Понякога човек попада на текстове и размисли, които ясно и

Понякога човек попада на текстове и размишления, които ясно и точно  формулират неговите мисли и неговия светоглед, като че ли прочетени от мислите му. Навръх великденските празници пред очите ми попадна тази публикация на Амир Д. Акзел за списание “Тайм ”, която стряскащо безусловно дава отговор на горното изложение. 

Сумирането на всичко което четем от Стивън Хокинг, който загатва Бог на съвсем всяка страница в книгите си, на всичко което гледаме по Дискавъри с великия мил глас на Морган Фрийман, и на всичко което знаем от Библията и от религиозните канони, в една къса публикация, която да попадне пред очите, няма по какъв начин да е инцидентно. Точно както и възникването на Вселената. И в случай че създателят към този момент не беше написал този текст, аз самият бих го написал буквално, и бих го подписал с голямо задоволство. 

Преведох публикацията не с цел да диспутирам с атеистите, и не с цел да ядосам надълбоко религиозните. Напротив – момента е прелестен за размисъл по тематиката, и за опит за реализиране на мир и баланс сред науката и религията. Едни споделяме Бог, други споделят сила, само че всички ние сме резултат на вълшебното съзидание и в случай че разногласията посред ни останат в рационални граници, те градивно способстват към познанието и към себеосъзнаването. А това е прелестно.

Георги Харизанов

Автор на текста: Амир Д. Акзел за списание “Тайм ”

Безброй скорошни книги и публикации се пробват да ви накарат да вярвате че (някак си) науката към този момент е опровергала съществуването на Бог. Ние към този момент знаем толкоз доста за това по какъв начин Вселената съществува, споделят създателите, че Бог просто става непотребен: Ние можем да разбираем всички процеси във Вселената без потребността от популярен Създател.

И в действителност – науката ни затрупа с несметни количества от схващане. Тоталната обща сума на човешкото познание се удвоява към този момент на всеки две години, че и по-малко. Във физиката и космологията ние към този момент можем решително да твърдим че знаем тъкмо какво и по кое време се е случило в нашата Вселена, с акуратност до дребна парченце от секундата след Големия Взрив – нещо, което до неотдавна е звучало безумно. В химията към този момент разбираме и най-сложните реакции сред атомите и молекулите, а в биологията знаем по какъв начин живее клетката, даваща живот, и човечеството към този момент има карта на цялостния геном. Но дали тази необятна маса познание опровергава съществуването на някаква пред-съществуваща външна мощ, която да може да генерира Вселената ни на практика от нищото?

Науката печели големи борби против окопалата се религиозна доктрина още от 19-ти век насам. Малко след 1800-та година намирането на останките на неандерталци в Белгия, Гибралтар и Германия демонстрират че хората не са единствените бозайници с човешка конструкция, населявали Земята. Фосили и остатъци от в този момент изчезнали животни и растения демонстрират по какъв начин флората и фауната еволюират през хилядолетията, след което умират и отстъпват мястото си на планетата на по-добре приспособили се типове. Тези открития дават мощен подтик на още противоречивата по това време доктрина за еволюцията, оповестена за пръв път от Чарлз Дарвин през 1859-та година. През 1851-ва Леон Фуко, самообучил се френски физик, потвърждава изрично че Земята се върти /вместо величествено да стои на едно место, а Слънцето да кръжи към нея/, употребявайки особено махало, чието кръгово придвижване разкрива ротацията на планетата ни.

Геоложки проучвания от същия век също опустошават хипотезата за „ младата Земя “. Вече всички знаем че Земята е на милиарди, а не на няколко хиляди години, както някои теолози са си създали труда да изчислят базирайки се на броенето на генерации назад до началото, обещано от библейския Адам. Всички тези открития несъмнено печелят в конфликта с литературните тълкования в Светото Писание.

Но съумя ли модерната просвета, от началото на 20-ти век, да потвърди изрично че няма Бог, както някои коментатори интензивно настояват? Науката е магически свят, изпълнен със зашеметяващи и чудни знания: Тя ни учи за живота, за света и за Вселената. Но тя не е разкрила пред нас за какво Вселената е почнала съществуването си, нито пък какво е предшествало раждането й вследствие на Големия Взрив. Биологичната еволюция не ни е дала и най-малкото схващане по какъв начин и от кое място са се формирали първите живи кафези и микроорганизми на планетата ни, и по какъв начин развитите кафези – комплицирано структурираните изграждащи блокчета на актуалните форми на живот, въобще са произлезли от по-простите едноклетъчни организми.

Нито пък изяснява една от великите мистерии на науката: Как съзнанието се появява в живите същества? Откъде идват символичното мислене и самоосъзнаването? Кое е това, което разрешава на хората да схващат загадките на биологията, физиката, математиката, инженерството и медицината? И кое ни дава силата и разсъдъка да сътворяваме велики творби на изкуството, музиката, архитектурата и литературата? Науката не е даже покрай обяснението на тези дълбоки секрети.

Но доста по-голям от тези главоблъсканици е непрекъснатият въпрос за фините настройки на параметрите на нашата Вселена: Защо всичко към нас е по този начин точно съшито и изчислено, осигурявайки на практика съвършената среда за появяването и съществуването на живот? Този въпрос в никакъв случай не е имал приемлив теоретичен отговор, и аз имам вяра че на него в никакъв случай няма да бъде открито научно решение. Защото колкото по-навътре навлизаме с познанията си за тайните на физиката и космологията, толкоз многопластова и необикновено комплицирана ни се вижда тя.

За да разбираем квантово-механичните държания на даже най-малката парченце, се изискват страници и страници от извънредно напреднала математика. Защо даже най-малките и елементарни частици от Вселената са толкоз побъркващо комплицирани?

Изглежда има една обширна, скрита „ мъдрост “, или конструкция, или заплетена чернова за даже привидно най-простите детайли на природата. И обстановката става все по-обезсърчителна с всяко ново разширение на мирогледа ни за цялостния Космос.

Знаем че преди 13,7 милиарда години едно гаргантюанско експлоадиране на сила, чиято природа и източник са изцяло непознати за нас и нямат даже сходство на обикновено пояснение от страна на науката,  инициира основаването на нашата Вселена. И тогава внезапно, като от сцената на някаква магия, „ Божествената парченце “ – бозонът на Хигс, открит преди две години в мощния ускорител на лементарни частици на ЦЕРН, или Големия Адронен Колайдер, се появява на практика отникъде и с по някакво знамение дава на Вселената ни нейната маса. Защо се е случило това? Масата се съставлява от обикновени частици – кварки и електрони, чиито тегло и електрически заряд  е трябвало да съвпаднат до невероятни за мозъка ни тесни граници, с цел да се случи това което в действителност се е случило. А точно – от разбърканата взривена чорба от обикновени частици, съставляваща младата Вселена, още веднъж като по знамение и като пипнато от вълшебна ръка, всички кварки внезапно се сплотяват в клонове и дървета с цел да образуват протони и неутрони, техните електрически заряди се откриват на точните прецизни равнища с цел да привлекат и задържат електроните, които пък незабавно стартират да обикалят към ядрото, основано от протоните и неутроните. Всички маси, заряди и сили на взаимоотношение във Вселената е трябвало да съвпаднат до невъобразимо точни равнища и салда, с цел да се образуват ранните атоми на материята. По-големите стартират да се образуват след това в ядените огньове навътре в звездите, давайки ни въглерода, желязото, азота, кислорода и всички останали детайли, които са незаменими за възникването на живота. И несъмнено, по-късно ще бъде образувана и двойната серпантина на извънредно комплицираната, животворна ДНК молекула.

Но за какво всичко от което имаме потребност с цел да съществува живота, въобще се появява? Как е било допустимо всичко това без някаква латентна външна мощ, която да оркестрира и уточни танцът на обикновените частици, необходим за първичното сформиране на всички незаменими за живота субстанции? Великият английски математик Роджър Пенроуз е пресметнал, основано единствено на стотиците параметри на физическата Вселена, че вероятността за възникването на населен Космос е 1 делено на 10 на 10-та на 23-та степен. А това е число толкоз покрай цялостната нула, колкото никой не може да си показа.

Възможността е по-малка от тази да печелите джакпота на Мега Милиони във всеки един ден, откогато Вселената съществува. Това може би ви дава някаква визия.