Международни експерти оценяват боеспособността на руската армия
Поне в западното известно мислене Съединени американски щати и техните съдружници излязоха спечелили в Студената война против комунистическия Съветски съюз. Русия в действителност претърпя съществени стопански и политически турбуленции в непосредствената постсъветска ера, само че Москва не се смяташе безусловно за победена. По-скоро вярата на съветския политически хайлайф е все по-голяма, че страната е била предадена от тези на Запад, които са уверявали, че Русия ще се възползва от стопанската система на свободния пазар, само че вместо това са разширили обсега на алианс (НАТО), основан с единствената цел да сдържа Москва, до момента в който новата стопанска система концентрира благосъстоянието в ръцете на малко на брой.
Анализът на недоразуменията и пропуснатите благоприятни условия от края на 80-те и началото на 90-те години на предишния век попада отвън обсега на това изследване, само че възгледът на Москва за тези събития продължава да въздейства и оформя нейните политики за сигурност и нейните въоръжени сили, чиито качества бяха съществено влошени от разтърсванията от 90-те години, написа в отчет оповестен на 30 септември, основания в Лондон, Вашингтон, Сингапур и Бахрейн International Institute for Strategic Studies.
Това стратегическо досие на IISS изследва по какъв начин са се справили въоръжените сили на Русия през трите десетилетия след края на Съветския съюз. Особено внимание се обръща на последните промени в защитата и упоритостите за военна рационализация. Това, което излиза наяве обаче е, че в този случай модернизацията не значи просто въвеждане на нови благоприятни условия. Много от проектите на Москва за възстановяване на техните въоръжени сили зависят от модернизиране на съществуващото съоръжение и в някои случаи просто въвеждане в експлоатационни благоприятни условия, планувани десетилетия по-рано. Но те се усъвършенстват. Като такива, заключенията от тази обява са скъпи и при разглеждането на естеството и степента на всяко предизвикателство, което по-способните въоръжени сили на Москва съставляват пред европейската сигурност.
Залеза на Съюз на съветските социалистически републики
Въоръжените сили на Съветския съюз навлязоха през 80-те години с амбициозни цели за научноизследователска и развойна активност и придобиване, само че към края на десетилетието рухването на Берлинската стена предвещава разпадането на Съюз на съветските социалистически републики единствено две години по-късно, през 1991 година Вместо да вкара набор от усъвършенствани оръжия във въоръжените сили през 90-те години на предишния век, въоръжените сили на Съветския съюз бяха изправени пред битка за поддържане даже на умерени качества. Структурираното понижаване на силите, въведено от руския водач Михаил Горбачов през 1988 година, целящо да редуцира 500 000 чиновници като част от по-широките му старания да стартира да пренасочва акцента от военно-фокусирана към гражданска стопанска система, беше изпреварено от събитията в последните безредни две години на Съюз на съветските социалистически републики. За въоръжените сили обаче това предвещаваше нещо по-лошо. През 90-те години единствено съветските стратегически ракетни сили получиха задоволително финансиране, с цел да останат надеждни, защото стандартните детайли на въоръжените сили се бореха да ръководят въздействието на разпадането на Съюз на съветските социалистически републики и края на Варшавския контракт, 36-годишният боен съюз на Москва, предопределен да противодейства на НАТО.
Разширяването на НАТО и американските цели за балистична противоракетна защита бяха линии на разломи, по които връзките сред Съединени американски щати и Русия се разпаднаха. Това, което за държавите-членки на НАТО явно беше суверенното право на нацията да търси участие в Алианса, се преглежда от Москва като изменничество на уверенията, които тя е получила по време на полемиките за обединяването на Германия през 1990 година Напоследък това се усложнява от настояването на Русия за сфера на въздействие в постсъветското пространство, част от която в този момент съдържа членове на Алианса.
От позиция на Вашингтон балистично-ракетната защита е ориентирана към провалянето на малко междуконтинентални балистични ракети от дребна страна. Москва обаче видя в това начало на опасност за своите възпиращи сили, позиция, подсилена от решението на Съединени американски щати от 2001 година да се отдръпна от Договора за противобалистични ракети и основаването на балистично-ракетна защита в Европа, въпреки и лимитирани тези благоприятни условия са действителни.
Възгледът на Русия за разширение на НАТО, справедливо или не, бе обяснен от тогавашния президент Борис Елцин през 1998 година, който сподели, че това е " сериозна неточност " със " съществени последствия ". От европейска позиция обаче Москва имаше задоволително благоприятни условия да избегне борба.
След като изтегли Съветския съюз от продължителна война в Афганистан, Горбачов съобщи идеалистично през 1989 година, че " използването на мощ... е остаряла в исторически проект ". Три десетилетия по-късно Русия анексира непозната територия, води войни с някогашни елементи на Съюз на съветските социалистически републики и подхваща сполучлива експедиционна интервенция в поддръжка на сирийския режим в революция.
Към 2018 година президентът Владимир Путин хвалеше въоръжените сили и обясняваше пред Федералното заседание, че Русия има " съвременна войска с високи технологии ", надалеч от това, че е " стар в исторически проект ". Той подлага на критика тези интернационалните " сътрудници ", които смятаха за " невероятно в обозримата историческа вероятност страната ни да съживи своята стопанска система, промишленост, отбранителна промишленост и въоръжени сили до равнища, подкрепящи нужния стратегически капацитет ".
Изследването на степента, до която хвалбата на Путин с " съвременна високотехнологична войска " е оправдана, е основополагащ въпрос на това досие. Независимо от това, без Путин и неговите политически съидейници, най-малкото е противоречиво дали въоръжените сили на Русия биха се възстановили до степента, в която се оправят от перипетиите от 90-те.
Реформаторски старания
Реформата на въоръжените сили беше на дневен ред през 80-те години, даже преди препоръчаните от Горбачов съкращения. Мисленето измежду висшите руски ръководители през 80-те години на предишния век бе по отношение на евентуалните подходи за преструктуриране на въоръжените сили, само че с осуетени старания за промени от 90-те години. Включена е програмата за рационализация " Нов взор " от 2008 година Основите за " Нов взор " бяха приключени при министъра на защитата Сергей Иванов (действащ 2001-07).
През 2006 година Иванов очерта плануваните съкращения в броя на военнослужещите, намаляването на висшите чинове и прекосяването към по-голям % професионални бойци. Всички те трябваше да бъдат приложени като част от програмата " Нов взор " през 2008 година, въпреки и от Анатолий Сердюков, който размени Иванов като министър на защитата през февруари 2007 година Независимо от предходните старания за промени, спорът с Грузия сподели, че Русия към момента не разполага с потенциал бързо да разгърне задоволително подготвени за пердах единици даже за дребна война.
Въпреки това, за разлика от предходните старания за промени, " Нов взор " се възползва от съответно финансиране за доста от задачите си и от поддръжката на съветските политически водачи.
Западът се готви и опознава своя зложелател Русия и Китай
Западът се стреми към обединяване за отбрана на " свободи и полезности против властнически похищения, да резервира и отбрани интернационалния ред "
Стратегически сили
През 90-те години единствено съветските нуклеарни сили получиха нещо сходно на нужното финансиране, с цел да поддържат известна степен на доверие. Независимо от края на Студената война, нямаше доста подозрение, че Русия ще остане съществена нуклеарна мощ, даже в случай че няколко от оръжейните системи, планувани или в развой на развиване през 80-те години, отпаднат.
Ако не друго, през 90-те години на предишния век, когато стандартните въоръжени сили бяха прекършени заради липса на вложения и обвързваните с това съкращения на личен състав и инвентар, нуклеарните системи на Москва получиха още по-голямо значение. Възприеманата накърнимост към стандартната война се отразява в заявената от Съветския съюз позиция " без първа приложимост " на нуклеарно оръжие, отпадащо през 1993 година
Наземните системи не престават да остават по-голямата част от нуклеарната триада на Москва, като продължава прекосяването от основани на силози към мобилни системи. Подводниците с балистични ракети с нуклеарно зареждане (SSBN) обезпечават втория детайл на възпиращия фактор, макар компликациите, които Русия имаше при въвеждането на нова балистична ракета, изстреляна с подводница. Въздушният детайл на съветските стратегически сили през днешния ден остава може би най-слабият, защото зависи от дребен брой модерни самолети-бомбардировачи, поддържани от бомбардировач с турбовитлов мотор, чийто генезис е през 50-те години.
Заедно с вложенията в " обичайни " нуклеарни системи, Москва преследва и няколко " нови " системи, в това число крилати ракети с нуклеарно задвижване и " торпеда " и е в ранните стадии на въвеждането на хиперзвукова система в своя нуклеарен инвентар.
Сухопътни войски
Днес съветските сухопътни войски са по-малки и по-способни, в сравнение с в средата на 90-те години. Елементите на тези сили се държат във висока степен на подготвеност и имат неотдавнашен военен опит. Въздушно-десантните сили и реорганизираните специфични сили също се преглеждат като основен съставен елемент на способността на Русия за висока подготвеност.
Проследявайки произхода на промените в късносъветското военно мислене, са оценени уроците, които съветските военни водачи са извлекли от напъните за промени, в това число " Нов взор " след 2008 година, и по какъв начин те са модифицирани посредством опити и с течение на времето, уроци от интервенции.
Решението през 2008 година за цялостна смяна на формированията посредством прекосяване към бригадна конструкция е предопределено да генерира елементи, способни да правят по-независими самоподдържащи се задачи от типа, който се чака в периферията на Русия. Но уроците, произлизащи от правосъдни процеси, от засиленото напрежение със Запада и с Украйна (и боевете там) способстваха за решението на Москва да вкара още веднъж разделения.
Оборудването на тези сили също се е трансформирало, въпреки и може би не по толкоз огромен метод, както се чака в средата на последното десетилетие, когато за първи път са следени нови структури като главния военен танк Т-14. Инвентаризацията на Сухопътните войски, сигурно маневрените формирования, в близко бъдеще ще се състои от някои напълно нови типове съоръжение, както и огромен брой осъвременени платформи, като T-72B3. Но е реализиран необикновен прогрес в подобряването на артилерийските и ракетни качества, с подмяната на балистичната ракетна система с дребен обхват " Точка-У " (SS-21B Scarab) със системата " Искандер-М " (SS-26 Stone) и рационализация на самозадвижвани артилерийски системи.
Това има капацитета, в композиция с нови системи за командване и ръководство и дронове, да подобрят способността на съветските сили да откриват, фиксират и нанасят удари на противникови формирования на по-голям обхват от преди. Подобно на другите услуги, те също са тествани в деяние.
Военноморски сили
Американската разследваща общественост оценяваше, че доникъде на 90-те години руският флот ще има 60-70 атомни подводници, по-малко, само че по-големи кораби и пет или повече самолетоносачи като част от уравновесен флот, все по-способен да дава отговор на всички морски функции. Към 2020 година военноморският флот разполага с един самолетоносач, който към този момент е в ремонт, без към момента финансирана подмяна, 11 атомни подводници и стратегия за създаване на кораби, фокусирана върху платформи, по-подходящи за крайбрежието, в сравнение с средата на окена. Развитието на съветския флот демонстрира пропастта, постоянно явна, сред упоритостта и действителността на задачите на службата и действителните благоприятни условия. Независимо от това, военноморският флот резервира обилни качества, даже и с атомни подводници. Въвеждането, да вземем за пример, на крилата ракета 3M14 " Калибр " (SS-N-30A Sagaris) обезпечава на флота удивително оръжие за проекция на мощ.
Военноморски сили резервира остатъците от ролята за огромни водни басейни, разчитайки най-вече на по-големите си, застаряващи кораби от руската ера и по-модерни подводници. Въпреки това, по-новите допълнения към нейния надводен флот са по-подходящи за отбрана на съветското крайбрежие и околните му води, както и за поддръжка и отбрана на възпиращия механизъм, основан на подводници. Въпреки че на военноморския флот бе разпределен вторият по величина детайл на финансиране след съветските нуклеарни сили в Държавната стратегия за въоръжаване 2020, обхващаща 2011-20, той също не се показа добре в последващата стратегия за 2027 година, обхващащ 2018-27.
Космически сили
Подобно на военноморския флот, няколко от задачите на аерокосмическите сили в програмата за 2020 година останаха неизпълнени. За разлика от военноморските сили обаче, отбранителната промишленост на Русия беше в по-добра позиция да даде междинни решения, които доста усъвършенстваха бойно-въздушните детайли на службата. Военновъздушните сили са по-малки от тази, които Съветският съюз имашв в края на Студената война, само че се възползват доста от последните вложения. По-малко сполучливи обаче бяха някои от структурните промени, въведени от програмата " Нов взор " от 2008 година, като някои от тях бяха преиздадени през идващите години.
За руските военновъздушни сили 90-те години трябваше да бъдат десетилетие на рекапитализация, като би трябвало да бъдат въведени нови видове бойни самолети и огромни усъвършенствания на съществуващите планове. Вместо това, ембрионалните съветски Военновъздушни сили се бореха да поддържат даже сходство на качества. Тяхното показване в първата и втората войни в Чечня и в късата акция в Грузия разкри дефекти в оборудването и образованието.
До стартирането на сирийската интервенция през 2015 година обаче службата се възползва от устойчиви вложения от стратегия 2020 и позитивните детайли на " Нов взор ". Нов многоцелеви изтребител, Су-57 Фелон, остава в развой на разработка (макар и с години след първичния график), до момента в който осъвременен вид на истинския дизайн на Су-27 Фланкер, Су-35С Фланкер М, в този момент обезпечава военновъздушните сили с най-способния им многоцеливи аероплан.
От позиция на авиацията на далечни дистанции, както и подобряването на експлоатационните видове, Военновъздушни сили връщат Ту-160 Блекджек в произвеждане. Междувременно програмата за създаване на нов бомбардировач с огромен обхват, с цел да отговори на условието PAK-DA, част от прогрмата 2020 и продължава да се финансира през прогрмата 2027 дружно с новата структура на осъвременен Ту-160. Дали обаче Русия може да си разреши да ръководи редом два скъпи плана за бомбардировачи и има ли промишлен потенциал за това, е противоречиво.
Вземане на военни решения и взаимни интервенции
Съединени американски щати не бяха сами при започване на 80-те години, разглеждайки последствията от цифровата гражданска война за военните интервенции. Подобно мислене беше ръководено от маршала на Съветския съюз Николай Огарков. Докато Съединени американски щати продължиха да вкарват все по-голям набор от оръжия с цифрово съоръжение през 90-те години, всяка вяра за визията на Огарков за съветска гражданска война във военните каузи беше осуетена от разпадането на Съветския съюз.
Почти четири десетилетия откакто Огарков е планувал " разследващ удар ", съветските въоръжени сили вкарват архитектура за взимане на решения и мрежови благоприятни условия и оръжия, с цел да дават най-после такава дарба. Реформите от 2008 година предвиждаха главен ремонт на съветския боен развой на взимане на решения, преминавайки от главно книжен развой към цифрова архитектура. Разработването и приемането на системи за ръководство, надзор, връзки, компютри, разузнаване, наблюдаване (C4ISR) беше очебийно като част от програмата за рационализация.
През последното десетилетие се появи ревизирана рамка за взимане на военни решения, когато Москва извърши огромна структурна метаморфоза на въоръжените сили и нейните системи за командване и надзор. Това е предопределено да усъвършенства успеваемостта и скоростта на командване и надзор, както и позициониране на въоръжените сили за осъществяване на интервенции в осведомителна среда. Приет е метод за тестване и конфигурация, в това число със системи, изпитани по време на учения за взаимни интервенции. Както при доста огромни компютърни разработки, напредъкът не постоянно е бил равен.
Икономика и индустрия на защитата
Разходите за защита се основават на въпреки и не директно обвързани, по-широки стопански резултати. Мъките на съветската стопанска система през 90-те години се отразяват в съвсем срутва на разноските за защита. Дори когато бяха разпределени суми, от време на време единствено дребна част от сумата идва.
Разходите за защита внезапно спаднаха при започване на 90-те години, обстановката се утежни от финансовата рецесия от 1998 година Възстановява се до известна степен при започване на 2000 година, със доста усъвършенстване през по-голямата част от 2010-те. Целта на държавното управление в този момент е да обезпечи устойчиво положение на финансиране, което да подкрепи напредъка на промените и модернизацията, направени през предходното десетилетие.
Измерването на съветските разноски за защита обаче не е елементарно, защото Москва, това не е изненадващо, не е приела общоприет метод на НАТО за отчитане на обвързваните с военните разноски. Почти всички военни разноски са включени във федералния бюджет, въпреки че не всички са включени в главата на документа за разноските за защита. Например военната жилищна инфраструктура и разноските за пенсии могат да бъдат открити другаде в 14-те тома на федералния бюджет.
След сложни две десетилетия отбранителната индустрия се възползва от устойчивата инвестиция, подкрепена от стратегия 2020. Въпреки това, даже преди въздействието на пандемията COVID-19, беше явно, че равнищата на вложения за публични поръчки през 2010-те няма да бъдат репликирани през 2020-те.
Освен това секторът не е еднообразен, както и успеваемостта на другите му детайли. Морските и сухопътните системи са се справили по-слабо от аерокосмическата защита, въпреки че даже тук достиженията надалеч не са идентични. Макар и надалеч по-малка, в сравнение с в руската ера, отбранителната индустрия е към момента значима, значим шеф и бранш, от който някои градове остават подвластни.
Обхват на досието
Целта на това досие е да се оцени въздействието на съветския план за военна рационализация, като се употребяват материали с отворен код, да се прегледа степента, до която категорично декларираните цели на Москва са били или се извършват във всички военни области, и потенциалът, който това дава на съветското държавно управление да предлага, да заплашва с потребление или да може да употребява военна мощност във всичките й типове за реализиране на политически цели.
През последното десетилетие Русия употребява доста от военните принадлежности, с които разполага в този момент, от осведомителни интервенции " под килима " до обичайната кинетична активност в Сирия и Източна Украйна. Това досие обаче не е изчерпателно изследване на всички московски военни и паравоенни организации.
Вместо това досието изследва въздействието на програмата за рационализация " Нов взор " от 2008 година, която остава най-важната от всички постсъветски военни промени, и претегля триумфите и неуспехите на този план малко повече от десетилетие след стартирането му. Настоящите и последните стратегии се преразглеждат във всички военни области, с цел да се мери тяхната успеваемост. Особено внимание се отделя на прогрмата за 2020 година, чиято цел е да реализира " рационализация " във всички въоръжени сили на Русия, с цел да се реши дали и доколко са изпълнени задачите на програмата и последствията за всяка от въоръжените сили.
В Конгреса на Съединени американски щати приканиха Пентагона да акцентира на AI
„ Използвайки плана Манхатън като модел, Съединени американски щати би трябвало да завоюват конкуренцията за изкуствен интелект ", против Русия и Китай
Анализът на недоразуменията и пропуснатите благоприятни условия от края на 80-те и началото на 90-те години на предишния век попада отвън обсега на това изследване, само че възгледът на Москва за тези събития продължава да въздейства и оформя нейните политики за сигурност и нейните въоръжени сили, чиито качества бяха съществено влошени от разтърсванията от 90-те години, написа в отчет оповестен на 30 септември, основания в Лондон, Вашингтон, Сингапур и Бахрейн International Institute for Strategic Studies.
Това стратегическо досие на IISS изследва по какъв начин са се справили въоръжените сили на Русия през трите десетилетия след края на Съветския съюз. Особено внимание се обръща на последните промени в защитата и упоритостите за военна рационализация. Това, което излиза наяве обаче е, че в този случай модернизацията не значи просто въвеждане на нови благоприятни условия. Много от проектите на Москва за възстановяване на техните въоръжени сили зависят от модернизиране на съществуващото съоръжение и в някои случаи просто въвеждане в експлоатационни благоприятни условия, планувани десетилетия по-рано. Но те се усъвършенстват. Като такива, заключенията от тази обява са скъпи и при разглеждането на естеството и степента на всяко предизвикателство, което по-способните въоръжени сили на Москва съставляват пред европейската сигурност.
Залеза на Съюз на съветските социалистически републики
Въоръжените сили на Съветския съюз навлязоха през 80-те години с амбициозни цели за научноизследователска и развойна активност и придобиване, само че към края на десетилетието рухването на Берлинската стена предвещава разпадането на Съюз на съветските социалистически републики единствено две години по-късно, през 1991 година Вместо да вкара набор от усъвършенствани оръжия във въоръжените сили през 90-те години на предишния век, въоръжените сили на Съветския съюз бяха изправени пред битка за поддържане даже на умерени качества. Структурираното понижаване на силите, въведено от руския водач Михаил Горбачов през 1988 година, целящо да редуцира 500 000 чиновници като част от по-широките му старания да стартира да пренасочва акцента от военно-фокусирана към гражданска стопанска система, беше изпреварено от събитията в последните безредни две години на Съюз на съветските социалистически републики. За въоръжените сили обаче това предвещаваше нещо по-лошо. През 90-те години единствено съветските стратегически ракетни сили получиха задоволително финансиране, с цел да останат надеждни, защото стандартните детайли на въоръжените сили се бореха да ръководят въздействието на разпадането на Съюз на съветските социалистически републики и края на Варшавския контракт, 36-годишният боен съюз на Москва, предопределен да противодейства на НАТО.
Разширяването на НАТО и американските цели за балистична противоракетна защита бяха линии на разломи, по които връзките сред Съединени американски щати и Русия се разпаднаха. Това, което за държавите-членки на НАТО явно беше суверенното право на нацията да търси участие в Алианса, се преглежда от Москва като изменничество на уверенията, които тя е получила по време на полемиките за обединяването на Германия през 1990 година Напоследък това се усложнява от настояването на Русия за сфера на въздействие в постсъветското пространство, част от която в този момент съдържа членове на Алианса.
От позиция на Вашингтон балистично-ракетната защита е ориентирана към провалянето на малко междуконтинентални балистични ракети от дребна страна. Москва обаче видя в това начало на опасност за своите възпиращи сили, позиция, подсилена от решението на Съединени американски щати от 2001 година да се отдръпна от Договора за противобалистични ракети и основаването на балистично-ракетна защита в Европа, въпреки и лимитирани тези благоприятни условия са действителни.
Възгледът на Русия за разширение на НАТО, справедливо или не, бе обяснен от тогавашния президент Борис Елцин през 1998 година, който сподели, че това е " сериозна неточност " със " съществени последствия ". От европейска позиция обаче Москва имаше задоволително благоприятни условия да избегне борба.
След като изтегли Съветския съюз от продължителна война в Афганистан, Горбачов съобщи идеалистично през 1989 година, че " използването на мощ... е остаряла в исторически проект ". Три десетилетия по-късно Русия анексира непозната територия, води войни с някогашни елементи на Съюз на съветските социалистически републики и подхваща сполучлива експедиционна интервенция в поддръжка на сирийския режим в революция.
Към 2018 година президентът Владимир Путин хвалеше въоръжените сили и обясняваше пред Федералното заседание, че Русия има " съвременна войска с високи технологии ", надалеч от това, че е " стар в исторически проект ". Той подлага на критика тези интернационалните " сътрудници ", които смятаха за " невероятно в обозримата историческа вероятност страната ни да съживи своята стопанска система, промишленост, отбранителна промишленост и въоръжени сили до равнища, подкрепящи нужния стратегически капацитет ".
Изследването на степента, до която хвалбата на Путин с " съвременна високотехнологична войска " е оправдана, е основополагащ въпрос на това досие. Независимо от това, без Путин и неговите политически съидейници, най-малкото е противоречиво дали въоръжените сили на Русия биха се възстановили до степента, в която се оправят от перипетиите от 90-те.
Реформаторски старания
Реформата на въоръжените сили беше на дневен ред през 80-те години, даже преди препоръчаните от Горбачов съкращения. Мисленето измежду висшите руски ръководители през 80-те години на предишния век бе по отношение на евентуалните подходи за преструктуриране на въоръжените сили, само че с осуетени старания за промени от 90-те години. Включена е програмата за рационализация " Нов взор " от 2008 година Основите за " Нов взор " бяха приключени при министъра на защитата Сергей Иванов (действащ 2001-07).
През 2006 година Иванов очерта плануваните съкращения в броя на военнослужещите, намаляването на висшите чинове и прекосяването към по-голям % професионални бойци. Всички те трябваше да бъдат приложени като част от програмата " Нов взор " през 2008 година, въпреки и от Анатолий Сердюков, който размени Иванов като министър на защитата през февруари 2007 година Независимо от предходните старания за промени, спорът с Грузия сподели, че Русия към момента не разполага с потенциал бързо да разгърне задоволително подготвени за пердах единици даже за дребна война.
Въпреки това, за разлика от предходните старания за промени, " Нов взор " се възползва от съответно финансиране за доста от задачите си и от поддръжката на съветските политически водачи.
Западът се готви и опознава своя зложелател Русия и Китай
Западът се стреми към обединяване за отбрана на " свободи и полезности против властнически похищения, да резервира и отбрани интернационалния ред "
Стратегически сили
През 90-те години единствено съветските нуклеарни сили получиха нещо сходно на нужното финансиране, с цел да поддържат известна степен на доверие. Независимо от края на Студената война, нямаше доста подозрение, че Русия ще остане съществена нуклеарна мощ, даже в случай че няколко от оръжейните системи, планувани или в развой на развиване през 80-те години, отпаднат.
Ако не друго, през 90-те години на предишния век, когато стандартните въоръжени сили бяха прекършени заради липса на вложения и обвързваните с това съкращения на личен състав и инвентар, нуклеарните системи на Москва получиха още по-голямо значение. Възприеманата накърнимост към стандартната война се отразява в заявената от Съветския съюз позиция " без първа приложимост " на нуклеарно оръжие, отпадащо през 1993 година
Наземните системи не престават да остават по-голямата част от нуклеарната триада на Москва, като продължава прекосяването от основани на силози към мобилни системи. Подводниците с балистични ракети с нуклеарно зареждане (SSBN) обезпечават втория детайл на възпиращия фактор, макар компликациите, които Русия имаше при въвеждането на нова балистична ракета, изстреляна с подводница. Въздушният детайл на съветските стратегически сили през днешния ден остава може би най-слабият, защото зависи от дребен брой модерни самолети-бомбардировачи, поддържани от бомбардировач с турбовитлов мотор, чийто генезис е през 50-те години.
Заедно с вложенията в " обичайни " нуклеарни системи, Москва преследва и няколко " нови " системи, в това число крилати ракети с нуклеарно задвижване и " торпеда " и е в ранните стадии на въвеждането на хиперзвукова система в своя нуклеарен инвентар.
Сухопътни войски
Днес съветските сухопътни войски са по-малки и по-способни, в сравнение с в средата на 90-те години. Елементите на тези сили се държат във висока степен на подготвеност и имат неотдавнашен военен опит. Въздушно-десантните сили и реорганизираните специфични сили също се преглеждат като основен съставен елемент на способността на Русия за висока подготвеност.
Проследявайки произхода на промените в късносъветското военно мислене, са оценени уроците, които съветските военни водачи са извлекли от напъните за промени, в това число " Нов взор " след 2008 година, и по какъв начин те са модифицирани посредством опити и с течение на времето, уроци от интервенции.
Решението през 2008 година за цялостна смяна на формированията посредством прекосяване към бригадна конструкция е предопределено да генерира елементи, способни да правят по-независими самоподдържащи се задачи от типа, който се чака в периферията на Русия. Но уроците, произлизащи от правосъдни процеси, от засиленото напрежение със Запада и с Украйна (и боевете там) способстваха за решението на Москва да вкара още веднъж разделения.
Оборудването на тези сили също се е трансформирало, въпреки и може би не по толкоз огромен метод, както се чака в средата на последното десетилетие, когато за първи път са следени нови структури като главния военен танк Т-14. Инвентаризацията на Сухопътните войски, сигурно маневрените формирования, в близко бъдеще ще се състои от някои напълно нови типове съоръжение, както и огромен брой осъвременени платформи, като T-72B3. Но е реализиран необикновен прогрес в подобряването на артилерийските и ракетни качества, с подмяната на балистичната ракетна система с дребен обхват " Точка-У " (SS-21B Scarab) със системата " Искандер-М " (SS-26 Stone) и рационализация на самозадвижвани артилерийски системи.
Това има капацитета, в композиция с нови системи за командване и ръководство и дронове, да подобрят способността на съветските сили да откриват, фиксират и нанасят удари на противникови формирования на по-голям обхват от преди. Подобно на другите услуги, те също са тествани в деяние.
Военноморски сили
Американската разследваща общественост оценяваше, че доникъде на 90-те години руският флот ще има 60-70 атомни подводници, по-малко, само че по-големи кораби и пет или повече самолетоносачи като част от уравновесен флот, все по-способен да дава отговор на всички морски функции. Към 2020 година военноморският флот разполага с един самолетоносач, който към този момент е в ремонт, без към момента финансирана подмяна, 11 атомни подводници и стратегия за създаване на кораби, фокусирана върху платформи, по-подходящи за крайбрежието, в сравнение с средата на окена. Развитието на съветския флот демонстрира пропастта, постоянно явна, сред упоритостта и действителността на задачите на службата и действителните благоприятни условия. Независимо от това, военноморският флот резервира обилни качества, даже и с атомни подводници. Въвеждането, да вземем за пример, на крилата ракета 3M14 " Калибр " (SS-N-30A Sagaris) обезпечава на флота удивително оръжие за проекция на мощ.
Военноморски сили резервира остатъците от ролята за огромни водни басейни, разчитайки най-вече на по-големите си, застаряващи кораби от руската ера и по-модерни подводници. Въпреки това, по-новите допълнения към нейния надводен флот са по-подходящи за отбрана на съветското крайбрежие и околните му води, както и за поддръжка и отбрана на възпиращия механизъм, основан на подводници. Въпреки че на военноморския флот бе разпределен вторият по величина детайл на финансиране след съветските нуклеарни сили в Държавната стратегия за въоръжаване 2020, обхващаща 2011-20, той също не се показа добре в последващата стратегия за 2027 година, обхващащ 2018-27.
Космически сили
Подобно на военноморския флот, няколко от задачите на аерокосмическите сили в програмата за 2020 година останаха неизпълнени. За разлика от военноморските сили обаче, отбранителната промишленост на Русия беше в по-добра позиция да даде междинни решения, които доста усъвършенстваха бойно-въздушните детайли на службата. Военновъздушните сили са по-малки от тази, които Съветският съюз имашв в края на Студената война, само че се възползват доста от последните вложения. По-малко сполучливи обаче бяха някои от структурните промени, въведени от програмата " Нов взор " от 2008 година, като някои от тях бяха преиздадени през идващите години.
За руските военновъздушни сили 90-те години трябваше да бъдат десетилетие на рекапитализация, като би трябвало да бъдат въведени нови видове бойни самолети и огромни усъвършенствания на съществуващите планове. Вместо това, ембрионалните съветски Военновъздушни сили се бореха да поддържат даже сходство на качества. Тяхното показване в първата и втората войни в Чечня и в късата акция в Грузия разкри дефекти в оборудването и образованието.
До стартирането на сирийската интервенция през 2015 година обаче службата се възползва от устойчиви вложения от стратегия 2020 и позитивните детайли на " Нов взор ". Нов многоцелеви изтребител, Су-57 Фелон, остава в развой на разработка (макар и с години след първичния график), до момента в който осъвременен вид на истинския дизайн на Су-27 Фланкер, Су-35С Фланкер М, в този момент обезпечава военновъздушните сили с най-способния им многоцеливи аероплан.
От позиция на авиацията на далечни дистанции, както и подобряването на експлоатационните видове, Военновъздушни сили връщат Ту-160 Блекджек в произвеждане. Междувременно програмата за създаване на нов бомбардировач с огромен обхват, с цел да отговори на условието PAK-DA, част от прогрмата 2020 и продължава да се финансира през прогрмата 2027 дружно с новата структура на осъвременен Ту-160. Дали обаче Русия може да си разреши да ръководи редом два скъпи плана за бомбардировачи и има ли промишлен потенциал за това, е противоречиво.
Вземане на военни решения и взаимни интервенции
Съединени американски щати не бяха сами при започване на 80-те години, разглеждайки последствията от цифровата гражданска война за военните интервенции. Подобно мислене беше ръководено от маршала на Съветския съюз Николай Огарков. Докато Съединени американски щати продължиха да вкарват все по-голям набор от оръжия с цифрово съоръжение през 90-те години, всяка вяра за визията на Огарков за съветска гражданска война във военните каузи беше осуетена от разпадането на Съветския съюз.
Почти четири десетилетия откакто Огарков е планувал " разследващ удар ", съветските въоръжени сили вкарват архитектура за взимане на решения и мрежови благоприятни условия и оръжия, с цел да дават най-после такава дарба. Реформите от 2008 година предвиждаха главен ремонт на съветския боен развой на взимане на решения, преминавайки от главно книжен развой към цифрова архитектура. Разработването и приемането на системи за ръководство, надзор, връзки, компютри, разузнаване, наблюдаване (C4ISR) беше очебийно като част от програмата за рационализация.
През последното десетилетие се появи ревизирана рамка за взимане на военни решения, когато Москва извърши огромна структурна метаморфоза на въоръжените сили и нейните системи за командване и надзор. Това е предопределено да усъвършенства успеваемостта и скоростта на командване и надзор, както и позициониране на въоръжените сили за осъществяване на интервенции в осведомителна среда. Приет е метод за тестване и конфигурация, в това число със системи, изпитани по време на учения за взаимни интервенции. Както при доста огромни компютърни разработки, напредъкът не постоянно е бил равен.
Икономика и индустрия на защитата
Разходите за защита се основават на въпреки и не директно обвързани, по-широки стопански резултати. Мъките на съветската стопанска система през 90-те години се отразяват в съвсем срутва на разноските за защита. Дори когато бяха разпределени суми, от време на време единствено дребна част от сумата идва.
Разходите за защита внезапно спаднаха при започване на 90-те години, обстановката се утежни от финансовата рецесия от 1998 година Възстановява се до известна степен при започване на 2000 година, със доста усъвършенстване през по-голямата част от 2010-те. Целта на държавното управление в този момент е да обезпечи устойчиво положение на финансиране, което да подкрепи напредъка на промените и модернизацията, направени през предходното десетилетие.
Измерването на съветските разноски за защита обаче не е елементарно, защото Москва, това не е изненадващо, не е приела общоприет метод на НАТО за отчитане на обвързваните с военните разноски. Почти всички военни разноски са включени във федералния бюджет, въпреки че не всички са включени в главата на документа за разноските за защита. Например военната жилищна инфраструктура и разноските за пенсии могат да бъдат открити другаде в 14-те тома на федералния бюджет.
След сложни две десетилетия отбранителната индустрия се възползва от устойчивата инвестиция, подкрепена от стратегия 2020. Въпреки това, даже преди въздействието на пандемията COVID-19, беше явно, че равнищата на вложения за публични поръчки през 2010-те няма да бъдат репликирани през 2020-те.
Освен това секторът не е еднообразен, както и успеваемостта на другите му детайли. Морските и сухопътните системи са се справили по-слабо от аерокосмическата защита, въпреки че даже тук достиженията надалеч не са идентични. Макар и надалеч по-малка, в сравнение с в руската ера, отбранителната индустрия е към момента значима, значим шеф и бранш, от който някои градове остават подвластни.
Обхват на досието
Целта на това досие е да се оцени въздействието на съветския план за военна рационализация, като се употребяват материали с отворен код, да се прегледа степента, до която категорично декларираните цели на Москва са били или се извършват във всички военни области, и потенциалът, който това дава на съветското държавно управление да предлага, да заплашва с потребление или да може да употребява военна мощност във всичките й типове за реализиране на политически цели.
През последното десетилетие Русия употребява доста от военните принадлежности, с които разполага в този момент, от осведомителни интервенции " под килима " до обичайната кинетична активност в Сирия и Източна Украйна. Това досие обаче не е изчерпателно изследване на всички московски военни и паравоенни организации.
Вместо това досието изследва въздействието на програмата за рационализация " Нов взор " от 2008 година, която остава най-важната от всички постсъветски военни промени, и претегля триумфите и неуспехите на този план малко повече от десетилетие след стартирането му. Настоящите и последните стратегии се преразглеждат във всички военни области, с цел да се мери тяхната успеваемост. Особено внимание се отделя на прогрмата за 2020 година, чиято цел е да реализира " рационализация " във всички въоръжени сили на Русия, с цел да се реши дали и доколко са изпълнени задачите на програмата и последствията за всяка от въоръжените сили.
В Конгреса на Съединени американски щати приканиха Пентагона да акцентира на AI
„ Използвайки плана Манхатън като модел, Съединени американски щати би трябвало да завоюват конкуренцията за изкуствен интелект ", против Русия и Китай
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ