изключително блестящо изразен този дефицит заради мащабите на града. Има калкулации на Световната здравна организация какъв брой екипа се поставят съгласно броя на население за дадена територия. За София това пресмятане е, че на промяна би трябвало да работят 60 екипа. А екипите единствено за града варират сред 15-20, най-много. Смъртта на пациентите е всекидневие. Отделно вървим при хората в тяхната работна среда – на улицата, в полето, във фабриката. Нямаш удобствата на кабинета и на болничното заведение. Нашите лекари се сблъскват с всичко ".
Според Георгиев страната би трябвало да промени тактиката си във връзка с завършващите лекари и незабавна помощ. В Турция да вземем за пример всички студенти, които приключват медицина, би трябвало да работят в незабавна помощ 2 години, с цел да могат да имат право да практикуват специалността.
"Това е една страхотна школа, която турските лекари получават в допълнение ", сподели той и изясни, че работата в "Спешна помощ " спомага за придобиване на необятна здравна просвета заради разнообразието на третираните случаи.
Той описа, че под влияние на алкохол хората вършат немислими неща като да вземем за пример да скочат от прозореца с чадър, с цел да видят дали ще се приземят меко. Има и доста битови спорове.
"Ние сме привикнали да работим на график, за който няма значение дали е празник, или е делник. Разбира се, като всички български жители си честитим празника между тях по радиостанцията, само че за трапези няма време. Екипите нямат време за никаква отмора. Постоянно се пътува от адрес на адрес, от случай на случай, в една непрестанна битка с заболяванията, с контузията, със гибелта. Това е една непрекъсната конкуренция, която не знае нито празник, нито делник. Лекарите като едни борци за живота не могат да почиват. Битката е безконечна и ние постоянно участваме в нея, без значение дали е празник. Най-великото чувство, което един доктор може да изпита, е когато победиш – победиш гибелта, окажеш помощ на някой. Само ние си знаем какво ни коства това, само че в това време няма по какъв начин да не изпиташ вътрешно задоволство и наслада, тъй като, в последна сметка, това е нашата цел ", изясни доктор Георгиев.
Недостигът на фрагменти е в цялата система, само че се усеща най-силно в незабавните звена, показа още експертът.
"Не единствено в София, само че при нас е изключително блестящо изразен този дефицит заради мащабите на града. Има калкулации на Световната здравна организация какъв брой екипа се поставят съгласно броя на население за дадена територия. За София това пресмятане е, че на промяна би трябвало да работят 60 екипа. А екипите единствено за града варират сред 15-20, най-много. Смъртта на пациентите е всекидневие. Отделно вървим при хората в тяхната работна среда – на улицата, в полето, във фабриката. Нямаш удобствата на кабинета и на болничното заведение. Нашите лекари се сблъскват с всичко ".
Според Георгиев страната би трябвало да промени тактиката си във връзка с завършващите лекари и незабавна помощ. В Турция да вземем за пример всички студенти, които приключват медицина, би трябвало да работят в незабавна помощ 2 години, с цел да могат да имат право да практикуват специалността.
"Това е една страхотна школа, която турските лекари получават в допълнение ", сподели той и изясни, че работата в "Спешна помощ " спомага за придобиване на необятна здравна просвета заради разнообразието на третираните случаи.
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ