Понякога имам усещането, че нашето общество ослепява. И повод не

Понякога имам чувството, че нашето общество ослепява. И мотив не ми дава единствено набитата жена в Несебър, която водеше група слепи музиканти към срама и болката от българската експанзия, само че и някои политически събития от тази седмица.

Например цялата драма към НДК, в която по този начин и не разбрахме кой е крив и кой е прав. Остана горчивото чувство, че става дума за политически лобизъм, в сравнение с за справедлива оценка за свършена или несвършена работа.

Атаките против Мирослав Боршош в избран кръг от вестници и уеб сайтове, близки до една избрана политическа мощ, ни дава съображение да считаме, че той е настъпил ползите на нечии обръчи от компании.

От друга страна обаче уволнението му от вицепремиер и възобновяване му от премиера, ни води в друга посока на разсъждения и други ползи. И до момента в който разсъждаваме на сляпо в хипотези и недоизказани думи, председателството наближава.

Паметникът на НДК постоянно е бил знак. Първо на комунистическото време, а по-късно и на неговия провал. Може да погледнем към него и като на сборен облик на безредното политическо съществуване на българина в последните 30 години. Може да погледнем на него и като на Айфелова кула, претърпяла ракетен удар.

За какво видоизменение на НДК приказваме, откакто паметника си стърчи „ все същ”, както би споделил Далчев? Или да го оправят, или да го махнат. За да не се трансформира в знак, този път на българското председателство.

На българина не му трябват патриотични слова по обществените мрежи и Динковци, с цел да разбере, че има проблем с ромите. Той не е от през вчерашния ден, а е резултат на години неглижиране на тяхната задача и роля в обществото. Години наред бяха нужни подготвени гласове, които не мислят доста и ето го резултата. Но това не значи, че би трябвало да се избиваме, а да пожелаваме спазването и използването на закона – и за тези, които си заплащат и тези, които не си заплащат тока. И тези, които заплащат, и тези които не заплащат здравните си осигуровки.

Ако законът не се ползва, се стига до експанзия и ненавист, а тя не е нужна на никого, с изключение на на преходни политици, които през днешния ден са тук, само че на следващия ден ги няма. Останалото е сляпа ненавист, ориентирана безредно, всеки против всеки. А при вярна политика всички тези хиляди безработни могат да строят, да се занимават със земеделие и с още стотици неща, с цел да се потребни на обществото си.

И по светофарите, и на улицата, и в работата, сляпата експанзия ни залива като море. Защо оня удари слепите хора в Несебър? Защото знае, че по улиците хората се бият, изключително в случай че има хубава кола модел „ циганска мечта”. Какво ще му вървят постепенно пред колата „ ония с бастуните”?

Но и тук срамът от постъпката на това момче, която е ежедневие у нас, би трябвало да прелее в заслужено използване на закона. И това би трябвало да е посланието – биеш, плащаш си. Защото в случай че не си платиш, се получава верижната реакция, която следим. На слънчасали, изнервени и мразещи се хора, които даже и не знаят за какво се ненавиждат.