Преторианците - първите телохранители в историята
Понятието "преторианци " от дълго време е станало нарицателно. Така назовават всекидневно персоналната защита на диктатора - бойците, които са опора на насилствената, основаваща се на принудата власт. Според един английски историк, претория са наричали палатката на пълководеца и мястото, на което тя е била издигана в лагера на войските в Древен Рим. Оттам идва и думата преторианци - като наименование на императорската армия. Това са първите бодигардове в историята.
Привилегии на доближени
Император Октавиан Август основава преторианската армия. В началото това били 9 кохорти от по 1000 бойци всяка. Те били смесени, т.е. в състава им влизали конници и пехотинци. Три кохорти били ситуирани в самия Рим, а останалите - в покрайнините му. Преторианците единствени можели да носят оръжие и служели като стража към двореца на императора, съпровождали го, когато той излизал от града, с цел да взе участие в обществени празненства и религиозни церемонии. Освен това преторианците взели участие във военните походи на императора.
Преторианците имали голям брой привилегии. Те служели не 20-25 години, както постоянните римски бойци, а към 15 години. Заплащането им било двойно по-високо от това на редовите легионери. Независимо от това преторианците в допълнение получавали от време на време огромни суми - по случай "кръгли " годишнини на императора, за рождения ден на наследника, послучай това, че е навършил пълноправие, във връзка реализирани от римляните победи и прочие
Преторианската армия била чудесно екипирана. Само преторианците имали право да употребяват "императорски пурпур " - т.е. пурпурна роба, когато давали часовой в императорския замък. Оръжието им било богато украсено със злато и сребро, парадният им шлем бил окичен с обилен гребен. За тях имало специфични казарми в Рим, в тяхна чест били сечени даже монети.
Да се секат такива монети се налагало в това число тъй като лакомията на преторианците нараствала от ден на ден с всеки идващ император. Калигула отпускал на всеки гвардеец 5000 денарии - двойно повече, в сравнение с получавали при Тиберий. След като Калигула бил погубен от заговорниците-преторианци и откакто те провъзгласили Клавдий за император, той заречен на всеки преторианец 15 000 сестерции /4000 денарии/. Да се събере такава сума било нереално и идващият император Пертинакс понижил ставката на 12 000 сестерции. Недоволните преторианци го умъртвили, въпреки че единствено три месеца преди този момент сами го сложили на императорския престол, отрязали главата му и я разнасяли из Рим.
След това ставките още веднъж почнали да порастват. В 193 година всичко това почнало доста да наподобява на наддаване: Сулпициан, тъст на убития император Пертинакс, предложил на всеки гвардеец 20 000 сестерции, само че Дидий Юлиан го надминал с оферта от 25 хиляди сестерции - по това време небивало огромна сума, равнявала се почти на заплатата на боец за няколко години. През идващите два месеца обаче Юлиан не могъл да се изплати на преторианците, по тази причина и не се намерило кой да го отбрани, когато Сенатът свалил императора, отдавайки желание на един от противниците му - пълководеца Луций Септимий Север.
В книгата "Преторианците " са разказани в най-големи детайлности своеволията и всевластието на преторианската армия, издигали и сваляли императори, вдъхвали боязън, ограбвали и избивали жителите на Рим. И в последна сметка издигнали на императорския престол един от своите среди - Марк Опелий Макрин, който през 217 година станал първият император, произлизащ от низшите прослойки на обществото, само че издигнал се до преториански префект. Впрочем, два века преди този момент един различен пълководец на преторианската армия - Сеян - на процедура управлявал империята в отсъствието на император Тиберий, чийто любим бил Сеян. Впоследствие той бил хвърлен в тюрма поради скрит план.
Императорът-преторианец
Затова пък сполучлив бил заговорът против император Каракала, проведен от командващия преторианците при започване на III век Макрин. Един от бодигардовете умъртвил Каракала, а останалите провъзгласили Макрин за император. Само че той не бил добър военачалник, а на римляните по това време им се налагало да водят многочислени войни. Войниците, надявали се на богати титли при успехите, които по този начин и не били реализирани, били разочаровани. Макрин живял не в Рим, а в Атиохия - богат, само че недодялан град на територията на днешна Турция. Когато в централните елементи на империята зародили брожения, Макрин се опитал да се добере до Рим, преоблечен като елементарен боец. Бил обаче оголен, хванат и погубен.
На всички тези "безобразия " на преторианците бил комплициран край чак през IV век, откакто император Константин разрушил узурпатора Максенций. Последният бил завзел императорския трон благодарение на преторианците. И естествено, идвайки на власт, Константин Велики разпуснал преторианската армия и наредил казармите им в Рим да бъдат сринати като "постоянно гнездо на метежи и разврат ".
Привилегии на доближени
Император Октавиан Август основава преторианската армия. В началото това били 9 кохорти от по 1000 бойци всяка. Те били смесени, т.е. в състава им влизали конници и пехотинци. Три кохорти били ситуирани в самия Рим, а останалите - в покрайнините му. Преторианците единствени можели да носят оръжие и служели като стража към двореца на императора, съпровождали го, когато той излизал от града, с цел да взе участие в обществени празненства и религиозни церемонии. Освен това преторианците взели участие във военните походи на императора.
Преторианците имали голям брой привилегии. Те служели не 20-25 години, както постоянните римски бойци, а към 15 години. Заплащането им било двойно по-високо от това на редовите легионери. Независимо от това преторианците в допълнение получавали от време на време огромни суми - по случай "кръгли " годишнини на императора, за рождения ден на наследника, послучай това, че е навършил пълноправие, във връзка реализирани от римляните победи и прочие
Преторианската армия била чудесно екипирана. Само преторианците имали право да употребяват "императорски пурпур " - т.е. пурпурна роба, когато давали часовой в императорския замък. Оръжието им било богато украсено със злато и сребро, парадният им шлем бил окичен с обилен гребен. За тях имало специфични казарми в Рим, в тяхна чест били сечени даже монети.
Да се секат такива монети се налагало в това число тъй като лакомията на преторианците нараствала от ден на ден с всеки идващ император. Калигула отпускал на всеки гвардеец 5000 денарии - двойно повече, в сравнение с получавали при Тиберий. След като Калигула бил погубен от заговорниците-преторианци и откакто те провъзгласили Клавдий за император, той заречен на всеки преторианец 15 000 сестерции /4000 денарии/. Да се събере такава сума било нереално и идващият император Пертинакс понижил ставката на 12 000 сестерции. Недоволните преторианци го умъртвили, въпреки че единствено три месеца преди този момент сами го сложили на императорския престол, отрязали главата му и я разнасяли из Рим.
След това ставките още веднъж почнали да порастват. В 193 година всичко това почнало доста да наподобява на наддаване: Сулпициан, тъст на убития император Пертинакс, предложил на всеки гвардеец 20 000 сестерции, само че Дидий Юлиан го надминал с оферта от 25 хиляди сестерции - по това време небивало огромна сума, равнявала се почти на заплатата на боец за няколко години. През идващите два месеца обаче Юлиан не могъл да се изплати на преторианците, по тази причина и не се намерило кой да го отбрани, когато Сенатът свалил императора, отдавайки желание на един от противниците му - пълководеца Луций Септимий Север.
В книгата "Преторианците " са разказани в най-големи детайлности своеволията и всевластието на преторианската армия, издигали и сваляли императори, вдъхвали боязън, ограбвали и избивали жителите на Рим. И в последна сметка издигнали на императорския престол един от своите среди - Марк Опелий Макрин, който през 217 година станал първият император, произлизащ от низшите прослойки на обществото, само че издигнал се до преториански префект. Впрочем, два века преди този момент един различен пълководец на преторианската армия - Сеян - на процедура управлявал империята в отсъствието на император Тиберий, чийто любим бил Сеян. Впоследствие той бил хвърлен в тюрма поради скрит план.
Императорът-преторианец
Затова пък сполучлив бил заговорът против император Каракала, проведен от командващия преторианците при започване на III век Макрин. Един от бодигардовете умъртвил Каракала, а останалите провъзгласили Макрин за император. Само че той не бил добър военачалник, а на римляните по това време им се налагало да водят многочислени войни. Войниците, надявали се на богати титли при успехите, които по този начин и не били реализирани, били разочаровани. Макрин живял не в Рим, а в Атиохия - богат, само че недодялан град на територията на днешна Турция. Когато в централните елементи на империята зародили брожения, Макрин се опитал да се добере до Рим, преоблечен като елементарен боец. Бил обаче оголен, хванат и погубен.
На всички тези "безобразия " на преторианците бил комплициран край чак през IV век, откакто император Константин разрушил узурпатора Максенций. Последният бил завзел императорския трон благодарение на преторианците. И естествено, идвайки на власт, Константин Велики разпуснал преторианската армия и наредил казармите им в Рим да бъдат сринати като "постоянно гнездо на метежи и разврат ".
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ