Понякога всичко, от което се нуждаем в един есенен следобед,

Понякога всичко, от което се нуждаем в един есенен следобяд, са верните думи и малко поетично ентусиазъм. Днес ще си приказваме за простичките неща в живота, за имането, за неналичията, за любовта и още нещо…

Ето днешната ни доза поетично ентусиазъм:

***

Среднощен дъжд и топъл шоколад.

Сънят е някаква подробност…

Отдавна съм отвикнала да дремя.

Откакто владея всички облаци.

Откакто привикнах да не ме боли

от думи и за хора без значение.

Откакто мога да броя до три,

преди да стана на стихотворение.

Откакто си отглеждам пълнолуния

във ъгъла на тесния прозорец.

От както Тишината ме целува

по-нежно от най-нежния ухажор.

Откакто се открихме с Любовта

и се разбрахме да се разминаваме.

Тогава се научих да не дремя.

Сега се изучавам единствено на забравяне.

Caribiana

***