Панайот Тасев – кметът, който дарявал цялата си заплата на сираци
Понякога длъжността „ кмет” провокира отрицателни асоциации в днешно време. За някои хора тази специалност се свързва с притежанието на власт , която нормално води до персонална, а не социална полза.
Историята обаче помни и кметове, които вечно остават в паметта на нацията и се трансформират в нещо като национални герои . Типичен образец за подобен човек е Панайот Тасев – управлявал Благоевград в два мандата. Първият път от 1921 до 1924 година, и вторият път от 1932 до 1934 година.
Тасев е роден в Горна Джумая и е изтъкнат търговец и притежател на хранилища, както и шеф на тютюневата компания „ Никотея” – емблема за благоевградския регион . Още преди кметуването си, Тасев е извънредно огромен бранител на културното завещание на Горна Джумая и се стреми по всевъзможен метод да развие града. Той построява през 1914 година постройката на хотел „ Лондон”, на основната улица в града, където даже е гостувал великия Дан Колов.
Управлението на Тасев стартира с една от първите стъпки в развиването на един град – градоустройствения проект . Панайот Тасев основал толкоз добър проект, че пет години след края на втория му мандат, през 1939 година, тогавашния общински съвет на Благоевград, след необятно разискване, решил да не сформира нов, а да употребява първия публикуван. Планът бил толкоз структурирано изработен, че били определени верните терени, избрана била посоката на улиците с оглед огряването им от слънцето и проветряването им, било основано място за бъдещата канализация и тръбопровод, както и били основани площадите и градините в града.
Кметът доста държал на образованието . Първоначално, по негова самодейност, през първия му мандат, Солунската българска смесена гимназия „ Св. Св. Кирил и Методий” била преместена в Горна Джумая. След Ньойския кротичък контракт, образователното заведение било настанено първо в гр. Струмица, а по-късно в гр. Петрич. Това не отчаяло Тасев, който употребявал персоналните си връзки с министъра на благоустройството Йорданов, за построяването на сегашната Национална филантропична гимназия „ Св. Св. Кирил и Методий” в града . Учебното заведение и до през днешния ден е измежду най-реномираните в града и се употребява с голяма популярност в целия Югозападен регион.
По време на втория си мандат, Тасев прави други основни нововъдения града , останали емблеми за Благоевград и в наши дни. Това са банята, постройката на халите, футболното игрище. Той поставя и основите за разрешаването на въпроса с водопровода в Благоевград, и по-късно построява и плавателен басейн с песъчлив плаж.
Други основни обекти от неговата ера са откриването на паметника на незнайния въстаник на площада, като на самото разкриване на паметника, Тасев кани генералния консулт на България в Париж – Леон Лемуш – немилостив бранител на българския народ.
Любовта му към литературата и към всичко българско дава на Панайот Тасев и концепцията за построяването на бюст монумент на Пейо Яворов в градската градина на Благоевград. Паметникът е толкоз добре изработен, а и е такава емблема на града, че и до през днешния ден, десетки възпитаници обичайно слагат цветя пред лика на поета.
Сред най-великите, може би, достижения за кмета остава това, че той не е получавал заплата за труда си . Според градските митове на Благоевград, а и съгласно неговите наследници, Тасев дарявал цялата си заплата като кмет на сираци от града и региона . Името на кмета остава незабравено и до през днешния ден. Само преди година той се стана мотив за усилени медийни спекулации и кавги в правосъдната зала, откакто наследниците му вземат решение да продадат 100-годишната постройка , известна като тютюнения монопол и оповестена за монумент на културата. Известен предприемач се снабдява с правото на градеж върху наследството на Тасев, като съгласно разнообразни информации, новата постройка щяла да бъде в същия архитектурен жанр.
Едно обаче е несъмнено - историята постоянно ще помни Панайот Тасев като един от най-значимите кметове освен за Благоевград, само че и за цяла България!
(статията е основана на истории, разказани в книгата „ Кметовете на Благоевград (Горна Джумая) 1912-2007”, под редакцията на Светлин Димитров и по информация, предоставена с общителното подпомагане на Регионална Библиотека „ Димитър Талев” в Благоевград )
Историята обаче помни и кметове, които вечно остават в паметта на нацията и се трансформират в нещо като национални герои . Типичен образец за подобен човек е Панайот Тасев – управлявал Благоевград в два мандата. Първият път от 1921 до 1924 година, и вторият път от 1932 до 1934 година.
Тасев е роден в Горна Джумая и е изтъкнат търговец и притежател на хранилища, както и шеф на тютюневата компания „ Никотея” – емблема за благоевградския регион . Още преди кметуването си, Тасев е извънредно огромен бранител на културното завещание на Горна Джумая и се стреми по всевъзможен метод да развие града. Той построява през 1914 година постройката на хотел „ Лондон”, на основната улица в града, където даже е гостувал великия Дан Колов.
Управлението на Тасев стартира с една от първите стъпки в развиването на един град – градоустройствения проект . Панайот Тасев основал толкоз добър проект, че пет години след края на втория му мандат, през 1939 година, тогавашния общински съвет на Благоевград, след необятно разискване, решил да не сформира нов, а да употребява първия публикуван. Планът бил толкоз структурирано изработен, че били определени верните терени, избрана била посоката на улиците с оглед огряването им от слънцето и проветряването им, било основано място за бъдещата канализация и тръбопровод, както и били основани площадите и градините в града.
Кметът доста държал на образованието . Първоначално, по негова самодейност, през първия му мандат, Солунската българска смесена гимназия „ Св. Св. Кирил и Методий” била преместена в Горна Джумая. След Ньойския кротичък контракт, образователното заведение било настанено първо в гр. Струмица, а по-късно в гр. Петрич. Това не отчаяло Тасев, който употребявал персоналните си връзки с министъра на благоустройството Йорданов, за построяването на сегашната Национална филантропична гимназия „ Св. Св. Кирил и Методий” в града . Учебното заведение и до през днешния ден е измежду най-реномираните в града и се употребява с голяма популярност в целия Югозападен регион.
По време на втория си мандат, Тасев прави други основни нововъдения града , останали емблеми за Благоевград и в наши дни. Това са банята, постройката на халите, футболното игрище. Той поставя и основите за разрешаването на въпроса с водопровода в Благоевград, и по-късно построява и плавателен басейн с песъчлив плаж.
Други основни обекти от неговата ера са откриването на паметника на незнайния въстаник на площада, като на самото разкриване на паметника, Тасев кани генералния консулт на България в Париж – Леон Лемуш – немилостив бранител на българския народ.
Любовта му към литературата и към всичко българско дава на Панайот Тасев и концепцията за построяването на бюст монумент на Пейо Яворов в градската градина на Благоевград. Паметникът е толкоз добре изработен, а и е такава емблема на града, че и до през днешния ден, десетки възпитаници обичайно слагат цветя пред лика на поета.
Сред най-великите, може би, достижения за кмета остава това, че той не е получавал заплата за труда си . Според градските митове на Благоевград, а и съгласно неговите наследници, Тасев дарявал цялата си заплата като кмет на сираци от града и региона . Името на кмета остава незабравено и до през днешния ден. Само преди година той се стана мотив за усилени медийни спекулации и кавги в правосъдната зала, откакто наследниците му вземат решение да продадат 100-годишната постройка , известна като тютюнения монопол и оповестена за монумент на културата. Известен предприемач се снабдява с правото на градеж върху наследството на Тасев, като съгласно разнообразни информации, новата постройка щяла да бъде в същия архитектурен жанр.
Едно обаче е несъмнено - историята постоянно ще помни Панайот Тасев като един от най-значимите кметове освен за Благоевград, само че и за цяла България!
(статията е основана на истории, разказани в книгата „ Кметовете на Благоевград (Горна Джумая) 1912-2007”, под редакцията на Светлин Димитров и по информация, предоставена с общителното подпомагане на Регионална Библиотека „ Димитър Талев” в Благоевград )
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ