Заводът за горене на отпадъци в София - по-скъп и с по-стара технология от немалко алтернативи
Поради прекомерно огромните мощности за обработка на отпадъчния материал от твърди битови боклуци в Европа има смяна що се отнася до боклука. Получава се по този начин, че има дефицит на отпадък за работата на тези мощности, които работят на правилото на технологията RDF и се постанова да се търси суровина т.е. развива се нов стопански бранш – превоз на боклуци с икономическа цел. В Дания има 4 пъти повече мощности, в сравнение с отпадък се " създава " в скандинавската страна. Това съобщи доктор инженер Добрин Тодоров в изявление за News.bg.
Тодоров приказва поради решението на Столичния общински съвет да бъде издигнат цех, работещ с технологията RDF. В този ред на мисли инженерът уточни сериозен евентуален проблем на бъдещия цех – извънредно подвластен е от Завода за механично и биологично отнасяне (ЗМБТ) на софийските боклуци. Отделно той разяснява и, че има материали, които не могат да се рециклират и изгарянето е добра алтернатива, само че с технологии, които са по-нови от RDF - изгаряне в кипящ пласт, пиролиза, газификация, хидролиза, автоклав.
Не на последно място Тодоров разяснява и въпроса с цената . От плана за завода в София излиза, че за производството на 1 кВт електричество, ще се влагат към 8000 - 10 000 евро. За съпоставяне, характерните капитални разноски за произвеждане на 1 кВт ел. сила от един нов, отговарящ на всички модерни екологични условия Топлоелектрическа централа, работещ на въглища са към 1500 евро/кВт, за ветропарк - към 2000 евро/кВт, за нова АЕЦ - към 5000 евро/кВт. А високата цена за скарната технология Тодоров изяснява с „ извънредно ниска успеваемост на процеса и висока токсичност на димните газове и на твърдите боклуци “. „ Замърсяванията с диоксини, фурани, тежки метали и така нататък от тези съоръжения докара до екологични произшествия в доста места по света. Това докара до скъпоструващи реконструкции на съществуващите съоръжения, най-вече в областта на очистка на димните газове, а също и до неуместната обстановка в доста от случаите тъй наречените APC (Air pollutant Control Systems) са до 3 пъти по-скъпи от останалата част на завода “, разяснява Тодоров.
Експертът визира и тематиката какъв брой ще коства създадената сила от RDF и по какъв начин ще се продава на демократичен пазар, в изискванията на конкуренция, която намалява цената заради по-високото предложение.
RDF е в действителност отпадъчен материал от твърди битови боклуци (ТБО), който не може се рециклира. Този боклук съдържа голям брой органични материали - към 70 %, които са горими и по тази причина се назовава " гориво ". Останалите 30 % са неорганични т.е. негоривни материали. Технологията за изгараняе на Твърди битови отпадъци е реалност от 70-те години на XX век, като към днешната дата работят 440 завода в световен мащаб с мощ от 4 гигавата, които обработват по към 91 млн. тона боклуци.
В Европа фабрики, които работят на правилото на RDF, са тези в Цюрих от 1969 и 1978 година (200 000 и 100 000 т/годишно), в Берлин през 1967 година (350 000 тона годишно), Бон през 1992 година с потенциал от 180 000 тона годишно, Бремен – 1969 година (230 000 т/г), Дюселдорф през 1965 година (450 000 т/г), Франкфурт на Майн година - 1966 (400 000 т/г), два в Хамбург през 1973 година и 1994 година (160 000 и 400 000 т/г съответно).
Тодоров приказва и за опция на RDF – газификацията. При тази технология твърдата суровина се трансформира в газ. Има построени и настоящи съоръжения по света, които газифицират RDF. Такава апаратура е работила пробно през 90-те години в Германия, като е газифицирала 20 т/ч RDF.
Относно плана в София, Тодоров описа, че е имало делегация на столични общински съветници, която е била на посещаване в Дармщад, Германия. На визитата е била показана презентация от ThyssenKrupp – за пилотна апаратура за газифициране на RDF и биомаса в Университета на Дармщадт. ThyssenKrupp направи вътрешен разбор на плана и резултатите от това проучване бяха предоставени изцяло гратис навън съвещание на Столичния общински съвет (СОС) през май, 2017 година. Предложиха се 3 вероятни разновидността: (1) произвеждане на топлинна сила посредством изгарянето на чистия газ в съществуващи водогрейни или парни котли, (2) комбинирано произвеждане на топлинна и електрическа енергия посредством изгаряне в газови турбини и (3) произвеждане на течни горива. При вид номер 1 цената е към 60% от утвърдените 157 млн. евро за настоящия RDF план в София, при втория вид – 85%, а при третия – почти колкото и цената на настоящия план, по думите на специалиста. „ След тази среща, СОС не продължи диалозите с ThyssenKrupp, а доколкото ми е известно не са търсени контакти и с други компании, предлагащи сходна технология”, обобщава Тодоров.
Биография
Д-р инж. Добрин Топоров е роден през 1972 година Завършва Топлотехника в ТУ-София през 1995 и пази докторска дисертация през 2000 година на тематика " Числено моделиране на турбулентно горене на природен газ в индустриални Котли ". Работата съставлява детайлно проучване на горивните процеси в котлите експлоатирани в Топлофикация -София и Русе. През 2001 година е член на изследователската група за Energy and Sustainable Development в ТУ-Лисабон, Португалия, където работи по европейски планове в региона на горивните технологии и излъчванията от твърди горива. В интервала 2004-2010 година работи като началник на изследователска група в RWTH Aachen University, Германия. Паралелно с изследователската активност преподава " Топлопренасяне " на студентите в RWTH Aachen University и на Michigan State University, Съединени американски щати.
В Аахен управлява научно-изследователски планове, финансирани както от федералното държавно управление, по този начин и от частни компании. Основният фокус на работата му там е създаването на нови технологии за изгаряне на изкопаеми горива с нулеви излъчвания. В резултат се хабилитира и от 2013 година преподава дисциплината " Горене и газификация на твърди горива в примес от О2 и въглероден двуокис " в един от най-престижните механически университети в Германия - RWTH Aachen University. Д-р Топоров е единствения хабилитиран академик в Германия в региона на технологиите за хващане на въглероден двуокис (Carbon Capture Technologies). Той взе участие като съветник в редица проучвателен планове в региона на нови енергийни технологии, циментовата и химическата индустрия, както вътрешно-фирменни по този начин и на федерално и интернационално равнище. През 2018 година се открива във гр. Варна и работи като самостоятелен специалист по планове в Азия, Африка и Европа. Д-р Топоров има над 50 научни изявления, 10 патента и една книга издадена от Elsevier, Англия. Женен е, с един наследник.
Тодоров приказва поради решението на Столичния общински съвет да бъде издигнат цех, работещ с технологията RDF. В този ред на мисли инженерът уточни сериозен евентуален проблем на бъдещия цех – извънредно подвластен е от Завода за механично и биологично отнасяне (ЗМБТ) на софийските боклуци. Отделно той разяснява и, че има материали, които не могат да се рециклират и изгарянето е добра алтернатива, само че с технологии, които са по-нови от RDF - изгаряне в кипящ пласт, пиролиза, газификация, хидролиза, автоклав.
Не на последно място Тодоров разяснява и въпроса с цената . От плана за завода в София излиза, че за производството на 1 кВт електричество, ще се влагат към 8000 - 10 000 евро. За съпоставяне, характерните капитални разноски за произвеждане на 1 кВт ел. сила от един нов, отговарящ на всички модерни екологични условия Топлоелектрическа централа, работещ на въглища са към 1500 евро/кВт, за ветропарк - към 2000 евро/кВт, за нова АЕЦ - към 5000 евро/кВт. А високата цена за скарната технология Тодоров изяснява с „ извънредно ниска успеваемост на процеса и висока токсичност на димните газове и на твърдите боклуци “. „ Замърсяванията с диоксини, фурани, тежки метали и така нататък от тези съоръжения докара до екологични произшествия в доста места по света. Това докара до скъпоструващи реконструкции на съществуващите съоръжения, най-вече в областта на очистка на димните газове, а също и до неуместната обстановка в доста от случаите тъй наречените APC (Air pollutant Control Systems) са до 3 пъти по-скъпи от останалата част на завода “, разяснява Тодоров.
Експертът визира и тематиката какъв брой ще коства създадената сила от RDF и по какъв начин ще се продава на демократичен пазар, в изискванията на конкуренция, която намалява цената заради по-високото предложение.
RDF е в действителност отпадъчен материал от твърди битови боклуци (ТБО), който не може се рециклира. Този боклук съдържа голям брой органични материали - към 70 %, които са горими и по тази причина се назовава " гориво ". Останалите 30 % са неорганични т.е. негоривни материали. Технологията за изгараняе на Твърди битови отпадъци е реалност от 70-те години на XX век, като към днешната дата работят 440 завода в световен мащаб с мощ от 4 гигавата, които обработват по към 91 млн. тона боклуци.
В Европа фабрики, които работят на правилото на RDF, са тези в Цюрих от 1969 и 1978 година (200 000 и 100 000 т/годишно), в Берлин през 1967 година (350 000 тона годишно), Бон през 1992 година с потенциал от 180 000 тона годишно, Бремен – 1969 година (230 000 т/г), Дюселдорф през 1965 година (450 000 т/г), Франкфурт на Майн година - 1966 (400 000 т/г), два в Хамбург през 1973 година и 1994 година (160 000 и 400 000 т/г съответно).
Тодоров приказва и за опция на RDF – газификацията. При тази технология твърдата суровина се трансформира в газ. Има построени и настоящи съоръжения по света, които газифицират RDF. Такава апаратура е работила пробно през 90-те години в Германия, като е газифицирала 20 т/ч RDF.
Относно плана в София, Тодоров описа, че е имало делегация на столични общински съветници, която е била на посещаване в Дармщад, Германия. На визитата е била показана презентация от ThyssenKrupp – за пилотна апаратура за газифициране на RDF и биомаса в Университета на Дармщадт. ThyssenKrupp направи вътрешен разбор на плана и резултатите от това проучване бяха предоставени изцяло гратис навън съвещание на Столичния общински съвет (СОС) през май, 2017 година. Предложиха се 3 вероятни разновидността: (1) произвеждане на топлинна сила посредством изгарянето на чистия газ в съществуващи водогрейни или парни котли, (2) комбинирано произвеждане на топлинна и електрическа енергия посредством изгаряне в газови турбини и (3) произвеждане на течни горива. При вид номер 1 цената е към 60% от утвърдените 157 млн. евро за настоящия RDF план в София, при втория вид – 85%, а при третия – почти колкото и цената на настоящия план, по думите на специалиста. „ След тази среща, СОС не продължи диалозите с ThyssenKrupp, а доколкото ми е известно не са търсени контакти и с други компании, предлагащи сходна технология”, обобщава Тодоров.
Биография
Д-р инж. Добрин Топоров е роден през 1972 година Завършва Топлотехника в ТУ-София през 1995 и пази докторска дисертация през 2000 година на тематика " Числено моделиране на турбулентно горене на природен газ в индустриални Котли ". Работата съставлява детайлно проучване на горивните процеси в котлите експлоатирани в Топлофикация -София и Русе. През 2001 година е член на изследователската група за Energy and Sustainable Development в ТУ-Лисабон, Португалия, където работи по европейски планове в региона на горивните технологии и излъчванията от твърди горива. В интервала 2004-2010 година работи като началник на изследователска група в RWTH Aachen University, Германия. Паралелно с изследователската активност преподава " Топлопренасяне " на студентите в RWTH Aachen University и на Michigan State University, Съединени американски щати.
В Аахен управлява научно-изследователски планове, финансирани както от федералното държавно управление, по този начин и от частни компании. Основният фокус на работата му там е създаването на нови технологии за изгаряне на изкопаеми горива с нулеви излъчвания. В резултат се хабилитира и от 2013 година преподава дисциплината " Горене и газификация на твърди горива в примес от О2 и въглероден двуокис " в един от най-престижните механически университети в Германия - RWTH Aachen University. Д-р Топоров е единствения хабилитиран академик в Германия в региона на технологиите за хващане на въглероден двуокис (Carbon Capture Technologies). Той взе участие като съветник в редица проучвателен планове в региона на нови енергийни технологии, циментовата и химическата индустрия, както вътрешно-фирменни по този начин и на федерално и интернационално равнище. През 2018 година се открива във гр. Варна и работи като самостоятелен специалист по планове в Азия, Африка и Европа. Д-р Топоров има над 50 научни изявления, 10 патента и една книга издадена от Elsevier, Англия. Женен е, с един наследник.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ