Поправката ЧЕЗ, както наричат в обществото последните промени в Закона

Поправката " ЧЕЗ ", както назовават в обществото последните промени в Закона за енергетиката, прокарани в Народно събрание с единствената цел да се дадат пълномощия на КЕВР да спре договорката „ ЧЕЗ-ИНЕРКОМ “, е неприложима. Това излиза наяве от разбор на специалиста по енергийна политика Славчо Нейков, оповестен в mediapool.bg.

По мнението на Нейков тази корекция към този момент основава институционални проблеми. " Трябва ли политиците да чакат да сътвори и финансови тежести за страната, с цел да я анулират? ", пита той.

Политически напън

Сама по себе си поправката " ЧЕЗ " съставлява противоречива интервенция на страната в частно-правни връзки. Според измененията Комисията за енергийно и водно контролиране /КЕВР/ към този момент може „ да позволява дейности по предписание с дялове и акции, представляващи повече от 20 на 100 от капитала на търговски сдружения които реализират лицензионна активност по транспорт и систематизиране на електрическа, топлинна сила или газ, с оглед гарантиране сигурността на доставките, отбраната на националната сигурност и публичния ред “.

Съмнителната правомерност и невъзможността за използването на този текст основават опасности - институционални, финансови - за държавния бюджет, както и цялостната среда за бизнес в страната.

Дни след приемането му към този момент беше декларирано, включително и от подкрепили го депутати, че текстът в този му тип е изцяло неупотребим – и това беше индиректното самопризнание, че той е признат най-много по политически аргументи, разяснява Славчо Нейков.

Това се удостоверява и от импортираната от Българска социалистическа партия подписка, с която желае от КЕВР договорката ЧЕЗ-ИНЕРКОМ да бъде спряна на съображение точно новото й пълномощие - проява на политически напън върху сякаш самостоятелния енергиен регулатор, неприемлива от правна позиция. Отделен е въпросът до каква степен текстът изобщо е съотносим към съответната договорка, отбелязва създателят.

За това приказва и изявлението на президента Румен Радев, който в изявление за Българска телеграфна агенция от вторник на въпрос за сдлеката с ЧЕЗ дава отговор: " Кой стои действително зад тази договорка и кой даде политически гаранции. Защото без тях на всички ни е ясно, че тя няма по какъв начин въобще да тръгне ". Така президентът на процедура упреква освен ръководещите, само че и всички политически сили в страната, които под една или друга форма са взели участие във властта. Той оповестява като аксиома - т.е. факт, който не предстои на подозрение, че една договорка сред частни субекти в България не може да се случи без политическа защита. Ако има съответни обстоятелства и доказателства за това, президентът би трябвало да сезира прокуратурата, закото става въпрос за чиста форма на корупция. Другото значи политическо говорене, чиято цел е да настройва публичното мнение в избрана посока - обслужване на политически и стопански ползи на Българска социалистическа партия, разясняват анализатори.

Припомняме, че сходен вид реакции на политическо равнище липсваха при продажбата на активите на ЕОН, както и на остатъчния пакет акции на ЕРП.

През предходната седмица депутати са обсъждали още веднъж опцията да натоварят министъра на енергетиката със задачата да обезпечи изработването на критерии и периоди за осъществяване на цитирания текст. Министър Петкова надали ще се съгласи да поеме тази тежест, само че даже да има предпочитание да извърши безумната концепция, не би могла да го направи. И освен тя, а и КЕВР - тъй като законът не планува сходни компетенции, счита Славчо Нейков.

Рискове за институциите, пазара и средата за бизнес

Независимо по какъв начин и за какво е признат, текстът в този му тип не трябва да се подценява от позиция на заплахите, които крие, и признаците, които показва.

1. Намесата на страната в частни покупко-продажби опонира на правилата на пазара. Именно спазването на правилата на пазара и конкуренцията са основата за икономическата интензивност, вложенията и развиването на бизнеса в стопанската система и в енергетиката в частност. Според Славчо Нейков от тази корекция в Закона за енергетиката е видно, че за някои хора думата „ пазар “ към момента е много нереална. " Забравя се, че и в енергетиката тази дума може да се отнася освен например до търговията с ток, а и до смяна на собствеността на капитала. В публичното схващане – а очевидно и на политическо равнище - следва от ден на ден да се схване мисълта, че въпросът кой тъкмо е притежателят на дадени активи може да има все по-променлив отговор – тържищата са за това. А и действително, в случай че се съблюдава законът, този въпрос би следвало да се възприема като все по-маловажен ", разяснява специалистът.

2. КЕВР получава отговорности, за които не е екипирана - по този начин изискваните от регулатора дейности са освен административно сложни, само че и със противоречива правомерност и успеваемост. А това може да докара до съществени имуществени искания против страната.

3. Очертава се рецесия на институционалната подготвеност, при която страната (чрез КЕВР) може да се окаже отговорна на база на арбитражни или правосъдни решения заради обстановка, която самата тя си е основала (чрез Парламента).

Парламентът бързо да реши дали не е по-добре въпросният текст да бъде анулиран като мъртвороден и нездравословен, предлага специалистът.