Три проникновени будистки вярвания, които ще променят живота ви
Понякога имаме възприятието, че животът е неправдив. Сякаш всеки наш опит да променим нещата за положително, е увенчан с неуспех. Нещата обаче не стоят по този метод. Спрете за момент, поемете надълбоко мирис и прочистете съзнанието. Само тогава ще можете да въведете ред в живота.
За да се настроите на вярната вълна, ви предлагаме три мощни детайла от будистката философия, известни като „ Благородните истини “. Те сигурно ще трансформират живота ви.
Дукха: Животът е мъчителен и предизвиква премеждия
Хората може и да ви кажат, че будизмът е изпълнен с негативизъм. Това се дължи до известна степен на обстоятелството, че една от „ благородните истини “ се превежда като „ животът е страдалчество “. В това изявление обаче се крие нещо доста повече. То не ни споделя просто „ животът е тежък, свиквайте с това “. А какво тогава?
В реалност ние можем да създадем доста повече страдалчество в живота си, като се опитваме да избегнем или да потиснем сложните страсти. Да, нашите животи са пропити с най-различни неприятни усеща, които се появяват и изчезват: загуба, горест, отмалялост, досада, тревога. Неизбежно е.
Когато имаме съответни упования или се привързваме към материални предмети, ние сами си докарваме фрустрация, отчаяние или други форми на болежка. Затова вместо да се опасяваме от страданието и да се опитваме да му намерим някакво извънредно решение (и да се ядосваме от това, че не успяваме), можем просто да се научим да одобряваме страданието.
Как можем да използваме това разбиране в всекидневието си?
Опитвайте се да не си мислите, че има нещо неправилно с вас. Приемете, че гибелта, остаряването, заболяванията, страданията и загубата са част от живота. Престанете да мислите, че животът би трябвало да е елементарен, да е лишен от болежка – и прочувствена, и физическа. Това е неправилно разбиране, наложено от стилните и фармацевтичните промишлености.
Заболяванията, разрушеното сърце, загубата и разочарованията са част от живота. Опитайте се да прегърнете несъвършенствата, да се отървете от вярването, че животът би трябвало да наподобява по съответен метод. Отворете сърцето си за несигурността.
Aнитя. Животът – това е непрекъснато придвижване
Анитя, или “непостоянство ”, значи, че животът, какъвто го познаваме, е в непрекъснато придвижване. Ние в никакъв случай не можем да получим достъп до миг от предишното. Клетките ни също се трансформират с всеки минал ден, мислите ни се развиват, температурата на въздуха се сменя. Всичко към нас е друго. Винаги.
Когато се усещаме изключително неловко, концепцията за непостоянството може да бъде, по един абсурден метод, успокояваща. С други думи – в случай че нищо не е непрекъснато, то знаем, че болката ще отмине. Когато обаче сме щастливи, концепцията за непостоянството може да ни накара да се опасяваме.
Истината е, че тя може да бъде в действителност освобождаваща. На Запад, близо 100 години след Буда, също са изразявали тази концепция. Гръцкият мъдрец Хераклит пък е споделил: „ Никога не можеш да стъпиш в една и съща река два пъти. “ Разполагаме само с сегашния миг.
Как можем да използваме това разбиране в всекидневието си?
Прегърнете концепцията за смяната. Приемете, че всичко непрекъснато се мени. Не е ли прелестно всичко това? Дори когато концепцията за непостоянството наподобява страшна, тя ни оказва помощ да се насладим на всичко, което претърпяваме в сегашния миг – връзките, настроението, здравето, времето, обичаните ни обувки, нашата работа, младостта и така нататък Затова дано ценим моментите, на които в действителност се любуваме. А останалите, които ни натъжават – те ще отминат сигурно.
Анатма: Аз-ът постоянно се трансформира
Когато попитам клиентите за какво вървят на терапия, те постоянно дават отговор: „ Искам да открия себе си “. Нашата просвета ни кара да имаме вяра, че съществува един съответен и непрекъснат „ Аз “, прикрит някъде надълбоко в нас. Къде се намира? Може би е сред сърцето и черния дроб? Или някъде в мозъка? Кой знае?
Будизмът обаче приема, че няма закрепено и устойчиво Аз.
В духа на Анитя (непостоянството), нашите кафези, мемоари, мисли и персонални разкази – всичко, което съставлява нашата идентично – се трансформира с времето.
Да, ние имаме характери (те също се трансформират с времето). Имаме име и работа, както и други звания, с които се идентифицираме, с цел да придобием някакво възприятие за Аз.
Идеята за непрекъснатия Аз обаче е още една история, наложена от културата ни. Това е история, която можем да променим и надлежно – да приемем концепцията, че ние самите можем да се променим. По всяко време, на всички места. Както Тик Нят Хан споделя: „ Благодарение на непостоянството всичко е допустимо. “
Как можем да използваме това в всекидневието?
Вместо да се пробвате да „ откриете себе си “, би трябвало да се концентрирайте върху това да създадете подобен Аз , какъвто желаете да бъдете във всеки един миг от живота си. Възможно е през днешния ден да се усещаме по-различно по отношение на през вчерашния ден. Това, че в този момент сме потиснати, не значи, че ще бъдем такива вечно. Можем да извиним на другите. Можем да извиним на самите себе си.
Веднъж щом се освободим от концепцията за непрекъснатия Аз, можем да одобряваме доста по-лесно непрекъснатите промени в живота ни. Във всеки един нов миг ние на процедура сме нови и разнообразни.
