Филип Лхамсурен - откривателят на забравените пътища, който живее с пулса на природата
Понякога има срещи с хора, които работят със силата на пестник. Разтърсващо, звучно, само че и ободряващо. Такова въздействие има Филип Лхамсурен.
И не, не е факсимиле, нито е пресилено. Дори къс диалог с индивида, живеещ с пулса на природата, може да те накара да се замислиш къде си, какво правиш. Любовта, с която той приказва за природата и методът, по който картинно рисува с думи невероятни картини от джунглата... Това мъчно може да се съобщи, само че пък дава визия за същността на Филип Лхамсурен.
Той е индивидът, който след дни стартира солова експедиция в Бразилия, наречена " Прегръдката на Амазония ". В продължение на няколко месеца ще се потопи надълбоко в природата, където твърди, че се усеща най-хубав и жив.
" Прегръдката на Амазония "
Намеренията му са със лични сили да мине 5000 км за към шест месеца, като ще следва личен път и правила. Ще тръгне от запад на изток към Атлантическия океан. Началото ще е съвсем до границата с Венецуела в горното течение на най-големия приток на Амазонка - Рио Негро.
Ще премине през най-високата част от амазонската джунгла, издигаща се до 3000 метра. Лхамсурен ще разчита само личните си сили, с цел да се придвижва. След към 2483 км пеш, на кану и върху колело би трябвало да доближи до най-южната точка от маршрута – границата с Боливия. От там ще следва диагонал на североизток, с цел да доближи най-северната точка в проекта и крайната си цел в непосредствена непосредственост до друга граница – тази на Френска Гвиана.
" Моята идея за пътешестване се назовава " Забравените пътища ", където господства природата. Движа се на първо място в диви региони и заобикалям човешките хабитати. Взаимодействам си с природата - по пътя ще си ловувам храната ", описа Лхамсурен пред " Дневник " в дните преди заминаването си за Бразилия, където му предстояха към две седмици адаптация.
Сега той се надява да надгради това, което е желал да направи преди няколко години, само че с някои основни промени. През 2015 година той още веднъж е в Амазония, само че се отхвърля, като след няколко обира се е стигнало и до опит да бъде погубен. " Тогава потеглих през цялото време на Тихия океан, прекосих Андите и се спуснах с кану по Амазонка. Имаше доста набези, кражби, сателитната ми връзка се разпадна. " Тогава се среща с Румен Койнов, който доста години живее в най-големия бразилски град в джунглата - Манаус. Той му оказва помощ да завърши пътуването си. Сега Койнов, който е фотограф, ще има значима роля в новата експедиция, като в няколко точки ще се включва към Лхамсурен, с цел да документира приключението му.
Голямата разлика е, че този път маршрутът е селекциониран по този начин, че да бъдат заобиколени човешките хабитати и възможните срещи с пирати и наркотрафиканти. " В басейна на Амазония от 35 години има една необявена война. Не желая тази експедиция да протече като паравоенна задача. Тъй като там няма пътища, реките са самобитни автомагистрали и има хора. "
Природата, която носи живота
Когато човек чуе по какъв начин Лхамсурен приказва за природата, всяко пояснение се изпълва със смисъл. " Моите цели постоянно са били да бъда уединено с природата. Това за мен е най-голямото учебно заведение ", изяснява той за избора си на премеждие.
И добавя: " От позиция на достиженията единствено двама души са прекосявали сами Амазония. Единият се е движил с каяк Алън Хофман, през 1979 година, когато времената са били малко по-спокойни. Вторият човек е Майкъл Хорн. В цялата история има към 37-39 души, които са минавали Амазония, само че са разчитали на поддръжка. Традиционният метод постоянно е от извора на река Амазонка до устието. Аз заобиколих от този метод, тъй като имам своя идея и правила. " Той обаче акцентира, че задачата му не е да се бори за достижения.
" В Амазония в никакъв случай не е имало правила и джунглата е в самите хора. Там е законът на по-силния. Затова експедициите се вършат от групи хора. Когато си самичък, ти си евентуална жертва. Миналата година една англичанка я убиха тъкмо преди Манаус, до момента в който опитваше да стане първата жена, минала маршрута независимо ", споделя той.
Смята, че приключението в Амазония е несравнимо и изискващо, тъй като човек би трябвало да разчита единствено на себе си и на уменията си. " Това не е като осемхилядниците, тъй като там въпреки всичко има повече информация и човешкият фактор не е против теб. Амазония е последното кътче на планетата, което има този тип, в който планетата е била, когато е била по-силна от хората. На осемхилядниците се нуждаеш от якета, от О2, от неща, неща, неща... А когато си в джунглата, си свободен и болшинството е живата гора, животните в нея, оглушителността на природата. Това е възприятие, което доста малко хора през днешния ден ще изпитат. Това ме зарежда. "
Повикът на дивото
Лхамсурен е с монголски корени, като е израснал в Монголия. От там счита, че се заредил с любовта към природата и свободата и е натрупал доста скъпи умения. Впоследствие е бил готвач, железар, служил е във френския задграничен легион. Определя се за пацифист и споделя, че в армията попада, воден от устрема си за френско поданство и по-добри благоприятни условия.
" Обожавам трудностите и компликациите, тъй като те ни учат. Най-големият урок от природата е да бъдеш по-добър човек. Бидейки по-дълго време в града, човек стартира да натежава, да е по-груб, по-ленив, безгрижен. Природата те прави по-добър и почиства тези ненужни наслагвания. За мен експедициите са като духовно прекарване ", споделя той.
© Филип Лхамсурен
Смята, че същинската подготовка на човек идва от първите седем години и от възпитанието. " Истинският подтик за мен идва от корена - аз съм израснал измежду природата, със свободата. Майка ми постоянно ми е казвала: " Ако искаш нещо, можеш да го постигнеш ".
Всичко, през което е минал, му е донесло скъп опит, който ще употребява в джунглата. Според него недостъпността на тази част от планетата, съчетана с холивудските филми, са довели до изкривена визия за действителността.
" Когато не миришеш на барут, животните те позволяват. Плуваш с розови делфини по Амазонка, има змии, има други животни. Чисто поетично природата те позволява. Това е нещото, което постоянно диря - тази връзка сред човек и природа. За мен богът е природа. Толерирам всички религии, само че има една заученост при тях, която управлява в един миг. "
Графикът му включва пет дни придвижване и два дни да ловува. " Храната, когато я хвана, би трябвало да я опуша, с цел да я консервирам за идващите няколко дни. Много ми оказва помощ това, че съм бил готвач. Всеки опит оказва помощ. Дори това, че като дете бях доста добър с прашка. Защото по този начин си пипвам нещо, което не мога да хвана от водата. Ти не отиваш в джунглата да търсиш храна, а би трябвало да следваш знаците. Когато видиш пътека, би трябвало да хвърлиш раницата и да спреш, тъй като това е магазин. Трябва да се възползваш, тъй като това ти е шансът. В джунглата няма доста едри животни - има антилопи джуджета, капибари, които оказват помощ да разнообразиш речната храна ", споделя Лхамсурен.
© Филип Лхамсурен
По думите му е основно човек да е бдителен. Една от хитрините е да гледа какво ядат маймуните, тъй като те имат същия стомашен тракт. " Храненето не е несметно - животните се хранят един път на ден, човек също. Става въпрос за устойчивост и привички, не е като в града. Придобил съм този табиет в Монголия. За античните общества няма такова нещо като ресурс. Когато станеш заран, храна няма и би трябвало да си хванеш. "
По думите му най-голямата заплаха в джунглата е тази в личната ти глава поради предразсъдъците и самовнушенията за рискове. " Страховете те объркват. В джунглата живеят деца, бременни дами, хващат си пирани в реките, за които знаем каква ни е визията от холивудските филми. Всъщност е друго, няма отровни змии на всяко дърво. Има стеснение от хигиената, климата и насекомите. Могат да те побъркат ухапванията от насекомите, да вземем за пример. Човек би трябвало да може да се къпе всеки ден, а там на всички места има вода. "
" Разбира се, че имам страхове ", дава отговор приключенецът. " Понякога, като запалвам огън и ме гледат очи, се чудя какво е това. Чувстваш се заплашен, чувстваш се разсъблечен. Човек е бил плячка хиляди години. Много ми трепери брадичката. " Но добавя: " Животните не желаят да срещат човек. Нощем всичко излиза да ловува, тогава е най-шумно - дискотека. Целта е да опиташ да спиш. Това, което съм учил и в армията, е да бъдеш животно. Да следваш техните закони. Това значи да уринираш към бивака си, да маркираш територия. Те не знаят дали ти имаш зъби или нямаш, само че си направил всичко по разпоредбите. "
В тази картина за него основна е мотивацията. " Така се оправям с психическите провокации. Аз не виждам рискове в джунглата. Аз виждам възхитителни неща - виждам пеперуда, огромна колкото фамилна пица, слушам песните на птиците... Това ме изкарва от тежкото дишане, от боренето с следващия клон и следващия ручей по реката. Това е като дамата, която обичаш - като остарявате, ти не виждаш какъв брой е остаряла, ти я обичаш. Когато пътуваш със аероплан и гледаш от горната страна този безспир на 7 милиона кв. км. гора, неясно можеш да си представиш какъв брой е огромно. Но когато си вътре, е безусловно друга история, тъй като вътре си изгубен ", продължава Лхамсурен.
© Филип Лхамсурен
Заразата към близките
Той е наясно, че множеството хора са разнообразни от него и мъчно биха подхванали сходна експедиция. Въпреки това се надява да ги поради със своята обич към природата. Според него е необратим процесът на отчуждаване на човек от природа. " Няма по какъв начин да се спре консуматорското общество. Едно схващане се трансформира доста дълго време, само че с цел да се промени, би трябвало да желаяме да го променим. Няма потребност да спасяваме планетата, а по-скоро да спасим съзнанието си. Защото планетата ще се разболее, ще изригне и ще те изплюе. Тя е супериздръжлива и демонстрира воля на твърд планинар. Най-силното оръжие на хората не е да се борят между тях, а да се заразяват с позитивни образци. Твърде доста сме се хвърлили в една посока, пък сме не запомнили някои съществени полезности ", споделя той.
За Лхамсурен такава полезност е фамилията. " Много хора застават зад мен и чувствам тяхната сила. Отделно в природата не се усещам самичък. Моето семейство ме поддържа. Без поддръжката човек не може да направи нищо. Това е доста значимо, тъй като има за какво да се върна жив и здрав - има къде да се върна, има при кого да се върна. Ключов е човешкият възел - за мен, в случай че нямаш здрава връзка, не можеш да правиш здрави неща. Така го усещам. "
Приключенецът към този момент има две книги, свързани с пътуванията си, като разказва първата като по-философска. Намеренията му са след соловата експедиция в Амазония да издаде трета.
И не, не е факсимиле, нито е пресилено. Дори къс диалог с индивида, живеещ с пулса на природата, може да те накара да се замислиш къде си, какво правиш. Любовта, с която той приказва за природата и методът, по който картинно рисува с думи невероятни картини от джунглата... Това мъчно може да се съобщи, само че пък дава визия за същността на Филип Лхамсурен.
Той е индивидът, който след дни стартира солова експедиция в Бразилия, наречена " Прегръдката на Амазония ". В продължение на няколко месеца ще се потопи надълбоко в природата, където твърди, че се усеща най-хубав и жив.
" Прегръдката на Амазония "
Намеренията му са със лични сили да мине 5000 км за към шест месеца, като ще следва личен път и правила. Ще тръгне от запад на изток към Атлантическия океан. Началото ще е съвсем до границата с Венецуела в горното течение на най-големия приток на Амазонка - Рио Негро.
Ще премине през най-високата част от амазонската джунгла, издигаща се до 3000 метра. Лхамсурен ще разчита само личните си сили, с цел да се придвижва. След към 2483 км пеш, на кану и върху колело би трябвало да доближи до най-южната точка от маршрута – границата с Боливия. От там ще следва диагонал на североизток, с цел да доближи най-северната точка в проекта и крайната си цел в непосредствена непосредственост до друга граница – тази на Френска Гвиана.
" Моята идея за пътешестване се назовава " Забравените пътища ", където господства природата. Движа се на първо място в диви региони и заобикалям човешките хабитати. Взаимодействам си с природата - по пътя ще си ловувам храната ", описа Лхамсурен пред " Дневник " в дните преди заминаването си за Бразилия, където му предстояха към две седмици адаптация.
Сега той се надява да надгради това, което е желал да направи преди няколко години, само че с някои основни промени. През 2015 година той още веднъж е в Амазония, само че се отхвърля, като след няколко обира се е стигнало и до опит да бъде погубен. " Тогава потеглих през цялото време на Тихия океан, прекосих Андите и се спуснах с кану по Амазонка. Имаше доста набези, кражби, сателитната ми връзка се разпадна. " Тогава се среща с Румен Койнов, който доста години живее в най-големия бразилски град в джунглата - Манаус. Той му оказва помощ да завърши пътуването си. Сега Койнов, който е фотограф, ще има значима роля в новата експедиция, като в няколко точки ще се включва към Лхамсурен, с цел да документира приключението му.
Голямата разлика е, че този път маршрутът е селекциониран по този начин, че да бъдат заобиколени човешките хабитати и възможните срещи с пирати и наркотрафиканти. " В басейна на Амазония от 35 години има една необявена война. Не желая тази експедиция да протече като паравоенна задача. Тъй като там няма пътища, реките са самобитни автомагистрали и има хора. "
Природата, която носи живота
Когато човек чуе по какъв начин Лхамсурен приказва за природата, всяко пояснение се изпълва със смисъл. " Моите цели постоянно са били да бъда уединено с природата. Това за мен е най-голямото учебно заведение ", изяснява той за избора си на премеждие.
И добавя: " От позиция на достиженията единствено двама души са прекосявали сами Амазония. Единият се е движил с каяк Алън Хофман, през 1979 година, когато времената са били малко по-спокойни. Вторият човек е Майкъл Хорн. В цялата история има към 37-39 души, които са минавали Амазония, само че са разчитали на поддръжка. Традиционният метод постоянно е от извора на река Амазонка до устието. Аз заобиколих от този метод, тъй като имам своя идея и правила. " Той обаче акцентира, че задачата му не е да се бори за достижения.
" В Амазония в никакъв случай не е имало правила и джунглата е в самите хора. Там е законът на по-силния. Затова експедициите се вършат от групи хора. Когато си самичък, ти си евентуална жертва. Миналата година една англичанка я убиха тъкмо преди Манаус, до момента в който опитваше да стане първата жена, минала маршрута независимо ", споделя той.
Смята, че приключението в Амазония е несравнимо и изискващо, тъй като човек би трябвало да разчита единствено на себе си и на уменията си. " Това не е като осемхилядниците, тъй като там въпреки всичко има повече информация и човешкият фактор не е против теб. Амазония е последното кътче на планетата, което има този тип, в който планетата е била, когато е била по-силна от хората. На осемхилядниците се нуждаеш от якета, от О2, от неща, неща, неща... А когато си в джунглата, си свободен и болшинството е живата гора, животните в нея, оглушителността на природата. Това е възприятие, което доста малко хора през днешния ден ще изпитат. Това ме зарежда. "
Повикът на дивото
Лхамсурен е с монголски корени, като е израснал в Монголия. От там счита, че се заредил с любовта към природата и свободата и е натрупал доста скъпи умения. Впоследствие е бил готвач, железар, служил е във френския задграничен легион. Определя се за пацифист и споделя, че в армията попада, воден от устрема си за френско поданство и по-добри благоприятни условия.
" Обожавам трудностите и компликациите, тъй като те ни учат. Най-големият урок от природата е да бъдеш по-добър човек. Бидейки по-дълго време в града, човек стартира да натежава, да е по-груб, по-ленив, безгрижен. Природата те прави по-добър и почиства тези ненужни наслагвания. За мен експедициите са като духовно прекарване ", споделя той.
© Филип Лхамсурен
Смята, че същинската подготовка на човек идва от първите седем години и от възпитанието. " Истинският подтик за мен идва от корена - аз съм израснал измежду природата, със свободата. Майка ми постоянно ми е казвала: " Ако искаш нещо, можеш да го постигнеш ".
Всичко, през което е минал, му е донесло скъп опит, който ще употребява в джунглата. Според него недостъпността на тази част от планетата, съчетана с холивудските филми, са довели до изкривена визия за действителността.
" Когато не миришеш на барут, животните те позволяват. Плуваш с розови делфини по Амазонка, има змии, има други животни. Чисто поетично природата те позволява. Това е нещото, което постоянно диря - тази връзка сред човек и природа. За мен богът е природа. Толерирам всички религии, само че има една заученост при тях, която управлява в един миг. "
Графикът му включва пет дни придвижване и два дни да ловува. " Храната, когато я хвана, би трябвало да я опуша, с цел да я консервирам за идващите няколко дни. Много ми оказва помощ това, че съм бил готвач. Всеки опит оказва помощ. Дори това, че като дете бях доста добър с прашка. Защото по този начин си пипвам нещо, което не мога да хвана от водата. Ти не отиваш в джунглата да търсиш храна, а би трябвало да следваш знаците. Когато видиш пътека, би трябвало да хвърлиш раницата и да спреш, тъй като това е магазин. Трябва да се възползваш, тъй като това ти е шансът. В джунглата няма доста едри животни - има антилопи джуджета, капибари, които оказват помощ да разнообразиш речната храна ", споделя Лхамсурен.
© Филип Лхамсурен
По думите му е основно човек да е бдителен. Една от хитрините е да гледа какво ядат маймуните, тъй като те имат същия стомашен тракт. " Храненето не е несметно - животните се хранят един път на ден, човек също. Става въпрос за устойчивост и привички, не е като в града. Придобил съм този табиет в Монголия. За античните общества няма такова нещо като ресурс. Когато станеш заран, храна няма и би трябвало да си хванеш. "
По думите му най-голямата заплаха в джунглата е тази в личната ти глава поради предразсъдъците и самовнушенията за рискове. " Страховете те объркват. В джунглата живеят деца, бременни дами, хващат си пирани в реките, за които знаем каква ни е визията от холивудските филми. Всъщност е друго, няма отровни змии на всяко дърво. Има стеснение от хигиената, климата и насекомите. Могат да те побъркат ухапванията от насекомите, да вземем за пример. Човек би трябвало да може да се къпе всеки ден, а там на всички места има вода. "
" Разбира се, че имам страхове ", дава отговор приключенецът. " Понякога, като запалвам огън и ме гледат очи, се чудя какво е това. Чувстваш се заплашен, чувстваш се разсъблечен. Човек е бил плячка хиляди години. Много ми трепери брадичката. " Но добавя: " Животните не желаят да срещат човек. Нощем всичко излиза да ловува, тогава е най-шумно - дискотека. Целта е да опиташ да спиш. Това, което съм учил и в армията, е да бъдеш животно. Да следваш техните закони. Това значи да уринираш към бивака си, да маркираш територия. Те не знаят дали ти имаш зъби или нямаш, само че си направил всичко по разпоредбите. "
В тази картина за него основна е мотивацията. " Така се оправям с психическите провокации. Аз не виждам рискове в джунглата. Аз виждам възхитителни неща - виждам пеперуда, огромна колкото фамилна пица, слушам песните на птиците... Това ме изкарва от тежкото дишане, от боренето с следващия клон и следващия ручей по реката. Това е като дамата, която обичаш - като остарявате, ти не виждаш какъв брой е остаряла, ти я обичаш. Когато пътуваш със аероплан и гледаш от горната страна този безспир на 7 милиона кв. км. гора, неясно можеш да си представиш какъв брой е огромно. Но когато си вътре, е безусловно друга история, тъй като вътре си изгубен ", продължава Лхамсурен.
© Филип Лхамсурен
Заразата към близките
Той е наясно, че множеството хора са разнообразни от него и мъчно биха подхванали сходна експедиция. Въпреки това се надява да ги поради със своята обич към природата. Според него е необратим процесът на отчуждаване на човек от природа. " Няма по какъв начин да се спре консуматорското общество. Едно схващане се трансформира доста дълго време, само че с цел да се промени, би трябвало да желаяме да го променим. Няма потребност да спасяваме планетата, а по-скоро да спасим съзнанието си. Защото планетата ще се разболее, ще изригне и ще те изплюе. Тя е супериздръжлива и демонстрира воля на твърд планинар. Най-силното оръжие на хората не е да се борят между тях, а да се заразяват с позитивни образци. Твърде доста сме се хвърлили в една посока, пък сме не запомнили някои съществени полезности ", споделя той.
За Лхамсурен такава полезност е фамилията. " Много хора застават зад мен и чувствам тяхната сила. Отделно в природата не се усещам самичък. Моето семейство ме поддържа. Без поддръжката човек не може да направи нищо. Това е доста значимо, тъй като има за какво да се върна жив и здрав - има къде да се върна, има при кого да се върна. Ключов е човешкият възел - за мен, в случай че нямаш здрава връзка, не можеш да правиш здрави неща. Така го усещам. "
Приключенецът към този момент има две книги, свързани с пътуванията си, като разказва първата като по-философска. Намеренията му са след соловата експедиция в Амазония да издаде трета.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ