Само в БЛИЦ: Звездата Светла Иванова разкри сензационни подробности за биологичната си майка, която откри след четвърт век търсене
Поп звездата Светла Иванова претърпя редица страсти, откакто съумя да прегърне биологичната си майка - Елена след 25 години търсене в края на предходната година. Изпълнителката на „ Любов и кафе ” споделя в извънредно изявление за БЛИЦ какъв брой време ѝ е лишило издирването на майка ѝ, през какви премеждия е минала и по какъв начин се усеща в този момент.
- Колко време издирвахте биологичната си майка, къде и по какъв метод?
- Отне ми четвърт век. Не мога да изброя методите, по които съм опитвала през годините – родственици, близки и другари, опити посредством държавни структури – съда, болничното заведение, дома, администрацията в града, в който съм родена, частни детективи….. И по този начин през годините все се сблъсквах с тайната на осиновяването и разпоредбите, основани от страната. Информацията, която получавах, беше частична и нищожна, от време на време погрешна, различен път украсена по мемоари, необективна.
С годините се събра количество информация, от която отпаднаха измислиците, украсените неща и субективните мемоари на мои близки и, когато в края на предходната година изплува за следващ път ново име – това на Елена, за следващ път не спях, вълнувах се, чаках и се молих. Благодарна съм на всички мои другари и родственици, които се бяха натоварили със задачата да ми оказват помощ и да събират информация. И най-много на родители ми, които ме отгледаха и възпитаха.
- Какво си мислехте през тези 25 години?
- Беше ми мъчно да пребивавам с тази загадка, случвало ми се е да се събуждам нощем, плачейки. Имах потребност да си отговоря на доста въпроси, свързани с корените ми, гените, наследствените заболявания… Търсех я, не тъй като не съм получила обич от родителите и роднините си, а тъй като имах потребност да знам от къде пристигам. От една страна се пробвах да нямам упования, от друга имах вяра, че ще е като мен. Кръвта вода не става, както споделят. Но единствено хора в сходна обстановка биха ме разбрали. Аз не съм непризнателен човек, само че умея и да прощавам.
През тези над 25 години проведено търсене допуснахме няколко неточности. Стигнахме до хора, които нямат нищо общо със обстановката. На няколко пъти претърпях едни и същи безредици - първоначално да бъда уверена, че съм намерила своята майка, само че доста бързо по-късно да се разочарова. Не усещах, че е тя.
Изпитвах нерешителност, мислих си какъв човек е… Вътрешно имах вяра и се надявах, че, в случай че е като мен, всичко ще се подреди. Подготвях се да бъда подготвена за всевъзможни разновидности. Разбрах едно - колкото и да си квалифициран, в никакъв случай не знаеш какво ще се случи. Колкото и труд да хвърлиш за нещо, нямаш ли и дребна доза шанс, нищо не се случва!
- Докато сте я търсели, несъмнено сте имали упования за нея? Припокриха ли се те или останахте сюрпризирана?
- Припокриха се, само че занапред ще се опознаваме. Дотук съм уверена, че е изстрадала доста около раздялата ни, не по нейна виновност. Изненадва ме какъв брой сила, обич и добрина има в нея. Усетих го за това малко време. Просто всичко това й е липсвало. Тя обича децата. Искала е да забременее, да осинови дете. Обича животните, обича живота и постоянно е обичала мен, където и да съм. Ето това чаках. Това търсих. А то в това време е търсило мен. Имам възприятието, че не сме се разделяли. Сякаш някой беше спрял на пауза това сред нас и 40 години по-късно натисна копчето и то продължи от там докъдето е стигнало.
- Какви бяха първите думи, които си разменихте при срещата Ви с нея?
- Когато ме пусна от прегръдката си и ме отдалечи за малко, ми сподели: „ Маменце, доста си красива “. Аз й отговорих: „ И ти “. Знаете, че за всяка майка нейното дете е най-хубаво, както и противоположното.
- Усещате ли аналогия сред себе си и нея?
- Да, с изключение на образно - в очите, усмивката, скулите, глезените, китките, ноктите, маниерите... Също и като характер си приличаме. За тези месеци нито един път не ми се оплака, което е присъщо и за мен, макар че имаше здравословни проблеми. Дори и тогава звучеше ведро и ходеше на работа, както аз върша. Умее да готви, обича да се грижи за всички към нея, даже и за хората, които не са й близки.
- Имате прелестни деца? Как одобряват те случилото се?
- С огромна наслада. Бях сигурна, че, щом наподобява на мен и като темперамент, ще я възприемат добре. Тя умее да съкратява дистанцията бързо. Много добър човек е. Щастливи са, че имат млада баба, която се държи като баба. И двете сме доста щастливи и връзките ни сега са като на същинска майка и щерка.
- Сега успокоихте ли се? Тази развръзка какво ви даде? Имате ли ентусиазъм за нови планове?
- Спокойствие на мен не ми е липсвало. Мисля, че съм балансиран и удобен човек. Не инцидентно преподавам йога. Човек не може да съобщи нещо, което не носи в себе си. Винаги работя по нещо ново. Не мога да не го върша. Дори и да желая, по-неспокойно ми е, в случай че не върша нищо, или в случай че имам някаква концепция, която не е осъществена.
На 1 Юни пред Народния спектакъл представям новата ми интерактивна „ Вълшебна брошура 2 “ от плана ми тананикаща йога за дребни и огромни. Преди седмица излезе и новото ми DVD „ Йога вкъщи “ за забързани дами със 7 практики по 20 минути за всеки ден от седмицата, както и дискът ми с релаксация за бременни. Завършвам третия си албум „ По пътя “ и с две думи си ходя по моя път. Не постоянно е лек, само че се надявам, че е в вярната посока.
Интервю на Цветина ДАНОВА, БЛИЦ
- Колко време издирвахте биологичната си майка, къде и по какъв метод?
- Отне ми четвърт век. Не мога да изброя методите, по които съм опитвала през годините – родственици, близки и другари, опити посредством държавни структури – съда, болничното заведение, дома, администрацията в града, в който съм родена, частни детективи….. И по този начин през годините все се сблъсквах с тайната на осиновяването и разпоредбите, основани от страната. Информацията, която получавах, беше частична и нищожна, от време на време погрешна, различен път украсена по мемоари, необективна.
С годините се събра количество информация, от която отпаднаха измислиците, украсените неща и субективните мемоари на мои близки и, когато в края на предходната година изплува за следващ път ново име – това на Елена, за следващ път не спях, вълнувах се, чаках и се молих. Благодарна съм на всички мои другари и родственици, които се бяха натоварили със задачата да ми оказват помощ и да събират информация. И най-много на родители ми, които ме отгледаха и възпитаха.
- Какво си мислехте през тези 25 години?
- Беше ми мъчно да пребивавам с тази загадка, случвало ми се е да се събуждам нощем, плачейки. Имах потребност да си отговоря на доста въпроси, свързани с корените ми, гените, наследствените заболявания… Търсех я, не тъй като не съм получила обич от родителите и роднините си, а тъй като имах потребност да знам от къде пристигам. От една страна се пробвах да нямам упования, от друга имах вяра, че ще е като мен. Кръвта вода не става, както споделят. Но единствено хора в сходна обстановка биха ме разбрали. Аз не съм непризнателен човек, само че умея и да прощавам.
През тези над 25 години проведено търсене допуснахме няколко неточности. Стигнахме до хора, които нямат нищо общо със обстановката. На няколко пъти претърпях едни и същи безредици - първоначално да бъда уверена, че съм намерила своята майка, само че доста бързо по-късно да се разочарова. Не усещах, че е тя.
Изпитвах нерешителност, мислих си какъв човек е… Вътрешно имах вяра и се надявах, че, в случай че е като мен, всичко ще се подреди. Подготвях се да бъда подготвена за всевъзможни разновидности. Разбрах едно - колкото и да си квалифициран, в никакъв случай не знаеш какво ще се случи. Колкото и труд да хвърлиш за нещо, нямаш ли и дребна доза шанс, нищо не се случва!
- Докато сте я търсели, несъмнено сте имали упования за нея? Припокриха ли се те или останахте сюрпризирана?
- Припокриха се, само че занапред ще се опознаваме. Дотук съм уверена, че е изстрадала доста около раздялата ни, не по нейна виновност. Изненадва ме какъв брой сила, обич и добрина има в нея. Усетих го за това малко време. Просто всичко това й е липсвало. Тя обича децата. Искала е да забременее, да осинови дете. Обича животните, обича живота и постоянно е обичала мен, където и да съм. Ето това чаках. Това търсих. А то в това време е търсило мен. Имам възприятието, че не сме се разделяли. Сякаш някой беше спрял на пауза това сред нас и 40 години по-късно натисна копчето и то продължи от там докъдето е стигнало.
- Какви бяха първите думи, които си разменихте при срещата Ви с нея?
- Когато ме пусна от прегръдката си и ме отдалечи за малко, ми сподели: „ Маменце, доста си красива “. Аз й отговорих: „ И ти “. Знаете, че за всяка майка нейното дете е най-хубаво, както и противоположното.
- Усещате ли аналогия сред себе си и нея?
- Да, с изключение на образно - в очите, усмивката, скулите, глезените, китките, ноктите, маниерите... Също и като характер си приличаме. За тези месеци нито един път не ми се оплака, което е присъщо и за мен, макар че имаше здравословни проблеми. Дори и тогава звучеше ведро и ходеше на работа, както аз върша. Умее да готви, обича да се грижи за всички към нея, даже и за хората, които не са й близки.
- Имате прелестни деца? Как одобряват те случилото се?
- С огромна наслада. Бях сигурна, че, щом наподобява на мен и като темперамент, ще я възприемат добре. Тя умее да съкратява дистанцията бързо. Много добър човек е. Щастливи са, че имат млада баба, която се държи като баба. И двете сме доста щастливи и връзките ни сега са като на същинска майка и щерка.
- Сега успокоихте ли се? Тази развръзка какво ви даде? Имате ли ентусиазъм за нови планове?
- Спокойствие на мен не ми е липсвало. Мисля, че съм балансиран и удобен човек. Не инцидентно преподавам йога. Човек не може да съобщи нещо, което не носи в себе си. Винаги работя по нещо ново. Не мога да не го върша. Дори и да желая, по-неспокойно ми е, в случай че не върша нищо, или в случай че имам някаква концепция, която не е осъществена.
На 1 Юни пред Народния спектакъл представям новата ми интерактивна „ Вълшебна брошура 2 “ от плана ми тананикаща йога за дребни и огромни. Преди седмица излезе и новото ми DVD „ Йога вкъщи “ за забързани дами със 7 практики по 20 минути за всеки ден от седмицата, както и дискът ми с релаксация за бременни. Завършвам третия си албум „ По пътя “ и с две думи си ходя по моя път. Не постоянно е лек, само че се надявам, че е в вярната посока.
Интервю на Цветина ДАНОВА, БЛИЦ
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ