Neu Zürcher Zeitung: Разногласията за Сирия заплашват да унищожат "романа" на Путин и Ердоган
Поради различия във връзка с Сирия и Либия връзките сред Русия и Турция охладняха, написа Neu Zürcher Zeitung.
Анкара стартира да осъзнава безполезността на съдействието с Москва, за която партньорството със сирийския водач Башар ал Асад е по-важно от партньорството с Реджеп Тайип Ердоган, написа "Поглед инфо ".
Заплахата Русия да бъде вмъкната в турско-сирийската замяна на удари е напълно действителна, предизвестява швейцарското издание.
По време на последното си посещаване в Турция Владимир Путин деликатно акцентира, че той и турският му сътрудник Реджеп Тайип Ердоган имат страхотни връзки, написа Neu Zürcher Zeitung.
И двамата водачи означиха, че другите ползи в Либия и Сирия не ги тормозят. Но в последно време им става все по-трудно да скрият различията си, отбелязва швейцарското издание.
Изострянето на обстановката в Идлиб тласка Русия и Турция към опълчване. Москва обезпечава военна поддръжка на режима на Асад, до момента в който Анкара, в сходство със съглашението, подписано в Сочи през 2018 година, извършва ролята на държава-гарант в района.
Повечето от всичко връзките охладняха след убийството от страна на Дамаск от осем турски военни. Анкара нанесе ответни удари. Нещо повече, по време на визитата си в Украйна Ердоган за следващ път осъди "анексията "* на Крим и поддържа влизането на Грузия в НАТО.
Най-вече Турция се опасява от нова вълна от бежанци поради военните дейности в Идлиб. В същото време Анкара публично показва недоволството си от Дамаск, само че подразбира Москва.
Ситуацията се утежнява от обстоятелството, че в Либия не се съблюдава примирието. Там Русия и Турция също поддържат разнообразни враждуващи страни. Но Кремъл подлага на критика Ердоган, по-специално за обстоятелството, че разоръжаването на джихадистите в Идлиб напредва прекомерно постепенно.
Поради различията към Сирия "романът " на съветския президент и неговия турски сътрудник може да завърши, счита изданието. В предишното обаче постоянно са успявали да преодолеят сериозните спорове.
И това се случваше по понятни аргументи. През последните години Турция се отдалечи доста от западните си сътрудници.
След спиране на връзките с Москва тя ще се окаже в още по-голяма изолираност. Кремъл също има какво да губи, тъй като е вложил доста в приближаването до Анкара и вкарването на чеп в Западния съюз. Следователно договарянията ще продължат, предвиждат наблюдаващи.
Не е известно обаче дали те ще доведат до триумф. Партньорството с Асад е по-важно за Русия, в сравнение с партньорството с Ердоган. В същото време сирийският водач желае да освободи цялата територия на страната си. Турският президент стартира да схваща безполезността на съдействието с Кремъл и назовава протичащото се „ повратна точка “.
Заплахата Русия да бъде вмъкната в турско-сирийската замяна на удари е действителна, съобщи Neu Zürcher Zeitung. В последна сметка Москва управлява въздушното пространство над Идлиб и несъмнено е една от страните в спора. Анкара и Москва, несъмнено, не са заинтересувани от изостряне на обстановката.
Действията на Ердоган в Идлиб обаче демонстрират, че той е правилен на своя курс и е подготвен да поема опасности и борба във външната си политика. В същото време той не обръща внимание на сътрудниците в Североатлантическия алианс. Целта му е да трансформира Турция в самостоятелен център на силата. Но поражда въпросът: "Има ли изолираната страна нужните средства за това? "
Анкара стартира да осъзнава безполезността на съдействието с Москва, за която партньорството със сирийския водач Башар ал Асад е по-важно от партньорството с Реджеп Тайип Ердоган, написа "Поглед инфо ".
Заплахата Русия да бъде вмъкната в турско-сирийската замяна на удари е напълно действителна, предизвестява швейцарското издание.
По време на последното си посещаване в Турция Владимир Путин деликатно акцентира, че той и турският му сътрудник Реджеп Тайип Ердоган имат страхотни връзки, написа Neu Zürcher Zeitung.
И двамата водачи означиха, че другите ползи в Либия и Сирия не ги тормозят. Но в последно време им става все по-трудно да скрият различията си, отбелязва швейцарското издание.
Изострянето на обстановката в Идлиб тласка Русия и Турция към опълчване. Москва обезпечава военна поддръжка на режима на Асад, до момента в който Анкара, в сходство със съглашението, подписано в Сочи през 2018 година, извършва ролята на държава-гарант в района.
Повечето от всичко връзките охладняха след убийството от страна на Дамаск от осем турски военни. Анкара нанесе ответни удари. Нещо повече, по време на визитата си в Украйна Ердоган за следващ път осъди "анексията "* на Крим и поддържа влизането на Грузия в НАТО.
Най-вече Турция се опасява от нова вълна от бежанци поради военните дейности в Идлиб. В същото време Анкара публично показва недоволството си от Дамаск, само че подразбира Москва.
Ситуацията се утежнява от обстоятелството, че в Либия не се съблюдава примирието. Там Русия и Турция също поддържат разнообразни враждуващи страни. Но Кремъл подлага на критика Ердоган, по-специално за обстоятелството, че разоръжаването на джихадистите в Идлиб напредва прекомерно постепенно.
Поради различията към Сирия "романът " на съветския президент и неговия турски сътрудник може да завърши, счита изданието. В предишното обаче постоянно са успявали да преодолеят сериозните спорове.
И това се случваше по понятни аргументи. През последните години Турция се отдалечи доста от западните си сътрудници.
След спиране на връзките с Москва тя ще се окаже в още по-голяма изолираност. Кремъл също има какво да губи, тъй като е вложил доста в приближаването до Анкара и вкарването на чеп в Западния съюз. Следователно договарянията ще продължат, предвиждат наблюдаващи.
Не е известно обаче дали те ще доведат до триумф. Партньорството с Асад е по-важно за Русия, в сравнение с партньорството с Ердоган. В същото време сирийският водач желае да освободи цялата територия на страната си. Турският президент стартира да схваща безполезността на съдействието с Кремъл и назовава протичащото се „ повратна точка “.
Заплахата Русия да бъде вмъкната в турско-сирийската замяна на удари е действителна, съобщи Neu Zürcher Zeitung. В последна сметка Москва управлява въздушното пространство над Идлиб и несъмнено е една от страните в спора. Анкара и Москва, несъмнено, не са заинтересувани от изостряне на обстановката.
Действията на Ердоган в Идлиб обаче демонстрират, че той е правилен на своя курс и е подготвен да поема опасности и борба във външната си политика. В същото време той не обръща внимание на сътрудниците в Североатлантическия алианс. Целта му е да трансформира Турция в самостоятелен център на силата. Но поражда въпросът: "Има ли изолираната страна нужните средства за това? "
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ