Понякога думите не стига, понякога от любовта боли. Понякога хората

Понякога думите не стига, от време на време от любовта боли. Понякога хората не са дружно, тъй като нещо ги разделя.

А всички знаем, че несподелените усеща раждат най-красивите произведения.

Днешната доза поезия идва от едно стихотворение, което се помни дълго време след прочитане:

***

Благодаря ти,

че ме мразиш откровено,

че хвърляш всички мемоари

зад борда.

Омразата основава самостоятелност,

а любовта - заробва.

Сега от мен

ненадейно се отказваш ти,

от мойте думи,

жестове и книги...

Но вдигнеш ли към мен очите мразещи,

аз слушам звън

на паднали вериги.

Сега пребивавам леко и естествено -

настрана

от твоите прищевки странни.

И отново отляво

е сърцето ми наместено.

Лекувам рани.

Раздялата съпоставям

със съживяване,

със музика на Моцарт, със безкрая...

Ако не беше твоето неявяване,

щях да допускам,

че съм в парадайса.

***