Политическата 2018 година: Думи на вятъра
Популистката агитация обезсмисля връзката сред политика и ръководство. В нейната едноизмерна и скандализирана вероятност българският дневен ред съвсем изцяло изгуби очертанията си през изминаващата година. Политическото опълчване подмени напъните за създаване на съгласуваност и резултатност в ръководството.
Тази година бе белязана от ново ниво на партийна борба. Тя стартира в края на предходната година с напъните да бъде компрометирано българското председателство на Съвета на Европейския съюз и продължи да дефинира тона на политическия развой. Основният фактор на тази смяна е Българска социалистическа партия. Радикализирането на общественото говорене и лансирането на все по-открито популистки тези не реализира нито по-висока поддръжка за опозицията, нито докара до по-голяма успеваемост в нейното парламентарно наличие. Но способства значително за замъгляването на процеса на взимане на решения и задълбочи публичното съмнение в институциите.
Съществената идеологическа смяна в профила на Българска социалистическа партия е по посока на национал-популизма. Партията все по-отчетливо се стреми към поддръжка измежду гласоподавателите на националистическите партии, изчерпвайки левите си хрумвания с реториката на така наречен „ развъртян социализъм “ и насърчаването на носталгия по тоталитарния режим от руски вид. Тази смяна дефинира общото разположение на политическите партии при започване на предизборната акция за Европейския парламент. „ Визия за България “ се трансформира в изразителен маркер за тази промяна. Претенцията за стратегическа смяна, която се съдържа в този документ, в действителност не съставлява опция на ръководството.
В освободеното от Българска социалистическа партия пространство не желаят да навлязат нито АБВ, нито Движение 21, нито нови политически обединения. Изглежда, че както в Европа, по този начин и у нас социалистическите хрумвания наподобяват толкоз надълбоко и трайно компрометирани, че никой не желае директно да се свързва с тях.
ГЕРБ продължава да се измества по посока на илюзорния политически център, търсейки все по-често постигането на компромис, като в това време се пробва да поддържа съвсем изцяло изоставеното от десните обединения опълчване против пропагандата на Българска социалистическа партия. Липсата на стратегически сътрудник при изискванията на тежък съдружен формат на ръководство изтощава партията и постанова от ден на ден старания за опазване на явен политически профил на дясно-центристка национална партия.
Десните обединения съвсем изцяло изоставиха опълчването си против Българска социалистическа партия за сметка на рецензия към ръководството. Те се пробват да изградят новия си образ посредством спор за метода, по който ГЕРБ и Оперативна програма ръководят, само че това не наподобява задоволително, с цел да завоюват още веднъж доверието, даже на своите някогашни гласоподаватели. Докато те се пробват да се нареждат политически посредством рецензия на ръководството, сериозно висок остава делът на тези, които надълбоко се съмняват в това, че десните обединения в настоящия си тип биха могли да ръководят или даже единствено да бъдат ефикасен сътрудник на ГЕРБ.
Движение за права и свободи продължава да възвръща позициите си и да покачва въздействието си върху развиването на политическата обстановка. Като неминуем сътрудник на Българска социалистическа партия, само че и като индивид, на който ГЕРБ може да разчита, когато става въпрос за българското присъединяване в НАТО или Европейския съюз, Движението съумява да капитализира позицията си. През тази година Движение за права и свободи за малко радикализира позицията си по отношение на ръководещото болшинство, след което още веднъж наподобява готово да смекчи тона. То най-вероятно ще се придържа към тази тактичност и през идващите месеци преди европейските избори, разчитайки на относително добър резултат.
Една от най-интересните сюжетни линии на тази година е смяната в смисъла на партията Воля. Въпреки че това не притегли значително публично внимание, Воля се оказа първата българска партия, разпозната като сътрудник на най-големите европейски националистически обединения. Това я слага в ролята на директен съперник на НФСБ, Вътрешна македонска революционна организация и Атака, както и на гравитиращата към същото поле Българска социалистическа партия. Включването на Воля в борбата за доверието на тези общо към 16 % от всички български гласоподаватели, които симпатизират и вероятно биха подкрепили националистически обединения, прави това политическо поле остро конкурентно и в това време – стратегически значимо за това по какъв начин България ще способства за салдото на политическите сили в идващия Европейски парламент.
Развитието на политическата обстановка притегля повече публично внимание, в сравнение с значителните въпроси, свързани с качеството на ръководството. През тази година политическият хайлайф и администрацията демонстрираха, че са в положение да се активизират и да реализират съответни резултати в режима на председателството на Съвета на Европейския съюз. В същото време държавното управление не съумя да удържи постигнатия темп в месеците след края на дейната фаза на председателството. Това разреши да бъдат разгърнати серия от протестни сюжети, които съвсем изцяло замъглиха постигнатото в първата половина на годината.
Управленският дневен ред продължава да бъде съвсем неразграничим за болшинството от българските жители. През тази година държавното управление навлезе в значителната фаза на административната промяна. След срутва на Търговския указател, към тематиката за осведомителната обязаност и развиването на електронните услуги бяха подхванати доста значими дейности, в това число и във връзка с общото ръководство на съществуващите и непрестанно зараждащи регистри.
Тази година беше значима с подхванатите промени в областта на образованието, обществената политика и опазването на здравето. Подготвените промени в Закона за районното развиване всъщност ще основат освен ново разделяне на регионите за обмисляне, само че и нова основа за политиките на районно развиване. Този управнически дневен ред оказва директно въздействие върху качеството на живота на българските жители, само че той остава настрана от публичното внимание.
Публичното говорене изтощава все по-бързо смисъла на въпросите, свързани с ръководството, замествайки ги с политически оценки и партийно опълчване. Нито един път най-често задаваният през тази година въпрос за възможни предварителни избори не беше обвързван с качеството на ръководството или с решенията, от които действително зависи публичното богатство. Отговорите също нямаха връзка с ръководството, а с безкрайните сметки за трендовете в публичните настроения и ползите на съдружните сътрудници.
И през тази година диалогът за ръководството не съумя да господства в публичния спор. Това е проблем, тъй като от една страна управническите решения не съумяват да ангажират гражданското присъединяване, а от друга – болшинството от хората не престават да образуват своята визия за ръководството през призмата на политическите си пристрастия.
Нечленоразделното политическо говорене хвърля от ден на ден думи напразно, без да създава среда за управнически решения. Всяка от водените политики попада за малко в полезрението на обществото и то единствено посредством скандал - в случаите, когато някой не е обяснил както би трябвало нещо или когато нещо не се е случило по този начин, както е било планувано. Всъщност, в публичното мнение не се отразява цялостният развой на ръководството, а единствено обособените негови проблеми.
Политиците не желаят да приказват за ръководство, а администрацията избира да се придържа към строго процедурния си жанр. Това не е единствено проблем на информационни умения. Ако дадена поредност от управнически дейности не може да бъде обяснена разбираемо, това значи, че тя не е осмислена изцяло, а нейното осъществяване не се възприема като част от поредно прилагана тактика. Имаме толкоз доста тактики, че към този момент наподобява съвсем невероятно следенето на каквато и да било поредност при тяхното осъществяване.
И през тази година говоренето замъгляваше разбирането за това какво тъкмо се случва. Освен в случаите, когато това бе издирван резултат, публиката продължава да бъде все по този начин зле осведомена по отношение на дневния ред на ръководството, скептично настроена по отношение на вероятностите за развиване и податлива на пропагандни внушения, които на собствен ред се възпроизвеждат като политически и електорални настройки.
Тази година бе белязана от ново ниво на партийна борба. Тя стартира в края на предходната година с напъните да бъде компрометирано българското председателство на Съвета на Европейския съюз и продължи да дефинира тона на политическия развой. Основният фактор на тази смяна е Българска социалистическа партия. Радикализирането на общественото говорене и лансирането на все по-открито популистки тези не реализира нито по-висока поддръжка за опозицията, нито докара до по-голяма успеваемост в нейното парламентарно наличие. Но способства значително за замъгляването на процеса на взимане на решения и задълбочи публичното съмнение в институциите.
Съществената идеологическа смяна в профила на Българска социалистическа партия е по посока на национал-популизма. Партията все по-отчетливо се стреми към поддръжка измежду гласоподавателите на националистическите партии, изчерпвайки левите си хрумвания с реториката на така наречен „ развъртян социализъм “ и насърчаването на носталгия по тоталитарния режим от руски вид. Тази смяна дефинира общото разположение на политическите партии при започване на предизборната акция за Европейския парламент. „ Визия за България “ се трансформира в изразителен маркер за тази промяна. Претенцията за стратегическа смяна, която се съдържа в този документ, в действителност не съставлява опция на ръководството.
В освободеното от Българска социалистическа партия пространство не желаят да навлязат нито АБВ, нито Движение 21, нито нови политически обединения. Изглежда, че както в Европа, по този начин и у нас социалистическите хрумвания наподобяват толкоз надълбоко и трайно компрометирани, че никой не желае директно да се свързва с тях.
ГЕРБ продължава да се измества по посока на илюзорния политически център, търсейки все по-често постигането на компромис, като в това време се пробва да поддържа съвсем изцяло изоставеното от десните обединения опълчване против пропагандата на Българска социалистическа партия. Липсата на стратегически сътрудник при изискванията на тежък съдружен формат на ръководство изтощава партията и постанова от ден на ден старания за опазване на явен политически профил на дясно-центристка национална партия.
Десните обединения съвсем изцяло изоставиха опълчването си против Българска социалистическа партия за сметка на рецензия към ръководството. Те се пробват да изградят новия си образ посредством спор за метода, по който ГЕРБ и Оперативна програма ръководят, само че това не наподобява задоволително, с цел да завоюват още веднъж доверието, даже на своите някогашни гласоподаватели. Докато те се пробват да се нареждат политически посредством рецензия на ръководството, сериозно висок остава делът на тези, които надълбоко се съмняват в това, че десните обединения в настоящия си тип биха могли да ръководят или даже единствено да бъдат ефикасен сътрудник на ГЕРБ.
Движение за права и свободи продължава да възвръща позициите си и да покачва въздействието си върху развиването на политическата обстановка. Като неминуем сътрудник на Българска социалистическа партия, само че и като индивид, на който ГЕРБ може да разчита, когато става въпрос за българското присъединяване в НАТО или Европейския съюз, Движението съумява да капитализира позицията си. През тази година Движение за права и свободи за малко радикализира позицията си по отношение на ръководещото болшинство, след което още веднъж наподобява готово да смекчи тона. То най-вероятно ще се придържа към тази тактичност и през идващите месеци преди европейските избори, разчитайки на относително добър резултат.
Една от най-интересните сюжетни линии на тази година е смяната в смисъла на партията Воля. Въпреки че това не притегли значително публично внимание, Воля се оказа първата българска партия, разпозната като сътрудник на най-големите европейски националистически обединения. Това я слага в ролята на директен съперник на НФСБ, Вътрешна македонска революционна организация и Атака, както и на гравитиращата към същото поле Българска социалистическа партия. Включването на Воля в борбата за доверието на тези общо към 16 % от всички български гласоподаватели, които симпатизират и вероятно биха подкрепили националистически обединения, прави това политическо поле остро конкурентно и в това време – стратегически значимо за това по какъв начин България ще способства за салдото на политическите сили в идващия Европейски парламент.
Развитието на политическата обстановка притегля повече публично внимание, в сравнение с значителните въпроси, свързани с качеството на ръководството. През тази година политическият хайлайф и администрацията демонстрираха, че са в положение да се активизират и да реализират съответни резултати в режима на председателството на Съвета на Европейския съюз. В същото време държавното управление не съумя да удържи постигнатия темп в месеците след края на дейната фаза на председателството. Това разреши да бъдат разгърнати серия от протестни сюжети, които съвсем изцяло замъглиха постигнатото в първата половина на годината.
Управленският дневен ред продължава да бъде съвсем неразграничим за болшинството от българските жители. През тази година държавното управление навлезе в значителната фаза на административната промяна. След срутва на Търговския указател, към тематиката за осведомителната обязаност и развиването на електронните услуги бяха подхванати доста значими дейности, в това число и във връзка с общото ръководство на съществуващите и непрестанно зараждащи регистри.
Тази година беше значима с подхванатите промени в областта на образованието, обществената политика и опазването на здравето. Подготвените промени в Закона за районното развиване всъщност ще основат освен ново разделяне на регионите за обмисляне, само че и нова основа за политиките на районно развиване. Този управнически дневен ред оказва директно въздействие върху качеството на живота на българските жители, само че той остава настрана от публичното внимание.
Публичното говорене изтощава все по-бързо смисъла на въпросите, свързани с ръководството, замествайки ги с политически оценки и партийно опълчване. Нито един път най-често задаваният през тази година въпрос за възможни предварителни избори не беше обвързван с качеството на ръководството или с решенията, от които действително зависи публичното богатство. Отговорите също нямаха връзка с ръководството, а с безкрайните сметки за трендовете в публичните настроения и ползите на съдружните сътрудници.
И през тази година диалогът за ръководството не съумя да господства в публичния спор. Това е проблем, тъй като от една страна управническите решения не съумяват да ангажират гражданското присъединяване, а от друга – болшинството от хората не престават да образуват своята визия за ръководството през призмата на политическите си пристрастия.
Нечленоразделното политическо говорене хвърля от ден на ден думи напразно, без да създава среда за управнически решения. Всяка от водените политики попада за малко в полезрението на обществото и то единствено посредством скандал - в случаите, когато някой не е обяснил както би трябвало нещо или когато нещо не се е случило по този начин, както е било планувано. Всъщност, в публичното мнение не се отразява цялостният развой на ръководството, а единствено обособените негови проблеми.
Политиците не желаят да приказват за ръководство, а администрацията избира да се придържа към строго процедурния си жанр. Това не е единствено проблем на информационни умения. Ако дадена поредност от управнически дейности не може да бъде обяснена разбираемо, това значи, че тя не е осмислена изцяло, а нейното осъществяване не се възприема като част от поредно прилагана тактика. Имаме толкоз доста тактики, че към този момент наподобява съвсем невероятно следенето на каквато и да било поредност при тяхното осъществяване.
И през тази година говоренето замъгляваше разбирането за това какво тъкмо се случва. Освен в случаите, когато това бе издирван резултат, публиката продължава да бъде все по този начин зле осведомена по отношение на дневния ред на ръководството, скептично настроена по отношение на вероятностите за развиване и податлива на пропагандни внушения, които на собствен ред се възпроизвеждат като политически и електорални настройки.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ