Библиотеката в Малмьо
Попаднах в Малмьо инцидентно. Откакто има евтини полети, постоянно без багаж и доста обсъждане, пипвам самолета и се озовавам някъде, където нямам никаква работа. Обикновено преглеждам руини, исторически забележителности, архитектура. Но в никакъв случай не съм си представял, че мястото, което най-вече ще ме впечатли и просълзи, ще е градската библиотека.
Бях чувал за нея. Малкото ми познати, които бяха стигали до Малмьо, ми бяха казвали, че е нещо извънредно. Затова чаках, че ще видя красива и уютна постройка. Но не постройката, а това какъв брой общодостъпно, демократично и user friendly е знанието предизвиква културния потрес.
Малмьо е третият по величина град в Швеция, популацията му е 320 000 души. Близо 20% са чужденци - най-вече са датчаните, а по-късно югославяните, в случай че броим дружно всички емигранти и потомците им от някогашните югославски републики, най-известният от които несъмнено е Златан Ибрахимович.
Макар да се води в Швеция, на процедура Малмьо е повече обвързван с Дания. Със столицата Копенхаген ги дели единствено един мост и ги свързва общ градски превоз, като влаковете сред двете страни са през 20 минути и стопират на всяка спирка. Тъй като цените на парцелите са по-ниски, към 15 000 датчани са се преселили в Малмьо в последните години и пътуват всеки ден до работа в Копенхаген.
Малмьо нормално е и дестинацията, в която усядат множеството бежанци, запъти ли се към Швеция - тези сирийци и иракчани, от които предходната година толкоз се страхувахме, че ще ни залеят и претопят.
Макар в отстоящия на няколко километра Копенхаген времето съвсем постоянно да е меко и температурата рядко да слиза под нулата, в Малмьо съвсем постоянно духа мощен рязък вятър. Усещането е като за доста студено място и по никакъв начин не става да прекарваш доста време на открито.
Както на всички места в Скандинавието, съвсем няма кръчми - в лутеранската просвета те са място на непростим лукс, а не хоремаг за обществени контакти.
В множеството скандинавски градове мястото за обществени контакти е църквата. Не, че в Малмьо църквите са малко, само че в град с толкоз православни и мюсюлмани, надали биха били най-подходящото място за създаване на едно интегрирано общество. Затова общественият живот се случва в библиотеката.
Гледайки я от центъра, тя е елементарна, красива остаряла постройка. Когато я заобиколиш, виждаш, че до нея е залепена модернистична нова, с големи прозорци.
През зимата множеството публични здания в Швеция затварят в 15 ч, единствено библиотеката работи до 20 ч.
Входът е безусловно безвъзмезден. Не се минава никакви инспекции. Просто влизаш.
За разлика от нашите библиотеки, не попадаш в салон с чекмеджета, няма потребност да ровиш в картотеката, да поръчваш книги и да чакаш 40 минути в кафенето да ти ги донесат. Попадаш напряко измежду рафтовете, подредени в зали с големи прозорци, гледащи към парка, с пръснати столчета и масички сред тях. Придърпваш си столчето, където ти харесва, издърпаш си книгата, която ти харесва, и четеш.
Като изкушен от книгите човек, съм прекарвал доста време в българските библиотеки и ги обичам. Но влизайки в тях, по-скоро хлопваш вратата на суетния свят и се потапяш в друга галактика. В Малмьо е тъкмо противоположното. Влизаш в библиотеката, тъй като целият град е там. Всички четат. Тук можеш да срещнеш хора, тук можеш да размениш злословия, тук можеш да видиш какво четат и от какво се интересуват хората.
Огромна е залата за вестници и списания. Има какво ли не от целия свят - от съветска политическа агитация до високоспециализирани медицински списания, днешният сръбски или норвежки вестник.
Десетки зали са като тогавашните наши компютърни клубове. Зад компютри с големи екрани един до различен седят дядо, който си ревизира имейла, мустакат чичка, който гледа криминале, и младеж, който си играе на някаква игра.
Най-обширната зала е за компютърен дизайн. Там, с изключение на най-мощните компютри, има картони, цветни листа, ножици - всичко, което ти е нужно, с цел да сглобиш макет или презентация.
Навсякъде има скенери и принтери. И те са безвъзмездни.
Десетки лавици са за аудиокниги. Сядаш на някой от стотиците компютри, вкарваш диска и слушаш.
В Швеция, както и в Дания, торентите са неразрешени. За сметка на това в библиотеката можеш да вземеш какъвто диск си поискаш, а каталогът евентуално включва десетки хиляди заглавия. Десетки хиляди са и филмите за гледане - част от тях на CD, други - в мрежата на библиотеката.
Да притежаваш е разкош, да ползваш е неотменно човешко право, е философията на скандинавците. Всяка книга, всеки диск и всеки филм от библиотеката може да се вземе за у дома. Вероятно има изключения за доста скъпи издания, само че и по този начин да е, това е направено дискретно и не нарушава чувството ти, че всичко в градската библиотека е и твое.
Всяка от книгите има чип на задната корица. За да я заемеш, е належащо единствено да я чекираш като в супермаркет. Когато я връщаш, още веднъж самичък я чекираш и я пускаш на една лента, сходна на тази при скенерите на летището. Нататък лентата си я води до вярната секция.
Трудно е да се каже дали множеството от книгите са на шведски, или на британски. В Швеция, както и в Дания, знаенето на британски (а и на немски) е толкоз всеобщо, че в действителност хората не го виждат, то върви като нещо естествено. Затова книгите на британски, немски, шведски и датски са смесени по рафтовете.
За останалите 60 езика има обособени секции. Тези, от които в библиотеката има по-малко книги, са обединени в ниши по няколко. Българският е дружно с подари, грузински, китайски, хинди, иврит и идиш. Книгите на български са десетина. Най-големите секции, както може да се чака, са книгите на съветски, арабски и сръбски. Разнообразието е главозамайващо - от готварски книги до тежка философия.
Говорихме по-нагоре за арабите, от които толкоз се страхувахме, че ще ни претопят, а те взеха, че ни подминаха и отидоха в Швеция. В библиотеката са десетки. Майки, които седят и четат, младежи със слушалки, които слушат музика, младежи, които си играят на компютър, бебета, които си играят с кубчета в стаите за най-малките. Не по-малко са и чернокожите. Четат. Не наподобяват като да са претопили шведите. В тоя мраз и яростен вятър библиотеката е мястото, където могат да прекарват гратис часове наред на топло. И те четат, тъй като всички това вършат. Първоначално кой на какъвто език може, а след това всички научават шведски.
Библиотеката има зали за деца от всички възрасти. Това е залата за деца от 9 до 13 година Освен книги, в нея има игри, филми. Огромна част от времето на децата в Малмьо минава в градската библиотека. Тук си уреждат срещите с приятелчетата си да си играят, тук пишат домашните си.
В залата с вестниците и енциклопедиите слушам и българска тирада. Обръщам се и се пробвам по лицата да установя кои са българите. Не мога да позная. Всеки четящ човек придобива един замислен ореол, който замъглява антропологичните му черти, по които другояче елементарно на летището или на гарата познаваш кой от коя нация е.
Пътят на емигриралите в България стартира на пазара или на гарата. В Швеция стартира в библиотеката.
На излизане си давам обещание, че в случай че в миналото в тази страна тъкмо от мен зависи какво да се построи, ще упорствам да е библиотека като тази в Малмьо.
Постфактум проверявам мненията в TripAdvisor за библиотеката. Както чакам, туристи от всевъзможни страни охкат и ахкат какъв брой са впечатлени. А един швед им дава отговор: " За вас, задграничните гости, библиотеката е положително място да разберете за какво ние, шведите, на драго сърце плащаме налози - тъй като против тях получаваме назад доста повече ".
Бях чувал за нея. Малкото ми познати, които бяха стигали до Малмьо, ми бяха казвали, че е нещо извънредно. Затова чаках, че ще видя красива и уютна постройка. Но не постройката, а това какъв брой общодостъпно, демократично и user friendly е знанието предизвиква културния потрес.
Малмьо е третият по величина град в Швеция, популацията му е 320 000 души. Близо 20% са чужденци - най-вече са датчаните, а по-късно югославяните, в случай че броим дружно всички емигранти и потомците им от някогашните югославски републики, най-известният от които несъмнено е Златан Ибрахимович.
Макар да се води в Швеция, на процедура Малмьо е повече обвързван с Дания. Със столицата Копенхаген ги дели единствено един мост и ги свързва общ градски превоз, като влаковете сред двете страни са през 20 минути и стопират на всяка спирка. Тъй като цените на парцелите са по-ниски, към 15 000 датчани са се преселили в Малмьо в последните години и пътуват всеки ден до работа в Копенхаген.
Малмьо нормално е и дестинацията, в която усядат множеството бежанци, запъти ли се към Швеция - тези сирийци и иракчани, от които предходната година толкоз се страхувахме, че ще ни залеят и претопят.
Макар в отстоящия на няколко километра Копенхаген времето съвсем постоянно да е меко и температурата рядко да слиза под нулата, в Малмьо съвсем постоянно духа мощен рязък вятър. Усещането е като за доста студено място и по никакъв начин не става да прекарваш доста време на открито.
Както на всички места в Скандинавието, съвсем няма кръчми - в лутеранската просвета те са място на непростим лукс, а не хоремаг за обществени контакти.
В множеството скандинавски градове мястото за обществени контакти е църквата. Не, че в Малмьо църквите са малко, само че в град с толкоз православни и мюсюлмани, надали биха били най-подходящото място за създаване на едно интегрирано общество. Затова общественият живот се случва в библиотеката.
Гледайки я от центъра, тя е елементарна, красива остаряла постройка. Когато я заобиколиш, виждаш, че до нея е залепена модернистична нова, с големи прозорци.
През зимата множеството публични здания в Швеция затварят в 15 ч, единствено библиотеката работи до 20 ч.
Входът е безусловно безвъзмезден. Не се минава никакви инспекции. Просто влизаш.
За разлика от нашите библиотеки, не попадаш в салон с чекмеджета, няма потребност да ровиш в картотеката, да поръчваш книги и да чакаш 40 минути в кафенето да ти ги донесат. Попадаш напряко измежду рафтовете, подредени в зали с големи прозорци, гледащи към парка, с пръснати столчета и масички сред тях. Придърпваш си столчето, където ти харесва, издърпаш си книгата, която ти харесва, и четеш.
Като изкушен от книгите човек, съм прекарвал доста време в българските библиотеки и ги обичам. Но влизайки в тях, по-скоро хлопваш вратата на суетния свят и се потапяш в друга галактика. В Малмьо е тъкмо противоположното. Влизаш в библиотеката, тъй като целият град е там. Всички четат. Тук можеш да срещнеш хора, тук можеш да размениш злословия, тук можеш да видиш какво четат и от какво се интересуват хората.
Огромна е залата за вестници и списания. Има какво ли не от целия свят - от съветска политическа агитация до високоспециализирани медицински списания, днешният сръбски или норвежки вестник.
Десетки зали са като тогавашните наши компютърни клубове. Зад компютри с големи екрани един до различен седят дядо, който си ревизира имейла, мустакат чичка, който гледа криминале, и младеж, който си играе на някаква игра.
Най-обширната зала е за компютърен дизайн. Там, с изключение на най-мощните компютри, има картони, цветни листа, ножици - всичко, което ти е нужно, с цел да сглобиш макет или презентация.
Навсякъде има скенери и принтери. И те са безвъзмездни.
Десетки лавици са за аудиокниги. Сядаш на някой от стотиците компютри, вкарваш диска и слушаш.
В Швеция, както и в Дания, торентите са неразрешени. За сметка на това в библиотеката можеш да вземеш какъвто диск си поискаш, а каталогът евентуално включва десетки хиляди заглавия. Десетки хиляди са и филмите за гледане - част от тях на CD, други - в мрежата на библиотеката.
Да притежаваш е разкош, да ползваш е неотменно човешко право, е философията на скандинавците. Всяка книга, всеки диск и всеки филм от библиотеката може да се вземе за у дома. Вероятно има изключения за доста скъпи издания, само че и по този начин да е, това е направено дискретно и не нарушава чувството ти, че всичко в градската библиотека е и твое.
Всяка от книгите има чип на задната корица. За да я заемеш, е належащо единствено да я чекираш като в супермаркет. Когато я връщаш, още веднъж самичък я чекираш и я пускаш на една лента, сходна на тази при скенерите на летището. Нататък лентата си я води до вярната секция.
Трудно е да се каже дали множеството от книгите са на шведски, или на британски. В Швеция, както и в Дания, знаенето на британски (а и на немски) е толкоз всеобщо, че в действителност хората не го виждат, то върви като нещо естествено. Затова книгите на британски, немски, шведски и датски са смесени по рафтовете.
За останалите 60 езика има обособени секции. Тези, от които в библиотеката има по-малко книги, са обединени в ниши по няколко. Българският е дружно с подари, грузински, китайски, хинди, иврит и идиш. Книгите на български са десетина. Най-големите секции, както може да се чака, са книгите на съветски, арабски и сръбски. Разнообразието е главозамайващо - от готварски книги до тежка философия.
Говорихме по-нагоре за арабите, от които толкоз се страхувахме, че ще ни претопят, а те взеха, че ни подминаха и отидоха в Швеция. В библиотеката са десетки. Майки, които седят и четат, младежи със слушалки, които слушат музика, младежи, които си играят на компютър, бебета, които си играят с кубчета в стаите за най-малките. Не по-малко са и чернокожите. Четат. Не наподобяват като да са претопили шведите. В тоя мраз и яростен вятър библиотеката е мястото, където могат да прекарват гратис часове наред на топло. И те четат, тъй като всички това вършат. Първоначално кой на какъвто език може, а след това всички научават шведски.
Библиотеката има зали за деца от всички възрасти. Това е залата за деца от 9 до 13 година Освен книги, в нея има игри, филми. Огромна част от времето на децата в Малмьо минава в градската библиотека. Тук си уреждат срещите с приятелчетата си да си играят, тук пишат домашните си.
В залата с вестниците и енциклопедиите слушам и българска тирада. Обръщам се и се пробвам по лицата да установя кои са българите. Не мога да позная. Всеки четящ човек придобива един замислен ореол, който замъглява антропологичните му черти, по които другояче елементарно на летището или на гарата познаваш кой от коя нация е.
Пътят на емигриралите в България стартира на пазара или на гарата. В Швеция стартира в библиотеката.
На излизане си давам обещание, че в случай че в миналото в тази страна тъкмо от мен зависи какво да се построи, ще упорствам да е библиотека като тази в Малмьо.
Постфактум проверявам мненията в TripAdvisor за библиотеката. Както чакам, туристи от всевъзможни страни охкат и ахкат какъв брой са впечатлени. А един швед им дава отговор: " За вас, задграничните гости, библиотеката е положително място да разберете за какво ние, шведите, на драго сърце плащаме налози - тъй като против тях получаваме назад доста повече ".
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ