Легендата за мисис Ватанабе
Популярните истории за "госпожа Ватанабе " - оправната стопанка от Токио, която търгува на валутния пазар в свободното си време сред извършването на покупки за фамилията и учебните занятия на децата, е пикантна интродукция към същинската активност на дребните търговци от Япония на валутните пазари. Със своите съвсем 800 хиляди дейни валутни сметки Страната на изгряващото слънце е най-мощната международна мощ в тази ниша на валутната търговия. Тя е нараснала двойно размера си за по-малко от десетилетие и е причина за множеството от следените в последно време трагични ценови придвижвания, в това число за неочаквания януарски срив, поразил турската лира, щатския и австралийския $ и качил внезапно цената на йената.
За разлика от мълвата за "госпожа Ватанабе " множеството дребни валутни търговци са мъже на междинна възраст, привлечени на пазара от дългите години на прекомерно ниски лихвени проценти. Те се трудят на работните си места денем, а през нощта в къщи стоят пред екраните с вярата да обезпечат прилични приходи на фамилиите си в страна, в която банките не заплащат съвсем нищо за спестяванията им. Традиционно залагат стремително на високодоходни валути като турската лира, мексиканското песо и южноафриканския ранд, които болшинството играчи отвън Япония даже не поглеждат.
Индивидуалните играчи по предписание реализират по една транзакция на ден като употребяват специфични кредитни (margin) сметки, с които "попълват " скромните си депозити от към 100 хиляди йени (грубо 930 щ. долара) до 10 пъти по-висока от тази сума, твърди Такуя Канда - общоприет управител на Gaitame.Com Research Institute - част от водещата японска Интернет платформа за дребни вложители. Тяхната нормална тактика са покупко-продажбите "carry trade ", които стартират с продажбата на йени и с покупката на валути от страни с по-високи лихвени проценти с пари от сметките си. Движещият претекст на тези елементарни служащи е несигурното бъдеще и големите фискални дефицити на Япония, които заплашват пенсиите им. По оценка на Gaitame към 85% от търговците са мъже на възраст от 30 до 60 години. Сред тях има и дребна група от едри играчи, които купуват и продават валути в размери, сравними с интервенциите на локалните банки. Данни на Японската асоциация за финансови фючърси пък демонстрира, че тези margin - търговци реализират съвсем половината от всички валутни транзакции с неотложно осъществяване (spot) в Токио.
Японските дребни валутни търговци нормално излизат на пазара когато цените падат - назад на другите участници, което изглажда резултата от валутните обрати, демонстрира изследване на "Бенк ъф Джъпен ". Но когато залозите им излязат неправилни, резултатите могат да са избухливи. Те са уязвими на офанзиви и тъкмо подобен е бил казусът на 3 януари по време на новогодишните празници в Япония. В "омагьосания " час сред приключването на комерсиалната сесия в Ню Йорк и отварянето на главните азиатски финансови центрове, вълна от ордери за продажба на турски лири и на австралийски долари против японски йени заляла пазара. Те разлюлели цените задоволително, с цел да задействат автоматизираната разпродажба на губещите позиции, което за минути трансформирало вълната в цунами. Това се случило, тъй като, от една страна, следпразничната търговия е доста ниско ликвидна. От друга обаче продажбите на йени против турски лири са скочили значително през последните три години, както и покупко-продажбите във валутните двойки евро/йена и австрал. долар/йена, сочат последните данни на Банката за интернационалните разплащания.
Защо "госпожа Ватанабе "
Мнозина се питат за какво тази валутна интензивност се приписва на "домакинята Ватанабе "? Обяснението е просто - това е една от най-разпространените семейства в Япония, сходно на Смит или Джоунс в английско-говорещите страни, а съпругите обичайно управляват разноските на семейството в страната.
Историята за "госпожа Ватанабе " на валутния пазар стартират да се популяризира още при започване на 90-е години на предишния век когато се пука икономическия балон в Япония и принуждава спестителите да се огледат за приходи от парите си оттатък акциите, парцелите и банковите сметки. Идеята за домакинята - валутен търговец, набира скорост и стартира да циркулира по-широко в средата на предишното десетилетие, когато смяна на финансовите правила улеснява достъпа на индивидите до търговия на валути.
Един от най-ярките участници в това занятие е цветарка от Токио, която излязла на валутния пазар, с цел да завоюва спомагателни пари. Начинанието й се оказало толкоз сполучливо, че тя "сложила в джоба си " доста валутни дилъри от известни интернационалните банки. И даже си "изкарала " затворническа присъда, тъй като не оповестила пред данъчните облаги за към 400 млн. йени.
Повечето самостоятелни валутни търговци в Япония са се научили да търгуват от семинари по Интернет, самообразование и огромни дози проби и неточности. Те изследват деликатно графики на техническия разбор за дневните трендове, употребяват информация от валутните уеб сайтове и търгуват посредством преносими компютри и мобилни телефони.
Свежа кръв
Въпреки че мъжете на междинна възраст са болшинство измежду дребните валутни търговци, на сцената стартират да излизат и по-млади вложители. Те нормално употребяват техники, известни като "скалпиране ", в разговорния език в Америка - "търговия на дребно ". Това е набиращ известност високоскоростен метод, при който се употребяват извънредно бързи компютри и се печели от дребни ценови придвижвания при непрекъснато пазаруване и пласиране валути в границите на секунди или минути.
В случая търговията е чисто техническа и не изисква следенето на фундаментални данни. При нея обаче е значима всяка секунда. От най-ниското до най-високото равнище цената на валутната двойка се трансформира едвам с 0.2%, което е задоволително за "скалпиращите " да извлекат облага. Заниманието е рисково и доходно...но му липсва "душа ".
За разлика от мълвата за "госпожа Ватанабе " множеството дребни валутни търговци са мъже на междинна възраст, привлечени на пазара от дългите години на прекомерно ниски лихвени проценти. Те се трудят на работните си места денем, а през нощта в къщи стоят пред екраните с вярата да обезпечат прилични приходи на фамилиите си в страна, в която банките не заплащат съвсем нищо за спестяванията им. Традиционно залагат стремително на високодоходни валути като турската лира, мексиканското песо и южноафриканския ранд, които болшинството играчи отвън Япония даже не поглеждат.
Индивидуалните играчи по предписание реализират по една транзакция на ден като употребяват специфични кредитни (margin) сметки, с които "попълват " скромните си депозити от към 100 хиляди йени (грубо 930 щ. долара) до 10 пъти по-висока от тази сума, твърди Такуя Канда - общоприет управител на Gaitame.Com Research Institute - част от водещата японска Интернет платформа за дребни вложители. Тяхната нормална тактика са покупко-продажбите "carry trade ", които стартират с продажбата на йени и с покупката на валути от страни с по-високи лихвени проценти с пари от сметките си. Движещият претекст на тези елементарни служащи е несигурното бъдеще и големите фискални дефицити на Япония, които заплашват пенсиите им. По оценка на Gaitame към 85% от търговците са мъже на възраст от 30 до 60 години. Сред тях има и дребна група от едри играчи, които купуват и продават валути в размери, сравними с интервенциите на локалните банки. Данни на Японската асоциация за финансови фючърси пък демонстрира, че тези margin - търговци реализират съвсем половината от всички валутни транзакции с неотложно осъществяване (spot) в Токио.
Японските дребни валутни търговци нормално излизат на пазара когато цените падат - назад на другите участници, което изглажда резултата от валутните обрати, демонстрира изследване на "Бенк ъф Джъпен ". Но когато залозите им излязат неправилни, резултатите могат да са избухливи. Те са уязвими на офанзиви и тъкмо подобен е бил казусът на 3 януари по време на новогодишните празници в Япония. В "омагьосания " час сред приключването на комерсиалната сесия в Ню Йорк и отварянето на главните азиатски финансови центрове, вълна от ордери за продажба на турски лири и на австралийски долари против японски йени заляла пазара. Те разлюлели цените задоволително, с цел да задействат автоматизираната разпродажба на губещите позиции, което за минути трансформирало вълната в цунами. Това се случило, тъй като, от една страна, следпразничната търговия е доста ниско ликвидна. От друга обаче продажбите на йени против турски лири са скочили значително през последните три години, както и покупко-продажбите във валутните двойки евро/йена и австрал. долар/йена, сочат последните данни на Банката за интернационалните разплащания.
Защо "госпожа Ватанабе "
Мнозина се питат за какво тази валутна интензивност се приписва на "домакинята Ватанабе "? Обяснението е просто - това е една от най-разпространените семейства в Япония, сходно на Смит или Джоунс в английско-говорещите страни, а съпругите обичайно управляват разноските на семейството в страната.
Историята за "госпожа Ватанабе " на валутния пазар стартират да се популяризира още при започване на 90-е години на предишния век когато се пука икономическия балон в Япония и принуждава спестителите да се огледат за приходи от парите си оттатък акциите, парцелите и банковите сметки. Идеята за домакинята - валутен търговец, набира скорост и стартира да циркулира по-широко в средата на предишното десетилетие, когато смяна на финансовите правила улеснява достъпа на индивидите до търговия на валути.
Един от най-ярките участници в това занятие е цветарка от Токио, която излязла на валутния пазар, с цел да завоюва спомагателни пари. Начинанието й се оказало толкоз сполучливо, че тя "сложила в джоба си " доста валутни дилъри от известни интернационалните банки. И даже си "изкарала " затворническа присъда, тъй като не оповестила пред данъчните облаги за към 400 млн. йени.
Повечето самостоятелни валутни търговци в Япония са се научили да търгуват от семинари по Интернет, самообразование и огромни дози проби и неточности. Те изследват деликатно графики на техническия разбор за дневните трендове, употребяват информация от валутните уеб сайтове и търгуват посредством преносими компютри и мобилни телефони.
Свежа кръв
Въпреки че мъжете на междинна възраст са болшинство измежду дребните валутни търговци, на сцената стартират да излизат и по-млади вложители. Те нормално употребяват техники, известни като "скалпиране ", в разговорния език в Америка - "търговия на дребно ". Това е набиращ известност високоскоростен метод, при който се употребяват извънредно бързи компютри и се печели от дребни ценови придвижвания при непрекъснато пазаруване и пласиране валути в границите на секунди или минути.
В случая търговията е чисто техническа и не изисква следенето на фундаментални данни. При нея обаче е значима всяка секунда. От най-ниското до най-високото равнище цената на валутната двойка се трансформира едвам с 0.2%, което е задоволително за "скалпиращите " да извлекат облага. Заниманието е рисково и доходно...но му липсва "душа ".
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ