За 15 сантима повече
Понякога ми се случва да пътувам в пространството и времето. Във второто единствено напред и със скоростта, с която се реалокират секундите на часовника, не по-бързо и в никакъв случай обратно, макар изказванията на оня високоуважаван безбожник Хокинг, че тия действия хипотетично били вероятни, само че на процедура към момента не. Не имам вяра даже в хипотетиката му. Времето и пространството са феномени умонепостижими, даже мозъкът ти да е хокинговски. И избирам сякаш кихотовския разум, в случай че ми позволите тази игра на думи. Защото я ми кажете вие на мене къде му е краят на пространството или къде му е краят на времето? М? Хей там, зад ъгъла ли свършва пространството? Или в почивен дом „ Белите камъни “? С вашата неизбежна гибел ли завършва времето? Проклети въпроси, както би ги нарекъл остарелият Федя (Федя на български е Тошко, в случай че не знаете.).
Та придвижвам се аз из времепространствения континуум като воин на Дъглас Адамс или Кърт Вонегът и зяпам света с отворена уста. Винаги по този начин го зяпам, тъй като постоянно ме удивлява, нищо че навъртях и аз едни достопочтени години. Ама на фона на Вечността какъв брой са тия години? На фона на Вечността живял ли съм въобще? Философски съм надъхан през днешния ден, усещате ли? Търся отговори на великите проклети въпроси - има ли положително и зло в безспорна общовалидна координатна ос, или ще се опита някой да ме убеди, че сме животни, за заека едно е положително, за лисицата друго. Има ли ясни правила за индивида - от ескимоса до туземеца? Не убивай, не кради, не завиждай, не прелюбодействай - неприятни правила ли са? Не учи децата на нелепости - неприятно предписание ли е? Щото в този момент наскачаха против БПЦ, че била упорствала да бием плесници на децата, а на никое място не прочетох нищо такова. Църквата упорства единствено да спазим оня остарял и изпитан възвишен ред, по който се възпитават добродетели.
И да си довърша описа за пътешествието. Озовал съм се неотдавна неизвестно по какъв начин на някаква автогара в средата на нищото някъде в покрайнините на планетата ни, не помня къде съм ходил и какво са ме питали хората, нищо към този момент не помня и не мога да обясня, а на тази чудесна зимна автогара ме обзема един доста низостен и презрян ентусиазъм да си купя вестник, щото във вестниците са написани всевъзможни нелепости, а на мен внезапно ми се е дощяло да чета точно такива неща. И виждам вестник „ Строго секретно “, цена 5 лв.. И си крещя брейиии, какво нещо. Кукуригу, петльо. А след това зървам и вестник едикой си, и името му дори забравих, само че на по-народна цена, а на първа страница ми се набива на очи едно заглавие: „ 15 сантиметра по-голям гледа българинът “. И подсъзнателно почнах да проучвам този разбор.
Направили изследване какви тв приемници си купуват в последно време хората и пресметнали, че в нашата страна към този момент се пазарят по-големи такива апарати. Телевизорът е това нещо, което е неотменима ваша компания в новогодишната нощ. Петио еуемент. И декор за подсъзнанието ви през всички останали вечери на идната година. Ето това желаех да ви оповестя – купили сте си апаш, само че още по-голям апаш. По-едър с цели 15 сантиметра. С разширени вени и четвъртит, да не превърта. Чудя му се на акъла и на тоя публицист, който се подиграва на „ българина “, все едно споделя нещо друго за тия сантиметри, само че избирам да не мисля в тая тенденция. И с изключение на, че ще ви открадне и тази празнична вечер, а и доста вечери по-късно, новият ви тв приемник ви краде и повече от пространството във вашия комфортен дом. Разширява се и в двете измерения, и във време, и в пространство. И на вас какво ви остава, с изключение на да се свивате пред него, да му отстъпвате територии и да му служите. Да му се кланяте, когато ви оповестява за алармиращата ви простата, да го славословите, когато ви убеждава какъв брой мека може да бъде най-новата плазмена тоалетна хартия с вградени билкови влакна.
Вие се страхувате от тишината. Защото в тишината почва да се обажда това гласче, вътрешното. Почва да задава въпросчета. Има ли безусловно положително? А вие не желаете да ги чувате. Гаднички въпросчета са тези. Опитвате се да го заглушите по всякакъв начин гласчето мръсно, да млъква там и да не се обажда, заради тая причина новият ви жертвеник, новото ви електронно капище е още по-голямо, по-реалистично и по-екологично чисто. Коленичете пред него. Принесете му в жертва времето си и пространството си. Останете си без нищо. Дайте му целия си живот. Не мислете за нелепости, защо ви е да се тормозите с непотребни въпроси. Така е доста по-лесно и комфортно. Няма положително и няма зло. Няма нищо, в действителност. И вас ви няма.
Та придвижвам се аз из времепространствения континуум като воин на Дъглас Адамс или Кърт Вонегът и зяпам света с отворена уста. Винаги по този начин го зяпам, тъй като постоянно ме удивлява, нищо че навъртях и аз едни достопочтени години. Ама на фона на Вечността какъв брой са тия години? На фона на Вечността живял ли съм въобще? Философски съм надъхан през днешния ден, усещате ли? Търся отговори на великите проклети въпроси - има ли положително и зло в безспорна общовалидна координатна ос, или ще се опита някой да ме убеди, че сме животни, за заека едно е положително, за лисицата друго. Има ли ясни правила за индивида - от ескимоса до туземеца? Не убивай, не кради, не завиждай, не прелюбодействай - неприятни правила ли са? Не учи децата на нелепости - неприятно предписание ли е? Щото в този момент наскачаха против БПЦ, че била упорствала да бием плесници на децата, а на никое място не прочетох нищо такова. Църквата упорства единствено да спазим оня остарял и изпитан възвишен ред, по който се възпитават добродетели.
И да си довърша описа за пътешествието. Озовал съм се неотдавна неизвестно по какъв начин на някаква автогара в средата на нищото някъде в покрайнините на планетата ни, не помня къде съм ходил и какво са ме питали хората, нищо към този момент не помня и не мога да обясня, а на тази чудесна зимна автогара ме обзема един доста низостен и презрян ентусиазъм да си купя вестник, щото във вестниците са написани всевъзможни нелепости, а на мен внезапно ми се е дощяло да чета точно такива неща. И виждам вестник „ Строго секретно “, цена 5 лв.. И си крещя брейиии, какво нещо. Кукуригу, петльо. А след това зървам и вестник едикой си, и името му дори забравих, само че на по-народна цена, а на първа страница ми се набива на очи едно заглавие: „ 15 сантиметра по-голям гледа българинът “. И подсъзнателно почнах да проучвам този разбор.
Направили изследване какви тв приемници си купуват в последно време хората и пресметнали, че в нашата страна към този момент се пазарят по-големи такива апарати. Телевизорът е това нещо, което е неотменима ваша компания в новогодишната нощ. Петио еуемент. И декор за подсъзнанието ви през всички останали вечери на идната година. Ето това желаех да ви оповестя – купили сте си апаш, само че още по-голям апаш. По-едър с цели 15 сантиметра. С разширени вени и четвъртит, да не превърта. Чудя му се на акъла и на тоя публицист, който се подиграва на „ българина “, все едно споделя нещо друго за тия сантиметри, само че избирам да не мисля в тая тенденция. И с изключение на, че ще ви открадне и тази празнична вечер, а и доста вечери по-късно, новият ви тв приемник ви краде и повече от пространството във вашия комфортен дом. Разширява се и в двете измерения, и във време, и в пространство. И на вас какво ви остава, с изключение на да се свивате пред него, да му отстъпвате територии и да му служите. Да му се кланяте, когато ви оповестява за алармиращата ви простата, да го славословите, когато ви убеждава какъв брой мека може да бъде най-новата плазмена тоалетна хартия с вградени билкови влакна.
Вие се страхувате от тишината. Защото в тишината почва да се обажда това гласче, вътрешното. Почва да задава въпросчета. Има ли безусловно положително? А вие не желаете да ги чувате. Гаднички въпросчета са тези. Опитвате се да го заглушите по всякакъв начин гласчето мръсно, да млъква там и да не се обажда, заради тая причина новият ви жертвеник, новото ви електронно капище е още по-голямо, по-реалистично и по-екологично чисто. Коленичете пред него. Принесете му в жертва времето си и пространството си. Останете си без нищо. Дайте му целия си живот. Не мислете за нелепости, защо ви е да се тормозите с непотребни въпроси. Така е доста по-лесно и комфортно. Няма положително и няма зло. Няма нищо, в действителност. И вас ви няма.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ