Истанбулската конвенция преследва домашното насилие*
Понятие „ трети пол “ в текста няма
Истанбулската спогодба стана мотив за доста полемики в публичното пространство в последните два дни. Аз избирам да я назовавам с дългото й име – Конвенция на Съвета на Европа за предварителна защита и битка с насилието над дами и домашното принуждение. Защото задачата на тази спогодба е точно да пази дамите от всички форми на принуждение и да предотвратява, преследва и отстранява насилието над дами и домашното принуждение.
Проблем, който визира освен България, а цяла Европа. В Европейския съюз една на всеки три дами над 15-годишна възраст е била физически или полово измъчвана, повече от всяка втора жена е била обект на полов тормоз и всяка 20та е била изнасилена. Въпреки че фокусът на конвенцията е върху всички форми на принуждение против дамите, което включва домашното принуждение, осъществено против дами, конвенцията признава, че жертва на домашно принуждение може да бъде всяко физическо лице, т.е. и мъже. Да не приказваме за броя на децата, които в случай че не са обект, стават очевидци на тези дейности. Трябва да имаме поради и обстоятелството, че доста от жертвите не влизат в тези статистики, тъй като не споделят за своите проблеми от боязън или позор. Но каквато и да е точната цифра, тормозът придобива все по-стряскащи размери, а следствията от него стават все по-сериозни. Този камшик на нашето общество би трябвало да бъде преборен и Истанбулската спогодба е интернационалният инструмент, който ще спомогне за справяне с насилието над дами.
За страдание, фокусът от същинския проблем с битката против насилието над дамите и тяхната дискриминация беше отклонен и ориентиран към несъществуващи проблеми, които по същността си са по-скоро плод на недоумение, от едвам са същински юридически проблеми.
В центъра на доста полемики е така наречен „ трети пол ”. Но такова разбиране в текста на цялата спогодба няма. Изрично в текста на обяснителния меморандум към Конвенцията се дефинира понятието „пол ”: „ В подтекста на тази спогодба терминът „пол“ (на англ. „ gender “), основаващ се на двата пола, мъже и дами, изяснява, че има и обществено конструирани функции, държание, действия и качества, които обещано общество смята за подобаващи за дамите и мъжете. ”
Срещаме понятия като „ стереотипни функции на пола ” в чл.12 и „ обществен пол ” в чл.4 (на англ. „ gender “, което на български се превежда единствено като „ пол “). Когато някой чуе определението „ обществен пол ”, незабавно си задава въпроса що е то и има ли почва у нас? Този термин е разбиране, употребявано в обществените науки за обозначаване на небиологични разлики сред дамите и мъжете – те могат да бъдат обществени, стопански, политически и т. н. В случая става въпрос за това, че при използването на ограниченията за отбрана на правата на жертвите не би трябвало да има никаква дискриминация, учредена на пол, обществен пол, раса и т. н. Тоест не може да бъде отказано право на помощ или подпомагане на жертва на домашно принуждение въз основата на изброените учредения. Не можем никога да приказваме за въвеждането и признаването на „ трети пол ”.
Може би експертите в тази област ще създадат по-задълбочен разбор. Но това, което мога да кажа сигурно е, че Конвенцията за предварителна защита и битка с насилието над дами и домашното принуждение не постанова обвързване за България да признае „ трети пол ” или да признае еднополовите бракове. На процедура на никое място в текста не се засягат въпросите за гражданското положение като брак или фамилно общуване и други
Относно предприемането на ограничения от страните за поощряване на промени в обществените и културни модели на държание на дамите и мъжете за премахване на предубеждения, традиции, обичаи и всевъзможни други практики, учредени на концепцията за непълноценност на дамите или на „ стереотипни функции на мъжете и дамите ” – също не виждам никакви терзания. Изследванията демонстрират, че избрани функции или стандарти възпроизвеждат нежелани и нездравословни практики и способстват за превръщането на насилието против дамите в нещо задоволително. По този метод се цели да се разбият стандартите залегнали в доста общества: момичето си играе с кукли, дамата готви и чисти, гледа децата, дамата печели по-малко за същата работа, дамата е подвластна от мъжа, дамата е по-низшестояща… и по този начин до момента в който стигнем до мъжът има право да я удари, тъй като е мъж…. На тези стандарти би трябвало да се постави край.
Страхът, че ще би трябвало да променим значително нашето законодателство също е безпочвен. Според Конвенцията страните включват в националните си конституции или в друго уместно законодателство правилото за равнопоставеност сред дамите и мъжете и обезпечават практическото използване на този принцип.
България от дълго време е въвела законови гаранции за равнопоставеност на половете и равно отнасяне на дамите и мъжете. Такива разпореждания се съдържат в Конституцията на Република България, Кодекса на труда, Кодекса за обществено обезпечаване, към този момент упоменатия Закон за отбрана от дискриминация, Закона за обществено подкрепяне, Закона за поощряване на заетостта, Закона за отбрана от домашното принуждение, Закона за държавния чиновник и редица други специфични и секторни закони. Истанбулската спогодба като юридически инструмент може единствено да усъвършенства, към този момент съществуващото у нас законодателство в тази област.
Силна поддръжка за ратификацията на Конвенцията от Европейски Съюз изрече и Европейският парламент, който я одобри с огромно болшинство от 489 гласа.
В тази връзка учудваща е позицията на госпожа Корнелия Нинова, имайки поради, че цялата група на социалистите (без един) в Европейския парламент са подкрепили резолюцията за ратификация на конвенцията от Европейския съюз през месец септември, включително и българските евродепутати социалисти – Сергей Станишев, Петър Курумбашев и Момчил Неков (Георги Пирински не е дал своя вот, б.а.). Ратификацията на Конвенцията са подкрепили и Европейската национална партия, Групата на либералите и демократите, както и част от Групата на консерваторите в Европейския парламент. Г-н Джамбазки е дал своя вот въздържал се.
Европейският парламент приканва настоятелно страните членки да ускорят договарянията по отношение на утвърждението и използването на Конвенцията от Истанбул. Тази огромна поддръжка за отбрана на европейските полезности и обичаи не може да бъде отречена и отхвърлена с лека ръка. За следващ път госпожа Нинова заема очевидно противоположна позиция на тази на европейските социалисти. Тя застава в отбрана на обичаи и стандарти, които дават право на мъжа да изпие три ракии и да пребие дамата, тъй като по този начин е признато. Г-жо Нинова, това ли са вашите „ европейски “ полезности?
Важното през днешния ден е да се борим против насилието над дамите и тяхната дискриминация, всичко останало изказано по тематиката просто са политически опити за дискрeдитиране на държавното управление. Конвенцията за предварителна защита и битка с насилието над дами и домашното принуждение е подписана от Европейския съюз и 44 страни членки на Съвета на Европа, единствено Русия, Азербайджан и Армения не са я подписали. А 28 към този момент са я утвърдили. Надявам се България да бъде 29-та страна.
*Заглавието е на редакцията.
Истанбулската спогодба стана мотив за доста полемики в публичното пространство в последните два дни. Аз избирам да я назовавам с дългото й име – Конвенция на Съвета на Европа за предварителна защита и битка с насилието над дами и домашното принуждение. Защото задачата на тази спогодба е точно да пази дамите от всички форми на принуждение и да предотвратява, преследва и отстранява насилието над дами и домашното принуждение.
Проблем, който визира освен България, а цяла Европа. В Европейския съюз една на всеки три дами над 15-годишна възраст е била физически или полово измъчвана, повече от всяка втора жена е била обект на полов тормоз и всяка 20та е била изнасилена. Въпреки че фокусът на конвенцията е върху всички форми на принуждение против дамите, което включва домашното принуждение, осъществено против дами, конвенцията признава, че жертва на домашно принуждение може да бъде всяко физическо лице, т.е. и мъже. Да не приказваме за броя на децата, които в случай че не са обект, стават очевидци на тези дейности. Трябва да имаме поради и обстоятелството, че доста от жертвите не влизат в тези статистики, тъй като не споделят за своите проблеми от боязън или позор. Но каквато и да е точната цифра, тормозът придобива все по-стряскащи размери, а следствията от него стават все по-сериозни. Този камшик на нашето общество би трябвало да бъде преборен и Истанбулската спогодба е интернационалният инструмент, който ще спомогне за справяне с насилието над дами.
За страдание, фокусът от същинския проблем с битката против насилието над дамите и тяхната дискриминация беше отклонен и ориентиран към несъществуващи проблеми, които по същността си са по-скоро плод на недоумение, от едвам са същински юридически проблеми.
В центъра на доста полемики е така наречен „ трети пол ”. Но такова разбиране в текста на цялата спогодба няма. Изрично в текста на обяснителния меморандум към Конвенцията се дефинира понятието „пол ”: „ В подтекста на тази спогодба терминът „пол“ (на англ. „ gender “), основаващ се на двата пола, мъже и дами, изяснява, че има и обществено конструирани функции, държание, действия и качества, които обещано общество смята за подобаващи за дамите и мъжете. ”
Срещаме понятия като „ стереотипни функции на пола ” в чл.12 и „ обществен пол ” в чл.4 (на англ. „ gender “, което на български се превежда единствено като „ пол “). Когато някой чуе определението „ обществен пол ”, незабавно си задава въпроса що е то и има ли почва у нас? Този термин е разбиране, употребявано в обществените науки за обозначаване на небиологични разлики сред дамите и мъжете – те могат да бъдат обществени, стопански, политически и т. н. В случая става въпрос за това, че при използването на ограниченията за отбрана на правата на жертвите не би трябвало да има никаква дискриминация, учредена на пол, обществен пол, раса и т. н. Тоест не може да бъде отказано право на помощ или подпомагане на жертва на домашно принуждение въз основата на изброените учредения. Не можем никога да приказваме за въвеждането и признаването на „ трети пол ”.
Може би експертите в тази област ще създадат по-задълбочен разбор. Но това, което мога да кажа сигурно е, че Конвенцията за предварителна защита и битка с насилието над дами и домашното принуждение не постанова обвързване за България да признае „ трети пол ” или да признае еднополовите бракове. На процедура на никое място в текста не се засягат въпросите за гражданското положение като брак или фамилно общуване и други
Относно предприемането на ограничения от страните за поощряване на промени в обществените и културни модели на държание на дамите и мъжете за премахване на предубеждения, традиции, обичаи и всевъзможни други практики, учредени на концепцията за непълноценност на дамите или на „ стереотипни функции на мъжете и дамите ” – също не виждам никакви терзания. Изследванията демонстрират, че избрани функции или стандарти възпроизвеждат нежелани и нездравословни практики и способстват за превръщането на насилието против дамите в нещо задоволително. По този метод се цели да се разбият стандартите залегнали в доста общества: момичето си играе с кукли, дамата готви и чисти, гледа децата, дамата печели по-малко за същата работа, дамата е подвластна от мъжа, дамата е по-низшестояща… и по този начин до момента в който стигнем до мъжът има право да я удари, тъй като е мъж…. На тези стандарти би трябвало да се постави край.
Страхът, че ще би трябвало да променим значително нашето законодателство също е безпочвен. Според Конвенцията страните включват в националните си конституции или в друго уместно законодателство правилото за равнопоставеност сред дамите и мъжете и обезпечават практическото използване на този принцип.
България от дълго време е въвела законови гаранции за равнопоставеност на половете и равно отнасяне на дамите и мъжете. Такива разпореждания се съдържат в Конституцията на Република България, Кодекса на труда, Кодекса за обществено обезпечаване, към този момент упоменатия Закон за отбрана от дискриминация, Закона за обществено подкрепяне, Закона за поощряване на заетостта, Закона за отбрана от домашното принуждение, Закона за държавния чиновник и редица други специфични и секторни закони. Истанбулската спогодба като юридически инструмент може единствено да усъвършенства, към този момент съществуващото у нас законодателство в тази област.
Силна поддръжка за ратификацията на Конвенцията от Европейски Съюз изрече и Европейският парламент, който я одобри с огромно болшинство от 489 гласа.
В тази връзка учудваща е позицията на госпожа Корнелия Нинова, имайки поради, че цялата група на социалистите (без един) в Европейския парламент са подкрепили резолюцията за ратификация на конвенцията от Европейския съюз през месец септември, включително и българските евродепутати социалисти – Сергей Станишев, Петър Курумбашев и Момчил Неков (Георги Пирински не е дал своя вот, б.а.). Ратификацията на Конвенцията са подкрепили и Европейската национална партия, Групата на либералите и демократите, както и част от Групата на консерваторите в Европейския парламент. Г-н Джамбазки е дал своя вот въздържал се.
Европейският парламент приканва настоятелно страните членки да ускорят договарянията по отношение на утвърждението и използването на Конвенцията от Истанбул. Тази огромна поддръжка за отбрана на европейските полезности и обичаи не може да бъде отречена и отхвърлена с лека ръка. За следващ път госпожа Нинова заема очевидно противоположна позиция на тази на европейските социалисти. Тя застава в отбрана на обичаи и стандарти, които дават право на мъжа да изпие три ракии и да пребие дамата, тъй като по този начин е признато. Г-жо Нинова, това ли са вашите „ европейски “ полезности?
Важното през днешния ден е да се борим против насилието над дамите и тяхната дискриминация, всичко останало изказано по тематиката просто са политически опити за дискрeдитиране на държавното управление. Конвенцията за предварителна защита и битка с насилието над дами и домашното принуждение е подписана от Европейския съюз и 44 страни членки на Съвета на Европа, единствено Русия, Азербайджан и Армения не са я подписали. А 28 към този момент са я утвърдили. Надявам се България да бъде 29-та страна.
*Заглавието е на редакцията.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ