Из делниците на един луд
Понеделник, 21 август
В хороскопа ми за неделя в „ Монитор “ госпожа Неда Иванова ми е записала: „ Следете кръвното, не се напъвайте ненужно и не вдигайте тежко! “ Обаче не я послушах. И подвигах много тежко! В момента на повдигането ми нямаше нищо, даже беше много прелестно. На един теферич, със страхотна скара… Дай, дай, в случай че нема, донеси… И стана огромна двойна под индиго... После настъпи някакво разбъркване на жанровете, в случай че ме разбирате. Защото докторът е почитател на Платон и като него счита, че най-хубавите стомаси не са тези, които отхвърлят да одобряват всякакво пиво... И чак на сутринта усетих, че по никакъв начин не е леко да се подвига тежко. Ама по какъв начин единствено го усетих. Ритало ли ви е магаре в главата. Мен ме е ритало. Същото е. Обаче, в случай че се бях вслушал в рекомендациите да пия наноракийки по 25 грама, трябваше да връщам момчето 16 пъти, без да броим последните четири, които бяха за „ една на крайник за изпроводяк “.
Не ви се окайвам, нито ви се лаская. Просто подобен е животът. Нали съм ви казвал, че съм чел баре 100 пъти Еклесиаст, с цел да му диря смисъла. Е нема смисъл! Всичко е суетност и преследване напразно. А, когато става дума за преследване напразно, пийналият има доста повече шансове от трезвеника. Помислете и ще видите!
И сякаш на рождения си ден човек най-ясно си дава сметка, че тоя живот е единствено преследване на Михаля. Такива мисли ни идват, когато прекалим с повдигането на тежко.
Пенсиите, нема да се плашите! Не е значимо на какъв брой сте, на 60, на 70… Дето вика Емо Чолаков, 70 обаче се усещат като 40! Това е значимото. 70 е новото 40! И от тук нататък стартира същинското съревнование. По правилник е посредством елиминиране. И знаете ли какво? В това съревнование най-тъжно е за спечелилия. Казвам ви го от опит. Дядо ми беше победител. На 95 сподели: Това е най-глупавото съревнование, даже и да победиш, няма кой да ти ръкопляска.
Както и да е. Туй вероятно са черни мисли, изпълзели от Сатурновата дупка.
Ясновидката Соня Щерева от Горна Оряховица, с която се съветвали известни политици, шоумени, общественици, вика, че след 2020-та България я чака напредък. Образованите ни в чужбина сънародници щели да стартират да се завръщат всеобщо и да поемат ръководството на страната. И да ни управляват според националния интерес. „ Трябва още няколко години да потърпим единствено и хубавото ще се усети и у нас! “
Това, дето са образовани, е доста добре. Но ме тормози, че въпреки всичко са българи. А българинът е като бакъра. Не е значимо единствено да го излъскаш, а и в каква среда ще го държиш. Сложиш ли го в несъответствуваща среда, незабавно позеленява… Изобщо самичък по себе си българинът е прекрасен човек, само че би трябвало да се пази от българи. Щото в събраните на куп българи има нещо циганско…
И тази седмица ще мине под знака на огромната мистерия – кой кого ще преебе най-после. Дали Борисов Пеефски, или Пеефски Борисов. Или пък двамата дружно ще го вдянат на ага Доган. Извинете за речника, само че той е съгласуван с предмета. (А също и с мястото, само че това ще го разберете най-после на текста.) Рефер ще е Цацата. И в случай че е правилно, че един доста значим магистрат, не споделям, че е тъкмо той, е вземал по 200 хиляди евро на месец от Пеефски, мачът може и да е превдварително решен. Но може да има и изненади. Нали съм ви казвал за оня духовник, дето продавал индулгенции – за минали, за сегашни, че и за бъдещи грехове. И един рицар си купил най-яката индулгенция за бъдещи грехове. След което пребил монаха и го ограбил. Та не бих се изненадал Цацата да се окаже подобен рицар. Всъщност, от притчата излиза, че тъкмо продавачът на индулгенции би трябвало да изяде багра.
Не знам, ще чакаме и ще забележим. Докторът ще продължи да чака на брега на Перловската река, пък каквото пристигна.
Кан-чан
Между другото, четох оня ден, че японска фармацевтична компания избрала за фирмен амулет пингвин, който изумително наподобява на апарат за клизма с опрощение. Наричал се Кан-чан, от канчо, което било японската дума за клизма. Препредавам на доверие от организация Юнайтед прес интеренешънъл. На страницата на компанията в Туитър Кан-чан оповестява: „ Планувам да посетя доста места в бъдеще… "
И ще посети. Дано да не кара наред…
Вторник, 22 август
Шопите опищяха мрежата, че три дни немало да има топла вода в половината град. Ще кажеш, че се къпят ката ден и това ще им наруши хигиеничните привички. Може и да е по този начин, само че тогава изниква въпросът от кое място се вземат всичките тия некъпаните, дето пълнят автобусите, трамваите и тролеите? Не може всичките да са от провинцията?
Ама тия от топлото са си отговорни, че оповестяват. Трайте си, бе, балами! Половината от хората, дето ще им спрете водата, нямаше и да усетят, в случай че не бяхте съобщили. Другата половина щяха да усетят като я пуснете чак. Но с това известие се задействаха едни чисто психически механизми. Човек, като има топла вода, знае, че може да се изкъпе когато си желае и по тази причина не бърза. А като му я спреш, на него тъкмо тогава му се прищява да се изкъпе. Затова непрекъснатото съществуване на топла вода е психическо, а не физическо изискване за комфорта на жителите. Трябва или постоянно да имат, или постоянно да нямат. И по този начин няма да им се прищява да се изкъпят.
Мамалигите са се видели в знамение с националния си авиопревоздвач " Таром ". От 2007 година до в този момент е натрупал 330 млн. евро загуби. Само за първата половина на 2017 година е вътре с 22.7 млн. евро. Премиерът Михай Тудосе вика: " Това е национална компания, народен знак и няма да бъде закрита или продадена... Необходимо е да стартира да печели и да я развиваме… "
Що, бе, продайте я! Така се прави. Ние най-малко по този начин направихме. Ванчо Костов може да ви даде адреса на един безупречен покупател, Гад Заеби май се споделяше. И за без пари ще ви я вземе. Е, нема да почне да печели, само че най-малко ще престане да губи.
Сряда, 23 август
„ Нито един представител на държавната или локалната власт не означи Международния ден за удостояване паметта на жертвите от тоталитарните комунистически, фашистки и нацистки режими “, написа Клуб Z. Нямало го даже оня, дето ката ден ни занимаваше с дедо си, погубен от комунистите в царевичака. Ех, гиди лицемерни антикомунисти! Но по този начин е то: антикомунист може да се направи единствено от болшевик, няма от какво друго… Или, както е споделил известният академик, публицист и изявен колоездач доктор Филипов, народите с къса памет дълго ги ръководят комунистите.
„ Тодор Живков е исполин в българската история, времето ще го оцени по достолепие, уверен е основният секретар на Министерство на вътрешните работи. “ Бойко Борисов пред в. „ Земя “, 2005 година
Оня ден четох, че затворили кръчмата на Маркс и Енгелс The Red Dragon ( " Червеният змей " ). Късно е, чедо! Много късно. Още след „ Немска идеология “ трябваше да им спрат пиенето. И друго щеше да споделя историята за последните 150 година
Колчем си ида в Пазарджик и погледна етажерката с томовете на Марк и Енгелс (46 том, които никой не пожела да закупи, хем ги давах напряко за без пари!) и надълбоко се усъмнявам във величието на хер Йоханес Генсфлайш цур Ладен цум Гутенберг, но доста надълбоко! Книгите са надалеч по-опасни от пушките. Книгите са наедно с вирусите!
Проф. Димитър Тадъръков с пламенна отбрана по тв приемника на Доган. Децата, вика, не можаха да изядат Ахмед Доган. (И тоя доста е чел!) Всичките напуснали Движение за права и свободи – Гюнер Тахир, Осман Октай, Касим Дал, Лютви Местан - какво стана с тях? Изчезнаха. Тези хора не могат да изядат Доган. “
Та изводът е, че и Пеефски нямало да може!
И знаете ли за какво? Защото Доган също доста бил чел: „ Един човек, който за 25 година е прочел 23 000 тома литература от които 2000 тома единствено на съветски език, този човек не може да бъде грохнал и погубен. “
Чел е, чел е едри банкноти... Едно време по този начин са казвали, да вземем за пример Захари Стоянов. Като побегнел Алеко паша пешовете му щели да заемат хоризонтално състояние, да четеш на тях едри пари…
23 000 тома! Тоя не се споделя Доган, бе, тоя е Киндъл!
25 години по 365 дни равно на 9125 дни. 23 000 тома делено на 9125 дни равно на два и половина тома! Без почивен ден, без празници, без Байрям и Рамазан, без Нова година… И аз си мисля, че доста чета с моите 2-3 книги седмично!
Добре де, той като чете толкоз, по кое време пие? Ние да вземем за пример в неделя нищо не четохме, а в понеделник напълно малко…
Като споделих нагоре колоездач, та се сетих. От Генералния секретариат на Съвета на Европейски Съюз са изпратили рекомендация до всички вътрешни министри на страните от съюза скоростта на булевардите, на които има велоалеи, да бъде лимитирана на 30 км/час. Това нас май не ни визира, ние велоалеи съвсем нямаме. Зам.-кметът по превоза на столицата Евгени Крусев неотдавна заяви, че до края на 2019 година ще има сред 150-200 километра. Но в този момент нямат и 50 км. И, вика още Крусев, „ общината има концепция да бъдат свързани всички велоалеи в една мрежа “. Сега си са обособени – тук парче, там парче. И водят отникъде за на никое място.
Много мозък се изисква да измислиш да свържеш алеите, та че и да го споделиш пред хората като изобретение! Как не му стяга черепът с толкоз мозък!
Намислил съм да се съберем веложурналистите и да разходим господин Кесев из алеите, та да види защо става „ на въпрос “.
Посланикът на Русия в Судан Маргаяс Ширински е открит мъртъв в басейна, оповестиха съветските медии. От тамошното посолство на Русия обяснили, че се изключвала версията за нападение и евентуално става въпрос за инфаркт.
А, бе, Пеефски прибра ли се от Судан? Нали и той беше получил някакъв сърцетуп след среща от третия тип. Обаче май не беше в Судан. Но сигурно беше след среща от третия тип. За непосветените ще кажа, че среща от първи тип е по кое време вземаш едни пари. От втори тип е когато връщаш едни пари. А от трети тип е когато си взел едни пари и не си ги върнал. И тогава идват едни хора, които ти гледат на ръка и ти предсказват бъдещето…
Четвъртък, 24 август
По тв приемника разправят: „ Маршрутът на президента Макрон се пази в безспорна загадка, единствено знаменцата по булевардите демонстрират от кое място ще мине. ” Лично не сме го чул, заяви ни го Георги Младенов. Звучи като анекдот, вика, но е правилно.
„ Облизаха Варна за визитата на Макрон “, заиква се „ Монитор “. И този път не лъже. Очевидци разправят, че морската ни столица не е била толкоз чиста от времето, когато идвал Брежнев в края на 60-те години. Весето Седларска подсети, че тогава по този начин лъснали паметника на Горки, че се видяло, че в действителност е на Лермонтов. Освен да почнем да каним европейските водачи всяка седмица в един град… Щото ние българите доста умеем да се покажем пред хората. И тъкмо това ни качество би трябвало да се употребява.
Варна е напряко неразпознаваема, цялата окичена със знамената на Европейски Съюз, България и Франция. Но имаше нещо сбъркано с френското знаме и никой не можа да ми изясни. Турено е наопаки. Националният байрак на Франция, най-малко от 1830 година, е в същите цветове, само че отвесно. Трябва да има някаква причина, не може да е турено по този начин от незнание. Във Варна има и интелигентни хора въпреки всичко.
Нелко Начев твърди, че този пикантен дипломатически скандал бил заплетен от циганската монтажна бригада, наета да сложи знамената по стълбовете из града. И това било възмездие за изгонването на ромите от Франция през 2010-та. Възможно е. Циганите са отмъстителни. Нали помните по какъв начин постъпиха с принц Чарлз? През 1998 година, като беше в България, Чарлз посети Столипиново и участва на сватбата на Живка и Вълчо, които се ожениха особено поради него и кръстиха детето си Даяна. А той им даде обещание подарък. Обаче не помни да го прати. И те прекръстиха детето. На французите особено имат доста мотиви да си отмъщават. И за присъдата над кралица Костадинка, брачната половинка на цар Киро, могат да гонят карез. Знаеш ли ги… Изобщо французите не се държат с ромите като нас. Затова ние имаме най-вече роми на глава от популацията. Французите, в случай че и да остаряла народна власт, ги смъкват с плесници от главата на популацията. И въобще из цяла Европа е по този начин.
Е, на места и у нас се появяват първи проблясъци на европейско отношение. През предходната седмица в Сливен полицейски чиновници са се отзовавали на 66 сигнала за мощна музика, 48 от които са били за проблеми в циганския квартал „ Надежда “. Съставени са актове и предупредителни протоколи, конфискувани са музикални уредби. Но това са по-скоро отражения от фойерверките на Валери Симеонов по морето и бързо ще отшумят. Още повече, че Валери сигурно няма ползи в Сливен. То какви ли ползи да имаш в Сливен…
Изгледах деликатно посрещането на френския президент на летището. Макрон слезе по стълбичката и се провикна: „ Бойко, май френд “. А Монолингвистът отговари: „ Добре, добре… “ Демек и аз те обичам… И след това, когато Макрон се здрависа с Иво Христов, който очевидно беше извикан, с цел да го поздрави на сорбонски френси и да покаже че не всичките сме бълбуци, министър председателят изтърси: „ Казвам, че всички парле ву франсе. " И стана малко като оная приказка: Ма апелирам ви се, позволете и на националната милиция да знае френски.
Не мога да ви го обясня. Отдавна съм стигнал до извода, че елементарният човек е доста комплицирано нещо.
Обаче не мога да не го поздравя за това по какъв начин потисна някои геронтологични предубеждения и разцелува госпожа Макрон и по двете бузи…
От цялата обстановка ми стана едно Déjà vu… Помните ли Стефан Данаилов и Вероник Жано?
Аз съм от Твърдица, ти си от Париж
само че една искрица, блесна в нас и виж…
Коман сава? Комси, комси, комса…
Ще те назовавам мон амур, ще съм ти правилен пур тужур…
Български не знаеш, с френския съм в мрак
На „ Шанел “ ухаеш, аз на „ Ален мак “…
Какво ли си е помислил Макрон за нас?! Имайте поради, че французите робуват на някои предубеждения, наложени още от Волтер, който беше написал едни гадости за срещата на принцеса Кюнегонд с българите. И Борисов по никакъв начин не способства за разсейването на тези предубеждения.
Деси Радева се беше барнала крепко за срещата със сем. Макрон. Но отново не съумя да угоди на изисканата българска аудитория. Тоя път беше поставила сутиен, само че пък беше не запомнила чорапогащника и беше обула сандали на необут крайник.
Имам много бележки към госпожа Радева, само че една имитация във ФБ на Иван Стоименов, дълготраен фотограф от в. „ Дума “, ме смълча: „ Представям си мъжът на Цецка по какъв начин разхожда госпожа Макрон в ботаническата градина… “ Те, фотографите, са хора с богато въображение. Аз да вземем за пример не мога да си го показва.
Та, дето се споделя, да сме удовлетворени на това което сме получили, щото можеше да получим и това, което заслужаваме. На ръба беше.
Някои хора обаче стартират да се осъзнават. На обособени места из родината стартират да бият герберите. В Пловдив пребили 79-годишния Георги Димчев, тъй като носел тениска с лика на Бойко Борисов. В тоя каяфет влезнал в кръчмата. Един от клиентите нападнал политиката на Борисов, само че ликоносецът се почувствал задължен да го отбрани, заради което бил ударен с пластмасов стол в гърдите, тъкмо където се падало челото на премиера.
Според шефа на Министерство на вътрешните работи в Пловдив комисар Илков пенсията неотдавна била преглеждана в психиатричен кабинет. Но не е въдворявана в профилирана клиника. Вероятно е отишла на обзор без фланелката.
Петък, 25 август
Една национална приказка твърди, че дамата не мисли за секс единствено когато минава по мост и я гони куче. Не настоявам, че е истина, само че не съм подготвен и да го опровергая. Още повече, че е разказано в класиката ни. Например припомням си за една от „ Време разделно “: Беше жена, кажеш ли й: “Добър вечер ” – тя ти споделя: “Утре вечер ”.
Не разбрах какво желаеме да намекнем на франсетата с това, дето подарихме тоя разказ на госпожа Макрон. Но ще разпитам и ще ви обадя. Трябва да има някакъв бездънен подтекст.
Та на въпроса, де. Една госпожа се похвали във ФБ: „ Имам чушка “. Написах: „ И аз. “ И тя ми написа: „ Простак! “
И за какво по този начин ще ми рече?! Та аз имам пет корена рибки на балкона и петте цъфтят и връзват и оня ден видях първата чушка. Е, да, не го споделих във Facebook и там ми беше грешката, само че нали сме другари, би трябвало да си имаме доверие.
Пък друга една ФБ-приятелка се завайкала, че не е отново млада, само че със настоящия си ум. Да пази Господ! Мислил съм какво щеше да стане, в случай че на 20 години бях със настоящия си ум. И знаете ли какво щеше да стане? Нищо. Щяхме да си седим и да мислим: Дали да създадем това и това? Има някои плюсове, само че има и минуси… Дали да създадем другото… Третото… И щяхме да си седим и да умуваме, до момента в който другите се налудуват… Не, Господ добре го е измислил. Всяка възраст да си върви с акъла. Младите да бутат напред, старите да дърпат назад…
P.S. Вчера, събота, с Владо Йончев направихме един тур с колела из Пернишко. Извъртяхме 85 км. из баирите. Но не ви го разправям да се лаская, въпреки че е добре да имате доказателства, когато назоваваме доктора изявен колоездач.
Моят другар Виктор Папазов ми предложи този екип за колоездене. Как мислите, дали ще ми отива? Много е секси. С него ще направя възторг из Пернишко. Може и некой винкел да ми подарят…
Та за друго го разправям. Минахме през село Светля, на 3 км. от Сирищник. Някога селото се е наричало Празноглавци. Може да сте го чували около сурвакарската им група, една от най-хубавите, разправят. Оказа се, че има празник, събора на селото. В центъра дънеше чалга, естествено, печаха кебапчета. И тъй като не е бивало докторът да подмине добра скара, та спряхме за по едно кебапче с три бири. Покрай нас на масите мъже, дами, деца… По едно време се заслушах в музиката. И в никакъв случай нямаше да допускам, в случай че не го бях чул с ушите си. От тонколоните дънеше некой си Влади Марков, простете незнанието ми:
Ой Велико, Велико, меси ми зелнико
направи я баница, дейба твойта мамица
Припев:
Грам *ичка, кило *ур, 100 кила *ашаци
айде на плещи леле твоите баджаци…
Има и други сходни акценти в текста, само че ще ви ги спестя. Припевът се повтаря най-малко 20 пъти. „
Та споделям, че съм оптимист за тоя народ, дума да няма. Дето викаше бай Мирон Иванов, „ в действителност ние сме тръгнали заникъде и сме пристигнали към този момент. “
Там сме, просто не го знаем още.
Прав е Волтер, с изключение на за българите. „ Уви - рече Кандид – оптимизмът е един тип бяс, бесът да поддържаш, че всичко върви добре, когато всичко върви зле. “
To be continued
В хороскопа ми за неделя в „ Монитор “ госпожа Неда Иванова ми е записала: „ Следете кръвното, не се напъвайте ненужно и не вдигайте тежко! “ Обаче не я послушах. И подвигах много тежко! В момента на повдигането ми нямаше нищо, даже беше много прелестно. На един теферич, със страхотна скара… Дай, дай, в случай че нема, донеси… И стана огромна двойна под индиго... После настъпи някакво разбъркване на жанровете, в случай че ме разбирате. Защото докторът е почитател на Платон и като него счита, че най-хубавите стомаси не са тези, които отхвърлят да одобряват всякакво пиво... И чак на сутринта усетих, че по никакъв начин не е леко да се подвига тежко. Ама по какъв начин единствено го усетих. Ритало ли ви е магаре в главата. Мен ме е ритало. Същото е. Обаче, в случай че се бях вслушал в рекомендациите да пия наноракийки по 25 грама, трябваше да връщам момчето 16 пъти, без да броим последните четири, които бяха за „ една на крайник за изпроводяк “.
Не ви се окайвам, нито ви се лаская. Просто подобен е животът. Нали съм ви казвал, че съм чел баре 100 пъти Еклесиаст, с цел да му диря смисъла. Е нема смисъл! Всичко е суетност и преследване напразно. А, когато става дума за преследване напразно, пийналият има доста повече шансове от трезвеника. Помислете и ще видите!
И сякаш на рождения си ден човек най-ясно си дава сметка, че тоя живот е единствено преследване на Михаля. Такива мисли ни идват, когато прекалим с повдигането на тежко.
Пенсиите, нема да се плашите! Не е значимо на какъв брой сте, на 60, на 70… Дето вика Емо Чолаков, 70 обаче се усещат като 40! Това е значимото. 70 е новото 40! И от тук нататък стартира същинското съревнование. По правилник е посредством елиминиране. И знаете ли какво? В това съревнование най-тъжно е за спечелилия. Казвам ви го от опит. Дядо ми беше победител. На 95 сподели: Това е най-глупавото съревнование, даже и да победиш, няма кой да ти ръкопляска.
Както и да е. Туй вероятно са черни мисли, изпълзели от Сатурновата дупка.
Ясновидката Соня Щерева от Горна Оряховица, с която се съветвали известни политици, шоумени, общественици, вика, че след 2020-та България я чака напредък. Образованите ни в чужбина сънародници щели да стартират да се завръщат всеобщо и да поемат ръководството на страната. И да ни управляват според националния интерес. „ Трябва още няколко години да потърпим единствено и хубавото ще се усети и у нас! “
Това, дето са образовани, е доста добре. Но ме тормози, че въпреки всичко са българи. А българинът е като бакъра. Не е значимо единствено да го излъскаш, а и в каква среда ще го държиш. Сложиш ли го в несъответствуваща среда, незабавно позеленява… Изобщо самичък по себе си българинът е прекрасен човек, само че би трябвало да се пази от българи. Щото в събраните на куп българи има нещо циганско…
И тази седмица ще мине под знака на огромната мистерия – кой кого ще преебе най-после. Дали Борисов Пеефски, или Пеефски Борисов. Или пък двамата дружно ще го вдянат на ага Доган. Извинете за речника, само че той е съгласуван с предмета. (А също и с мястото, само че това ще го разберете най-после на текста.) Рефер ще е Цацата. И в случай че е правилно, че един доста значим магистрат, не споделям, че е тъкмо той, е вземал по 200 хиляди евро на месец от Пеефски, мачът може и да е превдварително решен. Но може да има и изненади. Нали съм ви казвал за оня духовник, дето продавал индулгенции – за минали, за сегашни, че и за бъдещи грехове. И един рицар си купил най-яката индулгенция за бъдещи грехове. След което пребил монаха и го ограбил. Та не бих се изненадал Цацата да се окаже подобен рицар. Всъщност, от притчата излиза, че тъкмо продавачът на индулгенции би трябвало да изяде багра.
Не знам, ще чакаме и ще забележим. Докторът ще продължи да чака на брега на Перловската река, пък каквото пристигна.
Кан-чан Между другото, четох оня ден, че японска фармацевтична компания избрала за фирмен амулет пингвин, който изумително наподобява на апарат за клизма с опрощение. Наричал се Кан-чан, от канчо, което било японската дума за клизма. Препредавам на доверие от организация Юнайтед прес интеренешънъл. На страницата на компанията в Туитър Кан-чан оповестява: „ Планувам да посетя доста места в бъдеще… "
И ще посети. Дано да не кара наред…
Вторник, 22 август
Шопите опищяха мрежата, че три дни немало да има топла вода в половината град. Ще кажеш, че се къпят ката ден и това ще им наруши хигиеничните привички. Може и да е по този начин, само че тогава изниква въпросът от кое място се вземат всичките тия некъпаните, дето пълнят автобусите, трамваите и тролеите? Не може всичките да са от провинцията?
Ама тия от топлото са си отговорни, че оповестяват. Трайте си, бе, балами! Половината от хората, дето ще им спрете водата, нямаше и да усетят, в случай че не бяхте съобщили. Другата половина щяха да усетят като я пуснете чак. Но с това известие се задействаха едни чисто психически механизми. Човек, като има топла вода, знае, че може да се изкъпе когато си желае и по тази причина не бърза. А като му я спреш, на него тъкмо тогава му се прищява да се изкъпе. Затова непрекъснатото съществуване на топла вода е психическо, а не физическо изискване за комфорта на жителите. Трябва или постоянно да имат, или постоянно да нямат. И по този начин няма да им се прищява да се изкъпят.
Мамалигите са се видели в знамение с националния си авиопревоздвач " Таром ". От 2007 година до в този момент е натрупал 330 млн. евро загуби. Само за първата половина на 2017 година е вътре с 22.7 млн. евро. Премиерът Михай Тудосе вика: " Това е национална компания, народен знак и няма да бъде закрита или продадена... Необходимо е да стартира да печели и да я развиваме… "
Що, бе, продайте я! Така се прави. Ние най-малко по този начин направихме. Ванчо Костов може да ви даде адреса на един безупречен покупател, Гад Заеби май се споделяше. И за без пари ще ви я вземе. Е, нема да почне да печели, само че най-малко ще престане да губи.
Сряда, 23 август
„ Нито един представител на държавната или локалната власт не означи Международния ден за удостояване паметта на жертвите от тоталитарните комунистически, фашистки и нацистки режими “, написа Клуб Z. Нямало го даже оня, дето ката ден ни занимаваше с дедо си, погубен от комунистите в царевичака. Ех, гиди лицемерни антикомунисти! Но по този начин е то: антикомунист може да се направи единствено от болшевик, няма от какво друго… Или, както е споделил известният академик, публицист и изявен колоездач доктор Филипов, народите с къса памет дълго ги ръководят комунистите.
„ Тодор Живков е исполин в българската история, времето ще го оцени по достолепие, уверен е основният секретар на Министерство на вътрешните работи. “ Бойко Борисов пред в. „ Земя “, 2005 година
Оня ден четох, че затворили кръчмата на Маркс и Енгелс The Red Dragon ( " Червеният змей " ). Късно е, чедо! Много късно. Още след „ Немска идеология “ трябваше да им спрат пиенето. И друго щеше да споделя историята за последните 150 година
Колчем си ида в Пазарджик и погледна етажерката с томовете на Марк и Енгелс (46 том, които никой не пожела да закупи, хем ги давах напряко за без пари!) и надълбоко се усъмнявам във величието на хер Йоханес Генсфлайш цур Ладен цум Гутенберг, но доста надълбоко! Книгите са надалеч по-опасни от пушките. Книгите са наедно с вирусите!
Проф. Димитър Тадъръков с пламенна отбрана по тв приемника на Доган. Децата, вика, не можаха да изядат Ахмед Доган. (И тоя доста е чел!) Всичките напуснали Движение за права и свободи – Гюнер Тахир, Осман Октай, Касим Дал, Лютви Местан - какво стана с тях? Изчезнаха. Тези хора не могат да изядат Доган. “
Та изводът е, че и Пеефски нямало да може!
И знаете ли за какво? Защото Доган също доста бил чел: „ Един човек, който за 25 година е прочел 23 000 тома литература от които 2000 тома единствено на съветски език, този човек не може да бъде грохнал и погубен. “
Чел е, чел е едри банкноти... Едно време по този начин са казвали, да вземем за пример Захари Стоянов. Като побегнел Алеко паша пешовете му щели да заемат хоризонтално състояние, да четеш на тях едри пари…
23 000 тома! Тоя не се споделя Доган, бе, тоя е Киндъл!
25 години по 365 дни равно на 9125 дни. 23 000 тома делено на 9125 дни равно на два и половина тома! Без почивен ден, без празници, без Байрям и Рамазан, без Нова година… И аз си мисля, че доста чета с моите 2-3 книги седмично!
Добре де, той като чете толкоз, по кое време пие? Ние да вземем за пример в неделя нищо не четохме, а в понеделник напълно малко…
Като споделих нагоре колоездач, та се сетих. От Генералния секретариат на Съвета на Европейски Съюз са изпратили рекомендация до всички вътрешни министри на страните от съюза скоростта на булевардите, на които има велоалеи, да бъде лимитирана на 30 км/час. Това нас май не ни визира, ние велоалеи съвсем нямаме. Зам.-кметът по превоза на столицата Евгени Крусев неотдавна заяви, че до края на 2019 година ще има сред 150-200 километра. Но в този момент нямат и 50 км. И, вика още Крусев, „ общината има концепция да бъдат свързани всички велоалеи в една мрежа “. Сега си са обособени – тук парче, там парче. И водят отникъде за на никое място.
Много мозък се изисква да измислиш да свържеш алеите, та че и да го споделиш пред хората като изобретение! Как не му стяга черепът с толкоз мозък!
Намислил съм да се съберем веложурналистите и да разходим господин Кесев из алеите, та да види защо става „ на въпрос “.
Посланикът на Русия в Судан Маргаяс Ширински е открит мъртъв в басейна, оповестиха съветските медии. От тамошното посолство на Русия обяснили, че се изключвала версията за нападение и евентуално става въпрос за инфаркт.
А, бе, Пеефски прибра ли се от Судан? Нали и той беше получил някакъв сърцетуп след среща от третия тип. Обаче май не беше в Судан. Но сигурно беше след среща от третия тип. За непосветените ще кажа, че среща от първи тип е по кое време вземаш едни пари. От втори тип е когато връщаш едни пари. А от трети тип е когато си взел едни пари и не си ги върнал. И тогава идват едни хора, които ти гледат на ръка и ти предсказват бъдещето…
Четвъртък, 24 август
По тв приемника разправят: „ Маршрутът на президента Макрон се пази в безспорна загадка, единствено знаменцата по булевардите демонстрират от кое място ще мине. ” Лично не сме го чул, заяви ни го Георги Младенов. Звучи като анекдот, вика, но е правилно.
„ Облизаха Варна за визитата на Макрон “, заиква се „ Монитор “. И този път не лъже. Очевидци разправят, че морската ни столица не е била толкоз чиста от времето, когато идвал Брежнев в края на 60-те години. Весето Седларска подсети, че тогава по този начин лъснали паметника на Горки, че се видяло, че в действителност е на Лермонтов. Освен да почнем да каним европейските водачи всяка седмица в един град… Щото ние българите доста умеем да се покажем пред хората. И тъкмо това ни качество би трябвало да се употребява.
Варна е напряко неразпознаваема, цялата окичена със знамената на Европейски Съюз, България и Франция. Но имаше нещо сбъркано с френското знаме и никой не можа да ми изясни. Турено е наопаки. Националният байрак на Франция, най-малко от 1830 година, е в същите цветове, само че отвесно. Трябва да има някаква причина, не може да е турено по този начин от незнание. Във Варна има и интелигентни хора въпреки всичко.
Нелко Начев твърди, че този пикантен дипломатически скандал бил заплетен от циганската монтажна бригада, наета да сложи знамената по стълбовете из града. И това било възмездие за изгонването на ромите от Франция през 2010-та. Възможно е. Циганите са отмъстителни. Нали помните по какъв начин постъпиха с принц Чарлз? През 1998 година, като беше в България, Чарлз посети Столипиново и участва на сватбата на Живка и Вълчо, които се ожениха особено поради него и кръстиха детето си Даяна. А той им даде обещание подарък. Обаче не помни да го прати. И те прекръстиха детето. На французите особено имат доста мотиви да си отмъщават. И за присъдата над кралица Костадинка, брачната половинка на цар Киро, могат да гонят карез. Знаеш ли ги… Изобщо французите не се държат с ромите като нас. Затова ние имаме най-вече роми на глава от популацията. Французите, в случай че и да остаряла народна власт, ги смъкват с плесници от главата на популацията. И въобще из цяла Европа е по този начин.
Е, на места и у нас се появяват първи проблясъци на европейско отношение. През предходната седмица в Сливен полицейски чиновници са се отзовавали на 66 сигнала за мощна музика, 48 от които са били за проблеми в циганския квартал „ Надежда “. Съставени са актове и предупредителни протоколи, конфискувани са музикални уредби. Но това са по-скоро отражения от фойерверките на Валери Симеонов по морето и бързо ще отшумят. Още повече, че Валери сигурно няма ползи в Сливен. То какви ли ползи да имаш в Сливен…
Изгледах деликатно посрещането на френския президент на летището. Макрон слезе по стълбичката и се провикна: „ Бойко, май френд “. А Монолингвистът отговари: „ Добре, добре… “ Демек и аз те обичам… И след това, когато Макрон се здрависа с Иво Христов, който очевидно беше извикан, с цел да го поздрави на сорбонски френси и да покаже че не всичките сме бълбуци, министър председателят изтърси: „ Казвам, че всички парле ву франсе. " И стана малко като оная приказка: Ма апелирам ви се, позволете и на националната милиция да знае френски.
Не мога да ви го обясня. Отдавна съм стигнал до извода, че елементарният човек е доста комплицирано нещо.
Обаче не мога да не го поздравя за това по какъв начин потисна някои геронтологични предубеждения и разцелува госпожа Макрон и по двете бузи…
От цялата обстановка ми стана едно Déjà vu… Помните ли Стефан Данаилов и Вероник Жано?
Аз съм от Твърдица, ти си от Париж
само че една искрица, блесна в нас и виж…
Коман сава? Комси, комси, комса…
Ще те назовавам мон амур, ще съм ти правилен пур тужур…
Български не знаеш, с френския съм в мрак
На „ Шанел “ ухаеш, аз на „ Ален мак “…
Какво ли си е помислил Макрон за нас?! Имайте поради, че французите робуват на някои предубеждения, наложени още от Волтер, който беше написал едни гадости за срещата на принцеса Кюнегонд с българите. И Борисов по никакъв начин не способства за разсейването на тези предубеждения.
Деси Радева се беше барнала крепко за срещата със сем. Макрон. Но отново не съумя да угоди на изисканата българска аудитория. Тоя път беше поставила сутиен, само че пък беше не запомнила чорапогащника и беше обула сандали на необут крайник.
Имам много бележки към госпожа Радева, само че една имитация във ФБ на Иван Стоименов, дълготраен фотограф от в. „ Дума “, ме смълча: „ Представям си мъжът на Цецка по какъв начин разхожда госпожа Макрон в ботаническата градина… “ Те, фотографите, са хора с богато въображение. Аз да вземем за пример не мога да си го показва.
Та, дето се споделя, да сме удовлетворени на това което сме получили, щото можеше да получим и това, което заслужаваме. На ръба беше.
Някои хора обаче стартират да се осъзнават. На обособени места из родината стартират да бият герберите. В Пловдив пребили 79-годишния Георги Димчев, тъй като носел тениска с лика на Бойко Борисов. В тоя каяфет влезнал в кръчмата. Един от клиентите нападнал политиката на Борисов, само че ликоносецът се почувствал задължен да го отбрани, заради което бил ударен с пластмасов стол в гърдите, тъкмо където се падало челото на премиера.
Според шефа на Министерство на вътрешните работи в Пловдив комисар Илков пенсията неотдавна била преглеждана в психиатричен кабинет. Но не е въдворявана в профилирана клиника. Вероятно е отишла на обзор без фланелката.
Петък, 25 август
Една национална приказка твърди, че дамата не мисли за секс единствено когато минава по мост и я гони куче. Не настоявам, че е истина, само че не съм подготвен и да го опровергая. Още повече, че е разказано в класиката ни. Например припомням си за една от „ Време разделно “: Беше жена, кажеш ли й: “Добър вечер ” – тя ти споделя: “Утре вечер ”.
Не разбрах какво желаеме да намекнем на франсетата с това, дето подарихме тоя разказ на госпожа Макрон. Но ще разпитам и ще ви обадя. Трябва да има някакъв бездънен подтекст.
Та на въпроса, де. Една госпожа се похвали във ФБ: „ Имам чушка “. Написах: „ И аз. “ И тя ми написа: „ Простак! “
И за какво по този начин ще ми рече?! Та аз имам пет корена рибки на балкона и петте цъфтят и връзват и оня ден видях първата чушка. Е, да, не го споделих във Facebook и там ми беше грешката, само че нали сме другари, би трябвало да си имаме доверие.
Пък друга една ФБ-приятелка се завайкала, че не е отново млада, само че със настоящия си ум. Да пази Господ! Мислил съм какво щеше да стане, в случай че на 20 години бях със настоящия си ум. И знаете ли какво щеше да стане? Нищо. Щяхме да си седим и да мислим: Дали да създадем това и това? Има някои плюсове, само че има и минуси… Дали да създадем другото… Третото… И щяхме да си седим и да умуваме, до момента в който другите се налудуват… Не, Господ добре го е измислил. Всяка възраст да си върви с акъла. Младите да бутат напред, старите да дърпат назад…
P.S. Вчера, събота, с Владо Йончев направихме един тур с колела из Пернишко. Извъртяхме 85 км. из баирите. Но не ви го разправям да се лаская, въпреки че е добре да имате доказателства, когато назоваваме доктора изявен колоездач.
Моят другар Виктор Папазов ми предложи този екип за колоездене. Как мислите, дали ще ми отива? Много е секси. С него ще направя възторг из Пернишко. Може и некой винкел да ми подарят…
Та за друго го разправям. Минахме през село Светля, на 3 км. от Сирищник. Някога селото се е наричало Празноглавци. Може да сте го чували около сурвакарската им група, една от най-хубавите, разправят. Оказа се, че има празник, събора на селото. В центъра дънеше чалга, естествено, печаха кебапчета. И тъй като не е бивало докторът да подмине добра скара, та спряхме за по едно кебапче с три бири. Покрай нас на масите мъже, дами, деца… По едно време се заслушах в музиката. И в никакъв случай нямаше да допускам, в случай че не го бях чул с ушите си. От тонколоните дънеше некой си Влади Марков, простете незнанието ми:
Ой Велико, Велико, меси ми зелнико
направи я баница, дейба твойта мамица
Припев:
Грам *ичка, кило *ур, 100 кила *ашаци
айде на плещи леле твоите баджаци…
Има и други сходни акценти в текста, само че ще ви ги спестя. Припевът се повтаря най-малко 20 пъти. „
Та споделям, че съм оптимист за тоя народ, дума да няма. Дето викаше бай Мирон Иванов, „ в действителност ние сме тръгнали заникъде и сме пристигнали към този момент. “
Там сме, просто не го знаем още.
Прав е Волтер, с изключение на за българите. „ Уви - рече Кандид – оптимизмът е един тип бяс, бесът да поддържаш, че всичко върви добре, когато всичко върви зле. “
To be continued
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ