Сперматозоидите могат да бъдат жестоки, някои дори „тровят“ конкуренцията
Понякога конкуренцията може да бъде в действителност жестока и никой не знае това по-добре от сперматозоидите. Учени откриха вид в гените на мишките, с помощта на който сперматозоидите, които го имат, могат да „ тровят “ своите противници и по този метод да ги лишават от способността да намират пътя към яйцеклетката.
Разбира се, конкуренция, състояща се само от евентуални „ убийци “, би приключила с цялостен неуспех – носителите на гена рискуват да предозират със своя личен смъртоносен коктейл. Ето за какво тя би трябвало да бъде уравновесена и да има и задоволително на брой жертви.
„ Нашите данни демонстрираха, че сперматозоидите могат да бъдат в действителност свирепи противници - разяснява шефът на института „ Макс Планк “ Бернард Херман. - Генетичните разлики могат да дават на самостоятелните сперматозоиди преимущество в надпреварата за нов живот, поощрявайки предаването на съответен генен вид на идващото потомство. “
Специалистите откриват, че съответен протеинов комутатор, наименуван RAC1, играе основна роля в вярното напредване на сперматозоидите. Ако нещо повлияе на този регулатор, всичко ще се обърка. И, както излиза наяве, вид в кодирането на секвенцията на хромозома 17 прави тъкмо това.
Този район, наименуван t-вариант, не е нов за науката. Всъщност, тази съответна част от ДНК-то от дълго време озадачава учените.
Мишките хетерозиготи, които имат един t-вариант на хромозома 17 и хромозома с „ обикновено шифроване, нямат 50 на 50 късмет за забременяване на ново потомство, както евентуално бихте очаквали. Шансът едно от техните генерации да се роди без t-варианта в действителност е едно на 100.
Но в случай че са хомозиготи (и с двете версии на хромозома 17, съдържаща „ неприятния “ код), те са изцяло стерилни.
Тогава какво тъкмо се случва в дребните тестиси на мишките? Учените вземат решение да ревизират, като генотипират самостоятелните сперматозоиди и правят оценка метода им на напредване.
В началото на производството на гаметите токсичното t-кодиране се намесва в прекурсорните кафези на сперматозоидите и на процедура изключва протеиновия комутатор RAC1. Веднъж обаче щом тези прекурсорни кафези се разделят и образуват сперматозоидите, те минават през развой на мейоза – т.е. разделят хромозомите, тъй че всеки един от сперматозоидите да има единствено една от всяка двойка.
Това значи, че някои сперматозоиди са с t-вариант, до момента в който други – не. Още по-интересното е, че t-вариантите създават и собствен личен лек, който защищава RAC1 (посредством специфичен регулаторен протеин).
“Представете си маратон, в който всички участници пият отровна вода, само че някои одобряват и противоотрова “, споделя Херман.
Тази противоотрова работи чудесно в дребни дози. Излишъкът от RAC1 обаче може да бъде също толкоз гибелен, колкото и дефицитът. В маратон, цялостен с токсичен участници, всички от които пият противоотрова, скоро ще бъде регистриран остатък от RAC1.
„ Конкурентоспособността на обособените сперматозоиди наподобява зависи директно от оптималните равнища на дейния RAC1 – и остатъкът, и дефицитът въздейства на ефикасното им напредване напред “, разяснява Александра Амарал, водещият създател на изследването.
Изследването е оповестено в PLOS One.
