Милко Божков: Варна има нужда от фестивала “Август в изкуството”
Поради изключителния интерес към ретроспективната галерия на Милко Божков, Градската художествена изложба “Борис Георгиев ” във Варна провежда от 18.00 ч. на 25 юли финисаж на огромната експозиция.
Тя е ситуирана на целия първи етаж на художествения музей и включва живопис, графика и рисунка на Милко Божков - един от артистите, които основават образа на образните изкуства в България от 70-те години на ХХ век до през днешния ден. С тази галерия галерията, която е сътрудник на уредниците на фестивала на образните изкуства “Август в изкуството ”, взе участие а в Десетото юбилейно издание на форума.
Дни преди финисажа Милко Божков беше общителен да отговори на въпросите на Нина Локмаджиева за експозицията и фестивала.
Маестро, по какъв начин се стигна до тази толкоз внушителна експозиция, представяща Вашето изкуство?
Аз нямах никакво желание да върша някакви огромни, пък камо ли ретроспективни изложения. Идеята е напълно на Градската художествена изложба във Варна. Дадох им цялостното право да сортират каквото желаят и откъдето желаят и да го подредят където желаят и както желаят. Разбира се, ние общувахме с изкуствоведа Румен Серафимов - куратор на изложбата и фестивала, и то по механически въпроси – да се посочи заглавие на картина, година... Всичко останало го направиха от Галерията и мисля, че се оправиха ослепително. Аз съм имал някакво присъединяване, само че то е обратно в предишното, а в сегашното, за тази галерия, нямах безусловно никакво присъединяване. Доверих се на екипа на Галерията 100%. Тъй като имах механически аргументи да не мога да бъда на откриването, отидох на другия ден. Тогава споделих на Румен Серафимов: „ Помниш ли кино лентата „ Не тъгувай “? Там героят си събира приятелите да се сбогуват преди да е починал. “ Та моята преживелица е същата.
Колко художника не са съумели да си създадат юбилейни (юбилейни поставям постоянно в по-големи кавички) изложения заради биологични аргументи? Аз съм един от дребното, които не съумяха да дойдат на откриването, само че пък съумях да видя ретроспективната си галерия онлайн. Тотално тя е дело на Галерията с всичките компликации, които е имал екипът – напълно напъните бяха техни. Не съм ги разпитвал, те не са ми споделяли... Аз отидох наготово, на сервирано.
Как Ви се видя Вашето творчество, когато влязохте за пръв път в залите на тази галерия? Открихте ли всички Ваши интервали?
Като изключим ученическите и ранните студентски години, които са по-скоро историческа статистика, всичко останало е тук - и времето, до момента в който бях във Варна, и по-късно. Всичко е застъпено.
А Вие самият по какъв начин определяте креативните си интервали?
Определям ги по местата, където съм бил: интервал “Детски рисунки ” на Ресен, интервал “Художествена гимназия ”, интервал “Художествена академия ”, интервал „ Вулкан “, интервал „ Градска изложба “, когато рисувах в коридорчето, и по-късно “Селски интервал ”. Сега съм в този финален, “Селски интервал ”.
Този финален интервал продължава за Вас, кое е присъщото за него и за настоящето Ви съществуване като художник?
Характерното за него е, че никой не ми е на главата и нямам периоди. Аз съм общо взето спретнат човек - когато ще имам галерия, аз я започвам от предходната година още. Така че не ми се е случвало най-после на тъгъдък да се пробвам да избавям ситуацията. Рисувам за наслаждение, само че то към този момент за толкоз време - друго не можеш да правиш. Както е споделил шопът: „ Мога да копам, а мога и да не копам “. Аз, когато не рисувам, понякога копам в градината, само че това е дребен интервал от седмицата.
Селската тематика ме връща към един от големите формати във варненската Ви галерия - вълнуващите портрети на Вашите предшественици, които събират в това платно цяла една родова памет. Продължавате ли да се връщате обратно и да я изследвате?
Не в такава степен към този момент. Може би, когато отидох в началото, го имаше това естествено любознание да се навреш в мазата, във времето и в корените, докъдето можеш да стигнеш, несъмнено. От време на време по нещо се сещам. Но не толкоз интензивно, колкото беше след 1999-та – към края на предишния и началото на този век. Тази работа е от 2003-2004 година. Това са прародител ми и прабаба ми Ганчо и Рада Катранджиеви.
Тази творба сама по себе си е една галерия...
Впрочем, в случай че бяха ме натискали аз да направя юбилейна галерия, аз бих направил галерия единствено с една работа. Нямам поради някоя съответна. Когато бяхме студенти, преподавателят ни по графика Галилей Симеонов ни беше споделил: „ За 300-годишнината от рождението или от гибелта на Рембранд, защото в Холандия въобще няма картини от него (!), там вършат огромна сериозна ретроспективна галерия, която се състои единствено от един дребен офорт “. Големите изложения са любопитни за хора, които не са виждали доста от творбите, само че за художника това е като христоматия, роман... При нас главният миг е, до момента в който правиш картините, може след това някои дори да не ги харесваш толкоз. Актът на рисуването – там е огромната работа. То е забавното за художника. После стартират механически неща – по какъв начин да закараш картината, къде да я сложиш, по какъв начин да я аранжираш. Не че се маловажни - някои хора се оправят извънредно неспособно, други – съвършено. За благополучие в тази ситуация с Градската изложба на Варна - те са се справили доста добре, аз съм доста удовлетворен.
Вие разгледахте и огромната експозиция на фестивала „ Август в изкуството “ също в Градската изложба. Какво бихте споделили за възобновения фестивал на образните изкуства?
Слава Богу, главно с напъните на Румен Серафимов и настоящия екип на Градската изложба, „ Август в изкуството “ се завърна. Браво! Варна има потребност от този фестивал, тъй като, по какъв начин да го кажа - тя е малко задремал град. Вървя по улиците на Гръцката махала, виждам какъв бардак е сега... Има нещо в излъчването на града, нещо, което е леко потискащо. Та такива културни събития като “Август в изкуството ” дават някакъв пресен лъх в тая напечена горещина, във всевъзможен смисъл. А на втория етаж на Галерията доста ми харесаха едни фотоси... (смее се). Снимките са на Росен Донев, а от тях най-вече ми хареса фотографията с Димитър Трайчев и Мария Зафиркова. Знаете картината на Грант Ууд „ Американска готика “, има сходно мощно, удрящо, лъчение тази фотография.
Какво имате в този момент на статива в ателието?
Сега работя за изложения, които ще бъдат през октомври и през декември във Варна и в София. С тях се занимавам, дори може да се каже, че съм преполовил към този момент работите.
Милко Божков
Роден през 1953 година във с. Ресен, Великотърновска област. През 1978 година приключва Националната художествена академия (тогава ВИИИ “Николай Павлович ”) със компетентност “Живопис ” при проф. Добри Добрев. Член на Съюза на българските художници.
Още със завършването си взе участие в редица национални и интернационалните конгреси. За интервала 1978 - 2010 година има независими изложения в България, Полша, Чехия, Словакия, Русия, Австрия, Швейцария, Люксембург, Холандия, Швеция, Германия, Франция.
През 1982 година е стипендиант на Френското държавно управление в Париж.
Той е един от моторите на артистичното средище “Фабрика Вулкан ” във Варна, което става територия за свободна изява на артистите.
В интервала 1989 - 1999 година е зам.-директор на Градската художествена изложба - Варна.
Автор е на над 100 независими изложения в България и чужбина. Участва допълнително от 150 групови национални и интернационалните изложения и биеналета на графиката, рисунката и живописта.
Носител е на награди за живопис. През 1979 година е почетен с първа премия на Международния конкурс “Млади живописци ”. През 1980 година е почетен с първа премия на Биеналето на живописта в Кошице, Чехия. Няколко пъти е притежател на първа премия от Биеналето на графиката във Варна. Сред оценките му са премиите “Захари Зограф ” през 2002 година и „ Владимир Димитров – Майстора “ (двукратно). През 2016 година е отличен с медал „ Св. св. Кирил и Методий “ – първа степен, за заслуги в развиването на културата и изкуството.
Живее и работи в с. Стефан Стамболово, област Велико Търново.
Фестивалът на образните изкуства „ Август в изкуството “ се провежда от фондация „ Август в изкуството “. Партньори на Десетото издание на фестивала са Градска художествена изложба - Варна, Съюз на българските художници, Софийска градска художествена изложба, Национална изложба, Национална художествена академия.
Изложбата се осъществя в партньорство с Националната изложба, Софийска градска художествена изложба, Художествена изложба - Добрич, Галерия за графично изкуство - Варна, Галерия 8, Колекция Пламен Моневски, Колекция Иван Ненков, Колекция Живко Железов, Колекция Емил Николов, Колекция Ростислав Тодоров.
Тя е ситуирана на целия първи етаж на художествения музей и включва живопис, графика и рисунка на Милко Божков - един от артистите, които основават образа на образните изкуства в България от 70-те години на ХХ век до през днешния ден. С тази галерия галерията, която е сътрудник на уредниците на фестивала на образните изкуства “Август в изкуството ”, взе участие а в Десетото юбилейно издание на форума.
Дни преди финисажа Милко Божков беше общителен да отговори на въпросите на Нина Локмаджиева за експозицията и фестивала.
Маестро, по какъв начин се стигна до тази толкоз внушителна експозиция, представяща Вашето изкуство?
Аз нямах никакво желание да върша някакви огромни, пък камо ли ретроспективни изложения. Идеята е напълно на Градската художествена изложба във Варна. Дадох им цялостното право да сортират каквото желаят и откъдето желаят и да го подредят където желаят и както желаят. Разбира се, ние общувахме с изкуствоведа Румен Серафимов - куратор на изложбата и фестивала, и то по механически въпроси – да се посочи заглавие на картина, година... Всичко останало го направиха от Галерията и мисля, че се оправиха ослепително. Аз съм имал някакво присъединяване, само че то е обратно в предишното, а в сегашното, за тази галерия, нямах безусловно никакво присъединяване. Доверих се на екипа на Галерията 100%. Тъй като имах механически аргументи да не мога да бъда на откриването, отидох на другия ден. Тогава споделих на Румен Серафимов: „ Помниш ли кино лентата „ Не тъгувай “? Там героят си събира приятелите да се сбогуват преди да е починал. “ Та моята преживелица е същата.
Колко художника не са съумели да си създадат юбилейни (юбилейни поставям постоянно в по-големи кавички) изложения заради биологични аргументи? Аз съм един от дребното, които не съумяха да дойдат на откриването, само че пък съумях да видя ретроспективната си галерия онлайн. Тотално тя е дело на Галерията с всичките компликации, които е имал екипът – напълно напъните бяха техни. Не съм ги разпитвал, те не са ми споделяли... Аз отидох наготово, на сервирано.
Как Ви се видя Вашето творчество, когато влязохте за пръв път в залите на тази галерия? Открихте ли всички Ваши интервали?
Като изключим ученическите и ранните студентски години, които са по-скоро историческа статистика, всичко останало е тук - и времето, до момента в който бях във Варна, и по-късно. Всичко е застъпено.
А Вие самият по какъв начин определяте креативните си интервали?
Определям ги по местата, където съм бил: интервал “Детски рисунки ” на Ресен, интервал “Художествена гимназия ”, интервал “Художествена академия ”, интервал „ Вулкан “, интервал „ Градска изложба “, когато рисувах в коридорчето, и по-късно “Селски интервал ”. Сега съм в този финален, “Селски интервал ”.
Този финален интервал продължава за Вас, кое е присъщото за него и за настоящето Ви съществуване като художник?
Характерното за него е, че никой не ми е на главата и нямам периоди. Аз съм общо взето спретнат човек - когато ще имам галерия, аз я започвам от предходната година още. Така че не ми се е случвало най-после на тъгъдък да се пробвам да избавям ситуацията. Рисувам за наслаждение, само че то към този момент за толкоз време - друго не можеш да правиш. Както е споделил шопът: „ Мога да копам, а мога и да не копам “. Аз, когато не рисувам, понякога копам в градината, само че това е дребен интервал от седмицата.
Селската тематика ме връща към един от големите формати във варненската Ви галерия - вълнуващите портрети на Вашите предшественици, които събират в това платно цяла една родова памет. Продължавате ли да се връщате обратно и да я изследвате?
Не в такава степен към този момент. Може би, когато отидох в началото, го имаше това естествено любознание да се навреш в мазата, във времето и в корените, докъдето можеш да стигнеш, несъмнено. От време на време по нещо се сещам. Но не толкоз интензивно, колкото беше след 1999-та – към края на предишния и началото на този век. Тази работа е от 2003-2004 година. Това са прародител ми и прабаба ми Ганчо и Рада Катранджиеви.
Тази творба сама по себе си е една галерия...
Впрочем, в случай че бяха ме натискали аз да направя юбилейна галерия, аз бих направил галерия единствено с една работа. Нямам поради някоя съответна. Когато бяхме студенти, преподавателят ни по графика Галилей Симеонов ни беше споделил: „ За 300-годишнината от рождението или от гибелта на Рембранд, защото в Холандия въобще няма картини от него (!), там вършат огромна сериозна ретроспективна галерия, която се състои единствено от един дребен офорт “. Големите изложения са любопитни за хора, които не са виждали доста от творбите, само че за художника това е като христоматия, роман... При нас главният миг е, до момента в който правиш картините, може след това някои дори да не ги харесваш толкоз. Актът на рисуването – там е огромната работа. То е забавното за художника. После стартират механически неща – по какъв начин да закараш картината, къде да я сложиш, по какъв начин да я аранжираш. Не че се маловажни - някои хора се оправят извънредно неспособно, други – съвършено. За благополучие в тази ситуация с Градската изложба на Варна - те са се справили доста добре, аз съм доста удовлетворен.
Вие разгледахте и огромната експозиция на фестивала „ Август в изкуството “ също в Градската изложба. Какво бихте споделили за възобновения фестивал на образните изкуства?
Слава Богу, главно с напъните на Румен Серафимов и настоящия екип на Градската изложба, „ Август в изкуството “ се завърна. Браво! Варна има потребност от този фестивал, тъй като, по какъв начин да го кажа - тя е малко задремал град. Вървя по улиците на Гръцката махала, виждам какъв бардак е сега... Има нещо в излъчването на града, нещо, което е леко потискащо. Та такива културни събития като “Август в изкуството ” дават някакъв пресен лъх в тая напечена горещина, във всевъзможен смисъл. А на втория етаж на Галерията доста ми харесаха едни фотоси... (смее се). Снимките са на Росен Донев, а от тях най-вече ми хареса фотографията с Димитър Трайчев и Мария Зафиркова. Знаете картината на Грант Ууд „ Американска готика “, има сходно мощно, удрящо, лъчение тази фотография.
Какво имате в този момент на статива в ателието?
Сега работя за изложения, които ще бъдат през октомври и през декември във Варна и в София. С тях се занимавам, дори може да се каже, че съм преполовил към този момент работите.
Милко Божков
Роден през 1953 година във с. Ресен, Великотърновска област. През 1978 година приключва Националната художествена академия (тогава ВИИИ “Николай Павлович ”) със компетентност “Живопис ” при проф. Добри Добрев. Член на Съюза на българските художници.
Още със завършването си взе участие в редица национални и интернационалните конгреси. За интервала 1978 - 2010 година има независими изложения в България, Полша, Чехия, Словакия, Русия, Австрия, Швейцария, Люксембург, Холандия, Швеция, Германия, Франция.
През 1982 година е стипендиант на Френското държавно управление в Париж.
Той е един от моторите на артистичното средище “Фабрика Вулкан ” във Варна, което става територия за свободна изява на артистите.
В интервала 1989 - 1999 година е зам.-директор на Градската художествена изложба - Варна.
Автор е на над 100 независими изложения в България и чужбина. Участва допълнително от 150 групови национални и интернационалните изложения и биеналета на графиката, рисунката и живописта.
Носител е на награди за живопис. През 1979 година е почетен с първа премия на Международния конкурс “Млади живописци ”. През 1980 година е почетен с първа премия на Биеналето на живописта в Кошице, Чехия. Няколко пъти е притежател на първа премия от Биеналето на графиката във Варна. Сред оценките му са премиите “Захари Зограф ” през 2002 година и „ Владимир Димитров – Майстора “ (двукратно). През 2016 година е отличен с медал „ Св. св. Кирил и Методий “ – първа степен, за заслуги в развиването на културата и изкуството.
Живее и работи в с. Стефан Стамболово, област Велико Търново.
Фестивалът на образните изкуства „ Август в изкуството “ се провежда от фондация „ Август в изкуството “. Партньори на Десетото издание на фестивала са Градска художествена изложба - Варна, Съюз на българските художници, Софийска градска художествена изложба, Национална изложба, Национална художествена академия.
Изложбата се осъществя в партньорство с Националната изложба, Софийска градска художествена изложба, Художествена изложба - Добрич, Галерия за графично изкуство - Варна, Галерия 8, Колекция Пламен Моневски, Колекция Иван Ненков, Колекция Живко Железов, Колекция Емил Николов, Колекция Ростислав Тодоров.
Източник: moreto.net
КОМЕНТАРИ