PAINOUT: Събуждаме се отвътре в края на болката
Понякога в лудницата от хора, ориси и безпорядък попадаш на страници, изписани в алено. С китари и палки за барабани. С вода. Изворна. Морска. С вятър. Крайбрежен. С болежка. Без пепел. С Мрак, който тъче Светлина. Като паяче. С думи и звуци. И Музика, която приказва. И те води през Мрак, който гори в Светлина. И на тях написа: „ Искам да заспя, просто да заспя и да се събудя, когато ще е свършило ”. „ Хвърлих камъка, своя финален... ”. „ Затъмнения и проблясъци - цветовете на живота, диаманти и наслойка ”. „ Деца на нощта, слушам вълчата им ария, музиката им, която приготвя моето бягство, каквото бях в миналото, го няма в този момент ”. „ Портите са отворени, скъпа. Близо са дните в края на болката. Идва Денят на ангелите. Последната сцена от пропилени фантазии. Краят на изнасилените усмивки и игрите ”.
И ти е скъпо, че тези “страници ” са написани от българска рок група с авторска музика. Скромни музиканти, които впечатляват не със скъпи театрални дрешки, недомислени текстове и безумни клипове, а с наличие и достоверност, и с дълбочината на това, което споделят.
Името им е PAINOUT и новият им ЕР-албум се назовава Something More to Say („ Нещо повече за изричане ”). Стихийните музиканти от варненската прогресив/ алтърнатив рок група са Андон Донев, Николай Божилов, Иван Русев и Красимир Милчев. През пролетта на 2019 година бандата показа песни от него и от дебютния си албум, в който прибавяме имената на някогашния басист Едмон Мардиросян и Николай Бонев (Symbolic), второ соло в песента Inhale. Освен тях PAINOUT извършиха три напълно нови части Ascension, Cross the Line и The Journey. Мястото на показване - „ ех, тази Варна! ”. Географски координати - тебеширената постройка на БНР с призрачни арковидни прозорци. Мистични координати - отвъдното предаване за рискова рок и метъл музика „ От другата страна ” с създател и водещ именитият Мартин Николов.
PAINOUT започват в горещото лято на 2011 година с авторска музика, търсеща своя път в стилове, близки до рок и метъл. През есента на същата година към Андон, Николай, Едмон и Красимир се причислява и вокалистът Живко Иванов, чието място след това ще заеме китаристът Андон Донев. Турнето на PAINOUT от последните месеци мина през Русе, Добрич, Бургас, Варна, Шумен, Стара Загора и София.
PAINOUT. Защо „ painout ”?
Красьо: О, беше много блуждаене, до момента в който измислим името... Ирония, че към този момент имахме няколко песни, над които бачкахме след стартирането на групата, само че нямахме име. В последна сметка тогавашният ни басист, Еди, пристигна един ден в репетиционната и просто сподели „ PAINOUT ”!... Чисто, просто и ясно. Така и по този начин музиката ни служи да си изливаме болката, та името беше удачно от тази позиция. А също е малко, елементарно за помнене и не лимитира в съответен род.
Как стартира историята ви? Какво си казахте в самото начало, през лятото на 2011 година? Какво си казвате в този момент, преди да излезете на сцена?
Анди: Започнахме с концепцията да реализираме, ммм... хахаха, Световно Господство™ в най-широкия смисъл! В по-тесен: искахме да вършим нещо свое, да творим отвън рестриктивните мерки на групите, в които сме били преди. Предполагам, че просто се бяхме изморили да свирим тълкования на непознато творчество. Имахме и задоволително неосъществена изобретателна сила, с цел да се хвърлим в другата прекаленост и да вършим единствено авторски материал. Сега, осем години по-късно, сме осъзнали, че го вършим най-много за себе си и се радваме откровено, когато изсвиреното стигне до хората и ги допре по някакъв метод. Заради това и когато излизаме пред аудитория, си споделяме, че свирим не за хората, които ги няма, а за тези, които са пред сцената - те са значимите, без значение дали са двама души или е цялостен клуб.
EP-то ви “Something More to Say ” ( “Нещо повече за изричане ”)... Какво остана неизречено, непреживяно, викащо, искащо, несбъднато?
Ванко: За мен животът е премеждие към вътрешното опознаване. Кой съм аз? Защо съм тук? Какво ще реализира с времето, което ми е отредено? Вярно е, че по пътя срещаме голям брой компликации, само че превъзмогването им ни прави по-мъдри и положителни.
И въпреки всичко (контрастно на текстовете от EP-то) животът си има и моментите на приятност. Именно след най-големия мрак настава зората и удовлетворението се влива в кръвта ни.
Понякога съм се чудил по какъв начин ли би изглеждала групата в този момент, в случай че времето, което отделяме всяка седмица, с цел да вървим на работа, отиваше за PAINOUT.
Наскоро свирихте във към този момент тринадесетгодишното предаване „ От другата страна ” на Мартин Николов. Първото ви присъединяване в него е от 2013 година. Какво се промени за тези шест години? Кой е Мартин Николов за PAINOUT?
Анди: Мартин Николов е човек с извънреден хъс и инфекциозен възторг, който извънредно доста поддържа родната рок сцена. Поне аз не знам за групи, които да са създали нещо забавно в ъндърграунда и да са се свързали с него, на които Марто да не е давал медийно поле за показване на творението им.
През тези шест години с PAINOUT изкарвахме музика, променяхме състава, имахме интервали, в които не се показвахме на сцена, само че все пак, когато е имало забавни вести към групата, “От другата страна ” е било едно от желаните ни места, с цел да ги споделим. Радваме се, че можем да назовем Мартин Николов наш другар!...
Шест птици на обложката на първия ви албум. Шест е цифрата на съвършеното единство, на мъжкото начало, огъня и божественото, и женското начало, водата и земята. В какво е съвършенството, огъня и божественото за PAINOUT?
Анди: Не мисля, че съвършенството съществува. Човешкото схващане работи по подобен метод, че постоянно търси новото, по-доброто. И поради това, когато погледнем обратно, осъзнаваме, че в съвършенството, което сме намирали в миналото, към този момент виждаме шупли и дефекти. Поставяш си нов стандарт и цел, само че когато стигнеш до него разбираш, че може и още.
Отнесено към музиката, бих споделил, че мигът, непосредствен до съвършенството, се случва тогава, когато сме в студиото и импровизираме върху дадена концепция. Имаме моменти, в които изсвирваме нещо и то като че ли кликва на вярната периодичност - споглеждаме се и осъзнаваме, че сме напипали нишка, която си заслужава да се създаде. Но тук формула няма - магията просто се случва и в това е цялата ѝ хубост.
Перифразирам личните ви текстове. Можем ли да сме по-добри и дали ще опитаме?
Баев: Всички опитваме да бъдем или да станем по-добри (имам поради всички хора, освен ние, от групата). Ние, като музиканти, се опитваме и осезаемо с времето вършим по-добра музика (според мен по-зряло звучаща). Това го виждаме с всяко ново парче. Запазваме си стила всяко да звучи друго, да показва в необятен стилов обсег музикалните ни хрумвания. Това сме ние - вършим множеството части дружно, въз основа на нечия концепция, и всеки дава своя принос, схващане, прийом и въздействие, импровизираме и опитвам дружно, до момента в който не стигнем до една обща форма.
Какво би трябвало да се направи, изживее, роди и погребе, с цел да се откри Пътя без бягство?
Ванко: Направи крачка, изживей момента, роди концепция, погреби страха. Повтори!!...
“Път без бягство - малко управление ”:
Пътят без бягство се реализира посредством предпочитание за развиване, самоосъзнаване и обработване на потребни привички. Отделяй време за размисъл над въпроси като “Какво желая да реализира днес/ след месец/ след година? ”. Така хрумват нови хрумвания. После отметни някоя лесна задачка, обвързвана с нея. Започването води до продължение. Свикни да излизаш от зоната на комфорта - отвън нея се случва магията.
Кои са диамантите и къде е ръждата в късия интервал сред раждане, обич и гибел?
Анди: Ох, тежък въпрос… Диамантите са значимите неща към нас - тези, поради които живеем и ни носят благополучие. Ръждата е всичко, което сме захвърлили и гние някъде обратно по пътя, само че одраскванията от ръждивото от време на време ни тровят дълго по-късно. Осъзнавам, че това е банално пояснение, само че и не желая да уточнявам повече, просто тъй като хората сa разнообразни и не считам, че има безспорен отговор. Ако аз виждам искра някъде, то не значи, че и ти ще го видиш там. От всеки от нас зависи да търси и да открие своите диаманти и до момента в който едни се оправят по-добре, то други се лутат цялостен живот. И в това няма нищо неприятно - въпреки всичко пътят е по-важната част, а не задачата. Която, както прецизирах, хахаха..., е Световно Господство™.
Възможна ли е щастлива развръзка, в случай че сме изгубили прекалено много време, с цел да намерим същинското и същинските?
Ванко: Не бих нарекъл време, което е прекарано в търсене, “изгубено ”. За мен това е опция да опознаеш по-добре света и личния си усет.
Кога е Денят на Ангелите? Кога се отварят Портите? Кога идва краят на болката?
Анди: Цитатите са от „ Painout ” - ария на Еди, за която ми се коства правилно да дадем думата на него. Еди (Едмон Мардиросян) е съосновател, някогашен басист и създател на част от песните на групата. Той не е в състава от началото на 2016 година, само че към момента с горделивост можем да го назовем другар и почитател на бандата. Та, Еди...
Еди: Денят на Ангелите е Денят на Второто пришествие на Сина Божи, разказано в “Откровение на Свети Йоан ”. Тогава е и Painout Day. “Той ще обърше всяка сълза от очите им, и гибел не ще има вече; нито ще има към този момент жалеене, ни рев, ни болежка ” (Откровение 21:4).
„ Дълбоко... избледняващо... инстинкти... чакащи... през листата нощем, усети за... земя, пробягваща под стъпките ми, за независимост, за приятелство... В себе си имам две души във вериги... Събуждайки се от вътрешната страна, разтварям златни очи... ”
Как и по кое време сменяме човешката си форма? Кога я смъкваме като покривало? Кога е непотребна? Кое оттатък нея е същинско?
Анди: “Shapeshifter ”. Като цяло не обичам прекомерно доста да приказвам и да изяснявам текстовете си, тъй като считам, че е хубаво те да си останат леко нереални и прекомерното разискване лишава част от мистиката им. И като че ли затваря съзнанието на слушателя към концепцията, която аз съм вложил, вместо да му даде поле, в което той да интерпретира стиховете (леко неловко се усещам, когато употребявам сходни думи, отнесени към неща, които съм писал).
Ако се абстрахирам от смисъла на текста и се насоча към въпросите: ние, хората, носим доста вътре в себе си - гняв, яд, горест, обич, страст… Цялата пъстра палитра от усеща. Понякога обаче се случва да създадем нещо и в обкръжението ни да се чуят реплики от вида на “Никога не мога да си те показва да правиш това! ” или “Не съм те виждал в такава светлина! ”. Но това, че някой не ни вижда такива, не значи, че ние нямаме тази… “форма ” в себе си. Просто тя е заровена някъде дълбоко и може да се отключи единствено в подобаващия миг, при точните условия. Правилните копчета, натиснати в верния (или пък в грешния) ред. Всичко е в нас и е същинско, само че от едни наши проявления се опасяваме и ги потулваме, а други харесваме и демонстрираме обилно. Въпросът е да знаеш, че са там и да опитваш да ги контролираш.
Гласове, светлини и пътеки, които не можем да запомним в сънищата си. Но не забравяме ангелите в полет, постоянно млади. Като ария в Рая... Кога стигаме до Рая? Стигаме ли въобще? Какво е Раят и светлината за PAINOUT? Кой глас не можете да забравите?
Ванко: До Рая оттатък - не знам, само че мисля, че до Рая на Земята се стига, когато човек изпадне в положение на чисто създание. Когато се намира в сегашния миг и влага душата си в това, което прави. Целият му фокус е върху това и като че ли всичко останало изчезва. Мисълта и придвижванията вървят безпрепятствено и с цялостна лекост, и като че ли Творението идва непосредствено оттатък, а тялото ни се трансформира в проводник на това съвършенство.
Гласът, който не мога да не помни, е вътрешният. Той е благ и окуражаващ...
„ Сън, звън, мрак, смях. Аз не разбрах. Само аз не разбрах... чудни игри за заболели души... ”. „ Кадрил ” е ария за...? Кои са болните души?
Еди: Кадрил е ария за хората, които се вричат, а след това се отхвърлят и потеглят. Просто вземат решение, че имат мотив и си отиват. В множеството случаи се оказва, че отсрещната страна въобще не е подозирала сходно нещо, даже не го е и допускала за миг. Тя остава сюрпризирана и само неразбрала какво в действителност се случва.
Вричането, без значение в какво - Бог, човек, обич, преданост и така нататък, е безспорен енергиен трансфер, който генерира в отсрещната страна друго безусловно енергийно положение, наречено доверие.
Отказът от заричане води до енергиен колапс, който разболява енергийния център на индивида - душата. След това разболява и всичко останало.
В „ От другата страна ” представихте три нови песни - Ascension („ Въздигане ”), Cross the Line („ Прекоси линията ”) и The Journey („ Пътешествието ”). Каква е тяхната история? В какво е въздигането? Къде пресичаме линията и граница на какво е тя? Кое е най-важното странствуване в един живот?
Красьо: Текстовете на Ascension и The Journey са мои. Прекарах огромна част от живота си, влачейки доста неверни показа за живота. Едната от тях беше, че ще се появи магически човек и ще оправи всичките ми проблеми. Този човек по този начин и не пристигна, и след толкоз години ми писна да го очаквам. Осъзнах, че аз имам силата да оправя личния си живот. Силата е в мен и постоянно е била. Ако някой различен ме беше освободил от бремето, тогава щях да съм подвластен от него. Затова се издигнах самичък. Тук идва и претекстът, че в случай че в действителност искаш нещо, би трябвало да си го вземеш самичък.
The Journey е животът ми след въздигането. Макар че всичко е същото, за мен е друго, тъй като преоткривам света. Какво се случва, когато се събудиш от Матрицата и минеш на идващото равнище? Това разбирам занапред... Най-важното странствуване за мен е това към себе си и намирането на себе си. То в никакъв случай не би трябвало да стопира, другояче душата ще почине и тогава човешкият живот изгубва смисъл.
Ще включите ли упоменатите песни в нов албум и по кое време стартирате работа по него?
Баев: Разбира се, че ще ги включим! Работата по новия албум на процедура е почнала от дълго време, с първата концепция след издадените до момента части. Вече имаме 4 изцяло подготвени, които не пропущаме да свирим на сцена. В момента работим по доста завъртяна концепция на Ванко, също така има още 2-3 съвсем подготвени хрумвания, стартирани още с Еди, само че които по стичане на събитията сме оставили малко встрани. От тази позиция не сме изключително продуктивни все още, бяхме наблегнали на записите на ЕР-то и неговото показване. Ние и не бързаме толкоз, тъй като идващият албум се оформя като едно равнище по-нагоре в развиването ни и не желаеме да го претупваме. Така или другояче свирим всяко ново парче онлайн и в тази ситуация един албум просто би ги събрал и подредил на едно място.
Бродят ли някъде прототипи на лирическите ви герои и отразява ли музиката ви действителни истории? Мислите ли за концептуален албум?
Анди: Всъщност преди време планирахме първия ни албум да е концептуален. В процеса на писане на песните този план стартира да се размива и в последна сметка го изоставихме в името на това просто да създадем най-хубавите части, на които сме способни в съответния миг. Идеята за концептуален албум ни притегля, само че един музикант би трябвало да има доста ясна визия за историята, която желае да опише и да е узрял за това. Може би ние още не сме...
Що се отнася до първата част от въпроса: доста постоянно просто описваме за някаква съответна преживелица, миг, чувство. Друг път лириките са за събирателен облик или преекспонират обстановка за акцентът да е малко по-силен. Различно е. Фактът, че от време на време слушателите откриват част от себе си в текстовете значи, че те също асоциират описаното с нещо, което са видели или претърпели. Следователно прототип съществува и той надалеч не е толкоз неповторим. Ние единствено сме го нарисували по наш метод и със свои думи.
Песента Sometimes („ Понякога ”) припомня за равносметки и овъзмездяване, доколкото, изтъквам част от текста й, „ всичко на този свят идва с цена, която заплащаме ”. Каква цена платихте и плащате, с цел да оцелеете като българска рок група?
Анди: Николай Божилов (познат на всички като Баев) е неофициалният счетоводител на групата, тъй че цената във финикийски знаци би трябвало да я каже той, хахаха... Отдавна сме се примирили, че финансовият запас надали в миналото ще успеем да си го върнем. Истински значимата цена идва в жертви на време и сила, които вместо да отиват за нещо друго биват вложени в групата. За нас PAINOUT не е професионално занятие и поради това е нужно да бъде вместено някъде сред работа, семейство, приятелки, деца, близки, занимания... Но всеки от нас си е наредил целите по някакъв метод и останалите почитат избора му, стига бандата да върви напред.
Музиката и текстовете на PAINOUT звучат истинно, разнообразни, ваши си, персонално претърпяни, изстрадани. Кой написа текстовете? Как се случват - свирите, пробвате, редактирате, до момента в който думите се напаснат с музиката, или напасвате музиката с тях?
Красьо: Аз пиша множеството от тестванията. Пиша текстове от пети клас насам и това постоянно е бил методът, по който съм преживявал всевъзможни компликации. През годините и с израстването стилът ми също претърпя промени. В PAINOUT нещата постоянно се случват по единия от двата метода. Или пристигам с подготвен текст и останалите стартират да мислят музика по него. Или мисля текст по към този момент действителен инструментал. И двата разновидността се случват, нямаме желан. Важно е да стане прекрасен текст, който да пасне добре на мелодията. Понякога лишава повече време, само че няма по какъв начин. Анди постоянно ми е редактор.
Обложките на албумите ви приказват за дълго обсъждане, прочувствени фотоси и екипна работа с хора, които очевидно прочувствено са ангажирани. Кой стои зад образното показване на групата?
Красьо: Предложих концепцията за Something More to Say и приготвих пробни фотоси. След това нашият добър другар Оги Цонев пристигна и направи фотосите, както ги бях замислил. Идеята ми с това EP беше да покаже преходния интервал на групата. Издаваме остарели песни, незаписвани до момента, които нямат никаква връзка една с друга. Снимката на мишпулт (обложката на албума - б.а.) символизира всичките безкрайни часове, прекарани в студиото в шлайфане на тези песни.
За първия албум в действителност падна доста мислене. Направих няколко пробни разновидността, които можете да видите тук https://imgur.com/gallery/KJ4wE. В последна счете всеки един отпадна по една или друга причина. Накрая с Анди работихме по обложката, говорейки по Скайп. Получи се положително съчетаване на неговата и моята концепция. Макар че концепцията за Something More to Say беше моя, Анди доста оказа помощ за оформлението и детайлите. Винаги ми е прелестно да работя с него по образните неща, по текстовете, хахаха, не толкоз...
Какво научавате за себе си, когато свирите онлайн?
Ванко: Музиката ни притегля най-вече интелигентни хора, както и други музиканти. Едва ли ще видите пого на някой наш концерт, само че в случай че обичате мелодичните песни, считам, че има с какво да ви очароваме. За себе си съм открил, че ми харесва приключението към живите участия - пътуването, времето с групата, общуването с другари и нови хора преди и след изявата. Прави ми усещане, че на сцената съм много по-въздействащ, когато диря зрителен контакт с публиката - парченце внимание за всеки един от тях и опция да усетят силата персонално.
В кой град се свързахте най-силно с публиката и къде бихте желали да се върнете още веднъж?
Баев: Не мисля, че все още има тъкмо избран град, който да ни е обичан. Въпреки че на множеството места, където сме свирили, никой или съвсем никой от публиката не ни е слушал преди този момент, получаваме утвърждение и от време на време даже галещ егото ни екстаз. Лично мен доста ме трогна тазгодишното ни присъединяване в Русе - публиката се състоеше от 8 души, от които една двойка на междинна възраст - те толкоз въодушевено ни слушаха и ръкопляскаха,... имах възприятието, че свирим пред 200... Да не пропусна да загатна Бургас, Шумен, Стара Загора и София - в тези градове публиката беше сензитивно по-многобройна. Навсякъде чуваме и усещаме одобрението… и се прибираме задоволени, че нашите 90 минути на сцената са си заслужавали.
Най-шантавото прекарване на или към сцената?
Ванко: Веднъж изкарах концерт с брутална температура. Бях изнемощял, а звукът на сцената беше пъклен мощен. Едва го избутах! Толкова пречукан бях по-късно, че за първи път отхвърлих настойчива покана за секс.
Красьо: Аз един път изкарах концерт със зъбобол и беше извънредно.
Анди: Май, като се замисля, нямаме доста rock n’ roll моменти. Баев, добави задачка за това в todo листата!!...
Баев: Ами, мммм, наподобява сме каръци и нищо шантаво не ни се случва по сцените. Около сцената и по пътя към нея просто се забавляваме, защото рядко се събираме всички дружно отвън репетиционната. За мен е най-забавно, до момента в който обсъждаме всякакви тематики, пътувайки в колата - тогава сме в най-задушевната конюнктура и се смеем най-вече, даже на проблемите си. Веднъж-дваж сме имали механически проблеми по време на концерта - я кабел се откачи, я на Анди му откаже безжичната връзка или Красьо изтърве палка на недостижимо за него място... само че това се случва на всяка друга група и даже е наложително, другояче каква група сме ние!?!...
Кой беше най-забавният и най-трудният миг от фотосите и работата по клипа “Stone’s Skipper Diary ”?
Баев: Оооо, тук към този момент може да се включим към въпроса за шантавите прекарвания - то си беше цялостен сериал! Имахме концепция, че за едни 3-4 минути подготвен клип ще би трябвало да заделим повечко време, само че минахме границата. Първо - логистиката - три разнообразни дни, товарене на цялостен сет барабани, кубета и принадлежности, пътешестване към 80 км до Тюленово, разтягане в най-големия зной и очакване на подобаващата светлина - извънредно досадно! Първият ден след няколко дубъла ни заплющя гневен дъжд. Първата мисъл на всеки беше да си хване инструмента и да го прибере в някоя кола. Ние с Анди и Ванко бяхме подготвени бързо, за барабаните на Красьо задачата се оказа непостижима... почнахме да местим барабаните, само че не успяхме да ги вкараме в колата, а дъждът към този момент беше рисково пороен. Добре, че Красьо имаше квалифициран огромен найлон. Покрихме всичко и се навряхме четиримата изпод, с цел да държим краищата му да не хвърчат. Дъждът вали, вали, ние изпод мокри до кости със театралните костюми, зъзнем, проклинаме времето и се смеем... Следващите два дни ориста ни засече с двама риболовци от Добрич, които първия път отхвърлиха да освободят нашата канара. Седмица по-късно попаднахме още веднъж на същите юнаци!... С триста ангажименти се съгласиха да ни правят отстъпка мястото си за един час!!… Такъв фактор се оказаха, че сме ги присъединили в заемите на клипа. https://www.youtube.com/watch?v=uw-wJfrbFjs
Група, музика, музиканти, които са ви Alter Ego? С кого си пожелавате да свирите на една сцена?
Красьо: Когато не съм на подготовка с PAINOUT, сътворявам своя лична музика под псевдонима Lay-Zy. Тук върша всичко напълно самичък, от текстове до музика и видеа. Помага ми да варирам и да пораствам като музикант. Lay-Zy ми беше фантазия още преди да се науча да изсвирвам на барабани. След толкоз години съумях да я осъществя, като издадох личен албум “Мъдрост от Панелката ”, който апропо можете да чуете в Youtube. Лично за себе си си поисквам да съм на сцена с X-Team.
За PAINOUT - бих желал да разделяме сцена с коя да е огромна рок тайфа и да вървим дружно по другарски на пица след концерта! Това ще е неуместно занимателно...
Има ли за PAINOUT мечтано море, сънуван бряг и само пристанище? Къде са те? В места или хора?
Ванко: Световно Господство™ гласи, че задачата е приключена, когато PAINOUT покорят ВСИЧКИ морета, крайбрежия и пристанища. А за втора част - даже оттатък! Имайки поради времето, което всеки от нас отделя за бандата, мисля, че достижимият желан бряг сега е да оставим повече творби зад себе си и да бъдем по-познати на българската сцена. Толкова познати, че да свирим в цялостни клубове.
Кои са PAINOUT в този момент? Кои са Андон Донев, Николай Божилов, Иван Русев и Красимир Милчев в групата? Кои сте отвън нея?
Баев: Персоналните смени в групата с нищо не са я трансформирали като цяло. Анди се зае с нелеката задача на главен вокал, Ванко е заслужен заместител на Еди (щастливи сме, че се намерихме!).
Персонално и в резюме за групата (мнението е персонално и не е меродавно):
Анди - моторът на групата, същинско перпетуум мобиле, безконечен оптимист и в групата, и отвън нея, измисля страхотни сола, които рядко бърка на сцената. Върл почитател на бягането в Морската градина и всякакви маратонски прояви в пресечени местности, само че в никакъв случай не съм го виждал да бяга от отговорност!
Красьо - предан на неща, които показват неговия несклоняем дух - музика, текстове, образни изкуства. Голям дебелоглав и в групата, и отвън нея - настойчиво работи, учи се и се развива непрекъснато. Респект!
Ванко - макар, че е относително неотдавна с нас, Ванко от упор се вписа през цялото време в нашето малко общество. Няма да преувелича, в случай че го опиша като доста скромна персона и надарен музикант - в случай че извади композициите си от компютъра на бял свят и издаде албум, аз ще си купя първите два екземпляра!! Бих го нарекъл спокоен и умен, макар че е най-малкият.
Баев мина известни житейски и прочувствени премеждия последните няколко години, само че към този момент е на линия! По-важното за него е, че разбра какво желае да прави в този живот и го прави с голямо наслаждение...
И ти е скъпо, че тези “страници ” са написани от българска рок група с авторска музика. Скромни музиканти, които впечатляват не със скъпи театрални дрешки, недомислени текстове и безумни клипове, а с наличие и достоверност, и с дълбочината на това, което споделят.
Името им е PAINOUT и новият им ЕР-албум се назовава Something More to Say („ Нещо повече за изричане ”). Стихийните музиканти от варненската прогресив/ алтърнатив рок група са Андон Донев, Николай Божилов, Иван Русев и Красимир Милчев. През пролетта на 2019 година бандата показа песни от него и от дебютния си албум, в който прибавяме имената на някогашния басист Едмон Мардиросян и Николай Бонев (Symbolic), второ соло в песента Inhale. Освен тях PAINOUT извършиха три напълно нови части Ascension, Cross the Line и The Journey. Мястото на показване - „ ех, тази Варна! ”. Географски координати - тебеширената постройка на БНР с призрачни арковидни прозорци. Мистични координати - отвъдното предаване за рискова рок и метъл музика „ От другата страна ” с създател и водещ именитият Мартин Николов.
PAINOUT започват в горещото лято на 2011 година с авторска музика, търсеща своя път в стилове, близки до рок и метъл. През есента на същата година към Андон, Николай, Едмон и Красимир се причислява и вокалистът Живко Иванов, чието място след това ще заеме китаристът Андон Донев. Турнето на PAINOUT от последните месеци мина през Русе, Добрич, Бургас, Варна, Шумен, Стара Загора и София.
PAINOUT. Защо „ painout ”?
Красьо: О, беше много блуждаене, до момента в който измислим името... Ирония, че към този момент имахме няколко песни, над които бачкахме след стартирането на групата, само че нямахме име. В последна сметка тогавашният ни басист, Еди, пристигна един ден в репетиционната и просто сподели „ PAINOUT ”!... Чисто, просто и ясно. Така и по този начин музиката ни служи да си изливаме болката, та името беше удачно от тази позиция. А също е малко, елементарно за помнене и не лимитира в съответен род.
Как стартира историята ви? Какво си казахте в самото начало, през лятото на 2011 година? Какво си казвате в този момент, преди да излезете на сцена?
Анди: Започнахме с концепцията да реализираме, ммм... хахаха, Световно Господство™ в най-широкия смисъл! В по-тесен: искахме да вършим нещо свое, да творим отвън рестриктивните мерки на групите, в които сме били преди. Предполагам, че просто се бяхме изморили да свирим тълкования на непознато творчество. Имахме и задоволително неосъществена изобретателна сила, с цел да се хвърлим в другата прекаленост и да вършим единствено авторски материал. Сега, осем години по-късно, сме осъзнали, че го вършим най-много за себе си и се радваме откровено, когато изсвиреното стигне до хората и ги допре по някакъв метод. Заради това и когато излизаме пред аудитория, си споделяме, че свирим не за хората, които ги няма, а за тези, които са пред сцената - те са значимите, без значение дали са двама души или е цялостен клуб.
EP-то ви “Something More to Say ” ( “Нещо повече за изричане ”)... Какво остана неизречено, непреживяно, викащо, искащо, несбъднато?
Ванко: За мен животът е премеждие към вътрешното опознаване. Кой съм аз? Защо съм тук? Какво ще реализира с времето, което ми е отредено? Вярно е, че по пътя срещаме голям брой компликации, само че превъзмогването им ни прави по-мъдри и положителни.
И въпреки всичко (контрастно на текстовете от EP-то) животът си има и моментите на приятност. Именно след най-големия мрак настава зората и удовлетворението се влива в кръвта ни.
Понякога съм се чудил по какъв начин ли би изглеждала групата в този момент, в случай че времето, което отделяме всяка седмица, с цел да вървим на работа, отиваше за PAINOUT.
Наскоро свирихте във към този момент тринадесетгодишното предаване „ От другата страна ” на Мартин Николов. Първото ви присъединяване в него е от 2013 година. Какво се промени за тези шест години? Кой е Мартин Николов за PAINOUT?
Анди: Мартин Николов е човек с извънреден хъс и инфекциозен възторг, който извънредно доста поддържа родната рок сцена. Поне аз не знам за групи, които да са създали нещо забавно в ъндърграунда и да са се свързали с него, на които Марто да не е давал медийно поле за показване на творението им.
През тези шест години с PAINOUT изкарвахме музика, променяхме състава, имахме интервали, в които не се показвахме на сцена, само че все пак, когато е имало забавни вести към групата, “От другата страна ” е било едно от желаните ни места, с цел да ги споделим. Радваме се, че можем да назовем Мартин Николов наш другар!...
Шест птици на обложката на първия ви албум. Шест е цифрата на съвършеното единство, на мъжкото начало, огъня и божественото, и женското начало, водата и земята. В какво е съвършенството, огъня и божественото за PAINOUT?
Анди: Не мисля, че съвършенството съществува. Човешкото схващане работи по подобен метод, че постоянно търси новото, по-доброто. И поради това, когато погледнем обратно, осъзнаваме, че в съвършенството, което сме намирали в миналото, към този момент виждаме шупли и дефекти. Поставяш си нов стандарт и цел, само че когато стигнеш до него разбираш, че може и още.
Отнесено към музиката, бих споделил, че мигът, непосредствен до съвършенството, се случва тогава, когато сме в студиото и импровизираме върху дадена концепция. Имаме моменти, в които изсвирваме нещо и то като че ли кликва на вярната периодичност - споглеждаме се и осъзнаваме, че сме напипали нишка, която си заслужава да се създаде. Но тук формула няма - магията просто се случва и в това е цялата ѝ хубост.
Перифразирам личните ви текстове. Можем ли да сме по-добри и дали ще опитаме?
Баев: Всички опитваме да бъдем или да станем по-добри (имам поради всички хора, освен ние, от групата). Ние, като музиканти, се опитваме и осезаемо с времето вършим по-добра музика (според мен по-зряло звучаща). Това го виждаме с всяко ново парче. Запазваме си стила всяко да звучи друго, да показва в необятен стилов обсег музикалните ни хрумвания. Това сме ние - вършим множеството части дружно, въз основа на нечия концепция, и всеки дава своя принос, схващане, прийом и въздействие, импровизираме и опитвам дружно, до момента в който не стигнем до една обща форма.
Какво би трябвало да се направи, изживее, роди и погребе, с цел да се откри Пътя без бягство?
Ванко: Направи крачка, изживей момента, роди концепция, погреби страха. Повтори!!...
“Път без бягство - малко управление ”:
Пътят без бягство се реализира посредством предпочитание за развиване, самоосъзнаване и обработване на потребни привички. Отделяй време за размисъл над въпроси като “Какво желая да реализира днес/ след месец/ след година? ”. Така хрумват нови хрумвания. После отметни някоя лесна задачка, обвързвана с нея. Започването води до продължение. Свикни да излизаш от зоната на комфорта - отвън нея се случва магията.
Кои са диамантите и къде е ръждата в късия интервал сред раждане, обич и гибел?
Анди: Ох, тежък въпрос… Диамантите са значимите неща към нас - тези, поради които живеем и ни носят благополучие. Ръждата е всичко, което сме захвърлили и гние някъде обратно по пътя, само че одраскванията от ръждивото от време на време ни тровят дълго по-късно. Осъзнавам, че това е банално пояснение, само че и не желая да уточнявам повече, просто тъй като хората сa разнообразни и не считам, че има безспорен отговор. Ако аз виждам искра някъде, то не значи, че и ти ще го видиш там. От всеки от нас зависи да търси и да открие своите диаманти и до момента в който едни се оправят по-добре, то други се лутат цялостен живот. И в това няма нищо неприятно - въпреки всичко пътят е по-важната част, а не задачата. Която, както прецизирах, хахаха..., е Световно Господство™.
Възможна ли е щастлива развръзка, в случай че сме изгубили прекалено много време, с цел да намерим същинското и същинските?
Ванко: Не бих нарекъл време, което е прекарано в търсене, “изгубено ”. За мен това е опция да опознаеш по-добре света и личния си усет.
Кога е Денят на Ангелите? Кога се отварят Портите? Кога идва краят на болката?
Анди: Цитатите са от „ Painout ” - ария на Еди, за която ми се коства правилно да дадем думата на него. Еди (Едмон Мардиросян) е съосновател, някогашен басист и създател на част от песните на групата. Той не е в състава от началото на 2016 година, само че към момента с горделивост можем да го назовем другар и почитател на бандата. Та, Еди...
Еди: Денят на Ангелите е Денят на Второто пришествие на Сина Божи, разказано в “Откровение на Свети Йоан ”. Тогава е и Painout Day. “Той ще обърше всяка сълза от очите им, и гибел не ще има вече; нито ще има към този момент жалеене, ни рев, ни болежка ” (Откровение 21:4).
„ Дълбоко... избледняващо... инстинкти... чакащи... през листата нощем, усети за... земя, пробягваща под стъпките ми, за независимост, за приятелство... В себе си имам две души във вериги... Събуждайки се от вътрешната страна, разтварям златни очи... ”
Как и по кое време сменяме човешката си форма? Кога я смъкваме като покривало? Кога е непотребна? Кое оттатък нея е същинско?
Анди: “Shapeshifter ”. Като цяло не обичам прекомерно доста да приказвам и да изяснявам текстовете си, тъй като считам, че е хубаво те да си останат леко нереални и прекомерното разискване лишава част от мистиката им. И като че ли затваря съзнанието на слушателя към концепцията, която аз съм вложил, вместо да му даде поле, в което той да интерпретира стиховете (леко неловко се усещам, когато употребявам сходни думи, отнесени към неща, които съм писал).
Ако се абстрахирам от смисъла на текста и се насоча към въпросите: ние, хората, носим доста вътре в себе си - гняв, яд, горест, обич, страст… Цялата пъстра палитра от усеща. Понякога обаче се случва да създадем нещо и в обкръжението ни да се чуят реплики от вида на “Никога не мога да си те показва да правиш това! ” или “Не съм те виждал в такава светлина! ”. Но това, че някой не ни вижда такива, не значи, че ние нямаме тази… “форма ” в себе си. Просто тя е заровена някъде дълбоко и може да се отключи единствено в подобаващия миг, при точните условия. Правилните копчета, натиснати в верния (или пък в грешния) ред. Всичко е в нас и е същинско, само че от едни наши проявления се опасяваме и ги потулваме, а други харесваме и демонстрираме обилно. Въпросът е да знаеш, че са там и да опитваш да ги контролираш.
Гласове, светлини и пътеки, които не можем да запомним в сънищата си. Но не забравяме ангелите в полет, постоянно млади. Като ария в Рая... Кога стигаме до Рая? Стигаме ли въобще? Какво е Раят и светлината за PAINOUT? Кой глас не можете да забравите?
Ванко: До Рая оттатък - не знам, само че мисля, че до Рая на Земята се стига, когато човек изпадне в положение на чисто създание. Когато се намира в сегашния миг и влага душата си в това, което прави. Целият му фокус е върху това и като че ли всичко останало изчезва. Мисълта и придвижванията вървят безпрепятствено и с цялостна лекост, и като че ли Творението идва непосредствено оттатък, а тялото ни се трансформира в проводник на това съвършенство.
Гласът, който не мога да не помни, е вътрешният. Той е благ и окуражаващ...
„ Сън, звън, мрак, смях. Аз не разбрах. Само аз не разбрах... чудни игри за заболели души... ”. „ Кадрил ” е ария за...? Кои са болните души?
Еди: Кадрил е ария за хората, които се вричат, а след това се отхвърлят и потеглят. Просто вземат решение, че имат мотив и си отиват. В множеството случаи се оказва, че отсрещната страна въобще не е подозирала сходно нещо, даже не го е и допускала за миг. Тя остава сюрпризирана и само неразбрала какво в действителност се случва.
Вричането, без значение в какво - Бог, човек, обич, преданост и така нататък, е безспорен енергиен трансфер, който генерира в отсрещната страна друго безусловно енергийно положение, наречено доверие.
Отказът от заричане води до енергиен колапс, който разболява енергийния център на индивида - душата. След това разболява и всичко останало.
В „ От другата страна ” представихте три нови песни - Ascension („ Въздигане ”), Cross the Line („ Прекоси линията ”) и The Journey („ Пътешествието ”). Каква е тяхната история? В какво е въздигането? Къде пресичаме линията и граница на какво е тя? Кое е най-важното странствуване в един живот?
Красьо: Текстовете на Ascension и The Journey са мои. Прекарах огромна част от живота си, влачейки доста неверни показа за живота. Едната от тях беше, че ще се появи магически човек и ще оправи всичките ми проблеми. Този човек по този начин и не пристигна, и след толкоз години ми писна да го очаквам. Осъзнах, че аз имам силата да оправя личния си живот. Силата е в мен и постоянно е била. Ако някой различен ме беше освободил от бремето, тогава щях да съм подвластен от него. Затова се издигнах самичък. Тук идва и претекстът, че в случай че в действителност искаш нещо, би трябвало да си го вземеш самичък.
The Journey е животът ми след въздигането. Макар че всичко е същото, за мен е друго, тъй като преоткривам света. Какво се случва, когато се събудиш от Матрицата и минеш на идващото равнище? Това разбирам занапред... Най-важното странствуване за мен е това към себе си и намирането на себе си. То в никакъв случай не би трябвало да стопира, другояче душата ще почине и тогава човешкият живот изгубва смисъл.
Ще включите ли упоменатите песни в нов албум и по кое време стартирате работа по него?
Баев: Разбира се, че ще ги включим! Работата по новия албум на процедура е почнала от дълго време, с първата концепция след издадените до момента части. Вече имаме 4 изцяло подготвени, които не пропущаме да свирим на сцена. В момента работим по доста завъртяна концепция на Ванко, също така има още 2-3 съвсем подготвени хрумвания, стартирани още с Еди, само че които по стичане на събитията сме оставили малко встрани. От тази позиция не сме изключително продуктивни все още, бяхме наблегнали на записите на ЕР-то и неговото показване. Ние и не бързаме толкоз, тъй като идващият албум се оформя като едно равнище по-нагоре в развиването ни и не желаеме да го претупваме. Така или другояче свирим всяко ново парче онлайн и в тази ситуация един албум просто би ги събрал и подредил на едно място.
Бродят ли някъде прототипи на лирическите ви герои и отразява ли музиката ви действителни истории? Мислите ли за концептуален албум?
Анди: Всъщност преди време планирахме първия ни албум да е концептуален. В процеса на писане на песните този план стартира да се размива и в последна сметка го изоставихме в името на това просто да създадем най-хубавите части, на които сме способни в съответния миг. Идеята за концептуален албум ни притегля, само че един музикант би трябвало да има доста ясна визия за историята, която желае да опише и да е узрял за това. Може би ние още не сме...
Що се отнася до първата част от въпроса: доста постоянно просто описваме за някаква съответна преживелица, миг, чувство. Друг път лириките са за събирателен облик или преекспонират обстановка за акцентът да е малко по-силен. Различно е. Фактът, че от време на време слушателите откриват част от себе си в текстовете значи, че те също асоциират описаното с нещо, което са видели или претърпели. Следователно прототип съществува и той надалеч не е толкоз неповторим. Ние единствено сме го нарисували по наш метод и със свои думи.
Песента Sometimes („ Понякога ”) припомня за равносметки и овъзмездяване, доколкото, изтъквам част от текста й, „ всичко на този свят идва с цена, която заплащаме ”. Каква цена платихте и плащате, с цел да оцелеете като българска рок група?
Анди: Николай Божилов (познат на всички като Баев) е неофициалният счетоводител на групата, тъй че цената във финикийски знаци би трябвало да я каже той, хахаха... Отдавна сме се примирили, че финансовият запас надали в миналото ще успеем да си го върнем. Истински значимата цена идва в жертви на време и сила, които вместо да отиват за нещо друго биват вложени в групата. За нас PAINOUT не е професионално занятие и поради това е нужно да бъде вместено някъде сред работа, семейство, приятелки, деца, близки, занимания... Но всеки от нас си е наредил целите по някакъв метод и останалите почитат избора му, стига бандата да върви напред.
Музиката и текстовете на PAINOUT звучат истинно, разнообразни, ваши си, персонално претърпяни, изстрадани. Кой написа текстовете? Как се случват - свирите, пробвате, редактирате, до момента в който думите се напаснат с музиката, или напасвате музиката с тях?
Красьо: Аз пиша множеството от тестванията. Пиша текстове от пети клас насам и това постоянно е бил методът, по който съм преживявал всевъзможни компликации. През годините и с израстването стилът ми също претърпя промени. В PAINOUT нещата постоянно се случват по единия от двата метода. Или пристигам с подготвен текст и останалите стартират да мислят музика по него. Или мисля текст по към този момент действителен инструментал. И двата разновидността се случват, нямаме желан. Важно е да стане прекрасен текст, който да пасне добре на мелодията. Понякога лишава повече време, само че няма по какъв начин. Анди постоянно ми е редактор.
Обложките на албумите ви приказват за дълго обсъждане, прочувствени фотоси и екипна работа с хора, които очевидно прочувствено са ангажирани. Кой стои зад образното показване на групата?
Красьо: Предложих концепцията за Something More to Say и приготвих пробни фотоси. След това нашият добър другар Оги Цонев пристигна и направи фотосите, както ги бях замислил. Идеята ми с това EP беше да покаже преходния интервал на групата. Издаваме остарели песни, незаписвани до момента, които нямат никаква връзка една с друга. Снимката на мишпулт (обложката на албума - б.а.) символизира всичките безкрайни часове, прекарани в студиото в шлайфане на тези песни.
За първия албум в действителност падна доста мислене. Направих няколко пробни разновидността, които можете да видите тук https://imgur.com/gallery/KJ4wE. В последна счете всеки един отпадна по една или друга причина. Накрая с Анди работихме по обложката, говорейки по Скайп. Получи се положително съчетаване на неговата и моята концепция. Макар че концепцията за Something More to Say беше моя, Анди доста оказа помощ за оформлението и детайлите. Винаги ми е прелестно да работя с него по образните неща, по текстовете, хахаха, не толкоз...
Какво научавате за себе си, когато свирите онлайн?
Ванко: Музиката ни притегля най-вече интелигентни хора, както и други музиканти. Едва ли ще видите пого на някой наш концерт, само че в случай че обичате мелодичните песни, считам, че има с какво да ви очароваме. За себе си съм открил, че ми харесва приключението към живите участия - пътуването, времето с групата, общуването с другари и нови хора преди и след изявата. Прави ми усещане, че на сцената съм много по-въздействащ, когато диря зрителен контакт с публиката - парченце внимание за всеки един от тях и опция да усетят силата персонално.
В кой град се свързахте най-силно с публиката и къде бихте желали да се върнете още веднъж?
Баев: Не мисля, че все още има тъкмо избран град, който да ни е обичан. Въпреки че на множеството места, където сме свирили, никой или съвсем никой от публиката не ни е слушал преди този момент, получаваме утвърждение и от време на време даже галещ егото ни екстаз. Лично мен доста ме трогна тазгодишното ни присъединяване в Русе - публиката се състоеше от 8 души, от които една двойка на междинна възраст - те толкоз въодушевено ни слушаха и ръкопляскаха,... имах възприятието, че свирим пред 200... Да не пропусна да загатна Бургас, Шумен, Стара Загора и София - в тези градове публиката беше сензитивно по-многобройна. Навсякъде чуваме и усещаме одобрението… и се прибираме задоволени, че нашите 90 минути на сцената са си заслужавали.
Най-шантавото прекарване на или към сцената?
Ванко: Веднъж изкарах концерт с брутална температура. Бях изнемощял, а звукът на сцената беше пъклен мощен. Едва го избутах! Толкова пречукан бях по-късно, че за първи път отхвърлих настойчива покана за секс.
Красьо: Аз един път изкарах концерт със зъбобол и беше извънредно.
Анди: Май, като се замисля, нямаме доста rock n’ roll моменти. Баев, добави задачка за това в todo листата!!...
Баев: Ами, мммм, наподобява сме каръци и нищо шантаво не ни се случва по сцените. Около сцената и по пътя към нея просто се забавляваме, защото рядко се събираме всички дружно отвън репетиционната. За мен е най-забавно, до момента в който обсъждаме всякакви тематики, пътувайки в колата - тогава сме в най-задушевната конюнктура и се смеем най-вече, даже на проблемите си. Веднъж-дваж сме имали механически проблеми по време на концерта - я кабел се откачи, я на Анди му откаже безжичната връзка или Красьо изтърве палка на недостижимо за него място... само че това се случва на всяка друга група и даже е наложително, другояче каква група сме ние!?!...
Кой беше най-забавният и най-трудният миг от фотосите и работата по клипа “Stone’s Skipper Diary ”?
Баев: Оооо, тук към този момент може да се включим към въпроса за шантавите прекарвания - то си беше цялостен сериал! Имахме концепция, че за едни 3-4 минути подготвен клип ще би трябвало да заделим повечко време, само че минахме границата. Първо - логистиката - три разнообразни дни, товарене на цялостен сет барабани, кубета и принадлежности, пътешестване към 80 км до Тюленово, разтягане в най-големия зной и очакване на подобаващата светлина - извънредно досадно! Първият ден след няколко дубъла ни заплющя гневен дъжд. Първата мисъл на всеки беше да си хване инструмента и да го прибере в някоя кола. Ние с Анди и Ванко бяхме подготвени бързо, за барабаните на Красьо задачата се оказа непостижима... почнахме да местим барабаните, само че не успяхме да ги вкараме в колата, а дъждът към този момент беше рисково пороен. Добре, че Красьо имаше квалифициран огромен найлон. Покрихме всичко и се навряхме четиримата изпод, с цел да държим краищата му да не хвърчат. Дъждът вали, вали, ние изпод мокри до кости със театралните костюми, зъзнем, проклинаме времето и се смеем... Следващите два дни ориста ни засече с двама риболовци от Добрич, които първия път отхвърлиха да освободят нашата канара. Седмица по-късно попаднахме още веднъж на същите юнаци!... С триста ангажименти се съгласиха да ни правят отстъпка мястото си за един час!!… Такъв фактор се оказаха, че сме ги присъединили в заемите на клипа. https://www.youtube.com/watch?v=uw-wJfrbFjs
Група, музика, музиканти, които са ви Alter Ego? С кого си пожелавате да свирите на една сцена?
Красьо: Когато не съм на подготовка с PAINOUT, сътворявам своя лична музика под псевдонима Lay-Zy. Тук върша всичко напълно самичък, от текстове до музика и видеа. Помага ми да варирам и да пораствам като музикант. Lay-Zy ми беше фантазия още преди да се науча да изсвирвам на барабани. След толкоз години съумях да я осъществя, като издадох личен албум “Мъдрост от Панелката ”, който апропо можете да чуете в Youtube. Лично за себе си си поисквам да съм на сцена с X-Team.
За PAINOUT - бих желал да разделяме сцена с коя да е огромна рок тайфа и да вървим дружно по другарски на пица след концерта! Това ще е неуместно занимателно...
Има ли за PAINOUT мечтано море, сънуван бряг и само пристанище? Къде са те? В места или хора?
Ванко: Световно Господство™ гласи, че задачата е приключена, когато PAINOUT покорят ВСИЧКИ морета, крайбрежия и пристанища. А за втора част - даже оттатък! Имайки поради времето, което всеки от нас отделя за бандата, мисля, че достижимият желан бряг сега е да оставим повече творби зад себе си и да бъдем по-познати на българската сцена. Толкова познати, че да свирим в цялостни клубове.
Кои са PAINOUT в този момент? Кои са Андон Донев, Николай Божилов, Иван Русев и Красимир Милчев в групата? Кои сте отвън нея?
Баев: Персоналните смени в групата с нищо не са я трансформирали като цяло. Анди се зае с нелеката задача на главен вокал, Ванко е заслужен заместител на Еди (щастливи сме, че се намерихме!).
Персонално и в резюме за групата (мнението е персонално и не е меродавно):
Анди - моторът на групата, същинско перпетуум мобиле, безконечен оптимист и в групата, и отвън нея, измисля страхотни сола, които рядко бърка на сцената. Върл почитател на бягането в Морската градина и всякакви маратонски прояви в пресечени местности, само че в никакъв случай не съм го виждал да бяга от отговорност!
Красьо - предан на неща, които показват неговия несклоняем дух - музика, текстове, образни изкуства. Голям дебелоглав и в групата, и отвън нея - настойчиво работи, учи се и се развива непрекъснато. Респект!
Ванко - макар, че е относително неотдавна с нас, Ванко от упор се вписа през цялото време в нашето малко общество. Няма да преувелича, в случай че го опиша като доста скромна персона и надарен музикант - в случай че извади композициите си от компютъра на бял свят и издаде албум, аз ще си купя първите два екземпляра!! Бих го нарекъл спокоен и умен, макар че е най-малкият.
Баев мина известни житейски и прочувствени премеждия последните няколко години, само че към този момент е на линия! По-важното за него е, че разбра какво желае да прави в този живот и го прави с голямо наслаждение...
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ