Психолог с 9 прозрения за живота
Популярният белгийски психолог Пиер Дако е възпитаник на Шарл Бодуен и Карл Юнг и член е на Международния институт по психотерапия и Международната аналитична фондация. Неговите писания впечатляват с досегаемост на ревюто и съставляват комбинация сред аналитична логика на психиката и ортодоксалния фройдизъм, въпреки и освободен отчасти от своите механистични основи, написа obekti.bg
Една от най-известните му произведения е „ Фантастичните победи на модерната логика на психиката “. Именно от нея взехме решение да подберем тези 9 проникновени прозрения за живота, от които несъмнено можем да се поучим.
1. Великите неща са постоянно елементарни. Не можем да си представим Бог като нещо комплицирано, нали по този начин? Освен това великите неща би трябвало да бъдат налични за всички. В противоположен случай не са велики. За да ги открием, задоволително е да тръгнем през цялото време и да се научим да разбираме самите себе си. Движението на звездите е просто. Йохан Себастиан Бах не е комплициран. Животът също. Достатъчно е единствено нещата да се виждат ясно в своята поредност. Сложно е единствено това, което излиза от реда и ритъма на вселената. Сложните хора са отвън реда тъй като някакво вътрешно безвластие им пречи да виждат и да вземат участие в него. Вътрешните отклонения са отвън реда; сковаността е отвън реда, както прочее и агресивността. Вътрешната схематичност съставлява величието на индивида.
2. Много хора са жадни да слушат разкази за завършения. Те тичат и се блъскат по кината и на други места. Но рядко се замислят за индивида, подхванал приключението, и не се питат какво желаят да ни кажат с него. Така те виждат единствено външната страна и всичко се обезсмисля.
3. Хубаво е човек да придобие нещо единия ден, по-късно още нещо на идващия ден. Добре е човек да си каже: „ Днес получих това; през днешния ден се освободих от онова; трансформирах се през този ден “. По подобен метод човек се трансформира в съразмерен лъч, насочен към висините на простотата.
4. Ако хората съумеят да се освободят от вътрешните си спирачки и от нечистотиите, от страховете и от затварянето в себе си, те ще се трансформират. А в случай че хората стартират да се трансформират, ще се промени всичко! Решението е доста просто! Тъкмо по тази причина е мъчно използвано. Защото, с цел да се промени човек, би трябвало да стартира да вижда проблемите си.
5. При ясна и прозорлива обективност човек придобива лъчение. В този миг той съставлява спокойна раздаваща се мощ. Излъчването не може да се получи при нерешителен или слаб човек. То се поражда, когато човек е душевен свободен, когато не бяга от проблемите. Вече осъзнати, те нямат никаква разрушителна мощ.
6. Казват, че щастието означавало да намериш личното си място. Абсолютно правилно. Но запитвали ли сме на мястото си в ролята на хора, които би трябвало да мислят, да възпитават другите и да влияят върху света?...
7. Образованието единствено по себе си не е значимо. Докато хората не се научат да възприемат изцяло живота, образованието ще си остане изсъхнало и без никаква стойност. Нима всички образования на света са помогнали на човек да не се усеща раздран, цялостен с несъгласия и страхове? Човек не би трябвало да търси образованието, а пълнотата. Той би трябвало да се стреми да опознае опциите си и да ги реализира в една хармонична персона.
8. Ние разбираме с мозъка си, със сетивата си, с вътрешните си призми. Първото, което би трябвало да създадем, когато се появи обещано събитие, е да се запитаме дали сме го разгледали добре. Дали сме го обхванали напълно? Дали на следващия ден ще го забележим по метода, по който сме го видели през днешния ден? Защото доста са тези, които си разрешават да съдят. Те съдят другите, морала, религията, картината от последната галерия. Тогава стартират спор, при който автоматизирано се поражда недоумение. Защо се получава по този начин? Защото се субективни, тъй като виждат нещата през едно аз, затрупано от ненужни дреболии. И въпреки всичко са уверени, че са следили най-съвестно. Да бъдеш справедлив, е една от най-благородните цели, които можем да си сложим. Обективността е допустима едвам когато сме се освободили от самите нас и от неосъзнатите проблеми. Тя е резултат на разчупването на вътрешните призми, на които са били подчинени всичките ни мисли...
9. От всяко нещо можем да си извадим поука. От човешката пасивност не може да се извлече нищо. От инертността произлиза единствено пасивност, защото от несъзнателното не произлиза нищо с изключение на несъзнателни действия.
Една от най-известните му произведения е „ Фантастичните победи на модерната логика на психиката “. Именно от нея взехме решение да подберем тези 9 проникновени прозрения за живота, от които несъмнено можем да се поучим.
1. Великите неща са постоянно елементарни. Не можем да си представим Бог като нещо комплицирано, нали по този начин? Освен това великите неща би трябвало да бъдат налични за всички. В противоположен случай не са велики. За да ги открием, задоволително е да тръгнем през цялото време и да се научим да разбираме самите себе си. Движението на звездите е просто. Йохан Себастиан Бах не е комплициран. Животът също. Достатъчно е единствено нещата да се виждат ясно в своята поредност. Сложно е единствено това, което излиза от реда и ритъма на вселената. Сложните хора са отвън реда тъй като някакво вътрешно безвластие им пречи да виждат и да вземат участие в него. Вътрешните отклонения са отвън реда; сковаността е отвън реда, както прочее и агресивността. Вътрешната схематичност съставлява величието на индивида.
2. Много хора са жадни да слушат разкази за завършения. Те тичат и се блъскат по кината и на други места. Но рядко се замислят за индивида, подхванал приключението, и не се питат какво желаят да ни кажат с него. Така те виждат единствено външната страна и всичко се обезсмисля.
3. Хубаво е човек да придобие нещо единия ден, по-късно още нещо на идващия ден. Добре е човек да си каже: „ Днес получих това; през днешния ден се освободих от онова; трансформирах се през този ден “. По подобен метод човек се трансформира в съразмерен лъч, насочен към висините на простотата.
4. Ако хората съумеят да се освободят от вътрешните си спирачки и от нечистотиите, от страховете и от затварянето в себе си, те ще се трансформират. А в случай че хората стартират да се трансформират, ще се промени всичко! Решението е доста просто! Тъкмо по тази причина е мъчно използвано. Защото, с цел да се промени човек, би трябвало да стартира да вижда проблемите си.
5. При ясна и прозорлива обективност човек придобива лъчение. В този миг той съставлява спокойна раздаваща се мощ. Излъчването не може да се получи при нерешителен или слаб човек. То се поражда, когато човек е душевен свободен, когато не бяга от проблемите. Вече осъзнати, те нямат никаква разрушителна мощ.
6. Казват, че щастието означавало да намериш личното си място. Абсолютно правилно. Но запитвали ли сме на мястото си в ролята на хора, които би трябвало да мислят, да възпитават другите и да влияят върху света?...
7. Образованието единствено по себе си не е значимо. Докато хората не се научат да възприемат изцяло живота, образованието ще си остане изсъхнало и без никаква стойност. Нима всички образования на света са помогнали на човек да не се усеща раздран, цялостен с несъгласия и страхове? Човек не би трябвало да търси образованието, а пълнотата. Той би трябвало да се стреми да опознае опциите си и да ги реализира в една хармонична персона.
8. Ние разбираме с мозъка си, със сетивата си, с вътрешните си призми. Първото, което би трябвало да създадем, когато се появи обещано събитие, е да се запитаме дали сме го разгледали добре. Дали сме го обхванали напълно? Дали на следващия ден ще го забележим по метода, по който сме го видели през днешния ден? Защото доста са тези, които си разрешават да съдят. Те съдят другите, морала, религията, картината от последната галерия. Тогава стартират спор, при който автоматизирано се поражда недоумение. Защо се получава по този начин? Защото се субективни, тъй като виждат нещата през едно аз, затрупано от ненужни дреболии. И въпреки всичко са уверени, че са следили най-съвестно. Да бъдеш справедлив, е една от най-благородните цели, които можем да си сложим. Обективността е допустима едвам когато сме се освободили от самите нас и от неосъзнатите проблеми. Тя е резултат на разчупването на вътрешните призми, на които са били подчинени всичките ни мисли...
9. От всяко нещо можем да си извадим поука. От човешката пасивност не може да се извлече нищо. От инертността произлиза единствено пасивност, защото от несъзнателното не произлиза нищо с изключение на несъзнателни действия.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ