ДЕФИЦИТЪТ И ИМА ЛИ ТОЙ ПОЧВА У НАС
Понеже доста се разяснява заложеният недостиг от 4.1% в бюджета за 2022, в това число и с порицателен и настъпателен звук от опозицията, взех решение да споделя мой персонален разбор по въпроса.
Така.
Трябва да е ясно, че дефицитът без Ковид ограниченията ще е 2.5%.
Също не би трябвало да забравяме, че имаме и падежи по остарели задължения през тази година.
А в този момент всъщност.
Основната рецензия от опозицията е че не се вписваме в Маастрихтските критерии, където рамката е до 3% годишен недостиг и 60% дълг към Брутният вътрешен продукт.
Малко предистория за въпросните критерии.
Критериите от Маастрихт датират от 1992-ра година, а по-късно са инкорпорирани в Пакта за Стабилност и Растеж през 1997 година.
Случайно или не това са били междинните стойности през 90-те години, ерго това са били макроикономическите действителности.
Нота бене – дефицитните правила са публично суспендирани (дерогирани) до края на 2022-ра година с оглед рецесията от Ковид.
Приказките, че това би ни попречило по пътя към Еврозоната са безпочвени все още.
Съвсем различен е въпросът, че прецизно използване на разпоредбите от Пакта за Стабилност биха били извънредно сложни за доста от страните в Еврозоната, които и до момента не ги съблюдаваха!
Неслучайно на масата стои въпроса за преразглеждане на въпросните правила, с цел да са съответстващи с новите действителности
Какво се случва в Еврозоната?
Повечето държавни управления в драфт бюджетите си за 2022 приоритизират обществени разноски за справяне с рецесията. Разглеждайки параметрите в доста страни ще забележите, че множеството от тях са с към 5% недостиг, тук-там повече – приказваме за Испания, Италия, Португалия, Словакия, и тн.
За дълг към Брутният вътрешен продукт даже няма да започвам – междинната стойност в Еврозоната е 97% от Брутният вътрешен продукт.
Тук гоним 30% и с ме с една от най-ниските задлъжнялости към Брутният вътрешен продукт в Европа.
Хърватска, която възнамерява влизане в Еврозоната през 2023-та година е с 83%!
Дефицит от 4.1% не е заплашителен и е релевеантен по отношение на обстановката, изключително когато средствата се влагат вярно. Неслучайно има огромен дял за финансови вложения.
Има една поговорка – да чакаш да си стъпиш на краката, с цел да ползваш целево финансиране е като да чакаш да оздравееш, с цел да вземеш медикаменти
Кирил Симеонов
Така.
Трябва да е ясно, че дефицитът без Ковид ограниченията ще е 2.5%.
Също не би трябвало да забравяме, че имаме и падежи по остарели задължения през тази година.
А в този момент всъщност.
Основната рецензия от опозицията е че не се вписваме в Маастрихтските критерии, където рамката е до 3% годишен недостиг и 60% дълг към Брутният вътрешен продукт.
Малко предистория за въпросните критерии.
Критериите от Маастрихт датират от 1992-ра година, а по-късно са инкорпорирани в Пакта за Стабилност и Растеж през 1997 година.
Случайно или не това са били междинните стойности през 90-те години, ерго това са били макроикономическите действителности.
Нота бене – дефицитните правила са публично суспендирани (дерогирани) до края на 2022-ра година с оглед рецесията от Ковид.
Приказките, че това би ни попречило по пътя към Еврозоната са безпочвени все още.
Съвсем различен е въпросът, че прецизно използване на разпоредбите от Пакта за Стабилност биха били извънредно сложни за доста от страните в Еврозоната, които и до момента не ги съблюдаваха!
Неслучайно на масата стои въпроса за преразглеждане на въпросните правила, с цел да са съответстващи с новите действителности
Какво се случва в Еврозоната?
Повечето държавни управления в драфт бюджетите си за 2022 приоритизират обществени разноски за справяне с рецесията. Разглеждайки параметрите в доста страни ще забележите, че множеството от тях са с към 5% недостиг, тук-там повече – приказваме за Испания, Италия, Португалия, Словакия, и тн.
За дълг към Брутният вътрешен продукт даже няма да започвам – междинната стойност в Еврозоната е 97% от Брутният вътрешен продукт.
Тук гоним 30% и с ме с една от най-ниските задлъжнялости към Брутният вътрешен продукт в Европа.
Хърватска, която възнамерява влизане в Еврозоната през 2023-та година е с 83%!
Дефицит от 4.1% не е заплашителен и е релевеантен по отношение на обстановката, изключително когато средствата се влагат вярно. Неслучайно има огромен дял за финансови вложения.
Има една поговорка – да чакаш да си стъпиш на краката, с цел да ползваш целево финансиране е като да чакаш да оздравееш, с цел да вземеш медикаменти
Кирил Симеонов
Източник: svobodnoslovo.eu
КОМЕНТАРИ