5-те нива на тъгата
Понякога ни обгръща необяснима горест. Не желаеме да приказваме, не желаеме да вървим на никое място и не ни се прави нищо. Стоим до прозореца, с чело на стъклото и не разбираме какво става с душата ни: за какво ни е толкоз тъжно? Защо това се случва на съвсем всеки от нас?
„ Не можете да възбраните на птиците да летят над главата ви, само че можете да не им позволите да кацнат на главата ви и да свият гнездата си там “, китайска сентенция
Тук не става въпрос за клиничната меланхолия, която изисква здравна помощ. Просто горест. Необяснима, само че всепоглъщаща. Просто дни, когато термометърът на настроението ни пада под нулата. Дни, когато не желаеме нищо, не имаме вяра в нищо, не се надяваме на нищо.
Човек може да се пробва да отгатне аргументите за меланхоличното си въодушевление колкото си желае, само че едно е ясно: тъгата е обръщение, чиято същина занапред следва да разбираем. И това би трябвало да се направи незабавно – в други дни тази информация ще бъде недостъпна за нас.
Затова би трябвало да се одобри, че тъгата е естественото положение на всеки човек. И това не е всичко: тя има свои лични равнища, в които би трябвало да се вслушваме повече, тъй като тази страст има доста значими послания за нас.
1. Тъгата като сигнален знак
Тъгата не е единствено възприятие, само че и забележителна загуба на сила. Чувстваме вътрешна потребност да отстъпим за известно време, да обмислим нещо, да разберем нещо. По предписание това положение е съпроводено от известна незаинтересованост и отмалялост. Това е разумно: тялото е присъединило нов режим за нас. Тази физическа реакция се задейства от сигнали, които идват от мозъка. Той като че ли ни споделя: „ Прекъснете връзката с всичко, което се случва към вас, фокусирайте се върху вътрешния си „ Аз “. Не ни остава нищо друго, с изключение на да се подчиним: би трябвало деликатно да проучваме това, което ни тормози и смущава.
2. Тъгата като икономисване на запаси
Физиологът Бернар Тиери учи тъгата дълги години и стига до извода, че това възприятие е близо до хибернация. Преминаваме в „ режим на изчакване “, което допуска тишина и самоанализ. Така човек може освен да размишлява над съответно събитие, само че и да не губи силата си за неща, които нямат никакво отношение към това.
3. Тъгата като грижа за себе си
Психолозите заобикалят да назовават тъгата отрицателна страст. Тъгата не е нито неприятна, нито добра. Не е наложително постоянно да сте щастливи, нито пък постоянно би трябвало да се страхувате от пристъпите на горест. Това е просто страст, която работи като сигнален механизъм. Тя напомня такива значими неща като нуждата да спрете за миг, да се вслушате в себе си, да говорите със себе си, да се грижите за себе си, да разберете какво се случва и какво чувствате по въпроса. Само по този метод хората ще могат по-добре да схванат същинските си потребности и потребности.
4. Тъгата като блян
Тъгата е доста смесено възприятие. Тя е някъде по средата сред горест и блян. Сякаш нещо ви липсва. С нейна помощ можем да почувстваме по-рязко, с повече заостреност да забележим всичко и да ставанем по-креативни. Потенциалът на тъгата може да се насочи към занимания с изкуство, музика или писане. Това, което е най-изненадващо – ще постигнете доста по-голям триумф, в сравнение с в случай че сте били радостни и щастливи. Важно е обаче да запомните, че въпреки тъгата да въодушевява сърцето на художника, никой не би трябвало вечно да остава в тази страна на блян и празнина.
5. Тъгата като тактика за психическо развиване
Нашата самокритика и прочувствена мощ непосредствено зависят от това дали можем да намерим приложение за своя капацитет и гении. Следователно тъгата е прелестен късмет да разберем себе си, да разберем какво желаеме и по какъв начин ще се развиваме. Тъжно ви е? Не се разтваряйте в скръбта и самосъжалението си, а по-скоро помислете какво в действителност желаете. Какво ви стопира? Какво можете да извършите, с цел да постигнете задачите си? Разбирането на личните ви страсти и осъзнаването, че сме господарите на личната си орис, е главен принос за вашето психическо израстване. Така че тъгата няма нищо общо с неща като уязвимост и накърнимост.
„ Не можете да възбраните на птиците да летят над главата ви, само че можете да не им позволите да кацнат на главата ви и да свият гнездата си там “, китайска сентенция
Тук не става въпрос за клиничната меланхолия, която изисква здравна помощ. Просто горест. Необяснима, само че всепоглъщаща. Просто дни, когато термометърът на настроението ни пада под нулата. Дни, когато не желаеме нищо, не имаме вяра в нищо, не се надяваме на нищо.
Човек може да се пробва да отгатне аргументите за меланхоличното си въодушевление колкото си желае, само че едно е ясно: тъгата е обръщение, чиято същина занапред следва да разбираем. И това би трябвало да се направи незабавно – в други дни тази информация ще бъде недостъпна за нас.
Затова би трябвало да се одобри, че тъгата е естественото положение на всеки човек. И това не е всичко: тя има свои лични равнища, в които би трябвало да се вслушваме повече, тъй като тази страст има доста значими послания за нас.
1. Тъгата като сигнален знак
Тъгата не е единствено възприятие, само че и забележителна загуба на сила. Чувстваме вътрешна потребност да отстъпим за известно време, да обмислим нещо, да разберем нещо. По предписание това положение е съпроводено от известна незаинтересованост и отмалялост. Това е разумно: тялото е присъединило нов режим за нас. Тази физическа реакция се задейства от сигнали, които идват от мозъка. Той като че ли ни споделя: „ Прекъснете връзката с всичко, което се случва към вас, фокусирайте се върху вътрешния си „ Аз “. Не ни остава нищо друго, с изключение на да се подчиним: би трябвало деликатно да проучваме това, което ни тормози и смущава.
2. Тъгата като икономисване на запаси
Физиологът Бернар Тиери учи тъгата дълги години и стига до извода, че това възприятие е близо до хибернация. Преминаваме в „ режим на изчакване “, което допуска тишина и самоанализ. Така човек може освен да размишлява над съответно събитие, само че и да не губи силата си за неща, които нямат никакво отношение към това.
3. Тъгата като грижа за себе си
Психолозите заобикалят да назовават тъгата отрицателна страст. Тъгата не е нито неприятна, нито добра. Не е наложително постоянно да сте щастливи, нито пък постоянно би трябвало да се страхувате от пристъпите на горест. Това е просто страст, която работи като сигнален механизъм. Тя напомня такива значими неща като нуждата да спрете за миг, да се вслушате в себе си, да говорите със себе си, да се грижите за себе си, да разберете какво се случва и какво чувствате по въпроса. Само по този метод хората ще могат по-добре да схванат същинските си потребности и потребности.
4. Тъгата като блян
Тъгата е доста смесено възприятие. Тя е някъде по средата сред горест и блян. Сякаш нещо ви липсва. С нейна помощ можем да почувстваме по-рязко, с повече заостреност да забележим всичко и да ставанем по-креативни. Потенциалът на тъгата може да се насочи към занимания с изкуство, музика или писане. Това, което е най-изненадващо – ще постигнете доста по-голям триумф, в сравнение с в случай че сте били радостни и щастливи. Важно е обаче да запомните, че въпреки тъгата да въодушевява сърцето на художника, никой не би трябвало вечно да остава в тази страна на блян и празнина.
5. Тъгата като тактика за психическо развиване
Нашата самокритика и прочувствена мощ непосредствено зависят от това дали можем да намерим приложение за своя капацитет и гении. Следователно тъгата е прелестен късмет да разберем себе си, да разберем какво желаеме и по какъв начин ще се развиваме. Тъжно ви е? Не се разтваряйте в скръбта и самосъжалението си, а по-скоро помислете какво в действителност желаете. Какво ви стопира? Какво можете да извършите, с цел да постигнете задачите си? Разбирането на личните ви страсти и осъзнаването, че сме господарите на личната си орис, е главен принос за вашето психическо израстване. Така че тъгата няма нищо общо с неща като уязвимост и накърнимост.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ