Известен журналист развенча мит за езиковите умения на Стоичков
Популярният български публицист по политически тематики Георги Милков описа за своя персонална среща с легендата, на която е бил впечатлен от познанията на някогашния нападател по отношение на японския език. Както е известно, по време на футболната си кариера Камата мина през Кашива Рейсол от Страната на изгряващото слънце.
" Днешният рожденик Христо Стоичков ме подсеща за една занимателна история от лятото на 2003 година Седя си аз в едно кафене на Кънектикът авеню във Вашингтон и повърхностно следя хората в близост. Погледът ми стопира в огромното заглавието на вестника, който господинът през две маси от мен чете: " Стоичков изигра последния си мач на планетата Земя! " Едва не се задавям с капучиното. Моля учтиво индивида да ми услужи за малко със спортната прибавка и се уважавам в публикацията. Пише, че преди два дни в американската столица Стоичков е изиграл последния мач в кариерата си пред 14 хиляди почитатели на стадион РФК, които станали на крайници, с цел да го изпратят. Явно е било популярно, а аз, бидейки във Вашингтон, съм пропуснал всичко това. После си давам сметка, че изобщо не съм знаел, че Стоичков играе в " Ди Си Юнайтед ", а няма по какъв начин да знам, щото не се интересувам доста от футбол. Все отново вземам решение, че откакто и двамата със Стоичков по този начин или другояче сме във Вашингтон, това е превъзходен мотив да се срещна с него и да го интервюирам. Намирам му телефона и звъня. Кой си ти бе? Гласът насреща е внезапен, тонът безпардонен. Няма неточност, мисля си, очевидно е самият Христо Стоичков. Представям се. Следва: Кво искаш? Журналист ли си? Говорил съм си по телефона с всевъзможни главорези, с значими и страшни хора, само че в никакъв случай не съм се чувствал по този начин неудобно. За секунди се окопитвам, давайки си сметка, че индивидът насреща не таи нищо персонално, просто си е непосредствен и не държи доста на любезностите. Неподправен темперамент. Сигурно цяла България знае това, само че очевидно на мен ми е за първи път. Веднага променям формата и преминавам на " ти ". Разбрахме се бързо. На другия ден ходя на стадиона да го видя. И онлайн ме посреща, както по телефона: Ти от кои си бе? На този въпрос аз нормално давам отговор, че съм от положителните, само че вземам решение да му дам цялостната информация. Той ме гледа и прави една кисела мимика, като схваща къде работя. Щото никак не обичал какво пишат вестниците за него. Не съм състезателен публицист и не разбирам нищо от футбол, пиша за външна политика, не преставам с откровенията аз. Казвам му, че инцидентно съм прочел за него в един вестник и че даже не съм знаел, че играе във Вашингтон. Стоичков се вторачва в мен с изпитателен взор. Очаквам всеки миг да ми тегли една майна и да си тръгне. Обаче изненада! Сядай, ми споделя, акцентирайки един стол. Оказва се много търпелив към лаиците. Според него тия, дето казвали, че схващат от футбол, в действителност нищо не разбирали и единствено пишели и говорели нелепости по вестниците и малкия екран. Казвам му, че съм пристигнал да чуя мнението му за Америка и за неговия живот там... Цял час ми разправя чудни неща. Как живее в един апартамент в Пентагон сити и от прозореца всеки ден вижда по какъв начин президентът Буш-младши отива на работа с хеликоптера си. Как Америка го трансформирала, него, Христо Стоичков. И към този момент не псувал. Как играе голф и оказва помощ на съотборника си Галин Иванов да учи британски език... Описах всичко като се върнах в една поредност в " 24 часа ", която озаглавих " Вместо " мамата " - Good Morning ". Но да опиша в този момент по какъв начин се разделихме, тъй като това е най-забавното от цялата история. След изявлението тръгваме дружно. На входа на стадиона портиерката - възпълна афроамериканка - се надига от стола си с радостни възгласи, с цел да изпрати Стоичков. Явно му е фенка. Не можем да излезем обаче, тъй като на открито е заплашителен проливен дъжд. Христо вижда един огромен зелен чадър, подпрян до вратата, и уверено го сграбчва. Портиерката му пресича пътя, обяснявайки, че това не е чадъра на мистър Стоичков. Много ясно, че не е, тъй като той просто няма чадър. Обаче това в този момент ни би трябвало, споделя й умерено той. Не, не, не може, това е на един значим предприемач, изяснява портиерката. Добре, добре, отвръща Стоичков и потегля с чадъра. Тя понечва да му го издърпа от ръцете, само че Ицо с изкусно придвижване го скрива зад тила си. Портиерката разперя мощни ръце и се хвърля като сумист в офанзива. Всъщност цялата работа наподобява повече на корида, тъй като Стоичков прави едно пасо добле, като отбягва удара, усуквайки дясното си рамо, а с лявата ръка подвига чадъра нагоре. Онази надава вик и стартира да подскача към Стоичков, пробвайки се да доближи най-малко дръжката на чадъра. И крещи мощно, само че това по никакъв метод не смущава Стоичков. Тя за малко като че ли се отхвърля, само че след това взема засилка и се хвърля в нова офанзива. Стоичков е по-малък диаметър, само че съумява да я обезврежда с подвижност. Борбата е безмилостно жестока! Като борбата на Тезей с Минотавъра. Аз и двама играчи на " Ди Си Юнайтед " следим в профил, хванали се за коремите от смях. Накрая портиерката стопира омаломощена, поставя ръце на кръста и заканително се провиква с фалцет: Ей, неприятно момче, върни незабавно чадъра! Отговорът е явен, обстоен и на чист британски: No! Победил в неравната борба Стоичков отваря вратата и потегля да излиза. В този миг се появява значимият притежател на чадъра, който се оказва японец. Хей, това е моят чадър, споделя господинът. Стоичков се обръща и го слушам да дава отговор с вежлив лек реверанс: “Коничиуа. Генки десу ка?” Което от кино лентата " Шогун " знам, че е " Добър ден, по какъв начин си? ". Японецът примигва. Стоичков показва вратата и споделя: " Аме да футе имасу. " После мърдайки показалеца си прибавя: " Чото омачи кудасай. " Японецът кима към този момент с схващане. Портиерката, аз и останалите странични наблюдаващи нищо не разбираме и единствено се пулим. Стоичков изчезва с чадъра, а ние оставаме в спокоен размисъл над видяното. Какво ви сподели този човек, запитвам японския предприемач, откакто съм се извинил за нездравото любознание. Понеже на открито вали, помоли за миг да изчакам и аз му позволих да употребява чадъра, изяснява ми с японска вежливост и самообладание предприемачът от Токио. След минути Стоичков стопира черния си " Линкълн " под козирката на входа. Вади митичния чадър, изтръсква го деликатно и идва при нас. С две ръце, като че ли е самурайски меч го подава на японеца с реверанс. Чувам го да споделя " домо " (благодаря) и " сумимасен " (извинете). Собственикът на чадъра споделя нещо от сорта на: " Дайжобу десу ". Може би го пита дали всичко е окей. На което Стоичков дава отговор с едно внезапно " хай " После двамата си разменят още няколко реплики. Не запаметявам японеца какво споделя, само че нашият му отвръща с: " Окагесама де йоку наримашита. " (Благодаря за помоща). Наоколо са се събрали хора, които не че гледат сеир, само че просто не могат да излязат, тъй като тия двамата герои са блокирали изхода и непрекъснато се кланят един на различен. Накрая японецът споделя " сайонара " за сбогом, а Стоичков му сервира с следващия реверанс едно: " Аригату козаймасу ". Аз съм изпаднал в нещо, което обществените психолози разказват в литературата с понятието " когнитивен дисонанс ". Което на български ще рече - виждам и нямам доверие на очите си. Вместо попържни от устата на футболната легенда излизат писмени знаци! За целия си престой в Съединени американски щати по-голямо знамение не бях виждал. Дори статуята в мемориала на Ейбрахам Линкълн да беше оживяла и да беше тръгнала по Пенсилвания авеню, надали щях да съм по този начин замаян. Времето на " Айн, цвай, дрън " бе отминало окончателно. Полиглотът Христо Стоичков персонално ознаменува пред очите ми залеза на моноезичната просвета ", написа Милков в персоналния си профил във Facebook.
Днешният рожденик Христо Стоичков ме подсеща за една занимателна история от лятото на 2003 година Седя си аз в едно кафене на...
Публикувахте от в Може да се каже, че със своята история журналистът развенча мита за способността на Стоичков да учи непознати езици. Преди години носителят на “Златната топка”, който владее и испански език, беше подигран от предаване в българския ефир поради свое изявление на британски език от интервала си като треньор на южноафриканския Мамелъди Съндаунс.
" Днешният рожденик Христо Стоичков ме подсеща за една занимателна история от лятото на 2003 година Седя си аз в едно кафене на Кънектикът авеню във Вашингтон и повърхностно следя хората в близост. Погледът ми стопира в огромното заглавието на вестника, който господинът през две маси от мен чете: " Стоичков изигра последния си мач на планетата Земя! " Едва не се задавям с капучиното. Моля учтиво индивида да ми услужи за малко със спортната прибавка и се уважавам в публикацията. Пише, че преди два дни в американската столица Стоичков е изиграл последния мач в кариерата си пред 14 хиляди почитатели на стадион РФК, които станали на крайници, с цел да го изпратят. Явно е било популярно, а аз, бидейки във Вашингтон, съм пропуснал всичко това. После си давам сметка, че изобщо не съм знаел, че Стоичков играе в " Ди Си Юнайтед ", а няма по какъв начин да знам, щото не се интересувам доста от футбол. Все отново вземам решение, че откакто и двамата със Стоичков по този начин или другояче сме във Вашингтон, това е превъзходен мотив да се срещна с него и да го интервюирам. Намирам му телефона и звъня. Кой си ти бе? Гласът насреща е внезапен, тонът безпардонен. Няма неточност, мисля си, очевидно е самият Христо Стоичков. Представям се. Следва: Кво искаш? Журналист ли си? Говорил съм си по телефона с всевъзможни главорези, с значими и страшни хора, само че в никакъв случай не съм се чувствал по този начин неудобно. За секунди се окопитвам, давайки си сметка, че индивидът насреща не таи нищо персонално, просто си е непосредствен и не държи доста на любезностите. Неподправен темперамент. Сигурно цяла България знае това, само че очевидно на мен ми е за първи път. Веднага променям формата и преминавам на " ти ". Разбрахме се бързо. На другия ден ходя на стадиона да го видя. И онлайн ме посреща, както по телефона: Ти от кои си бе? На този въпрос аз нормално давам отговор, че съм от положителните, само че вземам решение да му дам цялостната информация. Той ме гледа и прави една кисела мимика, като схваща къде работя. Щото никак не обичал какво пишат вестниците за него. Не съм състезателен публицист и не разбирам нищо от футбол, пиша за външна политика, не преставам с откровенията аз. Казвам му, че инцидентно съм прочел за него в един вестник и че даже не съм знаел, че играе във Вашингтон. Стоичков се вторачва в мен с изпитателен взор. Очаквам всеки миг да ми тегли една майна и да си тръгне. Обаче изненада! Сядай, ми споделя, акцентирайки един стол. Оказва се много търпелив към лаиците. Според него тия, дето казвали, че схващат от футбол, в действителност нищо не разбирали и единствено пишели и говорели нелепости по вестниците и малкия екран. Казвам му, че съм пристигнал да чуя мнението му за Америка и за неговия живот там... Цял час ми разправя чудни неща. Как живее в един апартамент в Пентагон сити и от прозореца всеки ден вижда по какъв начин президентът Буш-младши отива на работа с хеликоптера си. Как Америка го трансформирала, него, Христо Стоичков. И към този момент не псувал. Как играе голф и оказва помощ на съотборника си Галин Иванов да учи британски език... Описах всичко като се върнах в една поредност в " 24 часа ", която озаглавих " Вместо " мамата " - Good Morning ". Но да опиша в този момент по какъв начин се разделихме, тъй като това е най-забавното от цялата история. След изявлението тръгваме дружно. На входа на стадиона портиерката - възпълна афроамериканка - се надига от стола си с радостни възгласи, с цел да изпрати Стоичков. Явно му е фенка. Не можем да излезем обаче, тъй като на открито е заплашителен проливен дъжд. Христо вижда един огромен зелен чадър, подпрян до вратата, и уверено го сграбчва. Портиерката му пресича пътя, обяснявайки, че това не е чадъра на мистър Стоичков. Много ясно, че не е, тъй като той просто няма чадър. Обаче това в този момент ни би трябвало, споделя й умерено той. Не, не, не може, това е на един значим предприемач, изяснява портиерката. Добре, добре, отвръща Стоичков и потегля с чадъра. Тя понечва да му го издърпа от ръцете, само че Ицо с изкусно придвижване го скрива зад тила си. Портиерката разперя мощни ръце и се хвърля като сумист в офанзива. Всъщност цялата работа наподобява повече на корида, тъй като Стоичков прави едно пасо добле, като отбягва удара, усуквайки дясното си рамо, а с лявата ръка подвига чадъра нагоре. Онази надава вик и стартира да подскача към Стоичков, пробвайки се да доближи най-малко дръжката на чадъра. И крещи мощно, само че това по никакъв метод не смущава Стоичков. Тя за малко като че ли се отхвърля, само че след това взема засилка и се хвърля в нова офанзива. Стоичков е по-малък диаметър, само че съумява да я обезврежда с подвижност. Борбата е безмилостно жестока! Като борбата на Тезей с Минотавъра. Аз и двама играчи на " Ди Си Юнайтед " следим в профил, хванали се за коремите от смях. Накрая портиерката стопира омаломощена, поставя ръце на кръста и заканително се провиква с фалцет: Ей, неприятно момче, върни незабавно чадъра! Отговорът е явен, обстоен и на чист британски: No! Победил в неравната борба Стоичков отваря вратата и потегля да излиза. В този миг се появява значимият притежател на чадъра, който се оказва японец. Хей, това е моят чадър, споделя господинът. Стоичков се обръща и го слушам да дава отговор с вежлив лек реверанс: “Коничиуа. Генки десу ка?” Което от кино лентата " Шогун " знам, че е " Добър ден, по какъв начин си? ". Японецът примигва. Стоичков показва вратата и споделя: " Аме да футе имасу. " После мърдайки показалеца си прибавя: " Чото омачи кудасай. " Японецът кима към този момент с схващане. Портиерката, аз и останалите странични наблюдаващи нищо не разбираме и единствено се пулим. Стоичков изчезва с чадъра, а ние оставаме в спокоен размисъл над видяното. Какво ви сподели този човек, запитвам японския предприемач, откакто съм се извинил за нездравото любознание. Понеже на открито вали, помоли за миг да изчакам и аз му позволих да употребява чадъра, изяснява ми с японска вежливост и самообладание предприемачът от Токио. След минути Стоичков стопира черния си " Линкълн " под козирката на входа. Вади митичния чадър, изтръсква го деликатно и идва при нас. С две ръце, като че ли е самурайски меч го подава на японеца с реверанс. Чувам го да споделя " домо " (благодаря) и " сумимасен " (извинете). Собственикът на чадъра споделя нещо от сорта на: " Дайжобу десу ". Може би го пита дали всичко е окей. На което Стоичков дава отговор с едно внезапно " хай " После двамата си разменят още няколко реплики. Не запаметявам японеца какво споделя, само че нашият му отвръща с: " Окагесама де йоку наримашита. " (Благодаря за помоща). Наоколо са се събрали хора, които не че гледат сеир, само че просто не могат да излязат, тъй като тия двамата герои са блокирали изхода и непрекъснато се кланят един на различен. Накрая японецът споделя " сайонара " за сбогом, а Стоичков му сервира с следващия реверанс едно: " Аригату козаймасу ". Аз съм изпаднал в нещо, което обществените психолози разказват в литературата с понятието " когнитивен дисонанс ". Което на български ще рече - виждам и нямам доверие на очите си. Вместо попържни от устата на футболната легенда излизат писмени знаци! За целия си престой в Съединени американски щати по-голямо знамение не бях виждал. Дори статуята в мемориала на Ейбрахам Линкълн да беше оживяла и да беше тръгнала по Пенсилвания авеню, надали щях да съм по този начин замаян. Времето на " Айн, цвай, дрън " бе отминало окончателно. Полиглотът Христо Стоичков персонално ознаменува пред очите ми залеза на моноезичната просвета ", написа Милков в персоналния си профил във Facebook.
Днешният рожденик Христо Стоичков ме подсеща за една занимателна история от лятото на 2003 година Седя си аз в едно кафене на...
Публикувахте от в Може да се каже, че със своята история журналистът развенча мита за способността на Стоичков да учи непознати езици. Преди години носителят на “Златната топка”, който владее и испански език, беше подигран от предаване в българския ефир поради свое изявление на британски език от интервала си като треньор на южноафриканския Мамелъди Съндаунс.
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ