Понеделник вечерта в столичен автобус 84 от летището към центъра.

Понеделник вечерта в столичен рейс 84 от летището към центъра. Симпатично англоговорящо момиче седи до мен. Държи в ръцете си закупен билет и е спокойна, че е постоянен пасажер. Под перфоратора няма насочваща табелка защо служи този апарат, а и от дълго време на никое място по света няма такова нещо, че сама да се сети да дупчи. Двама контрольори я глобяват благодарение на различен пасажер, който услужливо им превежда, тъй като проверяващите не знаят британски. А и не са и длъжни. Те са българи, живеят в София и получават минималната заплата от 460 лева Добавките им идват от санкции, а санкциите ги заплащат нормално симпатични хора – нашенци и чужденци. На забележката ми, че липсват инструкции под перфоратора защо служи, въпросните контрольори ми демонстрират табелчица със ситни букви в средата на рейса. Който я видял – видял, който я прочел – прочел. Иначе – санкция.

Вторник сутринта, отново рейс 84. Циганин без билет приказва високо по телефона. Към него се доближава проверяваща – без билет или карта е. Не го глобява, учтиво го приканва да слезе, само че той не пожелава, напсува я и тя продължава да ревизира останалите пасажери, които не умеят да псуват.

Welcome to Sofia – градът на перфораторите и на двойните стандарти. Слоганът може да се брандира, тъй като няма друга столица в Европейски Съюз, която да употребява такава система на таксуване в градския превоз – като си купиш билет от будка или от водач, да се чудиш би трябвало ли да го валидираш и къде, да липсва табела на спирката или на първата врата на возилото какво да правиш с този билет и най-после да те глобят, тъй като не ти е минало през мозъка, че в някой различен век някъде по света е имало перфоратори за самотаксуване и че ти си попаднал навръх това място и в този век.

В уеб страницата на Центъра за градска подвижност написа, че в трамваите и тролейбусите може да си закупите билет за еднократно пътешестване от автомат, който обаче постоянно не работи или е свален, а и да работи, не връща ресто. В рейсовете пък такива въобще не са конфигурирани.

След дълги обещания, че ще се вкара нова система за таксуване в градския превоз, поръчката започва тези дни. Прогнозната стойност е 88 млн. лева без Данък добавена стойност и планува доставка, внедряване и поддръжка на интегрирана автоматизирана система за електронно таксуване и видеонаблюдение в градския превоз. Системата обаче ще бъде внедрена чак през 2020 година И по този начин от най-малко 10 години. Нация техническа, предана на перфоратора.

Докато чакаме още три години електронната система, кметството би могло да направи няколко елементарни неща, които да улеснят пасажерите. На спирките да закачи инструкции по какъв начин се пътува. На първата врата на водача да постави напътствие по какъв начин се употребява перфоратор. Под всеки перфоратор да има табелка защо се употребява. И всичко това – на понятен български и британски. Сега във возилата на градския превоз по план на Оперативна програма „ Околна среда “ висят само две табели на български, които съставляват безсмислени поменици с извлечения от наредбата за пътешестване. Но даже и в тях не става и дума за перфоратор.

И второто, хайде най-накрая да спрат двойните стандарти при санкциите. Етническата ненавист към избран етнос се ражда таман когато се подминават гратисчиите единствено тъй като са от този етнос.

Все отново напълно легално можете да се измъкнете от санкция – като поискате да вземем за пример да ви се издаде акт и наказателно разпореждане, които след това да обжалвате в административния съд. Практиката демонстрира, че нормално там санкциите падат. Разбира се, това е обвързвано с спомагателни старания и разноски. Но пък остава удоволствието да се натрие носът на общината. Ако въобще й пука.

Автор: Иглика Горанова, сп. Икономист