Експериментите продължават. Взрив по време на карантина
Понеделник е необикновен ден за жителите на цялостен софийски квартал. В „ Полигона “ през днешния ден всички мият прозорци. Това не е флашмоб, а последица след вчерашния гърмеж, при който беше съборена постройката на ИПК „ Родина “. Хиляди още се пробват да се отърсят от шока. Това е обаче най-малкият проблем. След месец и половина под карантина, в изискванията на насилствена изолираност и стрес, тези столичани живеят и със загатна за чутовния екот и големият облак прахуляк, който покри като пелена домовете им, като се питат:
Трябваше ли 17-етажната постройка да бъде взривена тъкмо в този момент, откакто 30 години никой не се сети да го направи?
Кой разреши сходно „ шоу по време на зараза “? Престъпно безхаберие или злокобен опит е да затвориш хората у дома, до момента в който постройките на блоковете се тресат, прозорците пукат, саксии падат, а децата пищят от смут.
Пет часа след гърмежа беседвам с 37-годишната К.Р., която живее на 100 метра от бетонните огризки на бул. „ Цариградско шосе “. Несбъднатата фантазия публицистите в България да имат общ дом, който да приюти многочислените редакции на вестници и списания. Каква подигравка. „ Родината “ рухна...А метафорите с всичко протичащо се в страната ни сега са мъчителни и парят.
К. Р е майка на две деца, на 8 и 3 години, едното от които с астма. Обяснява, че е знаела авансово за сриването на сивия мастодонт, само че до последно не можела да си показа какво следва. В изискванията на карантина и без право да се изтеглят отвън София, или най-малкото в някой парк, със брачна половинка й обмисляли семейтвото да се качи на колата и напразно да обикалят улиците, до момента в който всичко премине. Заради ранния час – 9 в неделя, по този начин и не съумяват да се провеждат. Затварят компактно прозорците, дърпат завесите и стартират да чакат. Обясняват на децата, че снимат филм и може да стане малко шумно поради специфичните резултати. 3-годишните обаче не са наясно с „ резултатите на седмото изкуство “. Гърмът е всеизвестен и те стартират да плачат. 8-годишният астматик стартира да си търси апаратчето...Над блоковете се оформя гъба от прахуляк.
Една Хирошима на мирното време.
Все отново приказваме за квартал с име, което красноречиво изяснява всичко - " Полигона ". Тук се гърми.
Ден след гърмежа Facebook продължава да се цялостни със фотоси и видеа на гърмежа. Сградата пада. Разрухата още веднъж влиза в дневния ред. Ние й се радваме, тъй като е отломка от гнилия социализъм. Продължаваме да имаме вяра в светлото бъдеще като трансформираме поляните към тогавашните казарми в лъскави бизнесцентрове и скъпи жилищни здания. Забравяме, че преди време за този упорит план страната е платила милиони левове от нашия джоб. Забравяме, тъй като това е най-лесният метод краткотрайно да се съхраним. И се радваме на новината, че от през днешния ден, в случай че решат да взривят друга постройка, ще се спасим с децата в някой парк. Стига да разберем името му.
Достигнахме ли коронния си номер - няколко неуместни въпроса
Трябваше ли 17-етажната постройка да бъде взривена тъкмо в този момент, откакто 30 години никой не се сети да го направи?
Кой разреши сходно „ шоу по време на зараза “? Престъпно безхаберие или злокобен опит е да затвориш хората у дома, до момента в който постройките на блоковете се тресат, прозорците пукат, саксии падат, а децата пищят от смут.
Пет часа след гърмежа беседвам с 37-годишната К.Р., която живее на 100 метра от бетонните огризки на бул. „ Цариградско шосе “. Несбъднатата фантазия публицистите в България да имат общ дом, който да приюти многочислените редакции на вестници и списания. Каква подигравка. „ Родината “ рухна...А метафорите с всичко протичащо се в страната ни сега са мъчителни и парят.
К. Р е майка на две деца, на 8 и 3 години, едното от които с астма. Обяснява, че е знаела авансово за сриването на сивия мастодонт, само че до последно не можела да си показа какво следва. В изискванията на карантина и без право да се изтеглят отвън София, или най-малкото в някой парк, със брачна половинка й обмисляли семейтвото да се качи на колата и напразно да обикалят улиците, до момента в който всичко премине. Заради ранния час – 9 в неделя, по този начин и не съумяват да се провеждат. Затварят компактно прозорците, дърпат завесите и стартират да чакат. Обясняват на децата, че снимат филм и може да стане малко шумно поради специфичните резултати. 3-годишните обаче не са наясно с „ резултатите на седмото изкуство “. Гърмът е всеизвестен и те стартират да плачат. 8-годишният астматик стартира да си търси апаратчето...Над блоковете се оформя гъба от прахуляк.
Една Хирошима на мирното време.
Все отново приказваме за квартал с име, което красноречиво изяснява всичко - " Полигона ". Тук се гърми.
Ден след гърмежа Facebook продължава да се цялостни със фотоси и видеа на гърмежа. Сградата пада. Разрухата още веднъж влиза в дневния ред. Ние й се радваме, тъй като е отломка от гнилия социализъм. Продължаваме да имаме вяра в светлото бъдеще като трансформираме поляните към тогавашните казарми в лъскави бизнесцентрове и скъпи жилищни здания. Забравяме, че преди време за този упорит план страната е платила милиони левове от нашия джоб. Забравяме, тъй като това е най-лесният метод краткотрайно да се съхраним. И се радваме на новината, че от през днешния ден, в случай че решат да взривят друга постройка, ще се спасим с децата в някой парк. Стига да разберем името му.
Достигнахме ли коронния си номер - няколко неуместни въпроса
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ