Намерете по-бързо шоколатиера
Понеже не престават да се глезят/лигавят със словото на Туск, да си напомним едно негово изказване, ето го: „ Никой не ви е дал нищо безплатно “.
Това е магистрална фраза, надалеч надхвърляща потребностите на една гала, лъснала от куртоазни приказки.
Никой не ни е дал нищо безплатно? Тъй ли?
Та нали даже свободата да се приказват глупотевини я подметнаха безплатно.
Да не се връщаме доста обратно във времето: преди 28 години комунистите инсценираха един прелом, който показаха за началото на „ смяната “ и сетне изиграха всички номера на умрялата лисица.
Онази вечер чух по малкия екран една екзалтантка да се пеняви, че след 10 ноември 1989-а комунистите умирали от боязън.
От кого, забавно - от Христофор Събев или от Йоло Денев, за лапацалата от Съюз на демократичните сили да не приказваме?
Комунистите си извъртяха номерата, сетне завоюваха с лекост изборите, сетне си избраха президент, сетне за малко подметнаха властта на политически изтърсак като Фил Кенеди/Димитров – едвам захранят алчността на хора като Костов и прочие
И по-нататък - какво отвоювахме сами?
По времето на Симеон Брокера ни вкараха в НАТО, по времето на Станишев - в Европейския Съюз, тъй като това повеляваше Големия Пасианс.
Впрочем, влязохме в НАТО след ръководството на Костов, което ще остане в Историята като Ерата на Големия Грабеж.
Да не би това да има поради Туск, та приказва, че нищо не ни е обещано безплатно?
„ Промяната “ се случи през телевизионния репортаж за свалянето на Живков - изцяло безплатно, най-малко за днешните политикани, които щяха да си изкълчат ръцете да ръкопляскат на Туск.
Разбира се, някои неща се случваха и тук, имаше вяли опити за условна опозиция, имаше и интелектуални хитрувания, обособени хора шаваха някак си - обаче и до момента щяха да си разправят вицове под юрганите, в случай че Горбачов не беше продал Империята.
Със 100% понижение на цената.
И в това е казусът: постоянно ни подмятат нещо безплатно, пък сетне тарикатите яхват лъжата.
Ами, в този момент - какво сме в положение да реализираме сами, с изключение на да протягаме паничката за следващата милостиня.
Чакаме даровете си по единично.
Обединяваме се някак-временно-на думи-с думи, когато ни натрапват „ третия пол “, примерно - не че толкоз ни интересува и тази злина, а по-скоро като инстикт на обичайния ни сеирджилък.
Ако не бяхме изумени от сеирджилъка, В ДЕНЯ, КОГАТО ИСТАНБУЛСКАТА КОНВЕНЦИЯ ЩЕ съдебна експертиза ГЛАСУВА В ПАРЛАМЕНТА, БЪЛГАРИТЕ – ВКУПОМ – ТРЯБВА ДА СПРАТ ДЕЦАТА СИ ОТ УЧИЛИЩЕ.
Но това в никакъв случай няма да се случи, сходна концепция не може да поникне в тукашната безрезултатност.
Нашите хора ще не престават да се дърлят за места в детските градини – да набутат децата си там, а след това какво ще се случи с тях, по какъв начин ще ги покваряват там – това по никакъв начин не ги интересува.
По време на скорошните манифестации в Солун за името на Македония, един грък сподели: „ Ние не желаеме да разделяме Историята! “
Проста, ясна, прочувствена фраза, идва напряко от националната душа.
Никога не чухме сходно нещо, когато вървяха/вървят македонските издевателства над нашата История, няма и да чуем, тъй като националният глас не е забавен за малките екрани.
Той и затова закърнява – схваща, че не е мечтан и се стаява.
Пък и някой да каже нещо сходно, няма да го пуснат – сакън, да не обидим Заев, сега-засега.
В подмяна на това, същия ден, след репортажа от Солун, пуснаха по малкия екран един, който се оплакваше, че не може да си откри „ шоколатиер “ /този пък евентуално е някой, който прави нещо от шоколад/. Трима души сменил - и все не били задоволително читави.
Та щял да внася шоколатиер от Молдова!
Виж ти подем невъобразим - толкоз е ръгнала напред стопанската система ни, нямало и безработица, че не можеш да си намериш даже един елементарен шоколатиер.
Ей, търсете го по-бързо, та популацията дефинитивно да се оправи и най-накрая да настъпи фантазният комунизъм, в този момент пък вашият.
Онзи грък сподели, че не желае да си разделят историята – а ние тук си дялкаме истината, както ни падне. Това го вършим напълно безплатно.
Разправиите към Конвенцията са забавни повече поради упорството на Падишаха/Бойко, към този момент изразявано основно през валкириите му Екатерина Захариева и Цецка Цачева – Цачева като поръчител на неуспеха.
Това твърдоглавие на Бойко може в допълнение да го у-самоти - и то тогава, когато е в най-активната си форма.
Напоследък той е репресиран от патологичното хвалебствие на някои медии – то е толкоз извънредно, та даже наподобява като някакъв скрит план против него, като сриване посредством ласкаене.
Бойко е представян като „ въздуха и водата за всяко живо създание “ – подобен ли беше оня лаф за дружбата със Съветския съюз, която също ни връчиха безплатно?
Ами Юнкер?
Той сподели, че България съвсем се е преборила с корупцията – до момента в който в Парламента депутатите, които нищо не са получили безплатно, се дърлеха към вота на съмнение, желан поради същата тази корупция.
Шизофренна работа, Народът напълно ще го побъркат.
Пак Юнкер споделил, че „ България е неговото ентусиазъм “ – едвам се сетим, че от много време нашите първенци, най-много Живков и Бойко, са царе в омайването на опекуните си.
Юнкер особено напряко се държи като шоколатиер – по този начин ни захаросва с похвали.
Изобщо, някои хора се държат с Историята като рогоносци, които се хвалят какъв брой огромни любовчии са.
Вече стопираха да приказват за проверката на приватизацията, в този момент извадиха новата дъвка – урока за комунизма за учениците от десети клас.
И какви антикомунисти изпълзяха незабавно.
Гледах две дами в „ История БГ “ – тематиката беше за комунистическите концлагери – те бяха толкоз отблъскващо-разпалени, че като че ли не си даваха сметка, че днешните младежи въобще не отразяват сходни екстатични ломотения.
Те остават безразлични и даже леко развеселени, жалкото обаче е, че по този начин и страданието на хиляди лагерници се опошлява.
Заради това и страницата на „ История БГ “ във Facebook остана равнодушна – два дни по-късно единствено 140 души бяха харесали въпросното предаване.
Една от дамите сподели, че Цар Борис не бил живял в този лукс, в който живял Живков – и единствено подсети феновете да стартират да броят парцелите, които в този момент Симеон си желае.
Проумяването на историята, даже единствено това - да не приказваме за състрадаването на жертвите - не може да бъде провокирано с профан настъпателност.
Екстатичните пропагандатори през днешния ден нямат никакъв късмет.
Темата на „ История БГ “ беше за комунистическите концлагери – само че най-после остана тягостното подстрекателство за нежеланието на уж-десните да въздадат правдивост, даже тогава, когато имаха цялата власт /кабинетът на Костов/.
Но те я използваха, с цел да трансформират законите и гладко да създадат крадливата си приватизация - какви лагери и лагерници, кой ще се занимава с тях.
В последна сметка, тук все рамката е значима.
Кенет Кларк имаше едно есе за рамката и картината: по какъв начин от време на време окото бива захласнато повече от рамката - помпозно-красива, и не помни самата картина, каквато и убогост да показва тя, колкото и майсторски да го е направила.
Сега огромният въпрос е кой ще дъвче/предъвче тематиката за комунизма, с цел да я предложи сетне на децата - както в африканските джунгли сдъвкват пред чужденеца-гост храната и сетне му я сервират.
Прелестна отврат.
*Коментарът е от фейсбук
Това е магистрална фраза, надалеч надхвърляща потребностите на една гала, лъснала от куртоазни приказки.
Никой не ни е дал нищо безплатно? Тъй ли?
Та нали даже свободата да се приказват глупотевини я подметнаха безплатно.
Да не се връщаме доста обратно във времето: преди 28 години комунистите инсценираха един прелом, който показаха за началото на „ смяната “ и сетне изиграха всички номера на умрялата лисица.
Онази вечер чух по малкия екран една екзалтантка да се пеняви, че след 10 ноември 1989-а комунистите умирали от боязън.
От кого, забавно - от Христофор Събев или от Йоло Денев, за лапацалата от Съюз на демократичните сили да не приказваме?
Комунистите си извъртяха номерата, сетне завоюваха с лекост изборите, сетне си избраха президент, сетне за малко подметнаха властта на политически изтърсак като Фил Кенеди/Димитров – едвам захранят алчността на хора като Костов и прочие
И по-нататък - какво отвоювахме сами?
По времето на Симеон Брокера ни вкараха в НАТО, по времето на Станишев - в Европейския Съюз, тъй като това повеляваше Големия Пасианс.
Впрочем, влязохме в НАТО след ръководството на Костов, което ще остане в Историята като Ерата на Големия Грабеж.
Да не би това да има поради Туск, та приказва, че нищо не ни е обещано безплатно?
„ Промяната “ се случи през телевизионния репортаж за свалянето на Живков - изцяло безплатно, най-малко за днешните политикани, които щяха да си изкълчат ръцете да ръкопляскат на Туск.
Разбира се, някои неща се случваха и тук, имаше вяли опити за условна опозиция, имаше и интелектуални хитрувания, обособени хора шаваха някак си - обаче и до момента щяха да си разправят вицове под юрганите, в случай че Горбачов не беше продал Империята.
Със 100% понижение на цената.
И в това е казусът: постоянно ни подмятат нещо безплатно, пък сетне тарикатите яхват лъжата.
Ами, в този момент - какво сме в положение да реализираме сами, с изключение на да протягаме паничката за следващата милостиня.
Чакаме даровете си по единично.
Обединяваме се някак-временно-на думи-с думи, когато ни натрапват „ третия пол “, примерно - не че толкоз ни интересува и тази злина, а по-скоро като инстикт на обичайния ни сеирджилък.
Ако не бяхме изумени от сеирджилъка, В ДЕНЯ, КОГАТО ИСТАНБУЛСКАТА КОНВЕНЦИЯ ЩЕ съдебна експертиза ГЛАСУВА В ПАРЛАМЕНТА, БЪЛГАРИТЕ – ВКУПОМ – ТРЯБВА ДА СПРАТ ДЕЦАТА СИ ОТ УЧИЛИЩЕ.
Но това в никакъв случай няма да се случи, сходна концепция не може да поникне в тукашната безрезултатност.
Нашите хора ще не престават да се дърлят за места в детските градини – да набутат децата си там, а след това какво ще се случи с тях, по какъв начин ще ги покваряват там – това по никакъв начин не ги интересува.
По време на скорошните манифестации в Солун за името на Македония, един грък сподели: „ Ние не желаеме да разделяме Историята! “
Проста, ясна, прочувствена фраза, идва напряко от националната душа.
Никога не чухме сходно нещо, когато вървяха/вървят македонските издевателства над нашата История, няма и да чуем, тъй като националният глас не е забавен за малките екрани.
Той и затова закърнява – схваща, че не е мечтан и се стаява.
Пък и някой да каже нещо сходно, няма да го пуснат – сакън, да не обидим Заев, сега-засега.
В подмяна на това, същия ден, след репортажа от Солун, пуснаха по малкия екран един, който се оплакваше, че не може да си откри „ шоколатиер “ /този пък евентуално е някой, който прави нещо от шоколад/. Трима души сменил - и все не били задоволително читави.
Та щял да внася шоколатиер от Молдова!
Виж ти подем невъобразим - толкоз е ръгнала напред стопанската система ни, нямало и безработица, че не можеш да си намериш даже един елементарен шоколатиер.
Ей, търсете го по-бързо, та популацията дефинитивно да се оправи и най-накрая да настъпи фантазният комунизъм, в този момент пък вашият.
Онзи грък сподели, че не желае да си разделят историята – а ние тук си дялкаме истината, както ни падне. Това го вършим напълно безплатно.
Разправиите към Конвенцията са забавни повече поради упорството на Падишаха/Бойко, към този момент изразявано основно през валкириите му Екатерина Захариева и Цецка Цачева – Цачева като поръчител на неуспеха.
Това твърдоглавие на Бойко може в допълнение да го у-самоти - и то тогава, когато е в най-активната си форма.
Напоследък той е репресиран от патологичното хвалебствие на някои медии – то е толкоз извънредно, та даже наподобява като някакъв скрит план против него, като сриване посредством ласкаене.
Бойко е представян като „ въздуха и водата за всяко живо създание “ – подобен ли беше оня лаф за дружбата със Съветския съюз, която също ни връчиха безплатно?
Ами Юнкер?
Той сподели, че България съвсем се е преборила с корупцията – до момента в който в Парламента депутатите, които нищо не са получили безплатно, се дърлеха към вота на съмнение, желан поради същата тази корупция.
Шизофренна работа, Народът напълно ще го побъркат.
Пак Юнкер споделил, че „ България е неговото ентусиазъм “ – едвам се сетим, че от много време нашите първенци, най-много Живков и Бойко, са царе в омайването на опекуните си.
Юнкер особено напряко се държи като шоколатиер – по този начин ни захаросва с похвали.
Изобщо, някои хора се държат с Историята като рогоносци, които се хвалят какъв брой огромни любовчии са.
Вече стопираха да приказват за проверката на приватизацията, в този момент извадиха новата дъвка – урока за комунизма за учениците от десети клас.
И какви антикомунисти изпълзяха незабавно.
Гледах две дами в „ История БГ “ – тематиката беше за комунистическите концлагери – те бяха толкоз отблъскващо-разпалени, че като че ли не си даваха сметка, че днешните младежи въобще не отразяват сходни екстатични ломотения.
Те остават безразлични и даже леко развеселени, жалкото обаче е, че по този начин и страданието на хиляди лагерници се опошлява.
Заради това и страницата на „ История БГ “ във Facebook остана равнодушна – два дни по-късно единствено 140 души бяха харесали въпросното предаване.
Една от дамите сподели, че Цар Борис не бил живял в този лукс, в който живял Живков – и единствено подсети феновете да стартират да броят парцелите, които в този момент Симеон си желае.
Проумяването на историята, даже единствено това - да не приказваме за състрадаването на жертвите - не може да бъде провокирано с профан настъпателност.
Екстатичните пропагандатори през днешния ден нямат никакъв късмет.
Темата на „ История БГ “ беше за комунистическите концлагери – само че най-после остана тягостното подстрекателство за нежеланието на уж-десните да въздадат правдивост, даже тогава, когато имаха цялата власт /кабинетът на Костов/.
Но те я използваха, с цел да трансформират законите и гладко да създадат крадливата си приватизация - какви лагери и лагерници, кой ще се занимава с тях.
В последна сметка, тук все рамката е значима.
Кенет Кларк имаше едно есе за рамката и картината: по какъв начин от време на време окото бива захласнато повече от рамката - помпозно-красива, и не помни самата картина, каквато и убогост да показва тя, колкото и майсторски да го е направила.
Сега огромният въпрос е кой ще дъвче/предъвче тематиката за комунизма, с цел да я предложи сетне на децата - както в африканските джунгли сдъвкват пред чужденеца-гост храната и сетне му я сервират.
Прелестна отврат.
*Коментарът е от фейсбук
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ